Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (5)

5.

На следващия ден Уили пипна АЛФ да върти в кръг златния му часовник над дремещия Лъки и да бае:

— Клепачите ти са натежали. Ти си много уморен. Вече не си котарак. Сега си филийка, препечена в тостера…

— Какво, за бога, правиш тук, АЛФ? — извика Уили възмутено.

АЛФ разпери стреснат късите са лапи.

— Уплаши ме, човече. Трябва да си сложиш камбанка на врата.

— Искам да зная какво става тук — настоя Уили. Той предчувстваше нещо лошо.

АЛФ погледна невинно.

— О, аз, ъъъ, исках да науча Лъки да познава часовника. — Той побутна Лъки: — Хей, котараче, покажи на Уили какво си научил. — Но Лъки предпочиташе да спи.

Уили не се остави да го измамят. Вече бе разбрал какви намерения има АЛФ към домашната им котка.

— Ти, космат дяволе, искаше да го хипнотизираш и да му внушиш, че е препечена филия. Затова трябва да ти набия в съзнанието член първи от правилника за нашия вътрешен ред: Никога не причинявай зло на Лъки. Ще запомниш ли? Сега трябва да отида да взема Кейт и децата.

— Беше само шега — рече АЛФ обидено.

Уили не му повярва. Необикновено дълбоката дрямка на Лъки също го накара да се замисли. Наистина ли котките можеха да бъдат хипнотизирани? Той се наведе предпазливо над Лъки и започна да му шепти на ухото, че съвсем не е сухар, а Лъки, домашният котарак на Танерови.

Сетне хвърли остър поглед на АЛФ, който се изтегна на дивана с подчертано скучаещ вид, и напусна къщата.

АЛФ това и чакаше. Измъчваше го ужасна лакомия. Да посегне на Лъки бе възможност, която винаги имаше предвид. Но котаракът бе изчезнал. Може би Лъки беше усетил, че положението днес е опасно за него, и бе офейкал. АЛФ се запъти в кухнята и сложи на масата в хола всичката храна, която намери. И започна угощение, каквото домът на Танерови никога не бе виждал.

Когато членовете на семейството се завърнаха по-късно, жилището имаше вид на пострадало от бомбардировка: облечен в риза на Уили, АЛФ танцуваше рокендрол, а радиото свиреше с всичка сила. Не стига това, ами АЛФ ревеше пред парче краставица, която трябваше да мине за микрофон. Върху муцуната си беше сложил големи слънчеви очила.

Танерови едва не получиха удар. Уили скочи към радиото и изключи музиката на изпадналия в екстаз жител на Мелмак. Сетне сърдито посочи останките от храната.

— Когато излизах, ти ми обеща да се държиш прилично, звяр такъв. А тук сякаш е настъпила третата световна война!

АЛФ бавно се приземи от облаците. Предусещаше, че по различни причини го очаква нещо лошо, и затова предпочете на първо време да си подвие опашката.

— Аз, ъъъ, реших да лъсна всичко, преди да се върнете.

Кейт бълваше огън и жупел. Очите и неприятно блестяха.

— И кога очакваше, че ще се върнем? След три месеца?

АЛФ се замисли, челото му се набръчка. Сетне рече:

— Аз… си хапвах тук с най-добри намерения, сетне нещо сякаш се скъса в мен. — Той се оригна силно.

— Ако имах пушка или нещо такова подръка… — Кейт се задъхваше. Тя се обърна към Брайън, когото искаше да отдалечи от мястото на скандала: — Иди да нахраниш Лъки, моля те.

Брайън тръгна начумерено, но добре знаеше, че когато Кейт е така ядосана, няма смисъл да възразява.

Лин реши, че е крайно наложително да помогне на АЛФ да се спаси от опасната зона, и призова грешника:

— Ела, АЛФ, двамата ще почистим.

Може би всичко щеше да протече леко, ако в момента АЛФ не се оригна толкова силно, че от муцуната му се плъзна нещо, което дяволски приличаше на кичур косми.

— Прилича на парче козина — подозрително рече Кейт и посегна. В същото време се появи и Брайън и докладва, че никъде не може да намери Лъки. У семейство Танер се загнезди страшно съмнение.

— Когато го видях за последен път — спомни си Уили мрачно, — този ненаситен мелмаковец се опитваше да хипнотизира Лъки и да му внуши, че е препечена филийка.

Очите на Брайън овлажняха. Лин само замислено каза: „Оо!“ Кейт, която ту отхвърляше тази възможност, ту вече я допускаше, прониза АЛФ със строг поглед и се обърна рязко към него:

— АЛФ, ти не си сторил това. Не си изял Лъки, нали? — Това „нали“ прозвуча много опасно.

АЛФ уплашено отскочи по-далече от Кейт и направи отчаян опит да спаси положението и преди всичко себе си.

— Хей-хей-хей! — защити се той и размаха предните си лапи срещу заплахата. — Движим се в зона, опасна за обществото. Зная правата си, правосъдието на линча е забранено, също и срещу извънземни.

— Изяде ли го, или не, АЛФ? — поиска ясен отговор Уили, а в това време Брайън жално повтаряше, че не може да намери Лъки никъде.

Според АЛФ положението бе извънредно сериозно и той повторно се позова на правата си.

— Преди да кажа още нещо по въпроса, искам да говоря с адвоката си.

Брайън разбра тези думи като признание и изрева:

— Лъки беше най-добрият ми приятел!

— И само това е останало от него — каза Кейт мрачно и вдигна високо кичура косми. АЛФ беше принуден да направи изявление.

— Хей, това не е от Лъки. Омазах се със сладолед, след това си облизах козината и глътнах няколко косъма. Чували ли сте, че до доказване на вината всеки се смята за невинен?

— Но не и ако обвиняемият повърне парче от жертвата си — обясни Уили сурово.

АЛФ разбра.

Искаше поне да отиде на смърт безстрашно като истински мелмаковец и да гледа палачите право в очите: така направи и сега.

— Следователно присъдата е произнесена. Уведомете ме, като приготвите бесилката.

И той се запъти към стаята си с високо вдигната глава. След известно време, прекарано в коша за пране, все пак му хрумна, че един истински мелмаковец, особено ако обича живота като него, трябва да намери и друг изход, а не да отиде направо на смърт. Да избяга беше подло, но да потърси Лъки — напълно достойно за същество от планетата Мелмак.

И така, на следващата сутрин Танерови не намериха АЛФ, но затова пък върху коша за пране бе оставено за тях писмо със следното съдържание:

Уважаеми приятели на съда на Линч, бях обвинен в престъпление, което не съм извършил. Обвинен от хора, които смятах за свои приятели. Твърдите, че съм убиец. Заявявам, че единственото, което беше умъртвено в този дом, е справедливостта. Умъртвена от вас.

Ще прекося страната в отчаян опит да намеря вашия Лъки. Ще търся непрестанно.

С почит

До няколкото мастилени петна, които АЛФ хитро бе разпръснал, имаше един послепис:

П. П. Това са сълзите ми.

Следващото утро, отспали си и в добро настроение, Танерови седнаха да закусят. Лин и Брайън бяха гладни и следяха лакомо яденето, което Кейт разпределяше в чиниите.

— Яжте бързо, преди АЛФ да се появи — каза Кейт.

— Всъщност къде е АЛФ тая сутрин? — попита Лин, дъвчейки с наслада.

Кейт, която не бе съвсем сигурна какво ще прави с АЛФ, ако предполагаемата история с Лъки се окаже вярна, отвърна:

— Вероятно се срамува и не смее да се покаже.

— Или прекалено се е наплюскал. — Лин познаваше АЛФ по-добре.

Брайън окончателно се разсъни и си спомни за миналата вечер и последвалата нощ. Дойде му наум какво беше преживял през нощта.

— Сънувах, че АЛФ дойде при мен в стаята и се опита да ме изяде. — Брайън изглеждаше наистина разстроен.

Лин беше потресена.

— АЛФ никога не би направил подобно нещо. — Тя се опита да защити АЛФ и едновременно с това да успокои брат си.

Кейт забеляза, че между децата й назрява спор.

— Не, разбира се, че не… — присъедини се тя към Лин, а на Брайън каза решително: — Тая вечер ще спиш при нас.

„Сигурното си е сигурно“ — помисли си тя.

Лин, която вярваше на АЛФ, се опита да го защити:

— Трябва да погледнем нещата от негова гледна точка. Тогава ще разберем защо е изял Лъки. Вижте, инстинктите на АЛФ се различават от нашите. На неговата планета ядат котки, точно както ние тук ядем крави.

Според Лин това беше много логично. Но сега Брайън се учуди.

— Ние не ядем крави — каза гой убедено.

Лин се обърка. Тя попита предпазливо:

— Какво си мислиш, откъде идват хамбургерите?

— От супермаркета — уверено отговори Брайън.

Преди още Кейт и Лин, които не знаеха дали Брайън ще преживее неподправената истина, да кажат каквото и да било, се появи Уили. Той имаше бодър вид.

— Имам добри новини. Брайън, доведи АЛФ.

Брайън се отправи към коша за пране без особено желание.

Но Уили, комуто не бе известен състоялият се преди малко разговор, заяви:

— Вижте! — Той гордо вдигна нещо с неопределен вид и се зае да обясни: — Анализирах състава на остатъците от козината и ги сравних с кичура коса… с кичури от косми на АЛФ, които намерих в сладоледа… следователно космите, които той вчера повърна… са същите, както тези в сладоледа… Знаете ли какво означава това?

Той се огледа за аплодисменти.

Лин реагира по начин, който не беше очаквал:

— Това означава, че вече не искам никаква закуска.

Погълнат от мислите си за АЛФ, Уили възрази:

— Не, това означава, че АЛФ е невинен.

Кейт веднага разбра какво има предвид.

— С други думи, ние несправедливо го обвинихме. — Тя леко пребледня.

Лин също съжали, че са се отнесли така към АЛФ, тя се срамуваше заради подозрението си.

— Трябваше да му повярваме — каза тя.

Уили се зарадва, че всичко ще свърши добре. В това време Брайън се върна.

— Къде е АЛФ? — попита Уили сина си.

Брайън му подаде къс хартия.

— Не зная. Ето какво намерих.

Уили си нагласи очилата и започна да чете на глас писмото на АЛФ.

Семейството седеше около него и смутено слушаше съдържанието на прощалното писмо.

Когато Уили завърши, всички мълчаха.

— Горкият АЛФ — каза Лин накрая.

— Той е тръгнал да търси Лъки и да докаже невинността са — замислено рече Уили.

— И своето мъжество. — Кейт избърса една сълза.

Брайън не каза нищо, само се загледа втренчено пред себе си. Уили подхвана отново:

— По писмото има дори следи от сълзи.

— Червеникаво-сини като гроздов сок — кимна Кейт трогната, която не подозираше, че това са мастилени петна.

— Сигурно много сме го наранили — изрази накрая Лин чувството на вина у цялото семейство. Всички бяха разтревожени: представяха си АЛФ сам в необичайния за него, да, дори враждебен свят. Нима бяха обрекли АЛФ на смърт?

Обзет от същите мисли, Брайън каза угрижено:

— Той дори не знае, че се пресича на зелено, а не на червено или жълто.

Тези думи нанесоха последния удар: Танерови единодушно решиха да направят всичко, за да спасят АЛФ.

 

 

Всъщност по това време нямаше опасност АЛФ да бъде прегазен от някоя кола. Той се скиташе по най-глухите улички и задни дворове в града, като буташе под носа на бездомните котки снимката на Лъки.

Успехът бе нулев, защото роднините на Лъки се интересуваха само от съдържанието на боклукчийските кофи, а не от някакво извънземно същество, което си играеше на детектив.

Но за съжаление по тези места дебнеха опасности, които бяха също толкова непознати на АЛФ, колкото и светофарите: ловците на бездомни кучета.

Внезапно около врата на АЛФ изотзад бе хвърлена примка и малко по-късно, той се намери в клетката на приют за бездомни животни. Когато донякъде се съвзе, погледът му падна върху надписа „кастрирани“. Космите на АЛФ отново настръхнаха. Защото смътно си припомни значението на тази дума, чута в някакво телевизионно предаване. А онова, което му дойде наум, никак не го успокои.

Но преди да потъне в мрачни размисли, някакъв пазач бутна в празната клетка до АЛФ едно куче.

— О, боже мой, на всичкото отгоре и кон! — извика той. Но след това му хрумна по-добра идея и той заговори приятелски на „коня“: — Хей, тигър, изглеждаш ми здраво и мило момче. Какво мислиш, да офейкаме ли?

Кучето не реагира. Затова пък АЛФ чу, че измяука някаква котка, а пазачът каза:

— Спокойно, Лъки.

АЛФ се развълнува. Това означаваше, че „умъртвеният“ Лъки бе постигнат от същата съдба. Лъки, неговият приятел, любимецът му, беше жив! АЛФ трябваше да направи нещо, за да не се пръсне от щастие: той заудря по решетките на съседната клетка, откъдето кучето го гледаше лениво, и започна да крещи:

— Хайде приятели, на конете, на конете… хайде, младоци, пейте с мен… да тръгнем към бойното поле, към свободата!

Останалото се загуби в жално скимтене и мяукане, защото песента на АЛФ силно раздразни другите случайни квартиранти. Пазачът изрева:

— Тишина!

Явно разочарован от неуспеха си, АЛФ се обърна отново към своя съсед. Възбудено от шума, кучето нервно драскаше по решетката.

— Хей, тигър, тая планета е много странна. Тук не е за момчета като нас. Внимавай! Щом се мръкне, ще направим скок в свободата и ще вземем оная мила малка котка с нас. От теб се иска само да прехапеш оная грозна тел на вратата. Съгласен?

Кучето изръмжа, клекна отново и започна да наблюдава АЛФ недоверчиво. АЛФ го изгледа накриво. Не можеше да разбере тоя приятел. Нима имаше нещо против него? Нима външният му вид не е в ред? АЛФ се огледа. Е, не беше много добре сресан, козината му бе разрошена, но и „тигърът“ нямаше вид на току-що излязъл от фризьорски салон за кучета. Да не говорим за останалите гости в този четвъртокласен хотел. Те правеха твърде жалко впечатление. Обслужването тук също беше мизерно. АЛФ с отвращение погледна празната метална паничка в ъгъла на клетката. Според него онзи, който хапнеше оттам, го грозяха ужасни зарази. Не, това не беше подслон за истински мелмаковски американец, разговарял дори с президента на Съединените щати по проблемите на разоръжаването, а най-мизерен бордей.

— Пфу! — озъби се АЛФ отвратен.

— Тук мирише ужасно.

АЛФ бе на същото мнение и любопитно надникна през решетките, за да види коя е малката с деликатното носле. Зърна осемгодишно момиченце за ръка с баща си, който говореше с пазача. От откъслечните думи, които чу, АЛФ разбра, че момиченцето се казва Хайди и търси своята котка.

Сетне АЛФ чу, че пазачът каза:

— Тая тук се казва Лъки, може би дъщеря ви… Не, не зная каква порода е. Не съм наясно по този въпрос. Работя тук само половин ден. Всъщност съм артист.

— Татко ми е продуцент и казва, че всички артисти са идиоти — рече Хайди.

АЛФ регистрира, че малката притежава будна мисъл. Но Лъки в никакъв случай не биваше да попадне в ръцете й. Когато пазачът извади Лъки от клетката и го сложи в ръцете на Хайди, АЛФ разбра, че е дошло време да действа. В един филм за бягство от пандиза беше видял как се прави порядъчна тупурдия, дори когато имаш на разположение съвсем скромни средства. АЛФ грабна металната чинийка и заудря с нея по решетките. Вдигна се адски шум.

Кучетата и котките изпаднаха в паника, заскимтяха и зареваха до бога. Стана нещо страшно!

— Що за отвратително животно! — изписка Хайди и посочи разбеснелия се АЛФ.

Пазачът се запъти към клетката на АЛФ.

— Мисля, че е някакво куче.

АЛФ не повярва на ушите си, когато чу как момиченцето извика на пазача:

— Защо не го отровите, никой няма да го иска!

Ядосан, пазачът отвори клетката, за да вразуми АЛФ. Но последният не му даде никаква възможност.

Той се шмугна покрай краката му, грабна котката от ръцете на Хайди и се стрелна на свобода толкова бързо, колкото му позволяваха късите крака.

Стигна запъхтян до къщата на Танерови и се покатери вътре през един отворен прозорец, защото никой не отговори на позвъняването му.

— Всички са офейкали — констатира АЛФ, като се огледа. Той остави Лъки на масата във всекидневната и го огледа по-отблизо. Котаракът беше доста променен; беше измършавял и козината му бе доста ошугавяла, както съчувствено забеляза АЛФ. Лъки сигурно бе водил сурова борба за съществуване на улицата, преди да го заловят. Да, без съмнение — помисли си АЛФ, — Лъки е преминал през всички неволи на котешкия живот.

АЛФ геройски го бе спасил. Той се гордееше със себе си. Сега щеше да представи на другите живото доказателство за своята невинност, за да си вземат добра бележка. На колене и със сълзи на очи ще молят за прошка. После щяха отново да охранят Лъки. „В сегашното си състояние съвсем не възбужда апетит“ — помисли си АЛФ и без да се срамува, показа зъбите си.

Малко по-късно, изтощени от напразното търсене, Кейт, Лин и Брайън се върнаха вкъщи, където изправен и тържествуващ ги очакваше АЛФ.

На масата пред него стоеше обърната надолу картонена кутия.

АЛФ с достойнство спря радостните приветствия на тримата, които възторжено искаха да го притиснат до сърцата си. Той беше напълно господар на положението. Беше дошъл неговият час и той смяташе да се възползва.

— Спрете. Преди да помолите за прошка, което би било най-малкото в случая, представям ви… — той повдигна кутията над спящия котарак — … Лъки. Сега паднете на колене!

Естествено, никой не коленичи, вместо това във всеобщата бъркотия се обади Уили, влязъл току-що с друга котка на ръце.

— Ей, мисля, че се лъжеш, АЛФ. Лъки е у мен. Той е бил през цялото време в зимника на Ачмонек.

Брайън извика възторжено:

— Сега ще си имаме две котки!

— Не за дълго — измърмори АЛФ обидено, който се чувстваше измамен заради големия театър, който беше разиграл.

Той се наведе над фалшивия Лъки и започна да мърмори заклинателно в ухото му:

— Усещаш се много уморен, ти вече не си котарак, ти си…

— АЛФ! — извика Уили. — Не започвай пак!

Така АЛФ попадна в прегръдките на семейството и отново бе приет за негов член.

Той прояви снизхождение. Бе обграден от симпатии. А един мелмаковец умее да им се наслаждава.

Като доказателство за доверие тая вечер дори позволиха на АЛФ да нахрани Лъки, истинския Лъки; мелмаковецът обясни на домашния котарак какво е положението в момента:

— Лъки, ха-ха-ха. — От радост АЛФ се потупа по хълбоците. — Ти си ми в ръцете, съзнаваш ли какво значи това? В момента аз съм, така да се каже, неприкосновен. Мога по всяко време да отида до хладилника, да си взема две препечени филийки, малко майонеза, шунка и домати, да прибавя и теб и да си направя едно вкусно ядене. Никой не би се осмелил да посочи дори с пръст стария АЛФ. Не, по-скоро биха приписали вината на Уили. Ето какво бих могъл да сторя. Животът ти виси, тъй да се каже, на копринена нишка. Но аз няма да го направя. Защо ли? Защото тия тук ми имат доверие. Гррр. Но не се осланяй твърде много на това. Може през нощта да огладнея, ха-ха-ха. — АЛФ просто не можеше да се промени.