Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sweet Justice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 63 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2012)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
smarfietka (2012)

Издание:

Мерилин Бакстър. Възмездие

ИК „Монограм“, София, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Атанасова

История

  1. — Добавяне

47

— Кога очаквате да се върне? — попита Харлан мрачен като буреносен облак.

— Господин Брок не е в офиса. Само това имам право да ви кажа — отвърна му Джейн.

— Какви са тези глупости? — кресна той и стисна още по-силно слушалката. — Както и да е, кажете му, че искам да го видя, щом дойде.

Тресна слушалката. Знаеше, че се бе държал грубо, но пет пари не даваше. Самите основи на някога стабилният му живот се рушаха.

Харлан стана и отиде до барчето, наля си бърбън и го обърна на един дъх. Гърлото и стомахът му пламнаха, но знаеше, че след няколко секунди нервите му ще се успокоят. Ала облекчението беше твърде слабо. Наля си още бърбън.

Тъй като алкохолът и този път не му подейства магически, върна се на бюрото си и седна. Не можеше да се съсредоточи върху работата си. Първата папка бе за съдружника му. Втората съдържаше искането на жена му за развод. Третата беше най-опасна; в нея имаше документи, изпратени от клиента му в Тампа, който бе завел дело срещу Харлан за това, че му продал земя, замърсена с отровни химикали. Ако клиентът спечелеше делото, той щеше да бъде разорен професионално и обществено.

На политическия фронт работите му също не вървяха. Планът му да осигури избора на Дейв за съдия се проваляше. Харлан знаеше, че рискува, когато уговаряше Дейв да се кандидатира. По дяволите! Той би могъл да бъде добър кандидат, но очевидно му липсваха някои качества. Беше направил гаф след гаф пред журналистите. Агресивността му спрямо Кейт също не получи подкрепата, на която двамата се бяха надявали. Затова пък бе показала Дейв в лоша светлина.

Стисна юмруци. Нямаше намерение да се откаже. Все още Кейт Колсън не беше спечелила в изборите.

— Кучка — промърмори той.

Друг таралеж в гащите му беше Сойър. Той му беше помогнал да стъпи на крака, но Брок се беше променил и Харлан бе убеден, че знае каква е причината. Сойър се бе обвързал лично с Кейт.

Значеше ли това, че ще го остави на мира? Не. Сойър трябваше да направи, каквото се иска от него, иначе… Харлан не знаеше какво би се случило „иначе“, но щеше да измисли нещо. Ако го притиснеше в ъгъла, смяташе, че той ще застане на негова страна.

Секретарката му позвъни и прекъсна мислите му.

— Господин Брок е тук, сър.

— Нека влезе.

Харлан запази лицето си безизразно, докато Сойър отвори вратата и влезе в кабинета му.

— Джейн ми каза, че си искал да ме видиш.

— Седни.

Детективът вдигна вежди при грубото му нареждане.

— Ще постоя прав.

— Както искаш.

Като наблюдаваше Сойър, осъзна, че разговорът не тръгваше добре. На бузата му потрепваше един мускул, което показваше, че не е така спокоен, както изглежда. Харлан внезапно почувства нужда от още едно питие.

Изправи се и отиде до барчето.

— Искаш ли да пийнеш? — попита той Сойър.

— Не смяташ ли, че е малко рано?

— Че какво ме интересува?

Брок вдигна рамене.

— Аз във всеки случай не искам.

Харлан си сипа бърбън и го изпи наведнъж.

— Какво е тъй спешно, че не може да почака до редовната ни среща утре? — попита детективът.

— Спомняш ли си, че преди да говорим за тази кучка Колсън, бях поискал от тебе да проучиш един мой клиент, който купи земя от мене? Да намериш нещо нередно, свързано с него.

— Да, спомням си.

— Защо не си ми дал никаква информация за него?

— Защото нищо не открих. Човекът е чист като пресен сняг.

— Това не го вярвам.

Сойър пак повдигна рамене.

— Защо отново се интересуваш от този човек?

— Кучият син ме съди, че съм му продал отровена от химикали земя. И съдружникът ми подкрепя това дело.

— Изглежда, че пак си попаднал в менгеме.

Харлан го стрелна остро.

— А твое задължение е да ме извадиш от менгемето.

— Можехме да поговорим по този въпрос утре.

— Какво ти става? Винаги ужасно бързаш.

— Зает съм — хладно отговори той. — Както знаеш, имам и други клиенти.

— Малцина — промърмори Мур.

— Тръгвам си — заяви направо Сойър.

— Да не си посмял да си тръгнеш! Не си ми казал какво си открил за курвата Колсън.

— Защо не се откажеш от тая работа?

— Иска ти се, нали?

— Какво ми се иска на мене, няма значение.

Лицето на Харлан се изкриви.

— Лъжеш.

— На твое място бих внимавал какво говоря, Харлан.

— Слушай, не искам да споря с тебе. Просто искам да си свършиш работата и да ми дадеш нещо за тая кучка.

— А какво ще кажеш за твоя лакей Дейв?

— Какво за него?

— Бях разбрал, че той като любовник ще ти достави някакви сведения за Кейт — саркастично подхвърли Сойър.

Харлан се изчерви.

— Той работи по въпроса, което не мога да кажа за тебе.

Сойър пак безразлично вдигна рамене. Лицето на Харлан стана още по-червено.

— Е, нещо става. Анджи казала на Дейв, че Кейт била страшно смутена неизвестно от какво и напуснала града.

— Нямам представа — смънка Брок.

— Ами разбери какво става, по дяволите! Затова ти плащам.

— Вече не.

Настъпи мълчание.

— Какво по-точно искаш да кажеш?

— Вече не работя за тебе. Ако това не е достатъчно ясно, мога да се изразя другояче — свърших с тебе.

— Не можеш да направиш това! — извика Харлан.

— Току-що го направих.

Харлан се изпъчи.

— Не можеш да постъпиш тъй, синко. И двамата знаем, че аз ти осигурявам деветдесет процента от твоя бизнес.

— Имаше време, когато беше така, но вече не е.

Мур се притесни, но не го показа.

— Пак лъжеш.

— Можеш да провериш. Моята работа се разви далече над очакванията ми, а ти продължаваш да затъваш в собствените си финансови батаци — Сойър помълча, сложи юмрук върху бюрото и се наведе напред почти до лицето му. — Дори и да ми беше единственият клиент, пак щях да се откажа от тебе.

Сойър сякаш го беше ударил в корема. Харлан се хвана за сърцето, но очите и гласът му излъчваха омраза.

— Не можеш да постъпиш така с мене. Няма да ти позволя.

Детективът само го изгледа и тръгна към вратата.

— Ще те разоря, чуваш ли!

Сойър се обърна.

— Върви на майната си.

— Да не си посмял да излезеш оттук! — изкрещя Харлан с разтреперан от яд глас.

— Само се надявам, че някой ден Кейт ще има възможност да ти одере кожата в съда.

Харлан не знаеше кой шум беше по-силен — тряскането на вратата или ударите на сърцето му. Смъкна се в стола си и отпусна отчаяно глава.

 

 

Табелата на мотела се бе откачила и се люлееше на една жица. Но надписът „ШЕЙДИ ОУКС МОТЕЛ“ се четеше ясно. Кейт стисна кормилото и остави виденията си как пробожда с нож сърцето на Томас да се нижат пред нея като филм на ужасите.

Следващата й стъпка бе да излезе от колата, но не знаеше дали ще намери сили да влезе в мотела. Бореше се с унищожителната болка и с гнева, които я бяха довели тук.

След като бе научила за съдбата на дъщеря си, Кейт се превърна в жив труп. Въпреки това бе работила по-усилено от всякога. В работата си намираше лек срещу болката.

Но нощем нищо не й помагаше. Щом минеше през прага на дома си, болката сякаш я чакаше, за да забие пипала в плътта й.

Първата мисъл, която й хрумна, бе да иде в дома „Кьониг Плейс“ и да види Еймбър, да докаже, че всичко е лъжа. Но беше твърде съсипана емоционално, за да предприеме тази смела стъпка.

Това, което й бе нужно, беше да се махне някъде, за да помисли какво да направи с Еймбър и какво да прави без Сойър. Такъв случай й се беше предоставил. Адвокатът защитник по делото за убийство се беше разболял и поиска няколко дни прекъсване на процеса.

Кейт нахвърли няколко дрехи в пътната си чанта и тръгна, като остави кратка бележка на Анджи. Един ден прекара в обикаляне на Фор Корнърс, сякаш търсеше отговор на въпроса, защо животът й се бе стекъл така.

Не беше намерила отговор, както нямаше да го намери и в мотела.

Сега, като гледаше откъснатата табела на мястото, където бебето й е било видяно за последен път напълно здраво, жестокостта, несправедливостта на миналото възроди болката и отчаянието й.

Кейт събра сили да излезе от колата и да влезе в мотела. Това, което се готвеше да направи, навярно бе налудничаво, но тя трябваше да го направи.

— Какво обичате, мадам?

Човекът, който я посрещна, бе облечен в мръсни дрехи. Мръсни бяха и лицето, и косата му. Тя едва успя да не потрепери видимо.

— Искам една стая, моля.