Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дами и легенди (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Cowboy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 81 гласа)

Информация

Сканиране
Ralna (2009)
Разпознаване и корекция
Дани (2009)
Допълнителна корекция и форматиране
in82qh (2013)

Издание:

Джейн Ан Кренц. Истинският мъж

ИК „Коломбина прес“, София, 1999

Американска. Първо издание

Редактор: Теодора Давидова

ISBN: 954-732-011-4

История

  1. — Добавяне

Четвърта глава

Спалнята сякаш беше изпълнена с примамливите тайни на нощта. Рейф чувстваше, че жената в прегръдките му е опияняваща, като част от сладостното великолепие на тъмнината.

Той само с част от сетивата си възприемаше прохладата на мрака и контрастиращата белота на чаршафите върху широкото легло. Всичко, за което беше способен да мисли сега, бе топлата, чувствена тежест на жената, която държеше. Неговата жена. Най-сетне тя се бе върнала при него, за да му принадлежи.

— Толкова време мина — проговори той с нисък глас, като я остави до леглото и се пресегна за една кърпа. — Адски много време.

Започна да я бърше внимателно, нежно, с обич. Попиваше влагата от косата й, а след това с пръсти приглаждаше назад мокрите кичури, като откриваше челото й. Лицето й имаше загадъчно изражение. Тя му се усмихна и нежно го целуна.

Той ласкаво бършеше капчиците вода от ръцете й, а след това коленичи, за да изтрие влагата от дългите й крака с нежни заоблени форми. Докато вършеше това, я докосваше, съзнавайки как се изпълва с чувство на възвишено удоволствие, и започна да прокарва пръсти по гладката й кожа.

Когато престана да я бърше, той бързо изтри и себе си и захвърли кърпата. След това се доближи до нея.

— Маги, любима! Толкова си сладка и секси! — той я притегли към гърдите си така, че главата й се опря на рамото му. След това разкопча горнището на банския й. Внимателно го издърпа, като презрамките се плъзнаха по раменете й. Погледна надолу и видя втвърдените върхове на гърдите й. В този момент си помисли, че цялата му страст щеше да избухне.

Трябваше да събере всичките си сили, за да се овладее и да не бърза. Започна да я гали така, както галеше една от красивите си и чувствителни кобили — нежно и бавно. Тя веднага живо реагира на ласките му, както винаги. Реакцията й още повече засили неговото желание. Когато устните й докоснаха голото му тяло и ръцете й обгърнаха кръста му, той потръпна.

— Толкова ми липсваше, Рейф!

Нежното признание едва не го доведе до крайност.

— О, скъпа! — пръстите му трепереха от силата на чувствата. Той плъзна ръцете си по колана на бикините, които започна да придърпва по ханша й. Те паднаха на пода, а тя грациозно пристъпи извън влажната материя.

Рейф си пое дълбоко въздух, когато я погледна надолу.

— По-хубава си дори, отколкото те виждах в сънищата си. А някои от тях бяха така пламенни, че се учудвам как не си изгоряла от тези пламъци, макар и толкова далеч — в Сиатъл.

— И аз те сънувах няколко пъти — очите й засияха в тъмнината, когато прокара пръстите си през косъмчетата на гърдите му. После премина по очертанията на раменете, а след това повтори с длан формата на бицепсите на ръцете му.

Рейф не можеше повече да се владее. Той я взе на ръце и я положи на леглото. Чувстваше собственото си тяло натежало и напрегнато от възбуда. От това просто му се зави свят. Свали плувките си и легна до нея. След това прилепи длан на стомаха й и мушна пръстите си в триъгълника от къдрави косъмчета там, където се съединяваха бедрата й. Изведнъж ръката му замря неподвижно.

— Рейф, какво има? — попита го Маргарет нежно.

— Нищо. Няма нищо — той приведе глава и вкус едно пълно зърно. Чувството, което изпита, беше неописуемо. — Просто не съм на себе си от желание сега, когато най-сетне те имам отново в леглото си. Но искам всичко да направя както трябва. Имах намерение да не бързам. Толкова време съм чакал, за да те любя така, че ти да изпиташ блаженство.

Тя се засмя с мек, гърлен глас, който го накара да притисне до себе си.

— Рейф, винаги е бивало толкова хубаво, без никакво значение как сме го правили — бързо, бавно или по средата. Не е нужно да се тревожиш как трябва да го направим тази нощ.

Той изръмжа и я целуна по шията.

— Докосни ме, скъпа, за да разбереш колко те желая.

Нежните й пръсти се сключиха около него, и Рейф затаи дъх, като затвори очи в отговор на милувката.

— Права си. Винаги ни е било хубаво, без да им значение как го правим. А тази нощ в никакъв случа няма да мога бавно — той се пресегна и отвори чекмеджето на нощното шкафче, опипвайки за малката кутийка, която беше приготвил в пристъп на оптимизъм. С помощта на едната си ръка и зъбите си отвор пакетчето, а другата си ръка държеше на бедрото на Маги. Не искаше да се отдели от нея дори за секунда. След малко той се надвеси над нея с необузданата страст на жребец. Опита се да се овладее, но тя протегна ръце, притисна го към себе си и нейното желание го покори изцяло.

— Да, Рейф. Моля те.

От допира до копринено гладките й бедра през него премина неудържима вълна от желание. Когато я погали нежно и усети влажната й подканяща топлина, не можа да издържи повече и се устреми към утробата й. Беше толкова стегната. Питаше се дали да не спре, за да й остави време да се приспособи към него. Все пак беше минала цяла година.

Но не можеше да се спре. Не и в този момент. Изпитваше неистова нужда да се зарови в нея. Рейф изстена, когато се потопи изцяло в нейните дълбини. Чу нежен вик до ухото си и усети как ноктите й се забиха в раменете му.

— Причинявам ли ти болка? — попита я той, като дишаше на пресекулки.

— Не. Не, чудесно е. Само ме заболя за малко и толкова.

— Много време измина и за двама ни.

— Да — тя повдигна бедрата си и ги притисна към него, с което му казваше, че вече е готова да се впуснат в първичния ритъм.

Рейф не се нуждаеше от повече подканване. Притискаше я така здраво, че за миг се уплаши да не я прекърши. Но и тя се притискаше към него също така пламенно. Той потъваше отново и отново в нейната топлина, докато усети как тя се прилепи към него по стария познат начин.

— Рейф…

— Така, Маги, любов моя — промълви той срещу устните й. — Хайде, скъпа, искам да полудеем заедно.

Тя потръпна и извика отново. Този сладък звук го накара да отвори устни и да ги впие в нейните. С рязко движение тя се оттласна и прилепи към него. Рейф тежко изстена. Нищо на света не беше така невероятно съблазнително, както усещането, че е докарал Маги до върховна наслада.

Той изчака, докато затихне и последната й тръпка, и тогава още веднъж навлезе в нея. Усети експлозията на своята мъжественост.

Рейф се впусна в бурята, която му се струваше вечна, с непознаваща граници страст. И тогава всичко свърши. Отпусна се тежко върху Маги, като почти я смачка върху влажните чаршафи.

Последната му свързана мисъл беше, че е дошъл краят на мъчителното чакане и кроене на планове. Беше си върнал своята Маги. Не съществуваше на света друга, която да му даде такова преживяване, каквото умееше само тя.

Мина цяла вечност, докато Рейф неохотно се помръдна, и то не за друго, а защото усети, че Маги се опитваше да се измъкне изпод раменете му.

— Какво има? — измърмори той сънено.

— Започваш да ми тежиш.

— Ох, какъв съм досадник — той бавно се отмести и се обърна по гръб. Сгуши Маги от едната си страна и се прозя. — Така по-добре ли е?

— А-ха — тя го целуна по брадата, след това по рамото. Устните й бяха невероятно меки. — По-добре да се върна в стаята си, преди да заспя.

— Не — възрази й той веднага. Отвори едното си око и я погледна. — Ти ще спиш тук.

Тя се усмихна.

— Мисля, че все пак ще е по-добре да се върна в стаята си.

— Защо? — попита я той с раздразнение.

— Защото не сме сами в къщата, забрави ли?

— И майка ми, и баща ти знаят, че сме имали връзка в не толкова далечното минало, а също така и двамата много добре знаят защо си тук сега. Няма да задават никакви въпроси защо си прекарала нощта в моята стая. Трябва да знаеш, че не една събота и неделя са пътували заедно. По дяволите, никак не бих се изненадал, ако баща ти е късен нощен гост на майка ми дори сега, докато говорим за тях.

— Дори и така да е, можеш да бъдеш сигурен, че призори ще се върне в стаята си. Такива са схващанията на тяхното поколение. Това е въпрос на благоприличие.

— Така ли? Е, нашето поколение е различно.

Тя се разсмя тихо.

— Не съм толкова сигурна — погледът й стана сериозен. — Моля ти се, Рейф. Наистина мисля, че ще е по-добре, ако си отида в стаята. Сутринта бих се почувствала смутена, ако… — тя прекъсна мисълта си.

Рейф се усмихна съучастнически и прокара пръсти през косата й.

— Искаш да кажеш, ако всички в къщата открият, че си се предала още през първата си нощ под този покрив, нали? Да, много добре разбирам какво би те смутило.

Тя го мушна в ребрата и се намръщи.

— Не съм се предала — очите й търсеха лицето му в тъмнината. Сякаш искаше да му каже нещо, но след това се отказа. — Лека нощ, Рейф.

На него не му беше приятно, че си отива, но не искаше да спори. Най-малко сега, когато всичко се беше уредило.

— Ти винаги си била малко стеснителна по отношение на тези неща, нали?

— Предпочитам думата благоразумна.

— Ако питаш мен, това е чиста превземка. Знаеш ли какво? По своите убеждения ти си едно старомодно момиче. Но мисля, че мога да се примиря със скромността ти, докато се подпишем официално — той привлече главата й и още веднъж я целуна, дълго и бавно. След това се насили да стане. Протегна се широко, раздвижвайки мускулите си заради самото физическо удоволствие. Не се беше чувствал така добре от много, много време. От една година, ако трябва да бъдем точни.

— Не е необходимо да ме изпращаш до стаята ми. Трябва само да премина през патиото. След не повече от десет секунди ще бъда там — Маргарет се пресегна към банския си костюм и кърпата. Той я наблюдаваше, докато тя си закопчаваше горнището и увиваше кърпата около кръста си.

— Хей, да знаеш, че тук не си единствената старомодна. Аз самият също съм старомоден, защото винаги си изпращам приятелките до дома им, ако не мога да ги убедя да останат до сутринта — Рейф се шегуваше, но когато тя го погледна малко странно и изпитателно, се намръщи. — Нещо лошо ли казах?

Тя разтръска глава, а косата й, все още влажна, полепваше примамливо по шията й.

— Не. Просто се сетих нещо, което една читателка ми каза преди няколко дни на промоцията на книгата ми. Нещо за каубоите — че са старомодни по отношение на жените.

— Да, ами, така е, наистина съм такъв, ако трябва да си кажа право, Маги, любима. Аз съм каубой.

— Но си съвсем съвременна разновидност на каубоите — отвърна тя, сякаш се опитваше да убеди в нещо самата себе си. — Управляваш огромна корпорация и ежедневно боравиш със сделки за милиарди долари.

— Но също така мога да се занимавам с добитък и да обяздвам коне.

— И можеш да поръчаш хубаво вино, когато случаят го налага.

— Да, но не пия, освен ако не насочат оръжие към главата ми и ми кажат да пия.

— Знаеш кои са най-добрите хотели и отсядаш в тях, когато пътуваш.

— Мога също така да паля огън и зная как да одера заек.

— Рейф, аз се опитвам да ти насоча вниманието към нещо.

— Към какво? Фактът, че се справям добре в два различни свята, какво общо има с нас? Някога каубой, винаги каубой. Погледни баща си. Той е роден и отраснал в ранчо. Може да има образование на инженер, но това не променя дълбоката му същност. И това е една от причините, поради които сме в толкова добри отношения. Ние се разбираме добре.

— О, ето каква била работата. Може и да си прав. Трябва да ти призная истината, Рейф. Никога не съм искала да имам връзка с каубой, бил той съвременен или някакъв друг.

— Много лошо, Маги, любима, защото вече имаш връзка с един от тях. За твое добро ще бъде, ако не се опитваш да си внушаваш, че си се обвързала с някой от онези чувствителни мъже с правилни възгледи, за които четеш в женските списания.

Маргарет сбърчи нос.

— Какво знаеш ти за съвременния чувствителен мъж с правилни възгледи? Ти не четеш женски списания.

— Джули ми разказа всичко за тях някога, когато се опитваше да ме спечели, за да получи одобрението ми за един проклет психолог, с когото ходеше.

— Рейф, да не би да си заклеймил и разрушил връзката им?

— Не се наложи. Той самият я разруши. Джули откри, че в същото време той се среща с друга и когато застана лице в лице с него и му поиска сметка, той й отговори, че има нужда от свободна връзка, в която да може да разкрие цялата си същност като човешко същество.

Маргарет го погледна, изпълнена с любопитство.

— И какво се случи?

— Какво мислиш, че се е случило? Джули също е Касиди. Ние, всички от рода Касиди, не вярваме в свободните връзки. И тя го изрита, както си беше съвременен, чувствителен и с правилни възгледи.

— Одобрявам постъпката й — каза Маргарет автоматично и след това се намръщи като тъмен облак. — И все пак, не трябва да отричаш съвременните, чувствителни мъже с правилни възгледи, само защото един от тях се е случил такъв, Рейф.

— Аз изобщо не искам да отричам съвременните чувствителни мъже с правилни възгледи. Просто не бих му обърнал внимание, а и ти също — той се наведе и докосна леко устните й с устни.

Нейните устни още бяха набъбнали и сочни под въз действие на любенето им. Ароматът й се усещаше стаята, а също се излъчваше и от чаршафите. Рейф почувства как отново целият се напряга само при мисълта какво ще изпита, когато легне в същите тези чаршафи.

— Рейф?

— Сигурна ли си, че искаш да си отидеш?

— Да.

— Както ти казах, мога и да почакам. Аз съм дяволски търпелив, Маги, любима — той си сложи плувките, хвана я за ръката и я поведе към осветеното от звездите патио.

 

 

Маргарет стана много рано сутринта, след като поспа неспокойно. Мислите й, объркани и хаотични започнаха да нахлуват в главата й, след като Рейф я изпрати и се върна в стаята си. Не съжаляваше, че се бяха любили, нито пък че бяха подновили опасните си отношения, но знаеше, че на хоризонта се задаваше нещо неприятно.

Твърде много въпроси оставаха нерешени, имаш твърде много неща от миналото, които не се бяха променили. Рейф си беше все пак Рейф. А това означаваше, че ще има проблеми.

И въпреки всичко тази сутрин тя можеше да си позволи да мисли с повече оптимизъм за възможностите на една връзка с мъжа, когото обичаше. Никога нямате да намери друг като него — Маргарет знаеше това много добре.

Тя си избра чифт маркови джинси, които бяха скроени така, че подчертаваха тънката й талия и красивата заобленост на бедрата й. Сложи си екстравагантна червена риза и сандали. Излезе в патиото, за да се наслади на малкото прохладни утринни часове в пустинята. Скоро температурите щяха да започнат бързо да се повишават.

— Добро утро, Маргарет. Ела при мен да пиеш кафе.

Маргарет погледна изненадано Бев Касиди, която седеше сама под чадъра. Една яка жена на около петдесет в момента слагаше на масата сребърна кана с кафе, поднос пресни пастички за закуска и плодове. Усмихна се и кимна на Маргарет вместо поздрав.

— Маргарет, това е Елън. Елън идва тук всеки ден и се грижи за къщата на Рейф.

— Елън — повтори името й Маргарет.

— Приятно ми е да се запознаем, госпожице Ларк. Надявам се престоят ви тук да ви достави удоволствие. Между другото, много харесвам книгите ви.

— Благодаря много.

— Седни — покани я Бев, когато икономката ги остави.

— Станала си рано и си така свежа, Бев — Маргарет й се усмихна. Приближи и седна срещу домакинята. Още когато се качи на самолета, тя знаеше, че няма да може да избегне срещата с майката на Рейф. Опита се да се стегне за първата конфронтация лице в лице с нея.

— Харесват ми ранните утрини в пустинята — тя наля чаша кафе и го подаде на Маргарет. — Добре ли спа, скъпа?

Маргарет й отговори със светска бяла лъжа.

— Много добре, благодаря.

Бев й се усмихна мило.

— Съжалявам, че трябваше да научиш за годежа на баща си по този начин. Рейф много настояваше да не ти казваме истината, докато… — тя остави изречението си незавършено.

— Докато той си подготви капана, нали? — кимна Маргарет и отпи от кафето. — Такъв си е Рейф, както винаги. Хитрец — тя си взе парченце пъпеш.

Бев леко въздъхна.

— Той много те обича, Маргарет. Самата аз не си давах сметка колко те обича, докато ти не го остави миналата година.

— Бих искала да разясним някои погрешни представи около това кой кого е оставил, Бев. Не съм оставяла Рейф. Той ми каза да се махна от живота му.

— И ти го остави.

— Да.

Бев бавно поклати глава.

— Не мога да отрека, че тогава мислех, че така трябва.

— Представям си какво си изпитвала. Зная какво беше отношението ти към мен като към бъдеща съпруга на сина ти — Маргарет се усмихна, за да смекчи горчивината на думите си. — Ако това те успокоява, аз по-късно също стигнах до твоето мнение.

Очите на Бев се разшириха от изненада.

— За какво говориш?

— Че си била права, когато ми каза, че от мен няма да излезе добра съпруга за Рейф.

— Казах го, само защото се страхувах, че ще се опиташ да го промениш и да го превърнеш в човек, който е далеч от своята същност. Маргарет, моля те, повярвай ми, никога не съм имала нищо против теб лично. Истината е, че аз много те харесвам. И искрено ти се възхищавам — Бев се усмихна. — Дори започнах да чета книгите ти. Безкрайно много ми хареса „Безмилостният“.

Маргарет се усмихна.

— Както всеки автор ще ти каже, с ласкателство можеш да постигнеш всичко, каквото поискаш. Ние сме наивни жертви на хората, които казват, че харесват книгите ни.

— Добре. Тогава може би ще ми простиш думите, които ти казах миналата година?

— И двете знаем, че ти каза истината, Бев. Аз вероятно нямаше да направя Рейф щастлив, ако се бях омъжила за него. Щеше да се разочарова и накрая да стигнем до лоши отношения.

— Аз също мислех така, но вече не съм сигурна, Маргарет.

— Затова пък аз съм сигурна. Като начало щях да настоявам той да отделя еднакво време и внимание на нашите отношения и на работата си. Ако трябва да знаеш истината, бих отишла и по-далеч. Ето, разкривам си картите — щях да настоявам бракът ни да бъде на първо място. Бих направила всичко възможно, за да го накарам да живее един по-балансиран живот. Бих го накарала да работи само в определеното време и да си дава почивка. Не бих искала да играя ролята на самопожертвователна жена на преуспяващ бизнесмен, за която най-важното нещо е кариерата на мъжа й.

Бев въздъхна.

— Усетих това, още когато се запознахме. И мисля, че реагирах така към теб, защото самата аз бях играла точно тази роля в живота на бащата на Рейф. Затова бях убедена, че и Рейф има нужда от такава жена.

— Мисля, че си права. Той наистина се нуждае от такава жена. Но аз не мога да живея по този начин, Бев. За много кратко време бих се почувствала разочарована и нещастна. Искам мъжът ми да ме обича повече от корпорацията си. Искам мъж, за когото да съм на първо място в живота му, да бъда най-важното нещо в живота му. Но и двете с теб знаем, че за Рейф най-важното нещо на света е работата. За него жената би била само едно удобство и нищо повече.

— Маргарет, чуй ме. Миналата година мислех точно така, както казваш. Но сега вече не смятам, че това е истината за Рейф. Той се е променил през изминалата година. Промяната настъпи заради факта, че ти го остави.

— Никога не съм го оставяла.

— Добре де, добре, не исках така да прозвучи — Бев вдигна едната си ръка, за да я омиротвори. — Както и да е, промени го това, че те загуби. Не бих повярвала, че това е възможно, ако не го бях видял със собствените си очи. Преди да си отидеш, него го привличаше успехът, както и баща му на времето, още повече, че след като Джон почина, рисковете в бизнеса станаха по-големи.

Маргарет се намръщи.

— Рейф се е опитвал да покаже, че може да преуспява не по-зле от баща си, така ли?

— Не, опитваше се да ни спаси от финансовата катастрофа, в която ни остави Джон — устните на Бев се стегнаха. — Съпругът ми беше добър човек много отношения, но работата беше всичко за него. В главата му беше само „Касиди и Компания“ — и когато ядеше, и когато спеше, и когато дишаше. Но малко след като загина в самолетна катастрофа, се оказа, че е претърпял и огромни финансови загуби. Ще трябва да питаш Рейф за подробностите. Май беше свързано с някакви рискови инвестиции, които се оказали неудачни.

— Рейф имаше ли нещо общо с тях?

Бев поклати глава отрицателно.

— Не. Той беше започнал самостоятелен бизнес. В много отношения приличаше на Джон и си го знаеше. Още когато учеше в гимназията, разбра, че не би могъл да работи за баща си. Защото през цялото време щяха да се държат за гушите. И двамата са много упорити, и двамата са умни, и двамата искат да ръководят. При това положение не е възможно да се работи.

— А съпругът ти прие ли това?

— Трябва да му се признае, че Джон наистина го разбираше. Пожела му всичко най-хубаво, когато започна собствен бизнес. Но мъжът ми винаги се беше надявал, че когато един ден се оттегли, Рейф ще се заеме с „Касиди и Компания“. Но после загина.

Маргарет гледаше как Бев си играе с чашата.

— И Рейф тогава наистина пое компанията, нали? Точно както би искал съпругът ти.

— О, да. Рейф пое юздите на управлението. Но точно тогава открихме, че Джон е бил на ръба на банкрута. Рейф работеше ден и нощ, за да спаси бизнеса, и наистина успя. Напук на лошите прогнози. Можеш да бъдеш сигурна, че финансовите институции вече бяха отписали „Касиди и Компания“. Ние оцеляхме, а сега компанията процъфтява. Но всички тези усилия се отразиха на Рейф.

— Как му се отразиха?

Бев пак наля кафе.

— Рейф така работеше, за да спаси „Касиди и Компания“, че ако го наблюдаваш, все едно, че гледаш как се калява стомана на огън. През цялото време той се държа като силен човек. Другояче не би се справил. А след като преживя всичко това, той стана още по-мъжествен, по-безмилостен и по-силен. Дори бих казала, че в някои отношения стана непоносимо мъжествен, безмилостен и силен. Сестра му Джули го нарича въоръжен каубой, защото винаги е готов да приеме всякакви предизвикателства.

Маргарет не познаваше Джули. Не се беше случвало да се видят. Но изглежда тя беше прозряла същността на брат си. Маги надникна в кафето си.

— Миналата година той дълбоко преживя загубата, която му причини фирмата на Муркрофт.

— Да, точно така — Бев се усмихна леко. — И можеш да бъдеш сигурна, че скоро ще намери начин да си уреди сметките с него.

Маргарет бе обзета от тревожно чувство. Помисли си за разговора си с Джак Муркрофт, малко преди да тръгне от Сиатъл.

— Радвам се, че нямам нищо общо с това.

— Плановете на Рейф за Муркрофт нямат връзка с нашия разговор. Аз съм загрижена за твоите отношения със сина ми. Той пожертва доста неща в живота си, докато работеше за спасяването на „Касиди и Компания“. Едно от тях беше бракът. Сега е почти на четиридесет години, а времето си тече. Мисля, че съзнава това. Искам той да бъде щастлив, Маргарет. През изминалата година стигнах до извода, че ти може би си единствената жена, която е в способна да го направи щастлив.

Маргарет я погледна безпомощно.

— Но точно в това е въпросът, Бев. Аз не мога да го направя щастлив. Във всеки случай, не и като негова съпруга. Аз просто не мога да бъда такава съпруга, каквато той иска или от каквато има нужда. Така че ще последвам съвета ти.

Бев я погледна загрижено.

— Какъв съвет?

— Ще се опитам да подновя връзката си с него.

— Искаш да кажеш, че няма да се омъжиш за него, така ли? — Бев изглеждаше потресена.

Преди Маргарет да може да й отговори, над патиото като гръмотевица се разнесе гласът на баща й:

— Какво, по дяволите, значи, че няма да се омъжиш за него? Касиди ми се закле, че ще се ожени за теб. И това е единствената причина, заради която се забърках в този идиотски план, за да те докараме тук. Какво си въобразява той, кого, по дяволите, е тръгнал да разиграва?

— Татко, почакай малко! — Маргарет се обърна и погледна баща си, надвесил се заплашително над нея. — Нека да ти обясня.

— Какво ще ми обясняваш? Нека Бог ми е свидетел, ще одера кожата на Касиди. Ще взема един камшик и ще го нашибам, ако си въобразява, че може да отведе моето момиченце в храстите.

— Седни, татко.

Бев се опита да го омиротвори с усмивка.

— Да, Конър. Наистина седни и изслушай дъщеря си. Ти не си чул всичко.

— Не ми трябва да слушам нищо повече, щом Касиди не предлага брак на дъщеря ми. Това ми стига — очите на Конър святкаха от гняв, но прие чашата, която Бев му подаде. — Не се тревожи, Маги. Аз бързо ще му дам да разбере и тогава той ще направи, каквото ти се полага, даже ако трябва да го завържа и да го жигосам с нажежено желязо.

В този момент Рейф излезе от спалнята си и тръгна към тях през патиото с обичайната си походка, излъчваща вътрешна арогантност. Маргарет го гледаше и в главата й нахлуха представи от прекараната с него нощ. Той изглеждаше така гъвкав, привлекателен и самоуверен. Беше с джинси и риза, незакопчана на врата. Тъмната му коса беше още влажна от душа. Очите му сякаш й казваха, че той също си мисли за случилото се между тях през нощта. Когато видя, че цялото й внимание е насочено към него, той се усмихна едва-едва и интимно й намигна с лявото си око.

— Добро утро на всички — поздрави той, когато спря до масата. Наведе се, за да целуне Маргарет истински по устата и после посегна към каната с кафе. Не забелязваше притеснението на майка си, нито пък че Конър го гледаше с гняв. — Красив ден, нали? Когато си изпием кафето, Маги, любима, ще те заведа в конюшните, за да ти покажа някои от най-великолепните коне, които си виждала през живота си.

— Я стой тук, Касиди! — гъстите вежди на Конър: образуваха непрекъсната линия над присвитите му очи. — Никъде няма да отиваш и да водиш момичето ми, докато не изясним някои подробности.

Рейф седна и се облегна на стола си с чашата кафе в ръка.

— Какво ти става тази сутрин, Конър? Проблеми ли имаш?

— Ти си този с проблемите. И то големи проблеми.

— Така ли? И какви са те?

— Ти ми каза, че имаш намерение да се ожениш за моята Маги. И това е единствената причина, заради която ти простих как си се отнесъл към нея миналата година и се съгласих да ти помогна да я докараш тук.

Рейф сви рамене, дъвчейки сладкиша си.

— И какво?

— Това, че тя току-що каза, че вие двамата няма да се ожените в края на краищата.

Рейф спря да дъвче. Очите му се впиха в Маргарет. Доброто му настроение, което демонстрираше само преди миг, изчезна от дълбините на погледа му.

— По дяволите, така ли е казала? — погледът му продължаваше да бъде закован в Маргарет.

— Чух го със собствените си уши, Касиди, и искам обяснение. Веднага! — Конър удари с юмрук по масата, за да подчертае колко императивни са думите му.

— Не си единственият, който чака обяснение — Рейф продължаваше да гледа мрачно Маргарет.

Тя изстена и размени разбиращи погледи с Бев.

— Не трябваше да подслушваш, татко. Всичко си разбрал погрешно.

— Така ли? — Конър я гледаше объркан. — Но аз много добре чух как казваше на Бев, че ти и Касиди няма да се ожените. И освен това каза нещо за уреждане на някаква проклета връзка.

— Така ли си казала? — попита Рейф мрачно. — Наистина ли си го казала, Маги?

Маргарет стана от стола си, като съзнаваше, че и тримата я гледат изпитателно и с очакване. Почувства се притисната в ъгъла.

— Казах, че от мен няма да излезе добра съпруга за Рейф. Обаче това не означава, че не можем да имаме една хубава любовна връзка. И че съм решила да продължа оттам, където прекъснахме миналата година.

— Миналата година ние бяхме сгодени — напомни й Рейф сухо.

— Не сме били сгодени, Рейф. Ти може да си мислел, че сме сгодени, защото няколко пъти ми прави предложение, но истината е, че аз още обмислях твоето предложение, когато всичко се взриви. Тогава си имах своите съмнения дали е разумно да се омъжа за теб и след като разполагах с цяла година, за да размисля, сега имам още повече съмнения. Ето защо съм решила само да имаме връзка с теб и толкова. Ако ти харесва, приеми го.

— Проклет да съм, ако приема.

— Рейф, майка ти беше права. От мене ще излезе по-добра метреса, отколкото съпруга — без да дочака отговор, Маргарет се обърна и тръгна към спалнята си, където да намери убежище и да се усамоти.

Но не можа. Рейф стана от стола си и премина през патиото с няколко големи крачки. Настигна я, грабна я и я метна през рамо, преди тя да разбере какво става.

Той не се спря, нито пък каза дума. Просто я понесе през една от стъклените врати, мина през всекидневната и излезе навън на парещото слънце.