Фредерик Пол
Гейтуей IV (5)

5. ГРЕБЕНЪТ НА ВЪЛНАТА

Хичиянците са пословични изследователи и във всички техни летописи за най-прочуто пътешествие единодушно се обявява това на Тангент.

Великолепно подготвено пътешествие, предвождало от изключително надарен водач. Тангент била много мъдър капитан. Именно благодарение на нейната мъдрост впоследствие хичиянците напуснали Гейтуей и изоставили почти всички останали инсталации.

Освен на собствените си качества и опит Тангент можела да разчита на подкрепата на екипажа, както и на цяла дузина древни, винаги готови да й поднесат безценен съвет. Добавете към това храброст, предприемачески дух и състрадание. Сигурно щеше да ви хареса, ако изключим странния начин, по който изглеждат всички хичиянци в човешките очи.

Когато казвам, че Тангент е била изследовател, това съвсем не означава, че е поемала на пътешествия към белите петна от картата, както са постъпвали да речем Магелан или капитан Кук. Откритията на Тангент нямали нищо общо с географията, тъй като много преди да се роди гигантските космически телескопи на хичиянците вече били изследвали обстойно всички потайни кътчета, които биха могли да ги заинтересуват. Всяка звезда и планетите около нея били огледани и каталогизирани, фотографирани и спектроскопирани и накрая заложени в информационната банка на централния регистър.

Тъй че Тангент въобще не се занимавала с карти и бели петна. Имала далеч по-важни неща, за които да мисли.

Това, което я интересувало, били живите същества. Пътешествието на Тангент имало за цел да изучава организмите, които населявали част от географската карта.

Другото, което не бива да се забравя, когато става дума за Тангент, е, че според хичиянските представи, тя била изумително красива.

Съвсем не твърдя, че тези представи са ми познати или близки. За мен хичиянците са си хичиянци и нищо повече. Не бих се оженил за хичиянка каквото и да ми дават. Вероятно Тангент щеше да ми прилича на някое кошмарно видение от детството ми в Уайоминг. Спомням си, че празнувахме Деня на Вей светии с изрисувани тиквени глави и зловещи маски, а една от най-популярните фигури в училищния двор бе изрязаният от мукава човешки скелет с поклащащи се кокали.

Тангент трябва да е приличала на някоя от тези фигури, само дето е била истинска. Като на всички хичиянци костите й били покрити с оскъдно количество жилеста плът. Била е плешива, само мъжките хичиянски екземпляри понякога имат рядко окосмяване по темето. Дори очите й не биха пробудили вдъхновение в стихоплетците — с техните розови орбити и мастиленосини зеници. Крайниците й изглеждали тънки и крехки като на шестгодишно момиченце. Имала широк таз, краката й се захващали отстрани към него, а между тях носела типичния хичиянски комплект за оцеляване — конусообразен пашкул, който генерира микровълново лъчение, жизненонеобходимо за нормалното развитие на всеки хичиянец, също колкото земните растения се нуждаят от слънчева светлина, а освен това съдържа цял набор от подходящи за различни случаи инструменти, включително и съхранените умове на отдавна умрели предци, използвани от хичиянците вместо компютри.

Звучи отвратително, нали?

Но не е така. Красотата се таи в общоприетите представи за нея. В очите на хичиянците Тангент била умопомрачителна красавица.

Дори името й звучало секси в ушите им. Тя избрала да я наричат „Тангент“ веднага щом навършила необходимата възраст, за да проявява открит интерес към абстрактни теми. В конкретния случай интересът й бил насочен към геометрията. Хичиянският език представя безброй възможности за игра на думи и скоро започнали да я наричат с име, близко по звучене до думата „тангента“, което обаче означавало (в най-груб превод) „онази, която кара увисналото да се изправя“.

Нито една от тези черти няма пряко отношение към качествата й на водач на експедиция, но вкупом те добавят допълнителен колорит. Тя била пример за най-доброто в хичиянската нация.

Толкова по-болезнен е неоспоримият факт, че тъкмо с нея започнал периодът на упадък на тази цивилизация.

 

 

По време на историческото пътуване Тангент командвала грамаден звездолет с деветдесет и един души екипаж и цялото необходимо оборудване. Не бил най-големият кораб, построяван от хичиянците, но имал с какво да се похвали. Едно от преимуществата му било, че можел да се приземява на планети.

Малко са хичиянските кораби, които притежават подобна способност. Обикновено предназначението им е да достигат до орбитата на някое космическо тяло, а по-нататъшното пътуване до повърхността се осъществява от специализирани модули.

Всеки от членовете на експедицията бил специалист в някоя от множеството разнообразни операции, които трябвало да се изпълняват. Моята нова приятелка Глейр например била назначена на службата „пилот за проникване“, тоест тъкмо тя водела кораба право надолу в студената, тинеста, плътна „атмосфера“ на планетата Ленивец. Умение, което владеели малцина хичиянци и за което била преминала през интензивно обучение.

И тъй, корабът кипял от живот, дори от чувства, защото хичиянците съвсем не са хладнокръвни машини. По своя собствен хичиянски начин те са сластолюбиви и темпераментни също както хората. И също като на хората това често им е създавало проблеми.

Тримата хичиянци, които се превърнали в проблем за Тангент, се наричали съответно Кварк, Ангстрьом 3754 и Търси-и-кажи.

Съвсем не искам да кажа, че това са точните им имена, дори и ако трябва да ги преведете от хичиянски. По-скоро са приблизителни сравнения — Кварк носел названието на една субатомна частица, Ангстрьом 3754 — на едноименната дължина на електромагнитната вълна, а Търси-и-кажи е командата, с която се задействат техните древни информационни програми за издирване на нужната информация.

Тангент харесвала и тримата, тъй като в представите й те олицетворявали много достойнства на хичиянската нация. Кварк бил храбър, Ангстрьом — силен, а Търси-и-кажи — благороден. Всеки от тях можел да стане чудесен съпруг. И тъй като й наближавало времето да направи своя избор, хубаво било, че край нея се навъртали подходящи кандидати.

 

 

Хичиянската раса по това време била на гребена на вълната. Нито един миг от човешката история не може да се сравни с тази епоха на ненадминато величие. Холандските търговци, испанските донове и английските кралици, които преди векове изпращали любители на приключения, за да ловят роби, да докарват подправки и да търсят злато, бледнеят пред онова, което вълнувало сърцата и умовете на хичиянците.

Защото те владеели милиарди светове. Може да ви се стори страшно, но уверявам ви, няма нищо страшно и заплашително. Нито един туземец не бил лишен от онова, което ценял и почитал, пък било то глинени плочки или мидени черупки.

Първо, защото насилието просто не било необходимо.

Никога не им се налагало да заробват местното население, за да го принуждават да извлича от земята ценни минерали. Много по-лесно било да открият някой астероид с подходяща структура, сетне да го издърпат на буксир до най-близкия завод и да го оставят там, докато конвейерът го погълне и изплюе остатъците му. Не се налагало дори да отглеждат екзотични храни и подправки, защото тяхната химична индустрия била в състояние да синтезира всичко, чиято формула е известна.

Другата причина за добродушното им отношение към туземците се кореняла във факта, че последните били изключителна рядкост.

В цялата галактика хичиянците открили по-малко от 80 000 светове с живот някъде отвъд стадия на прокариотите^[1]. И нито една планета с разумен живот, който можел да се сравни с тяхната цивилизация.

Е, имало няколко малки пропуска.

Един от тях била, естествено, добрата стара Земя. Разминали сме се, защото надникнали от небето само половин милион години по-рано. Смачканата, космата физиономия на австралопитеците едва ли им се сторила особено обнадеждаваща. Взели няколко образци и продължили по пътя си. Другото разминаване са безръките, късокраки същества, обитаващи помията на една планета, край звезда от клас Ф-9 недалеч от Канопия. Макар и да не притежавали блестяща интелигентност, все пак се развили до степен да имат своите суеверни представи. (Там и си останали, защото когато хората ги открили, нарекли ги „вуду-прасета“.) На някои места се натъквали и на следи от изчезнали цивилизации, които биха могли да достигнат високотехнологично ниво след още милион години…

А сетне открили цивилизацията, която пробудила истински интереса им.

Нарекли ги „ленивците“.

Ленивците били доста интелигентни. Дори имали машини! Имали свое правителство. Имали език — на него творели поезия. Не били единствените в галактиката с подобни постижения, но изглеждали най-многообещаващите. Ако само можели да разговарят с тях!

 

 

И така, корабът на Тангент излязъл на орбита и изследователите вперили жадни очи в обвитата с облаци планета под тях. Ангстрьом рекъл на Тангент:

— Каква грозна планета. Напомня ми мястото, където живеят вуду-прасетата. Помниш ли?

— Спомням си — отвърнала Тангент и се облегнала на рамото му. Търси-и-кажи се намесил с ревнив глас:

— Въобще не прилича на онази планета! Тази е студена, а онази кипеше от гейзери. Освен това атмосферата долу не може да се диша, защото е богата на метан, докато на Вуду можехме да се разхождаме без дихателни маски. Стига да преглътнем неприятния мирис.

— Така е, но тогава не обръщахме кой знае какво внимание на миризмата — съгласила се донякъде Тангент, като застанала на равни разстояния между двамата. Макар да не пропускала нищо от гледката и следяла зорко информацията, събирана от датчиците на кораба, тя се стараела да е в крак с любовната игра, в която ухажорите й непрестанно я заплитали.

— Хайде, и двамата ви чака работа. Размърдайте се — подканила ги накрая Тангент.

 

 

По онова време (както ми разказваше Глейр, докато почесваше носталгично горната част на корема си) почти всички членове на екипажа вече знаели за любовния четириъгълник. Всички харесвали Тангент и искали да й потръгне в живота. Също като нас и хичиянците се прехласват по любовните истории.

Към края на втория ден от пътешествието Търси-и-кажи докладвал свадливо, че древните били не само готови, но и твърдо настоявали да разговарят с Тангент. Тя въздъхнала и се настанила в креслото на пилотската кабина. Всъщност седяла предимно върху собствения си пашкул, тъй като благодарение на особената конструкция на седалката конусообразният пашкул се включвал при сядане към всички останали пашкули на борда. Не особено удобно, но затова пък практично устройство.

Древните предци не могат нито да виждат, нито да чуват, защото са съхранени в машина личности. Също като мен. Но най-умният и най-опитния сред тях умеел да разчита електронния поток на оптичните прибори, получавайки същата информация, каквато очите и ушите. Името на най-старшия сред древните на борда било Флокуленция. Флокуленция бил особено важна персона, тъй като още преди смъртта си бил посещавал тази планета.

И така, Тангент отворила ума си за съветите на древните. Изпълнила я глъчка от многобройни гласове — всеки от съхранените древни искал да си каже мнението. Ала единственият, който имал право да заговори, бил Флокуленция. Той набързо скастрил останалите да мълчат.

— Прегледах записите от камерите — подел след това. — Девет от каналите нямат никаква полезна информация — дали заради повреда, или просто ленивците не са посещавали тези места. Останалите петдесет и един са пълни почти догоре — приблизително по триста морфеми на всеки.

— Но това е страшно много! — възкликнала развълнувано Тангент. — Почти колкото по цяла книга на всеки канал!

— И повече даже. Изглежда, че езикът на ленивците е много компактен. Ще ти пусна една част от записа…

Разнесъл се тих, дюдюкащ звук, който Тангент почувствала по-скоро като вибрация в костите си.

— А сега същият запис на по-голяма скорост и честота от нашия темп на възприятие.

Дюдюкането се превърнало в бързо, пискливо цвърчене. Тангент слушала с едва овладяно нетърпение. Усещала неприятна болка в ушите.

— Успя ли да преведеш нещо? — попитала тя.

— О, да! — отвърнал за нейна изненада древният, — И то много. На подслушвателен пост седем имаше нещо като политическо събрание. Темата е за природата около обекта на наблюдение, който изглежда изпълнява религиозна функция или е опасно замърсен. Дебатът още продължава…

— След шейсет и една години?

— Е, това са само седем часа тяхно време, Тангент.

— Добре, хубаво — кимнала доволно Тангент. Откривала им се чудесна възможност — да опознаят една чужда култура чрез политическите й дебати. — Сигурен си, че си разбрал всичко правилно, нали?

— Надявам се да е така. Щеше ми се тук с нас да е Сковаваща сила. — Сковаваща сила бил партньор на Флокуленция в много предишни експедиции. Двамата навремето били страхотна двойка и някой ден щели отново да станат, за момента обаче Сковаваща сила бил твърде стар, за да пътува в космоса и прекалено здрав, за да умре.

— Какво по-точно значи „надявам се“?

— Ами, поне половината от думите бяха разпознати по дедуктивен път от мястото им в изречението. Дедуктивният метод не е сто процента сигурен.

— Дано не грешиш — произнесла Тангент, но сетне съжалила за думите си и побързала да добави. — Мисля, че се справяш чудесно.

Много й се искало да е права.

 

 

Глейр не е участвала в първото пътешествие на Флокуленция, но преди да отпътува с Тангент, се постарала да узнае колкото се може повече за ленивците. В края на краищата, те били във фокуса на хичиянските интереси. Смятали ги за почти толкова важни, колкото да речем е било лечението на рака за човечеството преди появата на Пълното медицинско обслужване.

Цивилизацията на ленивците била от най-древните. Дори по-стара от хичиянската, ако се изразява в години, но това едва ли има значение, защото била бедна откъм знаменателни събития. Животът на планетата се нижел бавно. Климатът бил необичайно студен, а обитателите й — студенокръвни и мудни, заради което получили и името си. Плували бавно сред кишавите газове и дори метаболизмът на телата им и говорът били отегчителни като движенията им.

Същото можело да се каже и за предаването на нервните импулси — които всъщност представлявали мислите им.

Вероятно по тази причина първата хичиянска експедиция изпитала едновременно облекчение и досада, когато членовете й стигнали до убеждението, че тези аморфни, пълзящи същества притежават разум. Защото какъв смисъл да общуваш с някого, след като размяната на съвсем прости реплики от рода на „Отведете ме при вашия водач“ и „Какъв водач?“ би отнела поне шест месеца.

Онзи първи хичиянски изследователски кораб останал близо година на орбита около планетата. Флокуленция и Сковаваща сила пуснали сонди в кишавата атмосфера и се заели да изследват със завидно търпение природата на странните звуци, които представлявали първи стъпки към развитието на говора. Задачата им не била от лесните. Нито от простите. Сондите били хвърлени на случайно избрани места, където според акустичните прибори и радарите имало голямо скупчване на същества. Често съществата се разпръсквали, още докато разполагали сондите. Онези машини, които заемали подходящи позиции, регистрирали дълбоки и бавни стенещи звуци. Предавателите изпращали сигналите на орбита, където лингвистите ги записвали и пускали на по-високи обороти, превръщайки ги в членоразделни звуци, и така след близо седмица обработка всеки запис можел да подаде една-единствена дума.

Но хичиянските лингвисти разполагали с богат опит и възможности. В края на първата година от пребиваването си на орбита те вече можели да се похвалят с достатъчно думи от речника, за да подготвят собствен запис на съобщение. Върху метална плоча монтирали изображение на хичиянец, на ленивец, на звуковъзпроизвеждащо устройство и на самата плоча. Изображенията били релефни, върху гладка кристална повърхност, тъй като ленивците били слепи и можели да ги възприемат само пипнешком.

След това хичиянците направили общо шейсет копия на плочата и разхвърляли всички образци на шейсет различни места, където обикновено се събирали ленивци.

Смисълът на посланието бил следният:

„Здравейте.

Ние сме ваши приятели. Отговорете ни и ще ви чуем. После ние ще ви отговорим.“

„После“ в представите на хичиянците означавало доста голям период от време. Когато приключили със задачата, експедицията си тръгнала. На борда царяло униние. Нямало никакъв смисъл да чакат отговора. По-добре да се върнат след известно време, когато ленивците открият плочките, разберат за какво става дума, преодолеят първоначалния шок и пратят свое послание. Дори тогава размяната на съобщения би отнела ужасно много време, поради което не си заслужавало някой да й посвети живота си. Вместо това оставили в един модул на орбита най-малко полезния от Древните предци, обяснили му какви въпроси вероятно ще му бъдат задавани и какво трябва да отговаря и си тръгнали, обричайки го на няколко десетилетия самота. По най-оптимистични преценки били необходими поне петдесет години, докато се стигне до някакъв по-съществен стадий за размяна на полезна информация. Оказали се прави.

 

 

Двайсет дни след пристигането им в орбита около Ленивец, Тангент вече била готова за започване на истинската работа.

Древният, когото предишната експедиция оставила, за нещастие бил престанал да функционира, макар че преди това изпълнил задачата си. След продължителна размяна на въпроси и отговори, съхранената информация очаквала да бъде анализирана. С помощта на радарно устройство, или по-точно хичиянски еквивалент на използвания от хората радар, били определени настоящите местоположения от скупчвания на ленивци, както и на други масивни обекти, които биха могли да затруднят навигацията. Била осъществена и ПБС^[2]-радиовръзка с родните планети, изпратили събраната информация и скоро получили от Сковаваща сила одобрение на преводите им, както и насърчения да продължават в същия дух. За всеки случай извършили проверка на всички специални системи на кораба, на които предстояло да бъдат използвани в нестандартни условия.

Имало още един хичиянски прибор, на който възлагали значителни надежди, ала той не ги оправдал. Приборът имал комуникативно предназначение, но това, което предавал и приемал, не било информация, а „чувства“. Поставен като шлем на главата, той бил в състояние да долавя „емоционалните колебания“ на други същества в пределите на цялата планета.

По-късно това устройство се прочуло с прозвището „кушетка на сънищата“.

Във всекидневната практика този прибор се използвал главно за полицейска работа. Хичиянците не преследват престъпленията. Те ги прекъсват в зародиш. Колебанията на разстроения ум, готов да извърши противообществена постъпка, могат да бъдат засечени още на най-ранния стадий. Малко след това на място бива изпратена група за психоемоционална корекция, която прибира увредения субект и го подлага на лечение.

С помощта на същите тези „кушетки“ вече било определено, че вуду-прасетата се намират достатъчно близо до разумно състояние, за да бъдат държани под постоянно наблюдение. Според специалистите „чувствата“ им надминавали по сложност тези на най-високо развитите животински видове. Ето защо изследването с този прибор било стандартна практика при междузвездните експедиции и корабът на Тангент не правел изключение. Надявали се с помощта На „кушетките“ да прослушват „емоционалните вълнения“ на ленивците, да регистрират „тревогите“ и „радостите“ им.

Не, „кушетката“ на кораба съвсем не била повредена. Тя проработила, но по съвсем безполезен начин. Подобно на мислите, чувствата на ленивците също се нижели с безнадеждна мудност. По този повод Кварк произнесъл мрачно, след като си свалил шлема:

— Със същия успех можем да изследваме чувствата на седиментната скала по отношение на утаяването.

— Продължавай да опитваш — инструктирала го Тангент. — Ще ни бъде от полза някой ден, когато започнем да ги разбираме.

По-късно, когато си припомнила тези думи, тя си дала сметка колко погрешни са били представите й.

 

 

Разказах ви толкова много за Тангент и спътниците й, без да спомена нито думичка защо всичко това е толкова важно. Но повярвайте ми, наистина има голямо значение. Не само за Тангент, но за цялата хичиянска раса, за хората и в много голяма степен — за мен.

Добрият стар Алберт непрестанно ме обвинява в прекомерна бъбривост и затова ще се постарая да се придържам към най-същественото от фактите. А в случая то е, че Тангент и хората й направили нещо, което нито една експедиция преди това не извършила. Те извели от орбита техния специално брониран кораб и го насочили право надолу, към най-гъстите слоеве на атмосферата, с намерение да посетят ленивците на техен собствен терен — тоест торф.

Дори „торф“ не е най-правилната дума, но сигурно си давате сметка колко малко могат да ни помогнат земните термини, когато става въпрос за друга планета. Там нямало континенти. Поради особеното съотношение между силата на притегляне и състоянието на газовете, ленивците живеели в един постоянно подвижен газообразен океан, сред който се носели заедно със своите сечива, къщи, заводи, канцеларии и всичко останало, присъщо на всяка една цивилизация, разбира се, в техния собствен вариант. Излишно е да споменавам, че както хичиянците, така и хората не са в състояние да обитават подобна среда. Макар хичиянците да са изтъкнати специалисти по космическо инженерство и корабостроене, съществували известни опасения дали стените на звездолета им ще бъдат в състояние да издържат на неимоверното атмосферно налягане на планетата Ленивец.

Та както казах, тъкмо по тази причина преди да се спуснат надолу, те подложили всички системи на щателна проверка. Флокуленция и останалите Древни предци трябвало да останат на удължени дежурства, за да събират и анализират цялата постъпваща на борда информация.

— Готови ли сме? — попитала накрая Тангент, настанена на пилотското място в залата за управление и загърната в противонатоварваща мрежа, каквато носели и всички останали. Един по един ръководителите на сектори докладвали за своята готовност и след като ги изслушала, тя въздъхнала дълбоко.

— В такъв случай започвам снижаване — обявила Глейр. Корабът забавил орбиталната си скорост и се плъзнал право надолу, в студените, плътни, кипящи, отровни газове, сред които плували ленивците.

Проникването било рисковано, но корабът бил построен, за да издържа на подобни рискове. Ориентирали се на сляпо, поне в оптически смисъл, защото разчитали само на хидроакустични и оптически прибори, а на екраните в залата наблюдавали „домовете“ и други „постройки“ на ленивци. Екипажът следял картината със затаен дъх. Обектите наподобявали аморфни, кишави скулптури, като пластелинените играчки на децата. Ленивците били почти толкова неподвижни, колкото и техните „сгради“. Както женските, така и мъжките екземпляри се местели толкова бавно, че очите на хичиянците не били в състояние да регистрират каквато и да било промяна в състоянието им. Само неколцина мъжки, които били изпаднали във „възбуда“, като че ли леко потрепвали. С приближаването на кораба и други последвали примера им, което говорело, че новината за идването им се разпространява. И тогава Тангент допуснала първата грешка. Предположила, че движението на мъжките е причинено от внезапната поява на хичиянския звездолет. Само небесата знаят какво всъщност ги е подплашило, макар че обяснението изглеждало логично. Но не уплаха накарала мъжкарите да се понесат из околностите с подобна бясна и самоунищожителна бързина, а по-скоро болката. Високочестотните трептения, които предизвиквал при движението си корабът на Тангент, били нетърпими за ленивците. Нещастните им умове се гърчели в мъченическа агония и съвсем скоро най-слабите сред тях започнали да измират.

Понякога си задавам въпроса дали взаимоотношенията между хичиянците и ленивците не са били обречени на провал още в своя зародиш? В края на краищата, за тях е щяло да бъде почти толкова трудно да общуват с тези мудни същества, колкото е за безтелесните със своите телесни приятели. Не искам да кажа, че е невъзможно. Но е толкова мъчително, че почти не си заслужава. Освен това, нито един телесен не умира само защото разговарям отблизо с него.

 

 

След този инцидент всички на кораба изгубили спокойствие. Очакванията им били преизпълнени с надежда, резултатът ги карал да преглъщат отчаянието си.

Ала нещата не спрели до тук.

Мисията се намирала на ръба на провала. Макар сондите да продължавали да бълват съобщения за ленивците, всички опити да се доближат до „домовете“ им били колкото разочароващи, толкова и катастрофални. Разочароващи за хичиянците, катастрофални за техните нови „приятели“.

И тогава, след като се завърнали на орбита, получили съобщение от дома.

Съобщението било от Сковаваща сила и в това, което им казвал, се чувствали опитът и мъдростта на дългия му живот.

— Всичко сте объркали. Най-важните части от преведената информация не се отнасят нито до обичаите, нито до политическите пристрастия на ленивците. Това е тяхната поезия.

Подобно на античните земни оди, в поезията на ленивците се възпявали велики сражения от миналото и героични подвизи.

В песните се споменавали и същества без телесна обвивка, които предизвиквали неописуеми разрушения. Ленивците ги наричали с техния еквивалент на думата Убийците и според Сковаваща сила съществата били изградени от чиста енергия…

— Въпреки че ги нарекох легенди — обяснил Сковаваща сила, — за мен няма никакво съмнение, че тези същества обитават и до ден-днешен нашата галактика. Няма съмнение също така, че изпитват една необяснима и сляпа омраза към всякаква органична форма на живот.

С други думи за първи път в историята на своето съществуване хичиянците се сблъсквали с новината за Враговете.