Фредерик Пол
Гейтуей IV (20)

20. У ДОМА

Алберт Айнщайн не беше единствената програма, преустановила да функционира. Корабите на Обединената служба срещаха подобни проблеми. Всички оръжейни контролни системи бяха замлъкнали. Просто отказваха да работят.

Но само те. Останалата част от оборудването — средствата за свръзка, за управление — функционираха нормално и дори бяха претоварени, защото всички се питаха един друг какво е станало. Светлините на Наблюдателното колело сияеха както обикновено, вътре бръмчаха въздухопречистващите инсталации, механичните помощници приготвяха и разнасяха обяда, рециклиращите роботи събираха и преработваха изхвърлените боклуци.

„Истинска любов“, на борда на която никога не е имало оръжия, бе непокътната. Можехме да запалим двигателите и да полетим накъдето поискаме.

Но къде да идем?

Никъде не отидохме. Алисия Ло пое управлението и ни изведе на стабилна и безопасна орбита.

Дори не й благодарих. Все още съзнанието ми, до последния процент, бе фокусирано върху състоянието на моя скъп приятел.

— Алберт — повтарях отчаяно аз, — Алберт, моля те.

Той извади лулата от устата си и ме погледна с отсъстващ поглед.

— Робин — произнесе тихо, — ще те помоля да проявиш малко търпение.

— Но, Алберт! Умолявам те! Какво ще стане сега? Кажи ми! Съществува ли някаква опасност? Възможно ли е Враговете да ни проследят до тук и да ни унищожат?

— Да ни унищожат? — той ме погледна учудено. — Що за глупава идея, Робин! След като се запознаха с теб, с госпожа Бродхед, госпожица Ло и с генерал Касата? Разбира се, че не, Робин, но ще те помоля да ме извиниш за малко. Твърде съм зает.

След това отказа да разговаря с мен.

Междувременно започнаха да пристигат първите совалки и да събират информационните ни банки. Скоро щяхме да се спуснем на добрата стара Земя, където да обсъдим заедно случилото се.