Бевърли Бартън
Любов с непознат (34)

Епилог

Една година по-късно…

Анабел и Куин лежаха пред огъня, който пламтеше весело в каменната камина на къщата им в ранчото на Куин, скътано дълбоко в Хил Каунтри в Източен Тексас. Бяха се оженили преди два месеца и половина в една малка бяла църква недалеч от тук. Леля Пърдита беше кума, а дългогодишният приятел на Куин, Джони Мак Кейхил — кум на младото семейство. Единствените гости на церемонията бяха Грифин Пауъл, Аарон Тули и семейството на Джони Мак. Анабел и съпругата на Джони Мак, Лейн, се сприятелиха още след първата им среща, а Анабел буквално се влюби в децата на семейство Кейхил.

По време на медения им месец, който бе продължил два месеца и все още не бе приключил, тя и Куин се изолираха напълно от външния свят, от миналото си и от всичките си минали трагедии, съжаления и угризения. Необходими им бяха цели десет месеца, за да успеят да поставят живота си в ред. През тези десет месеца се наложи да понесат три погребения, да се простят с любими членове на семейството и да продължат напред, преодолявайки всяка нова трагедия.

Куин погреба сина си — едно дете, за съществуването, на което не бе и подозирал. И макар първоначално да отхвърли категорично идеята за терапия, в крайна сметка отстъпи и започна да посещава един много уважаван специалист в Хюстън. Бяха му необходими месеци терапия, за да успее най-накрая да приеме случилото се и да проумее, че омразата, която бе започнал да изпитва към самия себе си, не би могла да промени каквото и да било и не му помага по никакъв начин.

Само няколко месеца след погребението на Джейс Морган чичото на Анабел, чичо й Луис, се спомина мирно в съня си. Погребаха го до любимата му Лулу в семейното гробище близо до Вандерли хол през един изключително горещ и влажен ден в края на юни. Чичо Луис бе посочил Анабел за изпълнител на завещанието му, възлагайки й по този начин отговорността за управлението на огромното му богатство. По-малко от два месеца след смъртта на баща му Уайд бе арестуван. Обвинен бе в изнасилването на шестнадесетгодишно момиче. Анабел бе използвала парите на семейство Вандерли, за да му наеме добър адвокат, но отказа да използва влиянието си — нейното и на приятелите й — за да го измъкне от затвора. Семейството го бе спасявало твърде често в миналото. Уайд обаче така и не бе изправен пред съда. Бащата на изнасиленото момиче взе закона в собствените си ръце и през една вечер в началото на октомври застреля Уайд на верандата на къщата във Вандерли хол.

Анабел се претърколи на китеника, опънат пред камината и се обърна с лице към съпруга си. На лицето й се появи усмивка на дълбоко обожание и привързаност.

— Е, господин Кортез, не си ли вече отегчен от семейния живот?

Той я привлече в прегръдките си, целуна я страстно, оставяйки я без дъх.

— Това отговаря ли на въпроса ти?

Анабел се надигна, подпря се на лакът и въздъхна доволно.

— Нали знаеш, че не можем да останем тук завинаги? Аз имам да управлявам цяла империя, а ти трябва да се погрижиш за адвокатската си практика, която няма да може да функционира още дълго без теб. Освен това, в резултат на вкусната храна, която ни приготвяш откакто сме тук, вече съм качила няколко килограма.

— Да, зная. — Той я погали по бедрото. — Само че с тези няколко килограма изглеждаш страхотно.

— Да не би да искаш да кажеш, че ще ме обичаш и ако стана огромна дебелана?

— Да, ще те обичам дори и да станеш огромна и дебела.

— О, Куин…

Той нежно погали бузата й.

— Давам си сметка, че скоро ще ни се наложи да се върнем в истинския свят. Сигурна ли си, че не искаш да преместя адвокатската си практика в Мисисипи? Зная, че ще ти бъде трудно да управляваш „Вандерли инкорпорейтид“ от Хюстън.

— Мога да изпълнявам задълженията си като председател на борда и без да живея в Мисисипи — увери го тя. — През следващите седем-осем месеца възнамерявам да назнача компетентни и доверени хора на ключовите постове в компанията, за да не ми се налага да се занимавам ежедневно с управлението й.

Той я погледна с изненада. Изглеждаше искрено озадачен.

— И защо ще го правиш?

— Защото искам да се освободя от тези задължения през следващите няколко години. Само така мога да съм сигурна, че ще бъда добра майка на детето ни.

Тя изчака известно време докато Куин най-после осъзнае смисъла на казаното от нея.

— Анабел? Querida? Ти си бременна?

Тя се усмихна и кимна в отговор.

— Как? Кога? Сигурна ли си?

— Как? Ами сигурна съм, че любовните ни дни и нощи имат нещо общо с това. А ако наистина те интересува кога точно се е случило — мисля, че съм заченала в нощта на сватбата ни. Дали съм сигурна? Да, сигурна съм. Направих си тест за бременност, който се смята за изключително надеждно средство за потвърждаване на бременността. Освен това пропуснах последните си два цикъла. А пристъпът на гадене, който изпитах тази сутрин, очевидно поставя началото на сутрешните ми неразположения.

Тъмните очи на Куин се напълниха със сълзи и той положи ръка върху плоския корем на Анабел.

— Кълна ти се, че ще бъда най-добрият баща на този свят. Никога няма да подведа нашето дете. Аз ще…

Тя го целуна. Сълзи на радост опариха очите й.

— Ти ще ни обичаш. Това ще направиш. А ние… твоята дъщеря и аз също ще те обичаме.

— Дъщеря, а?

— Или пък син.

— Няма значение, нали?

— Никакво. Единственото важно нещо е, че тя — или — той — ще бъде част от теб и от мен. Заченат и роден в любов.

— И отгледан с много любов.

Куин я взе отново в прегръдките си и нежно я целуна по челото.

Анабел затвори очи и въздъхна доволно. „Благодаря ти, Господи. Благодаря ти…“ Отпусна се назад. За да потъне в щастието си. Щастие, започнало като любов с един непознат.