Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (16)

16.

Една нощ, когато Уили отиваше в кухнята за чаша мляко, странни звуци в стаята на АЛФ го накараха да спре. Уили тихо отвори вратата и намери АЛФ да спи прав, с глава, скрита в някакъв кашон. Странните звуци се оказаха хъркането на АЛФ.

Разтревожен, Уили свали кашона от главата му и го разбуди. АЛФ се заоглежда безпаметно, но после позна Уили.

— Можеш ли да ми кажеш какво правиш? — искаше да знае Уили. — Откога спиш прав?

— Откакто нося кашона на главата си — отговори АЛФ, сякаш това беше най-нормалното нещо на света.

Но Уили смяташе, че е повече от ненормално.

— Не всички спят като тебе с отворена уста, та да им текат лигите по възглавницата — парира АЛФ.

Уили се изненада, че АЛФ знае как изглежда, когато спи.

— Нощем ходя в спалнята ви и ви наблюдавам — бе лаконичният отговор.

И точно когато се канеше да си каже мнението за поредното безобразие на АЛФ, Уили изрева от болка.

— Ооохх! — Беше стъпил на кабарче.

— Добре. Върши работа. — АЛФ изглеждаше много доволен.

Чак тогава Уили слисан видя, че АЛФ бе пръснал кабарчета по целия под. На въпроса му за смисъла на всичко това АЛФ обясни, че това е алармената му система срещу крадци.

Уили твърдо реши да предприеме нещо срещу странните хрумвания на АЛФ.

И тогава се сети за приятеля си Лари. Той беше психиатър и знаеше какво е професионална тайна. Но въпреки това Уили някак не можеше да свикне с мисълта, че ще подложи АЛФ на истински преглед. Трябваше добре да помисли.

Уили още не беше заспал, когато вратата се отвори и в стаята влезе АЛФ с банан в ръка. Уили се изправи и се втренчи в него.

— О, съжалявам — извини се АЛФ, — мислех, че спите.

И отново изчезна.

Сега Уили окончателно реши, че няма да е зле да се обади на Лари.

На следващия ден той седеше в кабинета му и внимателно, след много увъртания дойде на темата.

— Проблеми вкъщи ли имаш? — попита го Лари, защото не разбираше накъде бие Уили.

— Не повече от другите… хм… всъщност… у нас живее същество от космоса.

Ето какво било. Лари се превиваше от смях и скептично гледаше Уили. Уили, естествено, бе предвидил реакцията му, затова му показа снимка на АЛФ. Докато Лари изумено гледаше снимката, на Уили му се прииска да обясни някои неща за АЛФ.

— Знаеш ли, всъщност трябва да съм щастлив, че у дома ми има извънземен. За това науката мечтае от десетилетия, а на мен ми пада ей тъй на гаража. Но повярвай ми, има някои неудобства. Той, разбира се, си има и добри качества, но напоследък… В продължение на една-единствена минута е в състояние да ти разкрие тайните на галактиката и в същото време да ти сложи изкуствено лайно на възглавницата. Така съм объркан, Лари. Какво да правя?

Лари все още гледаше снимката. Ама че екземпляр!

— Кога да дойда? — попита той.

Преди вечеря Кейт отново намери изкуствена муха в съда за лед. А в това време Уили внимателно подготвяше АЛФ за посещението на Лари и най-вече за това, че той идва специално заради него.

АЛФ го разбра погрешно.

— Ясно. Предал си ме на отдела за борба с извънземни.

Цялото му тяло трепереше от страх. Но когато Уили му обясни, че Лари е безобиден психиатър, той малко се поуспокои.

Тъй като АЛФ за първи път официално щеше да бъде представен на човек извън семейството, Брайън ухилено му издекламира няколко правила за добро поведение.

— Затваряй си устата, когато ядеш, иначе ще направиш лошо впечатление.

АЛФ отвърна сухо, че на Мелмак това се смятало за неучтиво — като че ли криеш нещо в устата.

Но ето че Лари най-сетне звънна на вратата и АЛФ изведнъж отново се уплаши. Обзе го истински ужас.

— Не го пускай, Уили — замоли се той. — Ще ме сложи под микроскоп и ще ме анализира. Може и за детството ми да пита.

Отново трябваше да го успокояват. Но когато Лари влезе, АЛФ изведнъж напълно се успокои. Нямаше да позволи на този Лари да го вземе за идиота на семейството.

— О, господи — поздрави го Лари. — Предполагам, ти си извънземният.

„Не е трудно да се забележи“ — помисли си АЛФ, но отговори само:

— Здрасти, Лари! Крепко ръкостискане, какво ще кажеш? Добър знак, а?

Лари се усмихна неуверено.

— Почакай да го видиш как се храни — пошушна Уили на приятеля си. — Тогава ще разбереш какво имам предвид.

— Извинете, бихте ли ми подали картофите.

Изречението наистина бе излязло от устата на АЛФ. Танерови занемяха.

— Не ми липсва апетит — обърна се АЛФ към Лари. — Мисля, че в това няма нищо лошо.

— И аз така мисля — потвърди Лари.

АЛФ се оригна.

— О, прощавайте, Лари! Как можах! Къде са ми маниерите?

— Ти нямаш такива — заяви хладно Уили.

Но АЛФ просто не му обърна внимание. Вместо това той поде с Лари политически разговор, докато накрая Уили не издържа.

— Извинявай, Лари, но на масата обикновено си говорим за други неща: за нещата, които АЛФ е изпотрошил. Просто ти обръщам внимание, че той иначе се държи доста по-различно.

— О! И как? — попита учтиво АЛФ.

— Правиш най-отвратителни неща — не му остана длъжен Уили. — Хайде, покажи на Лари някои номера.

Брайън запляска с ръце от удоволствие.

— Да, АЛФ, покажи му как си изкарваш млякото през носа.

— Мога ли да ви предложа още малко картофи — вместо това каза АЛФ на Лари.

Уили направо превъртя.

— На Лари никак не са му притрябвали твоите картофи! По-добре му покажи тъпото си лайно!

— Уили, на масата сме — смъмри го АЛФ. — Внимавай как се изразяваш, децата слушат.

Лари изненада всички с предложението си. Искаше Уили и АЛФ да разменят ролите си, за да добие по-ясна представа за нещата. АЛФ трябваше да се държи като Уили, и обратното. След известна съпротива Уили се съгласи.

Той грабеше от всичко по масата и възбудено крещеше.

— Ха, ядене! Дайте ми ядене! — И гръмко се смееше. АЛФ му отвърна като Уили.

— Не, АЛФ! Никакво ядене! Миналия месец яде.

Уили (като Уили) се възмути от тази манипулация и искаше да напусне масата, но Лари го убеди да продължи да изпълнява ролята си.

Уили се оригна и лениво каза:

— Ще погледам телевизия, докато измиете съдовете.

— Мисля, че в тази къща се гледа прекалено много телевизия — отвърна строго АЛФ. — Трябва да правим повече други неща: да спрягаме глаголи, да четем Пруст, да…

Уили му хвърли убийствен поглед и поклати глава.

— Не, не! Но можем да строшим някоя и друга чаша. Или да изядем котката?!

Като каза това, Уили се разтрепери и започна да гледа лакомо — така, както го беше виждал у АЛФ. Беше почти толкова добър, колкото и мелмаковецът.

— Момент! — каза АЛФ като Уили. — Правило номер 856, раздел втори, параграф трети, гласи „Ние не ядем котки“!

— Да живее анархията! — изкрещя Уили като АЛФ.

Мелмаковецът направи сериозна физиономия и възрази:

— Не вярвам в анархията. Тя е твърде спонтанна… — И като си погледна часовника, извика: — О, колко е късно! Трябва да си приготвя дрехите за до края на годината.

Ефектът беше страхотен. Уили стана отново Уили. Той скочи и извика:

— Достатъчно! Това вече няма нищо общо с нашата игра. Наистина си отивам.

— Аз печеля! — със задоволство установи АЛФ.

— Седни спокойно на мястото си, Уили — успокои го Лари. — Видях достатъчно. Най-добре е АЛФ да си отиде.

— Да си отиде? — Уили реши, че не е чул добре. Кейт, Лин и Брайън също бяха втрещени от предложението.

— Можеш да се пренесеш при мен — предложи Лари на АЛФ. — Ще имаш самостоятелна стая, доста комфортна.

— АЛФ, никъде няма да ходиш! — извика Уили. Прозвуча почти умолително. А когато Лари го попита защо, Уили мъчително затърси обяснение.

— Защото… ами, защото някой може да го види.

— Теб какво те засяга? — попита коварно Лари.

Уили се хвана.

— Не искам да му се случи нещо лошо — изтръгна се от него. — Безпокоя се за АЛФ, разбираш ли. А мисля, че и той се безпокои за мен, за всички нас.

— Безпокоя се! — извика АЛФ. — Как да не се безпокоя за хората, които през всичките тези месеци ме закриляха и се грижеха за мен.

— Нима ти оценяваш това? — смаяно попита Уили.

— Как иначе! — отвърна АЛФ. — И ако имаш проблеми, обръщай се към мен. А щом не ти харесва лайното ми, ще го забравя.

По гласа на Уили пролича колко дълбоко бе трогнат.

— Много си мил, АЛФ. В бъдеще и аз ще се старая да бъда по-отстъпчив.

Лари се облегна назад и доволно каза:

— Какво ли не прави тази малка игра с разменените роли.

— Да, мисля, че тази вечер всички си станахме малко по-близки — разбра мисълта му АЛФ. — Трябва да се полее.

— Да, добра идея — съгласиха се останалите, а Лин подкани Уили да вдигне тост.

Уили стана и тържествено вдигна чаша.

— За разбирателството и за…

Чашата на Уили преливаше. Естествено, пак АЛФ! Но Уили завърши тоста си:

— … АЛФ и неговите забавни номера!

През нощта Уили се събуди от някакъв шум и отвори очи. До леглото му стоеше АЛФ и го наблюдаваше.

Уили се обърна на другата страна и измърмори:

— Лека нощ, АЛФ.

— Лека нощ, Уили.

И Уили усети как грижливо го завиват. Усмихна се. И заспа.