Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (3)

3.

Следващия четвъртък вечер започна съвсем безобидно.

Кейт и Лин щяха да ходят на сватба.

— Побързай с душа, Лин… Виждал ли е някой жълтата ми панделка?

— Каква е на цвят? — попита АЛФ.

Уили намери една смачкана жълта панделка на кушетката.

— Ето я, но е съвсем мокра.

— Ами да, зъбната ви паста се беше свършила — спомни си АЛФ.

Кейт реши да не се ядосва. Тя смени темата.

— Знаеш телефона на Джоана — обърна се тя към Уили. — Ако нещо се случи…

— Ще се оправим. Брайън веднага си ляга, а аз трябва да проуча някои материали. За АЛФ сигурно ще се намери някое занимание — успокои я Уили.

— Занимание за АЛФ? По-добре не — рече Кейт. Преди Уили да отвърне нещо, телефонът иззвъня. Уили взе слушалката. Докато слушаше, АЛФ оповести:

— Не се безпокойте за стария АЛФ. По девети канал днес дават „Психо“^[1]. Кървав, страшно увлекателен филм. Впрочем пуканките свършиха.

Уили затвори слушалката и ги изгледа неуверено.

— Обади ми се Хърб, от службата. Компютърът се развалил. Трябва да прескоча дотам и да му помогна. — Той трескаво размишляваше. Какво ще стане с Брайън и АЛФ, ако и той не си е вкъщи?

— Нима наистина трябва да отидеш в службата? Кой ще се грижи тогава за Брайън? — Кейт веднага бе схванала проблема.

— Ами че аз съм тук — рече АЛФ.

— За бога! — Сега Кейт наистина се уплаши.

— Дали да не взема Брайън с мен? — предложи Уили.

Кейт поклати глава.

— Утре е на училище и трябва да си легне.

— Тогава аз ще остана — въздъхна Лин, на която също беше ясно, че не могат да оставят Брайън сам с АЛФ.

— Не може. Ти си шаферка — възрази енергично Кейт.

— Ей, ало, ами аз? Защо не опитате с мен? — обади се още веднъж АЛФ от дивана, където събираше остатъци от пуканките.

— За какво? — попита Уили недоумяващо.

— Ами да се грижа за Брайън — бе отговорът. АЛФ изглеждаше обиден.

— Докато гледаш „Психо“? — Кейт се усъмни в разсъдъка на извънземното.

— Да попитаме госпожа Ачмонек — реши Уили. Кейт се съгласи и се обади на съседите.

Разменила няколко думи с госпожа Ачмонек, Кейт въздъхна с облекчение.

— Госпожа Ачмонек ще дойде след пет минути — информира тя съпруга си, който веднага се почувствува по-спокоен. След това обаче Уили си помисли за АЛФ. Как да попречат на госпожа Ачмонек да го види? Той размисли набързо и реши да се опита да го съблазни.

— Ако ми обещаеш да останеш в нашата спалня, ще ти взема под наем касета с „Психо“ за видеото, а в бъдеще можеш да бавиш и бебета вечер.

АЛФ го изгледа.

— Изнудваш ли ме?

Преди да се скарат, на вратата се позвъни.

— Аз ще отворя — предложи АЛФ, макар че му беше ясно каква каша ще забърка. Той тръгна към вратата.

— АЛФ! Моля те, иди в спалнята! — извика Уили ужасен и се хвърли към вратата.

— Госпожа Ачмонек никога няма да научи за присъствието ми — закле се АЛФ тържествено, но едновременно с това направи опит да се шмугне покрай Уили. — Аз ще отворя.

— В леглото! — заповяда Уили отчаяно.

АЛФ го изгледа за миг и черните му очички светнаха лукаво. В душата на Уили се промъкна някакво тъмно предчувствие за следващите часове и за госпожа Ачмонек, но все пак отвори.

Госпожа Ачмонек влезе, бъбрейки:

— Тревор гледа оттатък футболен мач. А днес на девети канал има „Психо“.

— Да, чух за това. — Уили простена тихо. Мислите му лудо се гонеха: ако АЛФ си спомни, че по телевизията ще има „Психо“, което така обича да гледа, а нали в хола телевизорът ще бъде включен…

Той не се осмели да продължи мислите си. Успокои се само защото в момента всичко изглеждаше в ред: Брайън беше в леглото, АЛФ се бе уединил, а Кейт и Лин току-що бяха излезли.

Той пое дълбоко въздух и се сбогува, като се опита да възпре познатото любопитство на госпожа Ачмонек:

— О, да, и, моля, не влизайте в спалнята. Не сме разтребили.

Госпожа Ачмонек насочи дистанционното управление към телевизора.

— Разбира се, какво говорите? — каза тя високо, а наум си рече възмутено: „Тоя ме мисли за шпионка.“

Уили излезе и отначало всичко беше спокойно. Но, естествено, това не трая дълго — шумът от злокобните събития по телевизията проникнаха през вратата на спалнята до добре обучените уши на АЛФ. Космите му настръхнаха.

Малко след това вратата на спалнята се отвори и АЛФ се измъкна на кадифените си лапи. Във филма тъкмо ставаха ужасни неща и по гърба на госпожа Ачмонек полазиха студени тръпки. Внезапно я обзе чувството, че я дебне някакво зло. Тя извърна глава и АЛФ едва успя да изчезне обратно в спалнята, преди госпожа Ачмонек да го види. Въпреки това й се стори, че вратата на спалнята се движи. Госпожа Ачмонек изтръпна и се обърна отново към телевизора.

Няколко секунди по-късно тя отново се стресна и подскочи. Сега ясно дочу глухо, но отчетливо трополене откъм спалнята. Изплаши се до смърт.

Това беше АЛФ, който си беше поръчал по телефона една пица и сега с трясък повдигна прозореца.

Покатери се и излезе в градината, защото бе казал на момчето, което разнасяше пиците, да остави поръчката под големия дъб в градината.

В същото време госпожа Ачмонек повика по телефона мъжа си на помощ.

— Страх ме е, Тревор. От спалнята на Танерови дочух някакъв вик.

А това беше АЛФ, който падна на излизане върху муцуната си.

— Трябва да е била котката — предположи господин Ачмонек, тъй като искаше да се върне колкото е възможно по-скоро към своя футболен мач.

— Не, човешки вик беше — упорито настоя госпожа Ачмонек, треперейки.

— Добре де, добре, ще дойда да видя — отстъпи господин Ачмонек и изостави любимия си футболен мач, за да види какво прави жена му у Танерови. Както беше очаквал, не можа да открие нищо съмнително. В това време АЛФ се спотайваше под прозореца и опипваше муцуната си. Беше малко объркан. Най-вече защото прозорецът беше паднал зад него, а той стоеше отвън.

— Виж и в банята — помоли госпожа Ачмонек настоятелно своя Тревор.

— Охо! — извика господин Ачмонек, като хвърля поглед в банята.

— Мили боже, какво има вътре, Тревор? — попита страхливо жена му.

— Имат тапицирана клозетна дъска. И ние ще си купим. До гуша ми е дошло да живея като в средновековието. А сега, ако нямаш нищо против, ще се върна вкъщи.

Успокоена донякъде, госпожа Ачмонек седна отново пред телевизора. Малко след това обаче тя ужасно се стресна, защото се разнесе остър звън. Госпожа Ачмонек предпазливо отвори входната врата. Отвън стоеше млад човек.

— Порция пица „супер сицилиано“. Не можех да я оставя под дървото — обясни той учтиво.

— Не разбирам — искрено възкликна госпожа Ачмонек.

— Когато последния път я оставихме под дървото, я нападна една катеричка — с готовност й обясни разносвачът.

Госпожа Ачмонек изпадна в паника.

— Но аз не съм поръчвала никаква пица и няма да платя.

— Вече е платено. Минава по сметката на клиента.

Госпожа Ачмонек се трогна от вниманието на Танерови.

— О, в такъв случай… — каза тя и с радост прие пицата. Подаръците винаги я разчувстваха.

Но не забеляза, че задната врата скръцна и едно дребно, космато, премръзнало и страшно гладно извънземно проследи с лаком поглед своята „супер сицилиано“, която госпожа Ачмонек остави в кухнята. Тя се обади на Тревор и безгрижно му съобщи новината:

— Тук стана нещо много смешно. Един куриер ми донесе пица. Предварително платена.

— Запази и за мен малко, идвам — каза набързо Тревор.

В този момент АЛФ отмъкна топлата пица зад гърба на госпожа Ачмонек и пак изскочи навън. Този път се покатери през кухненския прозорец и добре внимаваше за муцуната си.

Изчезването на „супер сицилиано“ предизвика истински истеричен пристъп у госпожа Ачмонек. Събитията в къщата на Танерови тая вечер не я оставяха да си поеме дъх. Госпожа Ачмонек се чувствуваше изтощена.

Тревор пък бе убеден, че жена му го е измамила. След като бе излапал първото парче, АЛФ се почувствува по-добре. Той си позволи втора хапка, а остатъка от „супер сицилиано“ сложи на прозореца. Тъкмо натам в този миг погледна госпожа Ачмонек.

— Но… — задъха се тя — пицата е пак тук.

Запътил се отново към входната врата, за да се отскубне от жена си, която продължаваше да го преследва с тайнствените си истории за злокобните шумове и призрачната пица, Тревор се огледа. Върху рамката на прозореца несъмнено стоеше картонена чиния с пица, макар и не съвсем цяла. Но който и да се бе възползвал, Тревор Ачмонек нямаше да се откаже.

— Кажи ми сега откъде дойде тая пица — останала без дъх рече госпожа Ачмонек.

Господин Ачмонек не можеше да отговори на този въпрос, но това му беше безразлично.

— Нямам понятие. Но ще видиш къде ще отиде — рече той с пълна уста. Малко по-късно се почувствува сит и отново бе в състояние да следи футболната битка.

Госпожа Ачмонек остана сама и с празен стомах. Но краят на тази вечер съвсем не беше дошъл.

В това време АЛФ се бе върнал в къщата през задната врата и пробваше в спалнята една синя рокля на Кейт. Тъкмо си слагаше шапка с голяма периферия, когато телефонът звънна. Естествено, АЛФ вдигна слушалката на телефона в спалнята, преди госпожа Ачмонек да стигне до другия апарат.

Тя веднага се тръшна разстроена на дивана, а АЛФ разговаря с Уили, който всъщност бе пожелал да се осведоми от госпожа Ачмонек дали всичко е наред.

— Защо се обаждаш ти? — попита Уили и в душата му се промъкна предчувствие за беда.

— Аз живея тук — припомни АЛФ невинно.

— Зная — простена Уили. — Но къде е госпожа Ачмонек?

— Тя живее в съседство — обясни АЛФ, оглеждайки се с удоволствие в едно ръчно огледало. Стигна обаче до извода, че синьо не му отива.

Уили започна да се тревожи за госпожа Ачмонек.

— Зная къде живее, но къде е сега? — Той почувствува, че стомахът го присвива.

— Когато я видях за последен път, тъкмо подаряваше моята пица.

— По дяволите, АЛФ, за какво говориш? — изстена Уили. — Искам веднага да говоря с госпожа Ачмонек. — Във въображението му съседката вече лежеше в последни издихания на дивана. Сигурно се беше случило нещо ужасно и този малък дявол от Мелмак говореше глупости.

— Ще я доведа — каза АЛФ любезно, готов както винаги да помогне.

На Уили му причерня.

— Не! — изсумтя той. — За бога, не мърдай от мястото си. Ще позвъня още веднъж.

— Добре — рече АЛФ и затвори телефона, но щом се позвъни, пак вдигна слушалката. В хола госпожа Ачмонек се спря на половината път до телефона. Тя се задушаваше. Не искаше и да знае кой звъни постоянно и след това отново прекъсва. Кракът й никога вече нямаше да стъпи в тази злокобна къща.

— Защо пак се обаждаш? — попита в същото време Уили отчаяно.

— Защото звънеше — отвърна АЛФ делово. — Какво става?

— Стой където си! — помоли Уили горещо. — Връщам се веднага.

Според Уили това беше единствената възможност да изясни какво е станало с госпожа Ачмонек.

„Трябваше да затворя АЛФ в гаража — горчиво се упрекваше той, докато обличаше палтото си и напускаше службата. — Как ще обясня на господин Ачмонек, че жена му е доведена до умопомрачение от някакво извънземно?“ Това бе най-малкото, от което Уили се опасяваше по обратния път: във въображението си той виждаше как госпожа Ачмонек седи на неговия диван и се киска безумно, а АЛФ танцува около нея, за да довърши бедната жена. Дано вече не е твърде късно.

В този момент госпожа Ачмонек наистина беше на път да полудее, макар че сега не АЛФ й внушаваше нови страхове.

Извънземното лежеше на леглото в спалнята на Танерови и измисляше нови поразии, а на госпожа Ачмонек й се струваше, че около къщата дебнат заплашителни сенки.

Тя се втурна към телефона и за трети път откъсна господин Ачмонек от футболния мач.

— Ела бързо, Тревор! — замоли се тя. — Някой броди около къщата.

— Ако няма друга пица, не можеш да ме измъкнеш пак от къщи — твърдо отсече Тревор Ачмонек.

Госпожа Ачмонек жално простена и затвори телефона.

Хрумна й, че може да се обади за помощ на полицията. Трябва да дойдат и да огледат както трябва стените на къщата, ако е нужно, да ги съборят дори.

Госпожа Ачмонек правилно бе забелязала: действително я грозеше опасност — в лицето на някакъв дъхащ на евтин алкохол непознат, който тихо се покатери през прозореца в спалнята на Танерови и веднага затършува из чекмеджетата на скрина.

Известно време АЛФ с интерес следеше дейността на нощния посетител. Когато той нахвърли някои неща в един чувал, АЛФ реши, че е време да се намеси. В края на краищата в момента той бе стопанинът на къщата и беше длъжен да я защити.

— Извинете, сър — обърна се той учтиво.

Крадецът отстъпи крачка назад.

Странният глас бе дошъл откъм леглото. Онова, което крадецът видя там, отначало го успокои. Той дори се засмя с облекчение, когато смешното „нещо“ отново заговори.

— Надявам се, че разбирате от градивна критика. Онова, което вършите, противоречи на законите на този свят. — АЛФ се стараеше да говори спокойно.

— Невероятно, изплаши ме някаква говореща кукла — нервно се изсмя крадецът.

Но АЛФ се изправи и попита:

— А може ли тази кукла да ви изтръгне гръкляна, сър?

Крадецът извика високо, разбрал, че си има работа с интелигентно и извънредно брутално същество, каквото никога не бе срещал по тези места.

Уплашеният мъж се измъкна заедно с чувала си през прозореца по-бързо, отколкото бе дошъл.

АЛФ неодобрително поклати глава. С удоволствие щеше да си побеседва по-дълго с този човек и сериозно да му поговори на тема морал.

Но вече не се налагаше. Бягайки в мрака, закононарушителят попадна право в ръцете на двамата полицаи, алармирани от госпожа Ачмонек, които отиваха към къщата на Танерови.

Двамата униформени се озоваха пред някакъв тип, който направо им се тикна в ръцете и им издрънка срамните си дела, сякаш самият Сатана току-що го беше заплашил с вечно проклятие.

При това постоянно сочеше към Танеровата къща. Едва след като хвърлиха поглед в чувала му, полицаите го арестуваха, нещо, което крадецът, изглежда, посрещна с безкрайно облекчение.

Тримата се отправиха заедно към местопроизшествието където в момента почти едновременно пристигнаха Уили, Кейт и Лин.

Намериха госпожа Ачмонек съвършено сломена, но поне още жива; тя незабавно се вкопчи за помощ в Уили.

— Благодаря на бога, че дойдохте, господин Танер. Тази вечер бе истински кошмар.

Уили хвърли бърз поглед към жена си и дъщеря си.

— Най-добре заведете госпожа Ачмонек в кухнята и й дайте нещо за успокоение.

— Главата ми е съвсем замаяна — продължаваше да се оплаква госпожа Ачмонек.

— Елате с мен — нежно я хвана под ръка Лин. — Какво бихте желали? Билков или черен чай?

— Едно двойно уиски — рече госпожа Ачмонек, почувствувала се малко по-уверена.

Щом тя излезе, Кейт и Уили се втурнаха в спалнята. Картината, която завариха, беше неописуема: извадени чекмеджета, изпразнен скрин, разпръснати по пода дрехи и — АЛФ с рокля и шапка.

— Какво, за бога, правиш с моята рокля, АЛФ? — ужасена запита Кейт, преодоляла първоначалната си паника.

Уили стоеше безмълвен.

— Мислех, че е на Лин — рече АЛФ, сякаш това обясняваше всичко. Той се разхождаше напред-назад, долната половина на роклята се влачеше по пода като шлейф. Между яката и шапката се виждаше дългата му свинска муцуна.

Най-после Уили можа да проговори.

— Ти окончателно проигра доверието ни, АЛФ — каза той тъжно, но твърдо.

АЛФ се нацупи. Той се почувства несправедливо упрекнат както винаги.

— Мога да обясня всичко, Уили — започна той. Но викът на Кейт, която се опитваше да сложи ред, му попречи.

— Уили, кутията с бижутата ми е изчезнала — извика тя.

Това ново фатално известие накара Уили да направи проверка на своите вещи. И той установи някои липси.

— Златните ми копчета за ръкавели ги няма, също и златният ми часовник.

— И старинната ми камея! — извика Кейт, чиито нерви забележимо бяха пострадали. — Къде са нещата, АЛФ?

— Вероятно в заложната къща — заяви АЛФ, чиято сила беше в логическата мисъл. Само че в повечето случаи той забравяше да сподели с другите хода на мислите си, така че нито Уили, нито Кейт в момента бяха в състояние да го разберат.

— Що за идиотщини говориш пак? — скара му се Уили.

АЛФ посрещна с въздишка тази проява на пълно неразбиране.

— Вкарах един крадец в правия път.

— Господи, вкъщи е имало и крадец! — Уили и Кейт се спогледаха. — И ни го казваш едва сега?

АЛФ помисли малко и се заоправдава:

— Не, двама бяха. Единият отмъкна бижутата ви, другият — моята пица.

Появата на Лин прекъсна страховития разказ, който окончателно обърка Уили и Кейт.

— Дойде полиция. Каква каша си забъркал, АЛФ?

Лин не се съмняваше, че имаше връзка между полицията и поведението на АЛФ. Но този път поне не беше ФБР с белезници за Уили, както последният с облекчение забеляза. Обратно, между двамата полицаи се намираше някакъв млад мъж, загубил ума и дума.

Единият полицай подаде на Уили и Кейт отворен чувал и обясни:

— Тоя тук твърди, че е откраднал нещата от вас. Можете ли да ги идентифицирате?

Танерови си отдъхнаха: бижутата, копчетата за ръкавелите, часовникът и старинната камея бяха отново в ръцете им.

— Значи той все пак ни каза истината? — учуди се единият полицай. — Още не бях преживявал подобно нещо, сам крадецът да тича при нас и сам да се предава.

Крадецът започна да хленчи:

— Да, виновен съм. Заслужавам най-строго наказание. Но, моля, попитайте го.

Полицаите се спогледаха колебливо, сетне единият от тях се изкашля и се обърна към Уили:

— Е, не ми е много приятно. Но тоя тук твърди, че бил видял в къщата ви някакво отвратително същество с огромен нос. Било облечено в синя рокля и разговаряло с него. По-точно казано, заплашило го, че ще му изтръгне гръкляна.

— Кълна се, че това е истина — с писклив глас рече крадецът.

Уили и Кейт почувствуваха, че ръцете им овлажняват. Катастрофата бе неизбежна. Но буквално в последния миг бе предотвратена от появата на госпожа Ачмонек. Тя се беше поуспокоила след двете двойни питиета. Искаше да се махне колкото е възможно по-скоро от това място. Полицаите я изгледаха набързо и решиха, че на един пиян крадец госпожа Ачмонек наистина може да се привиди като нещо страшно.

— Вие ли ни се обадихте? — попита единият за по-сигурно.

— Да, и добре, че дойдохте — кимна сериозно госпожа Ачмонек. — В тази къща стават странни неща. Аз обаче са отивам. Лека нощ!

Госпожа Ачмонек забърза към съседната къща, а на полицаите им стана ясно какво беше предизвикало паниката на крадеца. Не е лесно да си имаш работа с тая вещица. Те се извиниха и се запътиха към участъка заедно със своята жертва.

Уили и Кейт се облегнаха на вратата и си поеха дъх.

— Съвсем на косъм бяхме — задъхано рече Уили. — Но всичко мина.

Кейт можа само да кимне, защото от спалнята ги стресна гласът на АЛФ:

— Ей, може ли някой да ми отвори ципа?

Наистина не бе възможно и за минутка да забравят АЛФ. Той не даваше никому да си поеме дъх. Да можеше да отвикне да поднася постоянно изненади. Дори когато имаше добри намерения, всичко винаги завършваше с катастрофа.