Райнер Бютнер
АЛФ — Няма проблеми! (17)

17.

Уили пристигна вкъщи запъхтян.

— Кейт, какво е станало, за бога? Получих бележката ти.

— Не съм ти оставяла никаква бележка — отговори учудено Кейт и добави: — Изглеждаш доста разтревожен.

Уили се обърна към АЛФ, който седеше на дивана със скръстени ръце.

— Ти ли си се обаждал в службата? Ти ли си казал да се прибирам веднага, защото вкъщи имало нещастен случай?

— Не казах „веднага“, а колкото се може по-скоро — поправи го АЛФ.

Уили си пое дълбоко въздух.

— А нещастният случай?

— Телевизорът се развали — непринудено каза АЛФ.

Уили не знаеше дали първо да онемее и после да побеснее, или обратното. Реши да направи и двете едновременно и го изрази с една-единствена дума.

— Какво?! — изкрещя той.

АЛФ отговори по същество.

— Звук има, но образ няма. Предполагам, че кинескопът се е скапал.

— И ти създаваш такава паника заради някакъв си скапан кинескоп? — Уили направо беше извън себе си.

— Паникьосах се бе, човек! — тросна му се АЛФ. — Телевизорът се развали, а телевизията е моят живот.

Когато Уили обеща да направи живота му невъзможен, АЛФ почувства, че идеята да се обади в службата на Уили сякаш не е била чак толкова добра.

И опасенията му се потвърдиха. Уили констатира, че и бездруго в това семейство се гледа прекалено много телевизия и отказа да даде апарата на поправка. Смяташе, че така отново ще имат възможност да прочетат някоя хубава книга или просто да разговарят помежду си.

— Страхотно! — саркастично отбеляза АЛФ. — Добре дошли в средновековието.

И те заживяха без телевизор. Но много скоро членовете на семейството бяха така изнервени от постоянното присъствие на АЛФ и от дежурния му въпрос какво правят в момента, че Уили се предаде и реши да изпрати проклетия телевизор на ремонт. Без залъгалката си АЛФ беше по-непоносим от обикновено.

АЛФ не разбираше защо Уили не извика техници вкъщи.

— Защото апаратът е в гаранция и фабриката ще поеме разноските — обясни му Уили.

— Къде е фабриката? — искаше да знае АЛФ, тъй като го интересуваше всичко, свързано с любимия му телевизор.

— В Либия.

— Близо ли е до Бейкърсфийлд?

— По-близо е до Египет.

Уили донесе гаранционната карта и се стъписа.

— О, гаранцията важи само когато ремонтът се извършва в завода в Либия, но тогава трябва да поема пътните разноски.

— Страхотна гаранция — подигра му се АЛФ. — Ситният текст също трябва да се чете. Но като гледам така, тоя случай е само за Ед Зоркото око.

— За кого? — извика Кейт от кухнята, тъй като бе чула разговора.

— Оня от телевизията, от „Око на потребителя“, дето защитава измамените. Миналата седмица помогна на една жена, която намерила мишка в зеленчуковата супа.

— АЛФ! — извика отвратена Кейт.

— Производителят на супата искаше да я метне, че ставало въпрос за гигантско бобено зърно — продължи невъзмутимо АЛФ, — но в крайна сметка се оказа, че било пръст.

В кухнята Кейт се давеше.

— Какво ти е? — извика АЛФ и добави: — Ед я уреди. Цяла година ще получава безплатно зеленчукова супа.

— Престани, АЛФ! — сряза го Уили, на когото също се обръщаше стомахът.

Влязоха Лин и Брайън. Брайън бе в разгара на подготовката си за някакво научно състезание и гордо им представи модела си на Слънчевата система. АЛФ й хвърли един поглед и заяви, че липсват две планети.

— Интересно кои? — иронично подхвърли Уили. — Мики и Доналд?

Той самият не виждаше пропуск в модела на Брайън.

Но АЛФ говореше сериозно.

— Казват се Дейв и Алвин. Пътувайки към земята, без малко да се блъсна в Алвин.

— И къде им е мястото в модела ми? — искаше да знае Брайън.

АЛФ показа някъде около Плутон.

Но се намеси Уили, защото смяташе обясненията на АЛФ за поредната лоша шега.

— Ако наистина ги имаше тия Дейв и Алвин, сигурно щях да съм чел за тях.

— Може да си ги пропуснал — отвърна АЛФ. — Както си пропуснал ситния текст в гаранционната карта.

Брайън имаше повече доверие на АЛФ и го попита дали според него е уместно да прибави Дейв и Алвин в модела си.

Уили бе категорично против и здраво се спречкаха с АЛФ. Той се опасяваше да не би да се присмеят на Брайън в училище.

— Дори наистина да ги има тия две планети, нещо, в което много се съмнявам, хората не знаят за тях.

— Дори да е истина — изимитира го АЛФ. — Достатъчно! Отивам си!

— Къде си отиваш? — поинтересува се Уили.

— Още не знам. Но не се опитвай да ме спираш.

И с високо вдигната глава той се затътри навън. Него ще го учат какво е Слънчевата система!

Уили сви рамене.

На следващия ден Брайън се върна от училище съкрушен. В хола завари АЛФ.

— Здрасти, Брайън, как беше в училище? — попита мелмаковецът.

Брайън го погледна недружелюбно.

— Провалих се с модела и няма да се явявам на състезанието.

— Трябваше да прибавиш Алвин и Дейв — каза АЛФ съчувствено.

Сега вече Брайън не издържа.

— Така и направих. Затова се провалих. И приятелите ми сега ми се подиграват. Ти си виновен, излъга ме. Планетите не са единадесет.

Това беше прекалено! АЛФ се разтрепери от възмущение. Само защото учителят на Брайън се нуждаеше от частни уроци, най-добрият му приятел смяташе, че той, АЛФ, го е излъгал. АЛФ беше вбесен. Той обеща на Брайън, че ще оправи нещата. Но Брайън вече не му вярваше. Който обаче познаваше АЛФ, знаеше, че той не би оставил това позорно петно да тегне върху името му.

Вечерта, когато Кейт отиде с децата на кино, Уили се захвана сам да поправи телевизора. Той вдигна задния капак и започна да изучава схемата.

АЛФ го наблюдаваше с подчертан интерес. Все пак Уили оперираше със смисъла на живота му.

— Мисля, че трябва да извикаш специалист — не се сдържа АЛФ. Страхуваше се, че в ръцете на Уили животът му е в опасност.

Уили грабна клещите.

— Е, майстор Всезнайко, за твоя информация проблемът ми е ясен. В трансформатора за високо напрежение няма ток.

Уили завря глава в телевизора и започна да бърника вътре. АЛФ се огледа. Забеляза, че щепселът е изваден. Този Уили наистина нищо не разбира, помисли си АЛФ. Откъде ще има ток, като шнурът лежи на пода.

— Хей, трябва ли ти ток? — попита АЛФ и вдигна шнура.

— Не би било зле — глухо прозвуча от телевизора.

АЛФ пъхна щепсела в контакта. През телевизора премина ярка светкавица, последвана от черен облак дим.

Едновременно с това из въздуха се разнесе едно: „Ооохх!“ — и се появи лицето на Уили. То цялото беше в сажди и изразяваше неописуем ужас…

— Уили, злополука — бързо се опита да изясни нещата АЛФ, защото, съдейки по израза в очите на Уили, нямаше много време за губене.

— Злополука?! Без малко да ме убиеш, а ми говориш за злополука! — Гласът на Уили премина във фалцет.

АЛФ трепереше. Той внимателно заотстъпва, понеже клещите във вдигнатия юмрук на Уили го плашеха. С несигурен глас той каза:

— Добре. Да речем, че е било недоразумение.

В този момент на вратата се позвъни и това спаси АЛФ от нов изблик на ярост от страна на Уили.

— Сигурно е Ед Зоркото око — предположи АЛФ. — Аз му се обадих.

— Точно навреме, тъкмо ще те покажат и теб. Ще бъдеш бомбата на новините в шест часа.

— Ох! — ужаси се АЛФ и хукна към кухнята. — Бях пуснал фурната.

Но на вратата не беше Ед, а госпожа Лаймън, директорката на Брайън. Уили се изненада, че пристига в този час, и крайно озадачен, я покани да влезе.

Госпожа Лаймън погледна начерненото лице на Уили и учтиво попита:

— Преча ли? Чух някакъв вик преди малко.

Уили й обясни, че винаги когато телевизорът се развали, той вика и госпожа Лаймън започна:

— Тук съм заради разговора ви с класната на Брайън. Тъй като сте заплашили, че ще преместите Брайън от училището и с изключително груб тон сте се усъмнили в компетентността на учителското тяло, като сте отказали да отстраните двете допълнителни планети от модела на сина си, исках лично да се убедя, що за баща има клетото дете.

Уили абсолютно нищо не разбра.

— Двете допълнителни планети?

Госпожа Лаймън го погледна много особено и кимна.

— Да, на една от двете сте се били отбивали, за да отидете до тоалетната — поне така каза учителката на Брайън.

Уили бавно започна да загрява. Той се извини за момент и отиде в кухнята при АЛФ.

— Подкокоросал си Брайън да сложи и твоите планети. И на какво се надяваше, а?

АЛФ му обърна внимание, че Брайън го е направил по собствено желание и заради това е бил отстранен от състезанието. Но той, АЛФ, уредил всичко само с едно обаждане в училището.

— Браво! — ядосано каза Уили. — Затова сега там седи директорката на Брайън. И всичко заради твоите глупости!

— Глупости? — АЛФ не можеше да позволи такова нещо. — Днес се обадих в обсерваторията в Паломар. Там нищо не знаят за планетата Алвин…

— Не може да бъде! — подигра му се Уили.

— Но знаят за Дейв. Само дето я наричат Хирон — продължи невъзмутимо АЛФ.

— Обектът Ковал! — проблесна в мозъка на Уили. — Боже мой, АЛФ, ти си прав! В края на седемдесетте години в космоса бе открит обект, който първоначално се казваше „Обектът Ковал“, а по-късно бе наречен Хирон. Астрономите предполагаха, че се касае за десета планета, някъде зад Плутон.

— Как така някъде — каза АЛФ. — Ще ти я покажа с точност.

Той извади от чантата си дебела книга със заглавие „Звезден пътеводител“.

— Винаги ми е подръка.

— Невероятно! — възкликна Уили. — Пътеводител из галактиката.

АЛФ разтвори една карта и показа на Уили къде са Дейв и Алвин. Уили засрамено призна, че дължи извинение на АЛФ. С това АЛФ бе реабилитиран, но как да възстанови доброто име на Брайън? Не можеше да покаже звездната карта на госпожа Лаймън, без да обясни откъде я има. Задачата, с която се върна в хола, не бе никак лека. Наложи се, противно на убеждението си, да каже, че е станало голямо недоразумение.

— Съжалявам за случилото се. Но все пак надявам се, че е възможно моделът на Брайън с двете планети да бъде представен на състезанието.

Госпожа Лаймън отказа, но обеща да включи Брайън в състезанието, ако отстрани планетите.

— Не мога да искам това от него — въздъхна Уили, който не намираше изход от положението.

Госпожа Лаймън стана, за да се сбогува.

— Добре, но и аз не мога да искам от преподавателите да променят мнението си.

Бяха вече на вратата, когато Уили направи последен опит.

— Моля ви, госпожо Лаймън, вие сте педагог. В живота ни би трябвало да има пространство за свободно мислене. Искам да кажа, къде щяхме да сме днес, ако не бе имало мечтатели, къде щеше да е науката?

— Приятна вечер, господин Танер — пожела му хладно госпожа Лаймън.

В този момент пристигна Ед Зоркото око със снимачния си екип. Те избутаха Уили и госпожа Лаймън обратно в хола, където операторът моментално започна да снима. Ед видя овъгления телевизор и се настани пред него за въведението. Госпожа Лаймън изтълкува всичко това погрешно. Тя си мислеше, че Уили е повикал екипа заради нея.

— Не беше необходимо да въвличате медиите в този диспут — ядоса се тя.

Ед на секундата беше при нея.

— Спор? Кажете ни вашата версия, милостива госпожо.

— Няма нищо за казване — ужасена се отбраняваше госпожа Лаймън.

Вратата зад нея се отвори и влезе Кейт с децата.

— Уили, какво, за бога, става тук?

— Господата тъкмо си тръгваха — изпъшка Уили.

— Семейството ви? — подмина поканата Ед.

И в този момент на Уили му хрумна страхотна идея.

— Това е Ед Зоркото око — представи го той. — Дошъл е заради допълнителните планети на Брайън.

— Какви допълнителни планети?

Ед вече нищо не разбираше, но бе започнало да му става интересно.

— Планетите, за които синът му смята, че съществуват — каза госпожа Лаймън и хвърли убийствен поглед към Уили.

— Съществуват! — твърдо каза Уили. — Кой ще докаже, че не съществуват?

Ед даде необходимите указания на оператора си:

— Сид, момчето в кадър! Струва ми се, че проблемът ще бъде от голям интерес за зрителите. Продължавайте, господин Танер.

— Ами, Брайън готвеше проект за някакво научно състезание, но за да го допуснат до състезанието…

— … трябва да оценим по достойнство фантазията на Брайън Танер — прекъсна го госпожа Лаймън.

— Извинете… — не вярваше на ушите си Уили.

Но директорката вече бе окупирала камерата и не спираше.

— Искам да кажа, че смисълът на нашето състезание е именно в свободното мислене. Да не представим проекта на Брайън, би било тесногръдо.