Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (22)

22.

През следващите няколко дни Танерови се възстановяваха след ужасното пътешествие. После обаче АЛФ ги въвлече в най-жестоката от всички катастрофи, на които беше способен. Но този път и той самият доста се поизпоти, — дори вече се виждаше на оня свят.

Зловещата среща на Танерови с Родни Хлебарката стана на закуска, когато АЛФ отново бе забравил, че трябва да отложи любимите си изненади, докато всички се нахранят. Неговите хрумвания често бяха доста неапетитни.

Този път обаче беше особено противно. АЛФ бе извадил една зелена мазна топка от някакъв изпомачкан плик и я бе сложил пред себе си на масата. Сега той с любов наблюдаваше десерта си.

На Лин, която седеше до него, веднага й се повдигна. Кейт също блъсна чинията си и отвратена извърна лице.

АЛФ, който неправилно прецени обстановката, радостно обясни, че това е блатно търкалце от Мелмак. Бил намерил достатъчно на кораба си — и то тъкмо преди да се развалят, — така че щяло да има за всички. Бил ги купил от пекарницата на Ед, бодро говореше АЛФ, защото Ед винаги слагал и по някоя изненада в пликчето.

Все пак любопитството у Лин надделя и тя взе пликчето с два пръста. Погледна внимателно вътре и с пронизителен писък го хвърли на пода. В него лазеше някакво дребно животно, което Брайън с поглед на познавач нарече хлебарка.

— Има сини очи — изненада се той.

— Излишно е да казвам, че това беше последното ми пазаруване при Ед — заяви АЛФ. Но погледът на Кейт му даде да разбере, че за нея въпросът не е приключен.

И беше напълно прав. В последвалия разгорещен спор Кейт енергично настояваше това отвратително животно да бъде унищожено, докато Уили искаше да го затворят и да го наблюдават, тъй като то беше екземпляр от един друг свят, също както и АЛФ.

Мелмаковецът се обиди и забрани да го сравняват с хлебарка.

Лин предложи нито да я убиват, нито да я затварят, а да я пуснат в градината. Уили пък започна да се чуди дали пленените хлебарки ядат понички. Обръщайки се към останалите, той каза:

— Ще я пъхна в някоя кутия и вътре ще сложа поничка. Но отговаряте за това АЛФ да не й я открадне.

Кейт му напомни, че хлебарките са отвратителни създания и трябва да бъдат унищожавани. Тя веднага донесе спрей против паразити. Брайън пък предложи да я кремират, след като така и така ще я убиват. А Уили все още настояваше да я изучават. Но АЛФ им напомни.

— Говорехме за поничките, които щяхте да носите.

Кейт обаче прекрати дискусията. Тя изпръска половината опаковка от препарата върху хлебарката, потръпна отвратена и върна спрея в банята.

Междувременно Уили и АЛФ се бяха сдърпали заради поничките. АЛФ бе разбрал, че съвсем скоро предстои да донесат нова партида, докато Уили твърдеше, че не е казвал такова нещо.

Накрая Уили не издържа и кресна:

— Престани с твоите понички! Трябва да решим какво ще правим с хлебарката.

АЛФ ядосано ритна пликчето с крак, след което съвсем спокойно констатира.

— Защо? Тя си е отишла.

Това беше самата истина. Кейт пребледня. Сега тази хлебарка се разхождаше безконтролно в нейния дом, въпреки че отдавна трябваше да е умряла. Лин съвсем сериозно допусна възможността хлебарката да се е оттеглила, за да умре с достойнство. А АЛФ се запъти към кухнята да поръча понички за сметка на Уили, който в това време призоваваше останалата част на семейството да търси изгубената хлебарка.

Минути по-късно Уили завари в коридора един доста възбуден АЛФ, който нервно ръкомахаше.

— Шшт. Трябва да ти кажа нещо, Уили.

— Добре, АЛФ, от мене да мине, поръчай си понички — щедро му разреши Уили, та най-сетне да прекратят тази неприятна тема.

Но АЛФ го придърпа към себе си и доближи муцуна до ухото му.

— Не ти шъткам затова.

— Защо тогава ми шъткаш? — попита го Уили. Дребосъкът пак започваше да го нервира.

АЛФ трепереше.

— Защото не искам да плаша Кейт, а мисля, че тя ще се уплаши, като чуе за тридесетсантиметрова хлебарка.

Уили го гледаше невярващо.

АЛФ също го гледаше. След това той кимна важно и обясни:

— Да, Синьото око се завърна.

Десет минути по-късно Кейт бе опаковала своя и на децата багаж. Възнамеряваше да остане при майка си дотогава, докато не и представят трупа на хлебарката.

Уили я уверяваше, че междувременно, с риск за живота си, е изпръскал дял флакон по тази гадина, а АЛФ пък обясняваше, че се е обадил в службата за борба с паразити и хлебарката при всички случаи вече е с единия крак в гроба.

— Горкият Родни — тъжно констатира Брайън след всичко това.

Така хлебарката получи и име, макар на Уили да не му бе много приятно, че Брайън я кръсти на брат му.

Но без доказателства за смъртта на Родни, Кейт не желаеше да остава в този дом. АЛФ, изглежда, също не вярваше особено дори на собствените си твърдения, защото Уили го хвана тъкмо когато се опитваше да напусне къщата заедно с другите.

— Ти оставаш тук. Хлебарката е твоя — нареди му той.

АЛФ бурно запротестира.

— Беше моя, когато беше половин сантиметър. Сега принадлежи на света.

АЛФ се сви на дивана до Уили и двамата зачакаха санитаря.

АЛФ мисли, мисли и накрая попита:

— С какво ще я убива тоя от санитарната служба?

— Мисля, че със спрей. Защо? — сви рамене Уили.

АЛФ замислено поклати глава.

— Хм. Ако си спомняш, в началото Родни беше ей толкова малък. — АЛФ показа с два пръста нещо много мъничко. — После Кейт го напръска и минута по-късно той бе достатъчно голям, за да носи пуловера ти. Не искам да си представям какъв е сега, след като изсипа върху него цяла опаковка. Схващаш ли?

АЛФ въпросително го погледна в очите. Уили изтръпна.

— Схванал си — сухо констатира АЛФ.

И двамата мълчаха. Изведнъж от спалнята се чу тропот.

— Какво ли прави? — тихо попита Уили.

— Каквото ще да прави — също така тихо отвърна АЛФ.

— По-добре се скрий в кухнята — посъветва го Уили.

— Гениално — саркастично каза АЛФ. — В кухнята! Любимото място на хлебарките! Ти защо мислиш, че се казват така?

Уили посочи към коридора, където бе и вратата за спалнята.

— Там ли ще се скриеш, като дойде санитарят?

— Отивам в кухнята — реши АЛФ. — Ако ти потрябвам, върху масата съм.

Санитарят беше млад дангалак с пълна пръскачка против паразити на гърба.

— Къде са? — попита небрежно той.

Уили се опита да го подготви за необичайната ситуация, но, изглежда, не бе особено сръчен.

— В спалнята. Но… всъщност е само една.

— Една хлебарка… ъхъ. — Момчето се приближи и огледа Уили. — Какво ви е? Фобия ли имате?

— Да, може и така да се каже — потвърди Уили.

— Добре, отивам да й светя маслото — сви рамене момчето.

Но Уили го спря и му обясни.

— Не бива да използвате спрей. Кой знае как ще й подейства.

Събеседникът му го изгледа с още по-голям интерес, а след това кротко каза:

— Ако практиката не лъже, ще и подейства така, че хлебарката ще хвърли топа.

Уили започна да се изнервя, защото другият очевидно не го разбираше, и каза, дърпайки пръскачката:

— В други случаи, да. Но този екземпляр е по-особен.

— Аха, и какво му е? Домашно животно?

— В никакъв случай не бива да използувате спрей — каза Уили и най-сетне му измъкна пръскачката от ръцете.

Момчето отстъпи малко назад. Беше чувало, че с лудите човек трябва да бъде внимателен и най-вече да се съгласява с тях. Затова равнодушно кимна.

— Добре. Да си събуя ли обувките, за да не би да я настъпя?

— Надявах се, че ще подходите малко по-научно към проблема — ядоса се Уили.

— О, простете — каза санитарят с ирония в гласа. — Забравих термочувствителното устройство навън в колата. Обаче, знаете ли какво? — Той взе от масата един вестник и го сви на руло. — Ще вляза и просто ще я убия!

Уили изпъшка. Не се разбираха.

Той пъхна в ръката на санитаря телефонния указател и примирено го посъветва.

— Вземете поне нещо по-тежко, ще имате по-добър шанс.

Клатейки глава, санитарят се насочи към спалнята.

А на кухненското прозорче се подаде главата на АЛФ.

— Предупреди ли го, Уили?

— Опитах се. Но не ми провървя.

— Тогава най-добре отвори външната врата — посъветва го АЛФ.

Уили го послуша. И само след секунда, с безумен поглед, крещейки неистово, от стаята изхвърча санитарят. Той грабна пръскачката от ръцете на Уили и излетя навън.

Уили затвори вратата след него. След това двамата с АЛФ се съгласиха, че засега най-добре е да се оттеглят на съвещание в гаража. Там Уили започна да се рови из разни справочници по антипаразитна защита, но на АЛФ националната гвардия му вдъхваше повече доверие.

— Търся метод, който да не ни натика в новините — обясни му Уили.

АЛФ изпитваше все по-големи подозрения, че Уили не беше човекът, който би могъл да се справи с Родни. Според него най-уместно беше бягството и той предложи на Уили да пали колата. Но Уили му разясни, че паниката е лош помощник и че само строго научният подход може да помогне.

АЛФ се примири със съдбата си.

— Добре. Ще седим тук глупаво, ще четем и ще чакаме края си. Ама ти се държиш точно като ония от Детройт. Събуждат се една сутрин и виждат, че са обградени от джифита.

— Джифита?

— Джифита. Ларви-кръвопийци, които приемат образа на жертвата си.

— Не съм чувал в Детройт да е имало подобно нещо — усъмни се Уили в тая небивала история.

— Говоря за Детройт на Мелмак — каза АЛФ.

— Тук пише, че най-добрият начин за унищожаване на хлебарки е с борова вода — прочете Уили интересен пасаж от някаква книга.

— Няма да стане — мрачно предсказа АЛФ. — Момчетата от Детройт също използуваха борова вода. След това Детройт бе преименуван на Джифитаун.

Бяха прекъснати от Тревор Ачмонек, който влезе, за да съобщи на Уили, че намерил пред къщата му противопаразитна пръскачка. Скрит под масата, АЛФ чу Тревор още да казва, че си бил позволил да напръска с нея около къщата им. Реакцията на Уили страшно учуди Ачмонек.

— О, господи! — извика Уили и изхвърча от гаража.

Тревор замислено се почеса по главата и стигна до заключението, че е най-добре да си върви вкъщи, заобикаляйки Танер и къщата му. Съседът очевидно пак беше превъртял.

АЛФ излезе изпод масата и хукна след Уили, който със свито сърце претърсваше къщата. Изведнъж от спалнята се чу страхотен трясък. Родни се беше разбеснял. Това преля чашата. Уили грабна палтото си и се втурна към вратата точно когато влизаше АЛФ.

— Къде отиваш? — попита недоверчиво дребосъкът, защото всичко това много му приличаше на бягство. Но Уили му обясни, че отива да купи всичката борова вода, която успее да намери.

АЛФ трябваше да чака, но това никак не му се нравеше. Той се чувствуваше като девойката от приказките, пожертвана, за да умилостиви чудовището.

Сега той бе сам с Родни. АЛФ седна на дивана в хола и нервно започна да си мърмори.

— Бъди храбър! Бъди храбър! — вдъхваше си той кураж.

Тропот от кухнята в миг провали постигнатото. Родни напредваше. АЛФ трепереше като лист и говореше по посока на кухнята:

— Слушай, Родни, не ти трябва да ме ядеш. Аз съм само хрущял, а и всички в семейството намирисваме. Но имаш късмет, там, дето си сега, има голяма кльопачка. А ако потърпиш малко, ще дойдат и поничките…

И в този момент подскочи с писък. Две еднометрови пипала се бяха появили на кухненското прозорче.

АЛФ хукна по коридора и се затвори в спалнята! Той се втурна към телефона и закрещя в слушалката:

— Ало, централа! Дайте ми пожарната или полицията! Или някой друг, все едно! Спешен случай! Огромна хлебарка иска да ме убие!

Треперещ от страх, АЛФ гледаше как вратата на спалнята става на трески и през нея се подават пипалата на Родни. Първоначалната му реакция бе да се напъха под леглото. Но когато вратата с трясък изхвърча от пантите, той изтича в банята и се сви зад вратата. След малко обаче и по нея започна да се дращи и тропа.

— Заето! — извика в уплахата си АЛФ и се оттегли на клозетната чиния.

И слава богу, защото в този момент вратата се откърти. Чудовището се насочи към АЛФ, протягайки пипала.

— А, искаш да ползваш тоалетната — пелтечеше АЛФ. — Заповядай, знам какво е да ти се… Ааахх!

Едно от пипалата го бе докоснало. АЛФ грабна четката си за зъби и се хвърли в отчаяна борба с Родни. Но едно от пипалата изби от лапата му смешното оръжие.

— Ясно — отново занарежда АЛФ. — Яд те е на целия свят. Разбирам те. Сигурно като ларва не си бил обграден с достатъчно любов. Но имам идея. Да вземем да пийнем по една студена борова вода. Помисли! — В това време той сграбчи едно шише с парфюм и започна да пръска срещу Родни.

— Няма нищо — викаше той. — Само се шегувам. Ама виждаш ли как хубаво миришеш.

Родни, този кошмар, бе вече досами него. АЛФ грабна следващото шише и продължи да пръска. А когато усети горещия дъх на Родни, затвори очи…

Когато малко по-късно Уили влетя в хола с тежък пазарски плик в ръка, АЛФ седеше на дивана, забил глава в някакво списание. Той погледна Уили и небрежно го поздрави.

— Здрасти, Уили! Случайно да носиш понички?

Едва сега Уили забеляза зад дивана Родни. Животното лежеше по гръб, вирнало крака. Уили бе слисан. Родни очевидно бе предал богу дух.

— АЛФ, как, по дяволите, го направи?

— С евтин парфюм, с какво друго! — каза АЛФ, сякаш това се разбираше от само себе си, и подаде на Уили празния флакон.

— Това е парфюмът, който купих на Кейт за последния й рожден ден — възмути се Уили.

АЛФ кимна с разбиране.

— И тогава ли имахте хлебарки?

Уили преглътна язвителния намек и попита:

— Как разбра, че ще подейства?

— Анализирах отделите му съставки — важно обясни АЛФ — и съпоставих с онова, което знаех за манталитета на хлебарките от Мелмак…

— АЛФ, сериозно! — прекъсна го Уили.

— Имах късмет — призна си АЛФ. — Но като е за това да защитавам дома си, ставам звяр. Смятам да препарирам Родни. Добре ще стои над камината.

— И дума да не става — ужаси се Уили.

След това той се обади на Кейт и й съобщи, че могат да се прибират с децата.

Безспорният герой бе, естествено, АЛФ. Преди да си легне, Брайън посети мелмаковеца в стаята му. АЛФ предположи, че от него се очакваше да разкаже приказка за лека нощ и предложи на Брайън да си избере между „Принцесата и граховото зърно“ и „Храбрият АЛФ и гигантската хлебарка“. Брайън предпочете „Принцесата и граховото зърно“, защото другата я беше слушал вече много пъти този ден.

АЛФ направи гримаса и му тикна книгата в ръка.

— Сам си я чети!

Родни го прибра търговец на старо желязо, който не задаваше много въпроси. А по заповед на Кейт АЛФ дезинфекцира с парфюма й целия си кораб, в случай че се е укрила още някоя хлебарка.

Героичната победа на АЛФ над чудовищната космическа хлебарка избави Танерови от голяма беда. Всички му бяха много благодарни.

Впоследствие цялото семейство се държеше подчертано мило и отзивчиво с АЛФ, отгатваха всяко негово желание. Само многократно изразената молба да получи за награда обилно меню с котешко, оставаше нечута.

С една дума, мелмаковецът се бе превърнал в земен жител, в член на семейството — обичан и търпян от всички.

Докато един ден Кейт не забеляза на кухненското прозорче някакво странно растение. Тя подозираше, че АЛФ го е домъкнал отнякъде. Лин също го наблюдаваше с интерес.

— Прилича на мухоловка — каза тя и го побутна с една химикалка.

На прозореца се появи главата на АЛФ.

— От Венера е — каза той.

— Веднага да го махаш от къщи! — категорично заяви Кейт.

— Ей, защо? — не проумяваше АЛФ. — Това си е само растение. Прави стаята по-уютна, отделя кислород, яде насекоми…

— И химикалки! — с ужас забеляза Лин.

— Ще донеса парфюма! — възбудено извика Кейт и се втурна към банята.

— А аз ще донеса боровата вода и препарата за обезлистване — обади се от коридора Уили и също хукна към вратата.

АЛФ подаде глава на кухненското прозорче и доволно се засмя.

— Добре се справяте — промърмори той. — И по-живо!