Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (6)

6.

Въпреки всичко през следващите дни той се държа твърде благоприлично. Само че заради досегашния опит не можеха да му имат пълно доверие.

Танерови дадоха котарака от приюта за животни на едно приятелско семейство. Две котки и едно извънземно, от което можеше да се очаква всичко, при това страдащо от вълчи глад, бяха прекалено много за едно домакинство.

Така дойде големият ден на Брайън — училищното тържество на първокласниците, за което Уили Танер вече дни наред разучаваше със сина си и неговия съученик Спенсър една песен. В това време Кейт шиеше маскарадни костюми за двамата. Трябваше да излязат на сцената като два стръка аспержи. Представлението беше под патронажа на списание за витамини. Но с острия си език Спенсър докарваше до отчаяние Танерови и особено Брайън. Момчето беше безсрамно почти колкото АЛФ и накрая така разстрои Брайън, че последният почти със сълзи на очи отказа да участвува в представлението. Вина за това решение бе нахалната забележка на Спенсър, че Брайън е некадърник. Хлапакът оплю и костюмите на Кейт, като отрече всяка прилика с аспержи и заяви, че по-скоро приличат на тиквички. Песента на Уили в чест на аспержите нарече „глупост“. Така че цялото семейство охладня към Спенсър. Освен всичко друго Спенсър бе решил да изпълни пред публиката солов номер, състоящ се от няколко солени вица, накарали дори Уили да се изчерви.

И така, не беше никак чудно, че нито родителите му, нито Лин можаха да убедят Брайън да тръгне с тях към училището.

Тогава АЛФ повика настрана младия си приятел. Той братски сложи дебелата си лапа върху рамото му.

— Значи проблемът ти е този Спенсър. Ей сега ще ти разкажа историята на момчето Гордън, израсло на Мелмак.

— Ти ли беше това момче? — попита Брайън хитро и за миг забрави грижите си.

АЛФ кимна и прегърна Брайън. Черните му очички отново блеснаха дяволито. Той просто умираше да се похвали, когато говореше за себе си.

— Позна, приятелю. И така, този Гордън, тоест аз бях мило момче, с приятна външност, интелигентно, духовито, първокласен спортист и…

— И ти си лош като Спенсър — прекъсна го потиснато Брайън. — И той се мисли за най-великия. Какво всъщност искаш да ми кажеш?

АЛФ изръмжа обидено:

— Как можеш да ме сравняваш с този глупав дангалак! И така, забрави Спенсър. Във всеки случай на Мелмак трябваше да играя Санчо Панса в „Човекът от Ла Манча“. Тъкмо щях да започна първата си песен, и се вцепених, ето така. — АЛФ протегна лапи и застана неподвижно.

Той изглеждаше толкова смешно, че Брайън се засмя. Това вдъхна отново живот у АЛФ, който продължи:

— Публиката стана нетърпелива. Хорицата насмалко щяха да започнат да хвърлят разни предмети по мен. В този миг дойде момчето, което играеше Дон Кихот, и ми пъхна в ръката този прекрасен талисман. Той ще помогне сега и на теб.

АЛФ протегна лапа, подаде един зъб и обясни на смаяния си приятел:

— Този кътник е на сто двайсет и четири години.

— Донесе ли ти щастие? — попита Брайън полунедоверчиво, полусмаяно. Известно му беше, че АЛФ обича да послъгва.

Мелмаковецът се ухили.

— И още как. Накрая трябваше да изпълня нещо на бис. Публиката побесня от възторг. Изнесоха ме от залата на ръце. А сега отиваш на сцената и я завладяваш. Светът ще лежи в краката ти, ще станеш истински шлагер, дори и след двайсет години ще говорят за теб, ще се леят сълзи на умиление… — АЛФ се увлече.

Брайън не бе напълно уверен. Въпреки това пъхна зъба в джоба на панталона си и рече:

— Е, от мен да мине. Мога да опитам.

За съжаление Брайън не забеляза, че в джоба му има дупка. Така че АЛФ намери своя талисман на пода, когато Брайън и другите вече отдавна бяха на път към училище. АЛФ поклати глава и каза мъдро:

— Сега я втасахме! Ще има провал…

Съдбата следваше своя ход. Малко по-късно, зад кулисите, Брайън забеляза, че зъбът е изчезнал. Това беше лошо предзнаменование. Той се разколеба и единственото му желание бе да се върне вкъщи.

В същото време АЛФ побърка някои хора по телефона, като ги увещаваше да занесат зъба в училище. Накрая се опита да придума дори някаква самолетна компания при полет за Хавай самолетът им да направи междинно кацане на училищния двор. Когато и това не успя, той забеляза на нощната масичка на Кейт един от маскарадните костюми.

„Може би това е една възможност“ — помисли си той.

Преоблечен в този костюм, можеше да се опита сам да занесе зъба на Брайън. Но за ниския тлъст АЛФ се оказа трудно да се напъха в маскарадния костюм. Имаше опасност той да се пукне по всички шевове. За муцунестия АЛФ не бе просто и да натика главата си там, където Кейт бе оставила отвори за очите. АЛФ ругаеше и водеше отчаяна борба с коварната дреха. Докато успее да се напъха в костюма, Танерови се върнаха.

АЛФ учудено установи, че всички бяха в най-добро настроение. На това не можеше да се разчита без неговия зъб.

— АЛФ, успях, изпях песента — прегърна го Брайън радостно.

АЛФ се потеше в костюма, от който искаше да излезе. Другите се смееха на кълченето му. Най-сетне той отхвърли „опаковката“ и се появи в цялата си хубост, макар и доста изтощен.

— Чудна работа, как успя без моя зъб? — обърна се той запъхтян към Брайън.

Брайън се потупа по гърдите и обяви гордо:

— Защото куражът идва оттук, а не от някакъв си стар зъб. Каза ми го татко, когато трябваше да взема окончателното решение.

— Чудна работа — повтори АЛФ, който не можеше да си обясни внезапния прелом.

Брайън се засмя.

— Освен това Спенсър напълно се провали с неговите глупави вицове. Това също много ми помогна.

През цялото време Кейт си бе задавала друг въпрос и сега замислено попита АЛФ:

— Кажи ми, защо всъщност навлече костюма?

АЛФ се извърна. Цялата история бе мъчителна за него.

— О, чичо ми почина внезапно. В такива случаи ние на Мелмак винаги се костюмираме като зеленчуци.

Кейт го заплаши с пръст и се подсмихна:

— Не вярвам нито дума, хитрецо! Убедена съм, че си искал да се измъкнеш незабелязано и сам да занесеш зъба на Брайън.

АЛФ разбра, че е изобличен. Но нямаше да бъде АЛФ, ако не му бе хрумнала една малка шега. Той се ухили.

— Във всеки случай нямах намерение да вървя пеша, а да се пъхна в някоя малка кола и да потегля с нея.

Кейт се засмя и се приближи до него.

— О, АЛФ, пак послъгваш. Та ти не можеш да караш кола. Но според мен е много мило от твоя страна, че си бил загрижен за номера на Брайън. Дай да те прегърна.

АЛФ се отдръпна с престорен ужас.

— Моля те, недей така изведнъж. Да започнем приятелството си с едно ръкостискане.

— Както искаш, АЛФ. — Кейт стисна лапата му. — Но по очите ти познавам, че всъщност си трогнат.

— Аз само се шегувам — промърмори АЛФ и сведе поглед, защото Кейт беше съвсем права.