Мерилин Бакстър
Възмездие (2)

2

Фор Корнърс, Тексас, зимата на 1975

Томас Дженингс, извит като въпросителен знак, надничаше през една съвсем малка дупчица в стената.

— Ей, Джаксън, това трябва да го видиш. Не вярвам на очите си — извърна глава, премести поглед от наблюдаваната цел и огледа мъжката съблекалня, за да се увери, че заместник-директорът Джим Андерсън не се е появил на вратата.

Уейд Джаксън прехвърли цигарата „Марлборо“ в другия край на устата си и погледна приятеля си.

— Хей, какво, по дяволите, правиш?

Томас се ухили:

— Гледам двете най-големи цици, които съм виждал през живота си.

Томас бе придумал приятеля си Уейд да избягат от шестия час, по английски, на предпоследния гимназиален клас. Но преди да напуснат училищния двор, бяха се отбили в мъжката съблекалня на плувния басейн, където преди два дни бе открил дупчица в една от кабинките.

Оттогава бе идвал тук няколко пъти, за да провери как стоят нещата. Досега не беше видял нищо, с което да се похвали. Но днес късметът му провървя.

Уейд зяпна.

— Момче, будалкаш ме? — спусна се към Томас и го изтегли настрана. — Дай да видя.

В миризливата съблекалня беше тихо, докато Уейд надничаше през дупчицата, откъдето се виждаше част от съблекалнята на момичетата.

— Не си ме излъгал, огън са!

— Махай се — подкани го приятелят му. — Тя е награда за мене.

— Ако те хванат, ще си получиш награда от стария Андерсън.

— Хич не ме е страх — с показна смелост заяви Томас. — Старият повлекан Анди нищо няма да направи.

— На тебе може и нищо да не ти направи, нали твоят старец е проповедник. Но с мене ще постъпи другояче. Да не говорим какво ще направи пък моят старец, ако пак се замеся в някакви неприятности.

— Стига си опявал. Няма да имаме неприятности. Прекалено много се страхуваш.

— Да — призна си Уейд, като не сваляше поглед от вратата зад тях.

— Виждал ли си някога такива цици?

Уейд смукна дълбоко от цигарата си.

— На мене май че задникът й повече ми хареса.

Томас пак се ухили.

— И той не е лош. Само като я гледам, чувствам, че ми става.

— Винаги съм смятал, че Кейт Колсън няма нищо, освен мозъка си, а пък той е по-голям, отколкото би трябвало да бъде.

— И аз така мислех — Уейд облиза устни. — Но и двамата сме се лъгали. Иска ми се да си грабна едно парче от това, което виждам.

— Мечтай си, ако нямаш друга работа. Кейт Колсън няма да ти позволи дори да припариш до нея.

— Нито пък на тебе.

Красивото лице на Томас се изопна.

— Искаш ли да се обзаложим?

— Не — Уейд хвърли цигарата си на циментовия под и я смачка с протритата си обувка. — Знам, че ще спечелиш, ако трябва и с измама.

Томас отново се обърна към дупчицата.

— Ммм, тя е голяма работа.

— Стига си закривал гледката. Дай да погледна още веднъж.

— Защо? — присмехулно попита Томас. — Ти няма да направиш нищо, дори и да можеш.

Уейд никога не излизаше с момичета. Томас смяташе, че това се дължи на притеснението от външния му вид, от щръкналите му като зелки уши, които напразно се мъчеше да скрие с дългата си коса.

Джаксън изскърца със зъби.

— Може пък и да мога.

— Не преди аз да получа от нея своето — сряза го Томас.

— Ти си отвратително копеле, Дженингс.

Томас само вдигна рамене.

— Колкото и да не ми се иска да напусна това шоу — каза той, — по-добре е да се разкараме. Изненадан съм, че още никой не е дошъл.

— Значи наистина смяташ да поканиш умницата на среща, а?

— То се знае — Томас се усмихна до ушите, но не напусна наблюдателницата си.

Уейд пристъпваше от крак на крак.

— Хайде да се измитаме оттук.

— Страх те е, а?

Уейд запали нова цигара с разтреперани пръсти.

— По дяволите, Дженингс.

— О, да, да. Ама че момиче.

— Какво става?

В гласа на Томас прозвуча вълнение.

— Събува си гащичките.

 

 

В единия край на женската съблекалня се разнесе хихикане.

Кейт не обърна внимание на момичетата от мажоретния състав, които се ползваха с най-голям успех в училището. Посегна за пешкир, за да прикрие голото си тяло.

Хихикането се усили и се превърна в кикот.

— Хайде, Кейт — подразни я едно момиче. — Не бъди толкова срамежлива.

— Млъквай, Дороти — заплашително подвикна Анджи.

— Я не се намесвай, Анджи Стрикланд! Това не е твоя работа.

Силна руменина изби по лицето на Кейт. Както обикновено, тя бе прицелът на тези шеги, но сега Анджи за пръв път бе почувствала тяхната жестокост.

Щеше ли да има край на болката и притеснението й, чудеше се Кейт. Искаше й се да отвърне на неприятните закачки, да уязви момичетата, както те я уязвяваха. Но ако се поддадеше на желанието си, само щеше да им даде нови поводи за нападки.

Кейт пребледня и погледна към Анджи, която стоеше с ядно стиснати устни. Тя беше най-добрата и единствената й приятелка, макар да бяха много различни и по външен вид, и по темперамент. Кейт бе висока, слаба и руса, докато Анджи беше ниска, кестенява и мургава. Косата на Кейт бе дълга и права, Анджи носеше своята вързана на къса опашка. Кейт беше тиха и сдържана, Анджи бе отворена и смела. Но и двете бяха умни, а имаха и общи интереси като плуването и четенето, събираха снимки на филмови звезди.

— Ти да не би да се срамуваш от твоето… ъъ… прекалено развито тяло? — се обади друго момиче и върна Кейт към злобните подбиви.

— Аз… — Кейт не можа да каже нищо повече, защото някой издърпа пешкира й. — Ох! — извика тя и се покри, доколкото можеше с ръце.

Анджи й подхвърли друг пешкир.

— Стига! Оставете я на мира! — кресна тя към останалите, а на Кейт прошепна: — Не им обръщай внимание. Те просто ти завиждат, особено Кати. Нейните гърди са по-плоски от яйца на очи.

Кейт прочете съчувствие в погледа на Анджи. Как й се искаше да може да изчезне! Но Господ не й се притече на помощ, затова наведе рамене и вдигна брадичката си. Плачеше й се, но не би дала воля на сълзите си — нито пред най-добрата си приятелка, нито пред злите момичета. Гордостта не й позволяваше.

Кикотът продължаваше.

— Хайде, ела в оня ъгъл да се облечем — тихо я подкани Анджи. — За какво са ни тези гъски.

Като отидоха в другата част на съблекалнята, Кейт наведе глава и съсредоточено започна да се облича, но беше тъй разгневена, че едва се справяше. Ръцете й трепереха, от което на чорапите й се пусна нова бримка.

Навярно бе проплакала, защото Анджи я погледна.

— Искаш ли да ги набия?

Кейт почти се усмихна.

— Бих искала аз да ги набия, но не ми стиска.

— Те скоро ще си получат каквото заслужават. Слушай какво ти казвам.

Внезапно наблизо отново избухна смях. Двете приятелки изгледаха момичетата. Но смехът не спираше. Кейт се стегна, защото не искаше да заплаче. Подгъна под пръстите си прекалено дългите си чорапи, за да се скрият дупките по тях. Облече износения си пуловер, торбестата си пола и смачкания си жакет притеснена. Мразеше некрасивите си дрехи. Понякога отнасяше някой журнал в стаята си и замечтано го разглеждаше, като си представяше как би изглеждала в елегантните рокли.

Дрехите на Кейт съответстваха на живота в нейния дом. Родителите й бяха бедни, но също така и строги, особено баща й. Те се оженили, защото се наложило да направят това. Тя беше дочувала техни разговори, в които бурно разискваха извършения грях. Баща й не пропускаше случай да подхвърли на Кейт, че няма да й позволи да стане уличница като майка си.

Горчивината на Емит, комбинирана с алкохолизма му, го правеше словоохотлив и опасен. Майката на Кейт винаги се съгласяваше с баща й. Момичето допускаше, че така й е по-лесно, отколкото да търпи от него словесен и физически тормоз.

Кейт възпря сълзите си и последва Анджи навън, където ги посрещна студът, смекчаван само от слънчевите лъчи. Кейт спря за миг и пое дълбоко въздух. Едва сега бучката в гърлото й започна да се стопява.

— Изглежда, че си изпуснала автобуса — забеляза приятелката й. — Ела, ще те откарам до вас.

Кейт се смръщи.

— Не ми се ще да се отклоняваш заради мене.

— Я стига. Знаеш, че го правя, защото искам. Хайде.

Не се опита да спори — беше твърде изморена и възбудена. Освен това й бе приятно да се вози в колата на Анджи. Нищо че бе стар модел камаро, тя пък изобщо нямаше кола.

Стараеше се да не завижда на приятелката си, но й беше трудно. Майката на Анджи, Робърта, имаше добър доход като медицинска сестра в местната болница. Тя обожаваше дъщеря си, която също като Кейт бе единствено дете. Робърта се мъчеше с грижите си да запълни празнотата, останала, след като бащата на Анджи избяга с друга жена.

Кейт съчувстваше на Анджи и искаше да я утеши, но приятелката й мразеше да се говори за баща й, а тя не настояваше. За бога, нямаше ли и тя в живота си толкова неща, за които не обичаше да говори — като се започне от родителите й?

— Защо не дойдеш за малко у дома? — попита Анджи, когато доближиха до камарото. — Мама ми купи плат за блуза и за една минипола. Искам да го видиш.

Кейт не се сърдеше, когато Анджи говореше за нови дрехи, защото знаеше, че не иска да я наскърби. Тя бе достатъчно проницателна, за да разбира и уважава тихата й гордост. Държеше се с Кейт така, сякаш двете получаваха еднакво внимание в семействата си.

— Бих искала — въздъхна Кейт, — но трябва да се прибирам, за да помогна на мама да издои кравите.

Изведнъж се чу остро изсвирване. Двете момичета спряха като заковани, но Кейт първа се обърна. Две момчета вървяха на няколко метра зад тях — Томас Дженингс и Уейд Джаксън.

— Господи — задъхано прошепна Кейт, — това са Томас… и…

— Уейд — довърши вместо нея Анджи. — Не мога да понасям този малък пор.

— Нито пък аз — каза Кейт. — Струва ми се, че никога не си е мил зъбите.

— И аз така мисля. В часовете по английски седи зад мене и колкото пъти се обърна, се захилва. И веднага виждам разваления му преден зъб, от който стърчи нещо, например парченце спанак.

— Ужасно!

— Томас обаче… — Анджи се засмя.

Момчетата сега бяха точно зад тях.

— Накъде сте тръгнали? — попита Томас усмихнат.

Кейт не можеше да продума. Само като погледнеше Томас Дженингс, езикът й се завързваше и краката й омекваха.

— Към къщи — отговори Анджи небрежно.

— Не е ли по-добре да дойдете с нас? Ще ви черпим по една кока-кола — Томас ръгна Уейд в ребрата. — Нали?

— Хм… то се знае.

Отговори отново Анджи:

— Не, благодарим ви. Трябва да се прибираме.

— Ей, Кейт — извика Томас, — ти какво ще кажеш? Да не си си прехапала езика?

Тя облиза изсъхналите си устни и го погледна.

— Не — каза задъхано. — Съжалявам… и аз не мога.

Като продължаваше да не обръща внимание на Анджи, Томас намигна на Кейт.

— Може би друг път, окей?

— Окей — успя да промърмори тя.

Когато момчетата ги подминаха, Кейт се обърна към приятелката си със странно изражение на лицето.

— Майчице! Може ли да го повярваш?

— Кое? — попита Анджи невинно.

— Знаеш кое!

Анджи я погледна насмешливо.

— Я не се захласвай и влизай в колата!

 

 

Фор Корнърс беше малко земеделско селище в хълмистия район, на около трийсет километра от крайните квартали на Остин. Тъй като бе твърде близо до големия град, Фор Корнърс не можеше да разчита на голяма известност. Но неговите жители се гордееха с това, което имаха — със земеделското си производство и с новия магазин за хранителни стоки и бензиностанцията на Апълби.

Двете момичета мълчаха, потънали в мислите си, докато камарото излизаше от градчето и се насочваше към фермата, където живееше Кейт. Но радиото гърмеше. Една песен от албума на Логинс и Месина — „С вдигнати платна“ — запълваше мълчанието.

Анджи тъкмо бе стигнала до отклонението към фермата, когато песента рязко спря и говорителят обяви:

„Новина, току-що получена от «Асошиейтед Нюз». Деветнайсетгодишната Патриша Хърст, внучка на покойния Уилям Рандолф Хърсту, собственика на вестникарски издателски комплекс, е била отвлечена от апартамента й в Бъркли, Калифорния.“

— Колко ужасно! — извика Кейт и се надигна от седалката си, за да слуша по-внимателно. Допускаше, че учителят им по история ще ги пита нещо във връзка с тази новина утре, тъй като обичаше да се отклонява от урока към текущите събития.

— Не мога да си представя, че с мене може да се случи подобно нещо — потрепери Анджи, когато съобщението свърши.

— И аз също — отзова се Кейт и отново замълча, а мислите й се върнаха към Томас Дженингс и начина, по който я бе погледнал. Дори и сега усещаше, че сърцето й потрепва. — Анджи…

— Какво?

— Ти не харесваш Томас, нали?

Анджи продължаваше да гледа шосето пред себе си, но Кейт забеляза, че стисна кормилото по-силно.

— А, добър е — отговори Анджи с безразличен тон, после се обърна към приятелката си и й отправи една усмивка. — Единственият проблем с него е дето си мисли, че е божи дар за жените.

— Ами че такъв е, не е ли вярно? — усмихна се и Кейт.

— Да, имаш право.

И двете се захихикаха.

— Той наистина ли ми намигна, или съм сънувала?

— Наистина. И аз видях.

— Не мога да си представя защо го направи. Досега дори не е говорил с мене.

— Кой може да знае какво си мислят тези тъпи момчета?

— Иска ми се да ме покани да излезем заедно — неочаквано изтърси тя, като не можа да прикрие нотката на копнеж в гласа си.

Изглеждаше, че е запленена завинаги от Томас Дженингс. Той безспорно бе най-красивият, най-умният и най-популярният младеж от предпоследния гимназиален клас, ако не и от цялото училище. Макар да бе седемнайсетгодишен — с една година по-голям от нея — държеше се като по-зрял от връстниците си. Лицето му на филмова звезда, подчертано от въгленочерна коса и огнени, тъмни очи, които напомняха за очите на Елвис, бяха донесли на Кейт много безсънни нощи.

Тялото му бе не по-малко привлекателно от очите. Беше висок и добре сложен, имаше зашеметяваща усмивка, която обезоръжаваше момичетата. Кейт умираше от завист, макар че никога не й бе минавало през ум, че може „да го направи“ с него. Тя възнамеряваше да остане девствена, докато се омъжи. И все пак в мечтите си много пъти се беше целувала с него.

— Предполагам, че намигването му означава подканяне — наруши мълчанието Анджи. — Чудя се какво ли си е наумил.

— И аз бих искала да знам — сериозно отвърна Кейт. — Смятах, че той си пада по Сали, особено откакто тя стана водачка на мажоретния състав.

— Тя е една малка кучка. Ако имаше малко мозък, щеше да бъде опасна.

Кейт сдържа въздишката си.

— За жалост, изглежда, че се нуждае от мозък.

— Не знам какво има Сали — лукаво каза Анджи. — Сигурно е, че няма никакви гърди. И докато сме на тая тема, трябва да си призная, че имах страшно желание да я оскубя в съблекалнята.

Кейт прехапа долната си устна, която трепереше.

— Благодаря ти, че застана на моя страна. Не знам дали…

— Хайде — прекъсна я Анджи, — няма защо да ми благодариш. И ти би направила същото за мене.

Кейт се опита да овладее чувствата си.

— Вярно е, само никога няма да ми се наложи.

Анджи повдигна рамене, но не каза нищо. Мълчаха докато стигнаха до завоя пред фермата.

— Мога да сляза тук — предложи Кейт. — Ще повървя до дома.

— Сигурна ли си, че ти се ходи пеша?

Кейт едва издържа проницателния поглед на Анджи.

— Сигурна съм. Времето е хубаво, а пък аз обичам да ходя.

Тя я изгледа, смръщила чело.

Кейт виждаше недоверието в зелените й очи, но не искаше да си признае. Баща й беше против нейното приятелство с Анджи и за да няма неприятности, предпочиташе да не развява червена кърпа пред очите му. От опит знаеше, че така е по-разумно.

— Благодаря ти, че ме докара — насили се да се усмихне весело Кейт, — ще се видим утре.

— Питай майка си дали утре вечер може да спиш у дома.

Веждите на Кейт се сключиха.

— Ще я питам, но…

— Знам, знам. Но все пак се надявам.

— Знаеш какъв е баща ми.

— Е, довиждане — извика Анджи.

Кейт загърна по-плътно тънкото палто около слабичките си рамене и закрачи по калния път. Днес времето беше хубаво, в небето нямаше нито едно облаче, но цялата последна седмица бе ужасна. Всеки ден беше валяло.

Заобиколи една локва. Искаше й се да продължи да си мисли за Томас Дженингс и как я беше погледнал. Но не можеше. С всяка стъпка настроението й ставаше все по-мрачно. Мразеше да се прибира вкъщи и се ядосваше на себе си, че изпитва такова чувство.

Пак си спомни усмивката на Томас. „Недей“, каза си наум. Сега не беше време да анализира намигването му. Щеше да скрие този чудесен миг в сърцето си и да го извади оттам по-късно, след като е видяла баща си и е свършила домакинските си задължения.

Едва бе стигнала до предния двор, когато чу някакъв шум. Изтръпна и стомахът и се сви.

— Ох, не… не — проплака тя и се спусна по разклатените стъпала пред входа.

Отвори вратата тъкмо когато баща й стоварваше месестата си длан върху челюстта на майка й.

— Мамо! — изкрещя Кейт.