Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sweet Justice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 63 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2012)
Разпознаване и корекция
sonnni (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
smarfietka (2012)

Издание:

Мерилин Бакстър. Възмездие

ИК „Монограм“, София, 1995

Американска. Първо издание

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Лилия Атанасова

История

  1. — Добавяне

44

— Виждала ли си някога такава необуздана злоба?

Кейт поклати глава и се усмихна на ръководителката на избирателната си кампания.

— Хайде стига, че ще ти се вдигне кръвното — успокои я Кейт.

След като приключи с работата си в съда, бе дошла в главната квартира на кампанията си. Погледна навън и видя, че скоро ще притъмнее. Днешният ден бе дълъг, а и още не беше свършил.

— Кръвното ли? — повтори Джинджър с искрящи от яд очи. — За какъв се мисли той, та се включва в кампанията на този късен етап? При това си мисли, че ще спечели — помълча и добави тихо: — Надут задник.

— Джинджър!

— Такъв е и го знаеш много добре.

Кейт се засмя, без да иска.

— Права си.

Слухът, че Дейв Нилсън се включва в предизборната надпревара, подкрепян от известния търговец на недвижими имоти Харлан Мур, вече бе факт. И телевизията, и вестниците го бяха потвърдили.

Възможността Дейв да спечели в изборите не бе реална, но той можеше да причини големи неприятности на Кейт. Тя се стараеше да запази спокойствие. Но след като и Дейв, и Харлан сега й бяха врагове, можеше да очаква някакъв удар.

Кейт въздъхна. Ако миналото й станеше известно, политическата й кариера беше обречена. Нямаше съмнение, че Дейв и Харлан ще използват незаконороденото й дете срещу нея — ако те научеха.

Но мигом се ободри. Сойър не беше успял да намери детето, а как би го открил някой друг? После също тъй бързо настроението й се помрачи. Въпросът не беше в намирането на детето; достатъчен им беше фактът, че го е родила. Досега нито Дейв, нито Харлан го знаеха и може би никога нямаше да научат, освен ако Анджи… Прехапа устни. Нямаше да мисли по този въпрос сега.

— Ей, събуди се — подвикна Джинджър.

Кейт примигна.

— Извинявай. Бях се замислила.

— Кой не би се замислил? Малко ли е, че този негодник се е включил в надпреварата?

— Нали не смяташ, че той има някакъв шанс да спечели?

Джинджър тръсна къдравата си глава.

— Не, но той има голяма уста и както разбирам, те мрази.

— Така е.

— Това значи, че и ние трябва да се позаинтересуваме за него.

— Знам — не се поколеба Кейт.

— Тъй като сте работили заедно, ти сигурно познаваш силните и слабите му страни.

— Да. И познавам човек, който може да ни помогне. Повярвай, че и аз мога да играя твърдо. Може да не го бия, но няма да се отърве без рани.

— Празни приказки. Той няма никакъв шанс.

— Дано да си права.

— Убедена съм — категорично заяви Джинджър.

Кейт се намръщи.

— Не бих подценявала Дейв. Той е главорез, който винаги пада на краката си.

— Е, ще видим това.

— Да, ще видим.

— Дай да поговорим за следващите ни стъпки и за телевизионните реклами — делово каза Джинджър. — Трябва да одобриш идеите ни.

— Хайде бързичко да свършим с тая работа — погледна часовника си. — Тази вечер трябва да прегледам материалите по няколко дела.

— Няма да те забавя. Обещавам.

Кейт се понадигна.

— Готова съм. Дай да видим.

 

 

Сойър набута книжата си в чантата и грабна каубойската си шапка.

— Отиваш ли някъде?

Той се смръщи.

— Имам такова намерение, освен ако ти не ме задържиш с нещо.

Ралф се ухили и закрачи из стаята.

— Какво ти става напоследък? Нещо си се накокошинил.

— Гледай си работата, Ралф.

— Разбира се, шефе, както кажеш.

— Какво искаш? — изсумтя Сойър.

— Мислех, че може би ще искаш да видиш това — помощникът му бе станал съвсем делови.

— Дано да е нещо важно.

— Прочети го и сам ще се увериш.

Очите на Сойър пробягаха по листа, който Ралф му подаде. С всяка дума, която прочиташе, лицето му потъмняваше.

— Ах, кучият му син!

— Знаех, че ще ти хареса.

— Съобщи ли на полицията?

— Да.

Наложи шапката си.

— Аз тръгвам. По-късно ще говорим.

— Къде да те търся, ако ми потрябваш?

— Аз ще ти се обадя.

 

 

Не знаеше колко дълго бе стоял на отсрещната страна на улицата. Тъмнината скриваше и него, и ягуара му. Нямаше значение колко време ще чака, стига крайният резултат да беше в негова полза. Така и стана. Видя как колата на Дейв Нилсън се приближава и Анджи излиза от къщата с пътна чанта в ръка.

Тъй като беше петък, Сойър предполагаше, че двамата ще идат някъде за уикенда, или поне за тази нощ. Надяваше се да е така.

Знаеше, че това, което си е наумил, е рисковано, но бе решил да го направи. Нито беше виждал Кейт, нито беше говорил с нея от няколко дни. А не бяха се разделили по най-добрия начин. Както обикновено, когато беше край нея, той си загубваше ума и правеше нещо, което се бе заклел да не върши. Сега отново щеше да постъпи така. Само че този път имаше причина; имаше да й казва нещо.

Тръгна към парадния вход. Може би нямаше да затръшне вратата под носа му. Поне не много силно.

Истината беше, че умираше да я види. Ралф беше прав. Цяла седмица настроението му бе лошо. На самия него не му беше приятно, че се е променил.

Натисна звънеца и с раздразнение осъзна, че дъхът му е спрял.

— Кой е?

Тихият колеблив глас на Кейт го изпълни с копнеж.

— Сойър — каза той и се прокашля.

Тя отключи вратата и я отвори. Широките й, изненадани очи приличаха на разтопен шоколад.

— Чуй ме, преди да кажеш нещо.

Сойър долови нотката на отчаяние в своя глас, но не можеше да го преодолее. Кейт беше облечена в някакъв лек пеньоар. Покриваше тялото й добре, но сигурно под него нямаше други дрехи. Кръвта му кипна. Усети, че мъжествеността му се възбужда. Прочисти пак гърлото си.

— Имам новини.

— Какво щеше да стане, ако не бях сама вкъщи? — напрегнато попита тя.

— Но си сама. Видях как Нилсън дойде да вземе Анджи.

Кейт поиска да каже нещо, но затвори пак уста.

— Вечеряла ли си? — в гласа му прозвуча същата отчаяна нотка.

— Не.

— Искаш ли да излезем и да вечеряме някъде?

Тя пристегна пеньоара си.

— Не.

Главата му пулсираше.

— Тогава може ли да вляза?

Минаха секунди. Очите им се срещнаха. Нейните бяха тревожни и блестящи, неговите — питащи и тъмни. Какво всъщност искаше да докаже той? Защо не си тръгваше? Сега бе моментът да е напълно професионален в отношението си към нея, да забрави, че я е докосвал и любил.

Но не можеше да си тръгне. Трябваше да се освободи от вътрешния си смут, да се изяснят.

— Сойър — прошепна Кейт.

— Трябваше да те видя — дрезгаво каза той. — Не ме отпращай.

Тя не можеше да разсъждава разумно. Само като я погледнеше и заговореше с този дрезгав, отчаян глас, не можеше да му откаже нищо. Нямаше значение, че бе се появил на прага й без покана. Беше тук и само това бе важно.

— Влез — прошепна.

В мига, в който прекрачи прага и влезе в слабо осветената й дневна, Сойър я притегли в обятията си.

Тя обгърна врата му с ръце и се притисна до тялото му. Усети възбудата му и самата се възпламени.

Той отметна непослушната й коса назад и прокара езика си по шията й. Кейт цяла настръхна и се притисна още по-силно до него.

— Господи, как те желая — изпъшка той.

Не можа да му отговори, още повече, че ръката му дърпаше колана на пеньоара й. След миг дрехата се свлече около глезените й.

Сойър я огледа със замъглен поглед, а пръстите му леко докоснаха гръдта й. Този допир я остави без дъх. А пръстите му вече се спускаха по бедрата й.

Кейт изпусна лек стон, когато той бавно коленичи и замени пръстите си с език. Когато стигна до разклона на бедрата й, краката й така затрепериха, че не знаеше дали ще я удържат. Но тя разтвори бедрата си и прие горещия му, напиращ език. Сниши се над него и затвори очи, обладана от усещания, които само той можеше да извика у нея.

— О… Сойър… аз свършвам… — думите й заглъхнаха в оргазъм, разтърсващ и прекрасен, който разлюля тялото й.

Отпусна се в обятията му, а той я вдигна на ръце.

— Къде?

— Горе — прошепна.

Той я положи на леглото и бързо се съблече. Тя плъзна пламналите си очи по красивото му тяло и спря погледа си на пулсиращата му мъжественост.

— Искам да влезеш в мене — умолително каза Кейт.

— И аз искам същото — искам го до смърт — гласът му бе като шепот.

И двамата изпъшкаха, когато той едва навлезе в нея, после спря, за да бъде по-дълго сладкото мъчение. След това навлезе по-навътре. Тя изпъшка и го ухапа по рамото.

— Колко си хубава, колко си гореща.

Кейт разтвори крака, но вместо да навлезе по-дълбоко, той се оттегли и мушна в нея двата си пръста. Нов спазъм разтърси тялото й.

— О, моля те… — извика тя.

Сойър легна и влезе в нея. Въздишка на удоволствие се откъсна от устните му. Обърна се по гръб и я завлече със себе си.

— Възседни ме — прошепна той, вдигна ръце и отметна влажната й коса, за да може да вижда очите й, пламнали от страст.

— Да, да.

Тя го целуна по гърдите, преди да се издигне над него. Кейт отново затаи дъх, когато слетите им тела започнаха да се движат нагоре и надолу.

— О, да, мила моя, о, да — несвързано повтаряше Сойър, — нека трае по-дълго.

Но съвсем скоро тя се отпусна върху него, а викът му от удоволствие прозвуча в самото й ухо.