Джейн Ан Кренц
Истинският мъж (4)

Трета глава

— Това ли е твоят дом, Рейф? — Маргарет гледаше с удивление, когато се показаха сградите за живеене в ранчото на Касиди.

Разположено в полите на хълмовете, ранчото представляваше внушителна гледка. В далечината се виждаше красивия Тусон. Дълга, извиваща се отбивка водеше до изящна къща, построена в класически испански колониален стил. Стените бяха с топлия цвят на кирпич, а покривът — покрит с червени керемиди. От всички страни сградата беше заобиколена с тучна зеленина, приятно контрастираща с накъсания пустинен пейзаж. Селскостопанските постройки бяха бели, ниски, със съвременен вид. Къщата беше оградена с бяла ограда, а от нея нататък се простираха зелени пасища. В полето се виждаха коне.

— Когато се запознахме и се виждахме през онези два месеца, работата ми беше малко напрегната — напомни й Рейф хладно. — Нямаше кога да те поканя, за да видиш дома ми, преди да ме напуснеш.

— Искаш да кажеш преди ти да ме изхвърлиш от живота си.

Рейф си пое въздух.

— Тогава спорехме с теб, Маги. Почти се скарахме. Загубих самоконтрол и ти наговорих куп неща, които всъщност не мислех.

— О, мислил си ги и още как! А къде са кравите? — попита Маргарет с леко любопитство. — Не трябва ли да има и крави в едно такова ранчо?

— По това време на годината проклетите крави се разпиляват и стигат до самите хълмове — отговори й Рейф нетърпеливо.

— А защо имате толкова много коне? Не ми приличат на състезателни.

— Не са. Те са арабски коне. Тук ги отглеждаме. Някои от тях са най-добрите на света. Печалбата от тях е по-надеждна от отглеждането на крави. Възнамерявам да не се занимавам повече с говедовъдство.

— Ами, има логика. Не те виждам да се занимавал с нещо, което не носи висока печалба. Не си ли си мислил за пилета?

— Пилета ли? — той зададе въпроса с едва прикрито оскърбление, такова оскърбление, което може истински да изпита човек, който се занимава с отглеждане на добитък.

— Разбира се. Говеждото месо вече не се търси Рейф. Не си ли чел напоследък съветите за здравословно хранене? Препоръчват пилешко месо, риба, зеленчуци. О, и пуйки. Би могъл да отглеждаш пуйки. Разбирам, че не са много умни, така че ще трябва да измислиш начин да ги завръщаш и да ги бележиш ако трябва да следваш старите традиции.

— Не ми говори за пилета и пуйки — изръмжа той.

— Добре тогава, представям си, че истинските приходи за благосъстоянието на семейството идват от „Касиди и компания“, нали? Сега вие крадете компании вместо добитък.

Рейф я стрелна с кратък, раздразнен поглед, докато паркираше мерцедеса.

— Решила си на всяка цена да направиш нещата невъзможни, така ли?

— Толкова невъзможни, колкото ми се удаде — увери го тя саркастично и отвори вратата, за да слезе от колата. — Къде е баща ми?

— Вероятно е на басейна. Поне там го оставих, когато тръгнах да те посрещам — Рейф слезе от мерцедеса. Точно в този момент един млад мъж с раирана риза и черни джинси се появи иззад ъгъла на къщата.

— Том, това е Маги Ларк. Маги, това е Том. Грижи се за градините ни и върши куп други неща. Том, грабвай багажа на дамата, моля те. Занеси го в южната спалня за гости.

— Дадено, Рейф. Добър ден, госпожице Ларк. Очаквахме ви. Добре ли пътувахте?

— Чудесно, благодаря, Том — Маргарет му се усмихна сдържано. — Къде е басейнът?

Том изглеждаше изненадан.

— Басейнът ли? В патиото. Като минете направо през къщата. Но не искате ли първо да се настаните в стаята си? Може би да се преоблечете? — той гледаше подозрително копринения й костюм.

— Първо искам да видя баща си, тъй като, що се отнася до мен, това пътуване е делово, по работа.

— О, да, разбирам. По работа — Том очевидно беше объркан от нейното изявление. — Както ви казах, минете направо през къщата.

Маргарет не изчака Рейф да я заведе. Тя усети язвителния му поглед, когато се обърна и закрачи направо към широката врата от тъмно дърво, която водеше към къщата в испански стил. Тя я отвори и се озова в хладен, покрит с плочки коридор. Климатичната инсталация разнасяше чудесна прохлада. Тя си свали слънчевите очила и се огледа с искрено любопитство.

Това беше убежището на Рейф, тя го знаеше — ранчото на семейство Касиди. Беше го споменавал веднъж или два пъти през краткия период, когато се срещаха. Тук беше мястото, където той се оттегляше, когато напрежението от неговия претоварен начин на живот от време на време му дотежаваше. Но това не се случваше често. Жизнеността на Рейф беше просто легендарна.

Югозападният стил в архитектурата на къщата беше проведен и в интериора. Преобладаваха меките земни цветове — тухленочервено, жълто като праскова и бледо тюркоазно. Тук-там се срещаше някое и друго черно петно във вид на ваза или лампа. Таваните с тежки греди и килимите с геометрични индиански шарки, втъкани в тях, придаваха грубовата простота на обстановката, което я правеше изненадващо стилна. През прозорците, започващи от пода и стигащи до тавана, които обхващаха цялата стена на дългата всекидневна, се виждаше басейнът. Той заемаше централната част на красиво оформен двор, който се ограждаше от четирите страни от крилата на къщата. Виждаха се две фигури, седнали под един чадър. Между тях имаше маса, а на нея кана чай. Конър Ларк и Бевърли Касиди се заливаха от смях на някаква своя шега.

Маргарет наблюдаваше двойката известно време. Започна да я изпълва съмнение. Баща й изглеждаше щастлив — по-щастлив, отколкото го беше виждала, откакто майка й почина преди няколко години. Изведнъж почувства, че нейната мисия по спасяването му щеше да се окаже трудно изпълнима.

— Какво има, Маги? Май се страхуваш, че в края на краищата нещата няма да се окажат толкова прости, нали? — попита я Рейф, като влезе в хола след нея. — Казах ти, че те са създадени един за друг.

Тя се обърна и го погледна с присвити очи.

— Трудно ми е да си представя теб в ролята на сватовник, Рейф.

— Ти си мислиш, че съм ги накарал да се влюбят един в друг, само за да си улесня нещата и да сложа ръце на „Ларк Енджиниъринг“, нали? — в гласа му прозвучаха шеговити нотки. — Аз съм добър човек, Маги, но не съм чак толкова добър. Наистина ги запознах и поемам цялата отговорност за тази си постъпка. Но след това те сами продължиха нещата.

— Мислиш се за много хитър, а?

— Ако наистина бях хитър, нямаше да загубим цяла година от живота си и да живеем разделени. Виж какво, бъди така добра към всички нас и не гледай на отношенията между баща си и майка ми като на заплаха лично към теб, моля те. Фактът, че той се е влюбил в нея, не трябва да се тълкува като предателство към теб. Това не е същото като баща ти да отиде в лагера на врага.

В отговор на хапливата му забележка тя здраво стисна ремъка на дамската си чанта. Когато обмисляше всичко, допускаше и такава гледна точка към създалата се ситуация, призна тя само пред себе си.

Изглеждаше неразумно, но явно чувството между тях вече се бе породило.

— Баща ми е бил почти в лагера на врага, преди да се запознае с майка ти. И тебе те е харесал още от самото начало, нали?

— Той смята, че ще ти бъда добър съпруг. И е прав.

— О, да, представям си, той смята, че си идеалният съпруг за мен. Истински каубой. Синът, който не му се е родил, но за когото е мечтал, или нещо от този род. Обзалагам се, че ако имаше достатъчно власт да наложи този брак да се сключи, отдавна да го е направил. И тогава „Ларк Енджиниъринг“ щеше да бъде моята зестра.

— Имаш нещо против браковете, сключени чрез сватосване, така ли?

— С тези неща шега не бива, Рейф.

— И така, Конър и аз се разбираме добре — Рейф се облегна на стената и скръсти ръце. — Какво лошо има в това?

Маргарет се усмихна тъжно.

— Е, поне един човек остава на моя страна.

— Кой?

Той я погледна подигравателно.

— Майка ти. Тя сигурно е изпитала неимоверно облекчение, когато ти ме изгони миналата година.

Чертите на лицето му се изопнаха.

— Не разчитай на нея. И престани да повтаряш, че съм те изгонил.

— Но нали точно така беше.

— Всичко отиде по дяволите заради твоята проклета гордост и ти го знаеш много добре. Ако беше имала добрината да признаеш, че не си права още преди една година, щяхме да си изгладим отношенията.

— Не е вярно, че не съм била права. Постъпих така, както трябваше. А преди всичко ако ти имаше доблестта да не ме използваш в твоята кампания да се пребориш с Муркрофт, за да откупиш „Спенсър“, ситуацията не би се развила по този начин.

Рейф изруга сдържано и се изправи, когато се появи Том с багажа.

— Иди да поздравиш баща си, Маги.

Тя се поразвесели, защото имаше чувството, че току-що е спечелила последния рунд. Пресече всекидневната и отвори една от стъклените врати. Щом се показа в патиото, баща й вдигна поглед към нея.

— Маги, момичето ми, ти си тук. Време беше. Ела при нас да пиеш чай. Бев и аз те чакаме с нетърпение, за да ме освободиш от лапите на Касиди. Приятно ми е да те видя, момичето ми, много ми е приятно. От дълго време не сме си говорили.

— Можехме доста да си говорим, ако си беше направил труда да вдигнеш телефона, когато ти позвъних, за да разбера какво става тук.

— Слушай, Маги, момичето ми, недей да ми държиш такъв език. Постъпих така, както мислех, че ще бъде най-добре за теб. И ти знаеш това.

Беше невъзможно да продължи да се гневи, когато видя радостта в очите на баща си. Той я гледаше така ведро и добродушно, че тя се успокои. Нямаше никакво съмнение, че баща й беше дошъл тук по собствено желание.

Конър Ларк беше едър, почти колкото Рейф, снажен като планина. Макар че имаше едва загатнат корем, издаден леко над колана на плувките му, той все още изглеждаше много стегнат. Черната му коса отдавна се беше посребрила, а небесносините му очи, които тя беше наследила, излъчваха, както винаги, жизненост.

Майката на Маргарет често го сравняваше с необработен диамант, за който са й били необходими много труд и време, за да го ошлайфа. А Конър пък твърдеше, че всяка минута, посветена на тази задача, й е доставяла огромно удоволствие и Маргарет знаеше, че е прав. Произлязъл от отчайващо бедно селско семейство, Конър със собствени сили се беше издигнал до предприемач, който бе създал „Ларк Енджиниъринг“ и го бе превърнал в процъфтяващо и модерно предприятие.

— Е, татко, струва ми се, че много ти харесва тази продажба — Маргарет се усмихна мило на баща си, а след това дари с малко предпазлива усмивка привлекателната жена, която седеше от другата страна на масата. — Здравей, Бев. Приятно ми е отново да се видим.

Майката на Рейф беше спретната, енергична жена, почти на възрастта на Конър, макар че изглеждаше по-млада. Късата й, добре оформена в стилна прическа коса беше с цвят на шампанско. Бе облечена с черно-бяла плажна рокля. Кожените сандали допринасяха за дискретната й елегантност, макар че бяха спортни. Чертите на лицето й излъчваха добронамереност, но бледосивите й очи имаха неизменния израз на предпазливост, за която Маргарет си помисли, че е в отговор на собственото й отношение.

— Здравей, Маргарет. Приятно ми е да те видя пак — Маргарет се наведе, за да целуне баща си по бузата. Мислеше си, че тя самата и Бев ги биваше по светските любезности. Съзнаваше ясно, че не беше направила особено добро впечатление на Бевърли Касиди единственият път, когато се видяха миналата година. И причината за това беше съвсем обяснима. Бев Касиди не смяташе Маргарет за добра кандидатка за съпруга на единствения й син. Маргарет напълно споделяше мнението й.

— Моля, седни, Маргарет — настоя Бев и посегна към каната чай с лед, за да налее на гостенката. Сигурно си много изморена от пътуването. Баща ти и аз току-що поплувахме. След като се поздравихме, трябва да отидеш да си облечеш бански костюм. Сигурна съм, че ще се почувстваш много добре след едно потапяне в басейна — тя насочи любезната си усмивка към сина си, който мина през стъклените врати и се приближи до Маргарет при шезлонгите на сянка. — О, ето те и теб, Рейф. Искаш ли чай с лед?

— Благодаря.

Той протегна ръка, за да вземе чашата, и седна до Маргарет на един от шезлонгите. Силното му мускулесто бедро докосна крака й и тя веднага се поотмести на няколко сантиметра. Той не обърна внимание на дребния жест на предпазливост.

Маргарет отпи голяма освежаваща глътка от чая с лед и започна да проучва тримата седящи на масата. Баща й и Бев изглежда чакаха от нея следващата стъпка. Рейф сякаш не беше особено притеснен от ситуацията. Един страничен наблюдател, ако съди по неговия вид, би помислил, че участва в едно съвсем обикновено семейно събиране. Маргарет се намръщи.

— Защо не престанем да се преструваме — предложи тя, като се надяваше, че гласът й не издава вътрешното й напрежение. — Всички ние знаем, че това не е малко семейно тържество до басейна.

— Говори само от свое име — предложи Конър спокойно. — Аз съм щастлив — той се пресегна през масата и хвана ръката на Бев, като в същото време се усмихваше на дъщеря си. — И мисля, че Бев също е щастлива. Съобщи ли ти Рейф хубавата новина?

— За вашата връзка с Бев ли? Да, каза ми.

Конър се понамръщи.

— Не зная дали точната дума е връзка. Аз не съм много наясно с новата терминология. Така ли е модерно да се казва, когато двама души искат да се оженят?

Маргарет преглътна от вълнение. Рейф беше прав. Всичко беше сериозно.

— Решили сте да се жените?!

— Да, решили сме — Бев погледна към Маргарет малко предизвикателно. — Надявам се, че одобряваш решението ни.

— Желая всичко най-хубаво на двама ви — насили се Маргарет да бъде учтива. — Разбирате, че тази новина беше доста шокираща за мен. Дори нямах представа, че вие двамата се познавате, докато Рейф не ми каза.

— Успокой се, Маги, момичето ми — отвърна й Купър ласкаво. — Имаше причини да не искам да ти говоря досега за това.

— Какви причини? — тя го стрелна с поглед.

— Виж, момичето ми, знаеш за какво става дума. Отношенията ти с Рейф са малко напрегнати от известно време.

Маргарет повдигна вежди и изгледа Рейф дълго и преценяващо.

— Напрегнати ли? Аз не бих се изразила така. Не мисля, че съм била особено напрегната през изминалата година. А ти напрегнат ли си бил, Рейф?

— Имал съм и такива моменти — измърмори той.

Тя кимна.

— Така ли? Нали те предупредих как да се пазиш от стреса? Доколкото си спомням, изнесох ти няколко кратки съдържателни лекции да не работиш по толкова много, да си даваш почивки и да престанеш смяташ работата си за най-важното нещо в живота.

— Така е. Помня, че говори по тези въпроси. Няколко пъти даже.

Маргарет се усмихна хладно.

— Хайде сега, Рейф, можеш да бъдеш откровен пред моя баща и пред твоята майка. Разкрий им цялата истина. Тогава ти беше започнал да ме тормозиш с безкрайната си заетост и преданост към работата, не беше ли така? Помня, че дори започнах да те заплашвам, че ако не отделяш достатъчно време за отношенията ни, то няма да имаме никакви отношения.

Бев се раздвижи неспокойно и погледна Конър. Той изсвири беззвучно от удивление.

— О-хо! Значи така стояли нещата!

Рейф погледна Маргарет с укор.

— Ако си спомняш, когато се запознахме, не можех да вдигна глава от работа. Въртях няколко компании, които боравеха с милиони. Но сега нещата са различни. Решил съм да променя живота си.

— В какъв смисъл?

— Първо, преставам да ръководя тези компании — той й се усмихна приветливо, но Маргарет не изглеждаше очарована.

— Трудно ми е да повярвам — каза тя.

— Хей, сега нали съм тук с теб в Аризона? — той пак й се усмихна. — Цели две седмици, а ако имам късмет, може да станат и три. Изцяло ще се посветя на теб, Маги, любима.

— Изцяло ли? Забрави ли, че сега преговаряш с баща ми за сделката?

Конър се разсмя.

— Тук те хванаха натясно, Рейф. Защото от време на време наистина говорим за бизнес, нали?

— Като отворихте този несъществен въпрос за продаване на компанията, която си изградил с пот на челото, татко, кажи ми, какво всъщност става? — Маргарет го гледаше изпитателно.

— Какво мога да ти отговоря? — Конър сви рамене. Истината е тази. Ако Касиди ми предложи изгодни условия, готово, „Ларк Енджиниъринг“ е негова.

— Но, татко, ти никога не си ми казвал, че смяташ да я продаваш.

— Дошъл е моментът да се порадвам на част от парите, които съм събрал, както ти сама каза, с пот ма челото. Бев и аз искаме да пътуваме много и просто да си прекарваме приятно времето. Дори съм си харесал една спретната малка яхта. Можеш ли да си представиш баща си на яхта?

— Но компанията винаги е значела толкова много за теб.

— И все още значи много, Маги, момичето ми. Ще бъда напълно откровен с теб. Ако ти беше се насочила към света на бизнеса, ако беше проявила истински интерес, вероятно щях да предам компанията на теб. Но нека погледнем нещата право в очите, момичето ми, ти не си създадена за бизнес. Имаш си чудесна, но различна кариера и в нея плуваш като риба в пода. Радвам се за теб, но моят проблем си остава нерешен. Трябва да измисля какво да правя с фирмата.

— И имаш намерение да я предадеш на Рейф, така ли?

— Не може да се каже, че ще ми я предаде — намеси се Рейф. — Баща ти ме притиска до стената. Трябва да чуеш колко иска за „Ларк“.

— Разбирам — Маргарет почувства как убедеността й, че е права, започна да се стопява. Рейф, как винаги, се владееше добре и всичко щеше да стане й негова воля. Започна да я обзема странното чувство за неизбежност, но тя решително му се противопостави.

— А къде е вездесъщият Хачър? — попита Маргарет, като се заоглежда около басейна, сякаш го търсеше. — Надявам се, че само за тези две седмици не си освободил предания си, лоялен помощник, който неизменно е бил до теб?

Рейф отпи от чая си.

— Хачър се кани да намине за малко, за да ме осведоми как вървят нещата в управлението. Но то ще бъде всичко. Иначе цялата си работа съм предал на други. Ще съм на разположение само ако възникнат някакви световни проблеми. Доволна ли си?

— Няма защо да се притесняваш за моето отношение към въпроса — успокои го Маргарет. — Защото вече нямам отношение. Ти си свободен да разполагаш с живота си така, както сам намериш за добре.

— Олеле! — Конър направи болезнена гримаса.

— Разбирам какво изпитваш — увери го Рейф. — Не изпуска повод и все ме напада по този начин, но съм си дал дума да бъда толерантен, изпълнен с търпение и добронамереност. И тя няма да може да продължава да се държи така безкрайно.

— Не залагай на това — Маргарет стана. — А сега мисля да поплувам. Ще ме извиниш ли, Бев?

— Разбира се, скъпа. Водата е чудесна — Бев изглеждаше облекчена, че Маргарет ги оставя, но в същото време в погледа й проблесна неочакван нюанс на разочарование. Докато вървеше към къща Маргарет мислеше за това. Естествено, след всичко, което Бев Касиди й беше наговорила миналата година едва ли можеше да се надява отношенията между сина й и неговата метреса-грешница да се оправят.

Метреса. Старомодната дума още звучеше в ушите й и й причиняваше болка всеки път, когато си спомните казаното от Бев тогава на раздяла. „От теб би излязло по-добра метреса за сина ми, отколкото съпруга.“

— Коктейлите са в шест, тук, до басейна, скъпа — извика Бев след нея. — Ще вечеряме около седем и половина. Конър и Рейф обещаха да ни опекат пържоли на скара.

— Точно така — допълни Конър весело. — Приготвили сме няколко от най-големите, най-сочни и най-дебели пържоли на планетата.

Маргарет се засмя за първи път от четвъртък вечерта насам. Обърна се и погледна малката група, седнала под чадъра.

— Едва не забравих да спомена, че и аз съм направила няколко промени в живота си през изминалата година.

— В какъв смисъл? — попита я Рейф, а очите му на лъв я гледаха внимателно.

— Вече не ям месо. — Маргарет влезе в хладната къща, без да реагира на възклицанието на баща си.

 

 

Малко след един часа през нощта Маргарет отвори плавно вратата на спалнята си към патиото и се вмъкна в тихия двор. Беше си облякла бански костюм, след като разбра, че няма да може да заспи.

Приятният като балсам въздух на пустинята все още беше удивително топъл. Той бе изпълнен с множество нежни аромати от градините. Обсипаното със звезди небе се простираше до тъмния хоризонт, който внушаваше усещането за безкрайност. Маргарет имаше чувството, че ако се заслуша внимателно, би могла да чуе виенето на койотите от най-близкия хълм.

Светлините изпод водата, идващи от дъното на басейна, сякаш я мамеха да се окъпе. Маргарет свали сандалите си и се спусна във водата. Обърна се по гръб и, сякаш безтегловна, дълго стоя така. След това започна да плува по дължината на басейна. Напрежението в мускулите й бавно се разтапяше.

Тази вечер беше много трудна за нея. Ако имаше разум в главата си, трябваше да си тръгне още утре, каза си тя, когато достигна до друг край на басейна и заплува обратно. Това беше единственото, което трябваше да направи. Баща й бе щастлив. Съвсем очевидно бе, че никой не се е опитвал да го изнудва за „Ларк Енджиниъринг“. Той наистина искаше да продаде компанията на Рейф, така по този въпрос тя не можеше нито да каже, нито да направи нещо. В края на краищата това си бе лично негова работа.

Да, определено трябва да си тръгне утре. Ала всеки път, когато усещаше погледа на Рейф, насочен към нея, тя започваше да си търси оправдание, за да остане. Но всъщност единственото й оправдание бе, че държи да доведе докрай битката си с Рейф.

По пътеката зад нея не се чу никакъв шум, но нещо накара Маргарет да спре да плува и да погледне към далечната страна на басейна. Там, в сянката, тя видя Рейф, облечен само с приятно прилепнали към тялото му плувки. Лунната светлина очертаваше широк те му рамене. В сумрака очите му изглеждаха внимателни и тайнствени.

— Не можеш ли да спиш?

— Не — тя направи няколко крачки във водата, като се колебаеше дали да не избяга в спалнята си. Но сякаш не й достигаха сили или желание да излезе басейна.

— И аз не мога. Лежах дълго и се питах как би реагирала, ако дойда в стаята ти.

— Бих реагирала много отрицателно.

— Така ли? Аз пък не съм толкова сигурен в това. Ето защо не можех да заспя. Заради тази несигурност.

Той влезе безшумно във водата и заплува към нея.

Маргарет инстинктивно се отдръпна, докато раменете й се допряха до края на басейна. Когато Рейф застана пред нея, тя се хвана с една ръка за покрития с плочки ръб.

— Рейф, не мисля, че идеята ти е добра. Дойдох, за да поплувам сама.

— Но вече не си сама — той я обгради с ръце, като се хвана за плочките от двете й страни и сякаш я затвори в клетка. Но тялото му не се приближи повече.

— Какво, опитваш се да ме сплашиш ли? — попита го Маргарет, осъзнавайки, че краката им леко се докосват под водата. Старите спомени, които винаги бяха готови да се съживят, нахлуха бързо в главата й, като я разтърсиха от копнеж.

— Целта ми не е да те плаша, скъпа, а да ти напомня някои неща — каза й Рейф мило. — И то много приятни неща — той се доближи повече, като от движението му водата започна да я плиска ласкаво по шията и раменете. — Маги, откакто си отиде, всяка нощ копнеех да си пак в леглото ми. Всяка проклета нощ. За теб това нищо ли не означава?

Тя потръпна, макар че водата беше топла.

— Истина ли е всичко това, което ми каза в четвъртък? Че не си имал друга, откакто ти и аз се… откакто сме разделени?

— Истина е. Единственото нещо, което ме предпазваше от полудяване, бе, че ти също не спиш с друг.

Тя се намръщи.

— Но откъде си могъл да научиш това?

— Няма значение — отговори й той с бледа усмивка.

— Това не е просто твое предположение за моя любовен живот през изминалата година, нали? Ти го знаеш като факт, че не съм имала сериозни намерения към друг мъж. Дявол да го вземе, Рейф, има едно-единствено обяснение за това, че си толкова сигурен — платил си на някого, за да ме шпионира, нали?

— Маги, скъпа, вече ти казах, че това няма никакво значение.

— Да, но за мен има много голямо значение. Как си могъл, Рейф!

— Замълчи, скъпа — ръката му обгърна врата й той леко я целуна. — Казах, че няма значение. Вече няма значение.

— Би трябвало да се срамуваш от себе си.

— Имай милост към мен, любов моя. Бях един отчаян човек.

— Рейф, последното нещо, което мога да изпита към теб, е милост. Кажи ми какво щеше да направи ако имах връзка с някой друг? — настойчиво го попита тя.

— Не може ли да говорим за друго? Започваш да говориш високо. Ако не внимаваш, ще събудиш мама и Конър. Техните спални също гледат към вътрешния двор.

Последното нещо, което Маргарет желаеше, бе някой да чуе точно този техен разговор. Затова тя неохотно снижи гласа си и започна яростно да шепне.

— Какво щеше да направиш тогава, Рейф?

— Щях да ускоря нашето вълнуващо сдобряване няколко с месеца — отговори той иронично.

— Ти си невъзможен! — нито за миг не можеше да допусне, че това е всичко, което той би направи. Съвсем ясно й беше, че дори през изминалата година Рейф не бе престанал да гледа на нея като на своя собственост. Единствено мисълта, че той самият също е бил целомъдрен през цялото време, я спира да не избухне на тази тема.

— Кажи ми, че съм ти липсвал, Маги. Поне мъничко?

Тя не му отговори, а само поклати глава.

— Признай си — настояваше Рейф, като се приближи малко повече във водата. — Достави ми поне това удоволствие, скъпа.

— Не — тя произнесе кратката дума като въздишка от смущение. Сега той беше само на няколко сантиметра от нея. Ръцете му продължаваха да я държат като в капан от двете й страни.

— Нали помниш колко хубаво ни беше, любима? — той пак я целуна кратко, с което съвсем стопи разстоянието между тях. — Не съм се и опитвал да търся друга жена, защото знаех, че няма да има смисъл. А и ти си знаела, че за теб не съществува друг, нали?

— О, Рейф! — промълви тя името му като нежен вик, който можеше да се тълкува отчасти като протест, отчасти като признаване на истината, която не можеше да отрече.

— Да, Маги, любов моя. Ти помниш всичко, нали? Цяла година, скъпа. Цяла година бях в ада.

Маргарет почувства как кракът му се плъзна между бедрата й, а той се наведе, за да могат устните му да достигнат нейните. Усети как гърдите й леко се притискат в неговите. Парещо сладко желание, сдържано толкова време, я преряза и се насъбра някъде под стомаха й. Рейф беше единственият мъж, който можеше да я накара да изпита това, единственият, който можеше да събуди у нея такава силна страст само с един поглед, целувка или докосване.

Нищо не бе се променило.

— Маги, любов моя, този път ще направя всичко възможно нещата между нас да тръгнат добре — Рейф отдели устните си от нейните, плъзна ги по линията на брадичката й и стигна до ухото. Ухапа я нежно. Удоволствието, което изпита, я измъчваше като силна болка. — Ти само ми дай възможност, скъпа. Ще ти докажа. Този път всичко ще бъде съвсем различно. С изключение на тази част от отношенията ни. Тук не са необходими никакви поправки, нали?

Беше прав за едно нещо, помисли си Маргарет. Наистина в тази си част отношенията им бяха много, много хубави. Бавно, с нарастващо съзнание за неизбежност, тя усещаше как отново се потопява в тайнствения свят на чувственост — нещо, което тогава бе изживяла за кратко с Рейф.

— Позволи ми да те обичам, Маги. Позволи ми да те прегърна, както преди.

— Преди, когато бях твоя метреса ли?

Той поклати глава. Очите му изведнъж помръкнаха.

— Никога не съм се отнасял към теб като към метреса. Ти беше жената, за която исках да се оженя. Знаех това от деня, когато се запознахме.

— Майка ти каза, че от мен би излязло по-добра метреса за сина й, отколкото съпруга, и аз мисля, че може и да е имала право.

Рейф рязко отметна главата си.

— За какво говориш, по дяволите?

— Няма значение. Както ти каза преди малко, това не е толкова важно.

— Маги, престани да ми задаваш гатанки.

— Имам по-добра идея — предложи тя меко. — Хайде изобщо да не говорим — тя обгърна с ръце врата му и се реши: Господ да й е на помощ, тя просто нямаше сили да се лиши от една нощ, прекарана в прегръдките на Рейф. — Имаш право, Рейф. В тази си част отношенията ни винаги са били много хубави — тя го целуна леко по устните и усети, че той потръпна в отговор на ласката й.

— Маги, любов моя! — Рейф изстена тези думи с леко пресипнал глас. — Означава ли това, че няма да ме караш повече да чакам?

— Желая те, Рейф. Нито за миг не съм преставала да те желая.

Рейф още веднъж сведе устните си над нейните — твърди, страстни и накипели от жажда, сдържана цяла година. Маргарет чувстваше как ръцете му се движат по тялото й под водата, сякаш преоткриваха формите й и усещането му за нея. Езикът му се вмъкна между устните й, а пръстите му се плъзнаха под горнището на банския й костюм. Дъхът й спря, когато усети палците му да докосват зърната й.

— Рейф?

— Тук не може — прошепна той. — Има опасност да се появи публика. Ще те отнеса в моята стая.

Той се хвана за ръба на басейна и с лекота се повдигна нагоре. След това се пресегна, повдигна и нея и я остави до себе си. Маргарет го гледаше в тъмните очи, в които видя неподправено желание. В отговор тя усети и в себе си болката на желанието. Беше сигурна, че все още обича Рейф Касиди.

От теб би излязло по-добра метреса за него, отколкото съпруга.

Думите на Бев Касиди отново звъннаха в ушите й, когато Рейф я грабна в прегръдките си и я понесе към отворената врата на своята спалня.