Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (14)

14.

Но това бе последният излет на АЛФ във вълнуващия свят на телевизията. Скоро го обзе нова страст, която напълно го обсеби: земеделието. АЛФ прекопа градината на Танерови и с жар се зае за работа. Но първата реколта излезе доста хилава, което страшно го ядоса.

Вкиснат, той седеше в кухнята и ровеше в справочници и каталози, опознаваше тайните на земеделието и скритите му коварства.

Кейт седеше до него и правеше списък за пазаруване.

АЛФ вдигна глава и каза:

— Тор.

— Какво искаш да кажеш?

— Пиши „тор“ — сърдито каза АЛФ. — Трябва да сложа на морковите.

— Сложи им масло като всички нормални хора — посъветва го сериозно Кейт и прехапа устни, за да не се разсмее. АЛФ наистина напълно се бе вживял в ролята си на земеделец и само Брайън му помагаше, доколкото му позволяваха силите.

— Ще взема да насадя памук — разсъждаваше АЛФ. — А през зимата ще насадя вълна.

— Вълната не никне в градината — осведоми го Кейт. — А и къде ще го насадиш тоя памук, като вече си заел цялата градина?

— Аз съм дете на природата — патетично говореше АЛФ. — Обичам слънцето, земята и нейните плодове, собствено производство. — И тихичко добави: — А най обичам да ям буболечки.

Вечерта, когато Кейт се върна от пазар, АЛФ тъкмо оставяше телефонната слушалка. Той радостно съобщи, че току-що е спестил пет долара на домакинството, поръчвайки тор на едро — цял камион.

— Както дойде, така и да си отиде — заповяда ужасена Кейт. — Заради малкото ти зеленчук не е необходимо да прибягваш до търговията на едро.

Дискусията не можа да продължи, тъй като влезе Брайън с шепа странни растения, производство на АЛФ. Оставяйки ги на масата, Брайън каза:

— Ето, АЛФ, остава само да полея тиквите.

— Това ли е всичко? — попита съкрушено АЛФ. Реколтата наистина беше мизерна.

Брайън сви рамене.

— Сигурно трябва тор.

АЛФ враждебно огледа спаружения зеленчук и саркастично изрече:

— Страхотно! Голямата суша на осемдесет и седма!

Кейт надникна през рамото му и се опита да го утеши:

— Не са много, но пък са наистина чудесни краставички.

— Но, мамо — поправи я Лин, която току-що беше влязла, — това са сини домати.

— Царевица е — тъжно уточни АЛФ.

— Странно — замисли се Кейт. — Тук нищо не вирее. Но пък тиквички имаме в изобилие, можем да напълним цял супермаркет.

АЛФ я погледна многострадално.

— Още по-странно е, отколкото си мислиш. Изобщо не съм садил тиквички.

— Не го взимай толкова надълбоко, АЛФ — погали го Лин по рамото. — Всичка ще се оправи. Градинарството е по-сложно, отколкото изглежда първоначално.

— Щеше да е по-лесно, ако не беше Боб Баркър — оплака се АЛФ. — Идва нощем в градината и ми изравя зеленчука.

Боб Баркър беше кучето на Ачмонекови.

„Дали са бързи тия чи-хуа-хуа?“ — разсъждаваше АЛФ, подсмихвайки се коварно, след което удари с лапа по масата. Тази нощ щеше да издебне Боб Баркър и да го прати в кучешкия рай.

Междувременно от службата се обади Уили, за да предупреди Кейт, че ще закъснее. Но попадна на АЛФ.

— Ей, ти да нямаш гадже? — заподозря го АЛФ, преди Кейт да успее да вдигне втория телефон. След това, естествено, продължи да слуша и така чу, че Уили имал проблем с някакво мексиканско момче, което не говорело английски и което той трябвало да изпрати с автобус за Мексико. Но преди това Уили искаше да открие баща му.

— Не му вярвай, Кейт! — намеси се АЛФ, но побърза да остави слушалката, защото тонът и от двата края на линията изведнъж стана твърде заплашителен.

— Е, добре. — Той и бездруго трябваше да се погрижи за Боб Баркър, пък и преди това искаше да погледа с Брайън баскетболния мач по телевизията.

Играта тъкмо беше станала интересна, когато Уили си пристигна и го изгони в кухнята. Всичко това се налагаше заради мексиканчето, което Уили беше довел със себе си, тъй като бяха изпуснали автобуса. Освен това не беше успял да открие и бащата на момчето.

Мексиканчето се казваше Луис Мансиа и го сложиха да спи на дивана в хола. АЛФ пък застана на пост в гаража, за да свети маслото на Боб Баркър.

Но Луис изчака другите да заспят, стана и тихо се измъкна през задната врата. Градината тънеше в кадифен полумрак. Момчето се смая, като видя градинските лехи и плачевното състояние на зеленчуковите насаждения на АЛФ. Понеже беше син на фермер, гледката сви душата му. Луис се колебаеше. Всъщност той беше решил да избяга, но сега съвестта му говореше друго. Искаше преди това, доколкото беше възможно, да посъживи тази нещастна градина.

В гаража видя кофа. Докато я сваляше от куката, дръжката й издрънча. АЛФ подскочи от възбуда, чувайки металния й звън. Боб Баркър — стрелна се през ума му. — Смъртният враг, унищожителят на градини.

АЛФ бе обладан от ловна страст. Настъпил бе часът на отплатата. Той сграбчи една мотика и изскоча от гаража, ревейки свирепо:

— Умри, проклето псе!

— Велики боже! — простена на испански бедният Луис, виждайки зловещото същество, същински бог на отмъщението, да лети срещу него с бляскаво оръжие в ръка. Беше като парализиран.

Разяреният АЛФ все пак навреме забеляза, че за една нощ чи-хуа-хуато на Ачмонекови бе пораснало на ръст повече от него, и смаян преустанови атаката. Чак след това откри, че пред себе си имаше двукрако същество. Двамата се гледаха недоверчиво, докато АЛФ не се досети, че се намира на собствена територия и другият следователно е крадец.

— Ти какво правиш тук? — попита той с известна предпазливост. Крадците можеха да бъдат доста опасни, когато ги заловиш на местопрестъплението, мислеше си АЛФ и бе много изненадан, когато другият го попита уплашено на испански:

— Ти дявол ли си? — И бързо се прекръсти три пъти.

Напълнил е гащите, установи АЛФ успокоен. За мелмаковец с неговата интелигентност испанският, естествено, не беше проблем. Така през следващите няколко минути те разговаряха на езика на Луис и това много ги сближи. АЛФ с радост установи, че момчето разбираше доста от селско стопанство и набързо забрави псето на Ачмонекови и кръвожадните си прищевки.

Но ревът на АЛФ бе разбудил Уили и Кейт. Малко след това те с ужас видяха празния диван и хукнаха навън с надеждата, че все пак може да намерят момчето. И го намериха. То сговорчиво работеше с АЛФ в градината и двамата си приказваха на испански.

— Малко повече тор не би навредил — тъкмо отбеляза Луис.

— И аз това казвам — кимна доволно АЛФ. — Но да продължаваме. Току-виж, сме намерили няколко тлъсти листни въшки.

На другия ден след обяд Луис, АЛФ и Брайън плевяха градината, която междувременно се беше променила чувствително. АЛФ обаче бе изгубил всякакво желание за работа и настояваше за почивка, която другите двама категорично отказваха.

— Ей — извика АЛФ, когато Луис, последван от Брайън, мощно изтръгна от земята огромен бурен и го хвърли на боклука, — това ми е спанакът!

А след това той сериозно се замисли дали няма правителствена програма, насърчаваща хората да не засаждат нищо, защото вече го болеше кръстът.

Вътре Кейт слагаше масата за вечеря и Лин я попита докога ще трябва да яде тези тиквички.

— Ще можеш да си вземеш и в колежа, ако те приемат — успокои я Кейт.

Когато Уили се върна, донесе вестта, че е открил бащата на Луис. Но момчето не изглеждаше никак щастливо и Уили знаеше защо.

По-рано бащата е имал ферма в Мексико, сега обаче работеше във фабрика за килими в Ривърсайд и в момента беше на път към Танерови, за да си прибере сина. Луис бе избягал, защото му липсваха родината и приятелите. Той искаше да се върне в Мексико, пък дори и сам. След казаното от Уили го обзе дълбоко отчаяние. Беше безкрайно нещастен. Впрочем оказа се, че говори доста добре английски, но умело го беше крил досега.

Основният проблем на момчето се състоеше в това, че се чувствува чужд и няма приятели. АЛФ му напомни, че сега той му е приятел и че Луис може да му гостува по всяко време.

— Забравяш, че възнамеряваше да ме убиеш с една мотика — отвърна му Луис.

— Признавам, че познанството ни започна с някои грубиянщини — съгласи се АЛФ, — но това е, защото те взех за Боб Баркър. Сега обаче между нас всичко е окей. Съвместният градински труд сближава! Можеш да минаваш насам, когато пожелаеш. Но първо се обаждай по телефона. Ако не вдигна, значи съм под душа.

След всичко това Луис обеща да направи още един опит и да се върне при баща си в Ривърсайд. На раздяла Уили му пъхна в ръката голям плик с тиквички.

Малко по-късно главата на семейството намери хубавата си нова мотика в окаяно състояние и реши жестоко да се скара с АЛФ, който в това време се забавляваше с видеоигрите.

— Стана, като си прекопавах градината — извини се небрежно АЛФ. — Натъкнах се на водопровод. Спокойно, Уили, не беше нашият. Но да ти кажа, стигнах до заключението, че земеделието не е за мен.

— Решил си да се откажеш? — с надежда в гласа попита Уили. Беше му дошло до гуша от тиквички.

— Да речем, че съм решил да отглеждам нещо друго — тайнствено каза АЛФ.

— Какво? — поиска да узнае Уили.

От кухнята долетя ужасеният писък на Кейт.

— Дъждовни червеи — каза АЛФ.