Мерилин Бакстър
Възмездие (6)

6

В далечината трепкаха светлините на Остин. Около колата виеше студен северен вятър.

Двамината в колата бяха напълно погълнати един от друг и не забелязваха нищо извън тях.

Топлите влажни устни на Томас се откъснаха от устните на Кейт. Той си пое дъх.

— Това надминава проповедите от амвона на баща ми за огън и жупел.

Кейт не знаеше дали той очаква да му отговори, но това нямаше значение. Не можеше да продума, сърцето й се чуваше по-силно, отколкото вятърът навън. Дишането бе почти оглушително. Тя и Томас се целуваха и прегръщаха от половин час.

Като излязоха от църквата, Томас докара колата си до любимото им място за паркиране — една самотна ливада между Фор Корнърс и Остин. Когато времето позволяваше, понякога се прегръщаха върху тревата — над тях блестяха звездите, а пред тях — светлините на Остин.

Но тази вечер бе много студено. Силен северен вятър бе проникнал в Хълмистия район и температурата бе паднала. Ала на задната седалка на мустанга бе приятно топло.

Томас отново посегна към Кейт и вмъкна език дълбоко между устните й, пръстите му грубо стиснаха гръдта й, която преди малко бе разголил.

Кейт изпъшка и се помъчи да се освободи.

Той се отдръпна.

— Какво има? — на лунната светлина очите му изглеждаха присвити като очите на сърдито животно. — Не искаш ли да си играя с циците ти?

Сърцето на Кейт се сви. Не обичаше да говори за гърдите й по такъв груб начин. Но не смееше да му каже нищо, за да не го разгневи.

Той обаче се гневеше още в началото. Почувства го, когато дойде да я вземе. По време на църковната служба той се въртеше неспокойно на пейката. Когато го погледнеше, виждаше, че в очите му гори тъмна страст. Беше разбрала какви мисли се въртят в главата му, а те нямаха нищо общо с проповедта за спасението на света. Той бе мислил как ще я целува и тя самата бе започнала да изпитва онова топло и смущаващо чувство, което я влудяваше. Но сега усещаше не само полуда, а и страх. За пръв път той я плашеше.

— Нищо няма — успя да прошепне накрая. — Само че е време да се прибирам.

Томас се тръсна на седалката и нацупи устни като сърдито дете.

— Мислех, че ме обичаш.

— Обичам те — задавено каза Кейт.

— Но това, дявол да го вземе, не личи от държанието ти.

Думите му я разгневиха така, че усети болка в гърдите си и не можа да му отговори.

— Ако ме обичаше, щеше да стигнеш с мен до края — в гласа му отново прозвуча раздразнение.

— Знаеш, че те обичам — промълви тя и внимателно сложи ръка на бедрото му.

— Тогава защо не можем? — обхвана с ръка другата й гърда и зарови устни в меката й ароматна коса.

— О, Томас… не знам.

— Не знаеш? Какво искаш да кажеш? — горещата му уста се опря на врата й. — Ще бъде хубаво, обещавам ти. Знам какво да направя, за да ти е хубаво.

Кейт се притисна по-плътно към него, разкъсвана от силни, но противоречиви чувства, които я ужасяваха. Искаше да го направи, но се боеше.

Това, което я бяха учили вкъщи, изплува в съзнанието й. Ако идеше докрай с Томас, наистина ли щеше да гори в ада, както баща й и черквата твърдяха? От друга страна, ако не изпълнеше желанието на Томас, той щеше да я изостави и да си намери друго момиче. Това не би могла да понесе.

— Хайде, бебче — подкани я той. — Разтвори си краката.

Кейт искаше да извика „не“, но от свитото й гърло не излезе ни звук. Трябваше да му позволи да направи каквото желае. Родителите й го одобряваха, не беше ли така? Бе син на най-уважавания проповедник в града. Съученичките й също го одобряваха, той беше председател на ученическия съвет. А откакто бе станала негово момиче, всички бяха започнали да одобряват и нея. Това й беше приятно.

Сякаш почувствал размекването й, Томас й прошепна настойчиво, но нежно:

— Знаеш, че наистина те обичам.

Шепотът му изведнъж отприщи нещо в нея, усети болезнен копнеж за любовта, която й бе отказвана досега. Приближи се още по-близко и преградната стена у нея рухна.

— О, Томас, и аз те обичам — прошепна тя и затвори очи, обзета от мисли за любов и взаимност.

— Това „да“ ли означава, бебче?

Тя въздъхна под устните му, а той й смъкна гащичките и разтвори бедрата й.

Издигна се над нея със свити колене. Тя го гледаше с разтуптяно сърце и широко отворени очи, докато той свали ципа на панталоните си. Кейт не беше виждала гол мъж и изпита отвращение при вида на твърдата, покрита с изпъкнали вени мъжественост на Томас. Как можеше да изпита удоволствие, ако това нещо влезеше в нея?

Обзе я паника, когато той се сведе над нея и впи устни в зърното на едната й гърда.

— Томас… мисля, че не трябва — стана й студено, макар че капки пот избиха по кожата й. — Моля те… спри.

— Не мога — изпъшка той. — Вече… е късно.

Кейт усети пръстите му между бедрата си. Преди да може да изрази нов протест, устните му се притиснаха върху нейните и той навлезе дълбоко в нея.

Ако устата й не бе запушена от неговата, би изкрещяла в мига, когато изпита остра болка в утробата си. При още няколко негови движения тя продължи да изпитва болка, от която сърцето й се вледени и дробовете й се парализираха.

След това, слава богу, мъчението свърши. Томас отново изпъшка и се отпусна върху нея. Влажната му глава падна на гърдите й. Цялото й тяло се тресеше, Кейт трепереше конвулсивно. Нима това, което бе изтърпяла, би могло да се нарече чудесно и задоволяващо? Не, нищо подобно. Навлизането в нейното тяло не бе нито едното, нито другото.

— Не беше ли хубаво? — промърмори той и срещна погледа й.

По лицето на Кейт се стичаха сълзи от болка, още не можеше да диша нормално.

— А, по дяволите! — изръмжа Томас, изправи се, вдигна ципа на панталоните си. — Защо плачеш? Не ти ли хареса? Според мене беше чудесно.

Кейт се мъчеше да възпре сълзите си, но не можеше. Те се стичаха по лицето й и го изгаряха.

— Не… не мога да спра…

— Трябва да знаеш, че не се занимавам с момичета, които плачат.

Тя избърса лице с длан.

— Съжалявам — гласът й пресекна. — Само… само ме болеше…

— А, другия път ще бъде по-хубаво — той се ухили като доволен котарак, който е излочил цяла паница мляко. — Ще видиш.

Кейт безмълвно кимна, като се съмняваше дали ще има друг път. Томас я наблюдаваше студено.

— Утре ще съм добре — измънка тя, като се мъчеше да спаси положението, доколкото бе възможно.

— То се знае — след миг напрегнато мълчание той добави: — Хайде, ела да седнем на предните седалки.

Кейт едва успя да намери пликчетата си и да ги обуе, като се стараеше да не обръща внимание на лепкавото, неприятно чувство между бедрата си. Беше изтръпнала и я пробождаха леки болки.

Да иде до предната седалка се оказа още по-трудно. Потрепваше при всяка стъпка, но не смееше да го покаже, нито смееше да мисли за онова, което бе сторила.

Когато мустангът се понесе към фермата, тя погледна Томас крадешком.

— Ще се видим ли утре? — попита тихо.

— Не. Моят старец ме кара да работя, за да си изкарвам за бензина.

— Тогава в понеделник?

Томас смени скоростта и колата полетя напред.

— Възможно е.

Настана мълчание. Кейт отново изпита желание да крещи, в сърцето й бушуваше съмнение, сълзите, които възпираше, бяха заседнали в гърлото й. Но трябваше да го попита. Да чуе уверението му.

— Томас.

— Да?

— Обичаш ли ме още?

Той се обърна към нея с присвити очи.

— Разбира се, бебче. Повече от всякога.

 

 

Двайсет минути по-късно Кейт влезе във ваната. Топлата, разпенена вода облекчи болката между краката й. Животът сякаш се възвръщаше в изтръпналото й тяло, но не и в сърцето й. Чувстваше го като буца в гърдите си. Обичаше Томас още повече. Въпреки това не държеше да го види пак. Защо изпитваше такива смесени чувства?

По тялото й премина нова болезнена тръпка. Кейт започна да се сапунисва още по-старателно, изпълнена със съжаление, че не беше му се възпротивила по-енергично. Знаеше какво неминуемо трябва да се случи още в мига, в който той разтвори бедрата й. Но искаше да го успокои, беше възбудена и любопитна. После, когато започна да навлиза в нея, продължаваше да се надява, че той ще се отдръпне, но не беше постъпил така.

Какво щеше да прави? Трябваше да заличи следите на загубената си девственост. След като се бе обадила на майка си, че се е прибрала, беше се шмугнала в своята стая и се бе съблякла. Гледката я беше ужасила. По вътрешната страна на бедрата й имаше засъхнала кръв. Бе отвърнала погледа си; мислите й бяха объркани, чувствата й тъй противоречиви, че не можеше да разсъждава.

Родителите й никога не трябваше да узнаят. Мисълта за тях я бе подтикнала към действие. Ако останеше в банята твърде дълго, майка й можеше да си помисли, че й е лошо и да влезе, за да провери. Не можеше да поеме този риск.

Изкъпа се бързо, върна се в стаята си и се мушна в леглото. Чак когато изтегли завивката до брадичката си, позволи на сълзите да потекат отново.

— О, Томас — прошепна си в мрака. — Толкова ме е страх.

Стисна очи и усети как сълзите мокрят бузите й. Всичко щеше да бъде добре, мъчеше се да се успокои Кейт.

Все пак Томас бе казал, че я обича.