Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (11)

Глава единадесета

— Дойдох да се извиня — Девин Бланчард заподскача надолу по стълбите да поеме от ръцете на Пру ароматната кутия с пица.

Тя все още не можеше да осъзнае неочакваната му поява. Извинението му беше следващата изненада.

— За какво?

Той обезсърчено изкриви красивите си устни.

— За това, че се намесих в семейните отношения на Макордови онази вечер. Нямам право да се меся и съм сигурен, че като се появя в офиса някой от фамилията Макорд задължително ще ми го напомни.

— Не си ходил на работа от бала? — тогава тя се сети, че е едва понеделник. Пру механично мушна ключа в ключалката на външната врата.

— Обадих се на секретарката си сутринта и й казах, че си взимам свободен ден. Исках да имам време за размисъл. А също исках да говоря с теб.

Докато влизаше в хола, Пру му хвърли бърз поглед. Не се сещаше за никакъв по-учтив начин да го накара да излезе от къщата, освен да грабне пицата от ръцете му и да затръшне вратата в лицето му.

— За какво искаш да говориш с мен?

— Първо, както казах да се извиня — вратата се затвори зад гърба му и той се озова сам с нея в къщата. Бланчард се усмихна. — Обикновено съм много по-дискретен, отколкото бях онази вечер, повярвай ми.

— Вярвам ти.

— Къде искаш да оставя това? — посочи той пицата.

— В кухнята — тя се обърна и тръгна през хола.

— Както казах, обикновено съм много внимателен що се отнася до семейните отношения на Макордови. Единственото ми извинение е, че ми стана мъчно за теб.

— Мъчно ти е станало за мен?

Той вдигна рамене и постави кутията с пицата върху плота.

— Ти си от този тип жени, които провокират мъжките инстинкти за покровителство, предполагам — той замълча. — Лора беше такава.

— Благодаря — язвително отвърна Пру, — но уверявам те, мога да се грижа за себе си.

— И Лора така мислеше.

— Не желая да я обсъждам. Виж, Девин, мисля че отиде прекалено далеч. Наистина няма какво да си кажем. Приемам извинението ти, но сега смятам, че трябва да си вървиш.

Той вдигна рамене, сякаш да се предпази от гнева й.

— Съжалявам — повтори Девин и тръсна глава по момчешки усмихнат. — Изглежда не се изразявам добре. Има още нещо, което искам да ти кажа и ще си тръгвам.

— Не желая да слушам, Девин.

— Това няма нищо общо с отношенията в семейство Макорд, кълна се. Става въпрос за нещо, което ти спомена на бала онази вечер.

— Какво съм казала? — подозрително попита тя. Осъзна, че й е неприятно да остава сама с него в кухнята. Почти несъзнателно отвори задната врата и излезе сред топлината на градината в късния следобед. Девин я последва.

— Ти каза, че ако се чувствам нещастен от работата си при семейство Макорд, може би е по-добре да напусна и да започна някъде другаде.

— Спомням си — навън Пру се чувстваше малко по-добре. Не беше като в затвор. Но нервността не я напускаше. Тя тръгна да се разхожда из зеленчуковата леха. Девин я следваше по петите с ръце, пъхнати в джобовете.

— Тогава ти казах, че не желая да напускам това сладко местенце. Изкарвам добри пари, много допълнителни доходи и…

— И не си далеч от шефското място — довърши тя изречението. — Каза, че ти харесва.

— Смятах, че е вторият най-добър пост след този на шефа.

— Но не е едно и също като да си шеф.

— Не — съгласи се той. — Съвсем не. След като се прибрах у дома вчера, много мислих върху това, което ми каза. Стори ми се разумно. Не знам защо не съм се сетил. Реших, че имаш право. Наистина няма защо да работя за семейство Макорд. Особено след онова, което се случи преди три години.

— Девин, защо си толкова разстроен от случилото се преди три години? — тихо попита Пру. — Искам да кажа, знам, че е било ужасна трагедия, но защо си го приел толкова лично?

Той се поколеба.

— Вероятно, защото много се възхищавах на Кейс. Може би го бях издигнал на пиедестал. Не можех да повярвам, че се отнесе с Лора така. Тя беше толкова красива и обичлива жена.

— Той нищо не й е причинил — рязко го прекъсна Пру. — Тя го е мамила, а той не е имал намерение да й позволи да го манипулира. Когато й го съобщил, тя избухнала и се качила в колата. Случилото се след това е само по нейна вина.

— Наистина ли вярваш на това? — той я погледна със съжаление.

— Да, наистина вярвам.

— Добре, добре! Успокой се. Случило се е преди много време и може би е добре да го забравим вече. Във всеки случай, не съм дошъл да споря. Исках само да знаеш, че според мен, имаш право. Не бива да работя за „Макорд Ентъпрайзяс“. Утре сутрин ще подам оставка. Реших, че ще ти е приятно да разбереш, колко много ми повлия. Изглежда и на Макорд много влияеш. Никога не съм предполагал, че семейство Макорд някога ще приеме Кейс отново.

Нещо в главата на Пру прещрака.

— Искаш да кажеш, че те никога нямаше да го приемат ли? — попита тя, осенена от прозрение. — Искал си те сами да се накажат един друг, нали?

Момчешкото изражение в погледа на Девин се изпари, сякаш никога не е било и на негово място се появи горчивина, от която Пру затаи дъх.

— Те заслужават да бъдат наказани — озъби се Девин. — Всички бяха виновни за това, което се случи. Семейство Макорд не могат да бъдат уязвени финансово, но аз знаех, че разривът помежду им ги тормози до един. И това ми доставяше удоволствие.

Пру си пое дълбоко въздух и се спря до едно дърво. Забеляза, че Стив беше оставил някакво гребло, подпряно на ствола. Както винаги Макорд щеше да се ядоса. Тя се загледа в океана. Пръстите й трепереха, докато сглобяваше в главата си частите на пъзъла.

— Бебето на Лора е било от теб, нали, Девин?

— Да, от мен — процеди през зъби Бланчард. — Лора ми се отдаде. На мен, не на Кейс Макорд. Тя изобщо не позволи на Кейс да я докосне. Знаеш ли, много се забавляваше. И двамата се забавлявахме. Макорд си въобразяваше, че ще се ожени за ангел. Доставяше ми огромно удоволствие, че всеки път, когато Лора беше с мен в леглото, чуках годеницата на Кейс Макорд.

— Ти си я използвал. Не си я обичал. За теб тя е била средство да си отмъстиш на семейство Макорд.

— Не си хаби състраданието за Лора. Тя беше съвсем наясно какво върши. Страхотно се кефеше да спи с мен зад гърба на годеника си. Беше й невероятна тръпка. Лора не обичаше да скучае, а дългото чакане, докато се омъжи във фамилията Макорд и причиняваше крайна досада. Отгоре на всичко, започваше да се страхува, че и след брака ще й бъде досадно. Семейство Макорд са богати и влиятелни, но живеят тихо. Не са от хайлайфа, нито си падат по екстравагантните пътешествия. В края на краищата, само едно поколение преди тях са работели на полето, както казваше Лора. И тя реши да се позабавлява за тяхна сметка. Ако държиш да знаеш истината, според мен, имаше намерение да продължим връзката си и след брака.

— Но тя никога нямаше да се омъжи за теб, нали? А ти толкова много си го искал. Защото щеше да наследи голям дял от „Макорд Ентърпрайзис“. Бракът ти с Лора щеше да ти осигури в „Макорд Ентърпрайзис“ поста, за който ти винаги си мечтал.

Погледът на Девин стана суров. Лекият ветрец от морето рошеше косата му, докато той се взираше в профила на Пру.

— Да, исках да се оженя за нея. Те я приемаха като собствена дъщеря, а и тя беше наследник на бащиния си дял от компанията. Ако станех съпруг на Лора, щях да получа значителна власт в управлението на „Макорд Ентърпрайзис“. Но Лора не се интересуваше от брак с мен. Защо й беше половината, когато бракът с някой от семейство Макорд щеше да й осигури целия пай. Хитра кучка. Използваше ме, както и аз се опитвах да се възползвам от нея. Но тя нямаше намерение да се откаже от възможността да стане госпожа Макорд. Знаеше какво иска. Още повече, че винаги го получаваше.

— До нощта, когато Макорд й е заявил, че разваля годежа.

— Сигурно е била бясна — тихо рече Девин. — Лора беше с буен нрав, въпреки че през цялото време се стараеше да го прикрива, защото иначе нямаше да отговаря на ангелчето, за която се представяше пред семейство Макорд. Когато разбра, че е бременна, реши да направи аборт. После сметна, че може и да успее да се възползва от бебето, за да изнуди Кейс да се ожени за нея. Според мен, разбираше, че той се изплъзва през алчните й пръстчета. Доста факти свидетелстваха за това. Тя изпадна в паника. Опита се да го принуди да я люби, за да може после да твърди, че бебето е негово, но предполагам, че той вече е бил заподозрял нещо. Или може би се е уморил от сексуалните й игрички на криеница. След като толкова дълго не му позволяваше да я докосне, той сигурно е изгубил интерес. Лора си въобразяваше, че може да върти на пръста си всички от семейство Макорд. Забавляваше се, че с такава лекота ги принуждаваше да правят това, което на нея й се иска. Но работата се обърка, когато започна да притиска Кейс.

— Тогава изгубила търпение и се опитала да го пришпори, каква глупава тактика. Избухнала в сълзи и се хвърлила на врата му, заявявайки, че Кайл я е прелъстил. Смятала, че Макорд ще се почувства задължен да поправи грешката на брат си — Пру мълчаливо тръсна глава с отвращение.

— Основателно предположение. Тя знаеше, че Кейс е готов на всичко за Кайл. Винаги успяваше да манипулира семейство Макорд и тогава е предположила, че може да предусети реакциите им.

— Но, късметът й изневерил в нощта, когато се опитала да натресе на Макорд бебето на друг мъж. После вече й станало ясно, че е загазила. Била разрушила всички мостове след себе си.

— Същата нощ ми се обади по телефона след като Макорд си тръгнал от апартамента й. Каза, че трябва да се видим. Твърдеше, че трябва да й помогна.

Пру затвори очи.

— Тогава се качила в колата и тръгнала към дома ти, шофирайки със сто и шестдесет километра в час. Колко тъжно.

Спомените озариха лицето на Девин с мрачно задоволство.

— Въпреки това, тя успя да си отмъсти на семейство Макорд в някаква степен. Същата нощ бях в болницата. Чух я и видях изражението по лицата на Хейл и Ивлин, когато им разказваше, че Макорд я е прелъстил и изоставил бременна и отчаяна.

— Да, със сигурност си е отмъстила. С три годишна давност — Пру почувства съжаление към всички, замесени в историята.

— Това не е достатъчно, Пру. Не съвсем.

Тя замръзна от заплашителната горчивина в думите му. Заби пръсти в кората на дървото и се обърна с лице към Девин.

— За какво говориш? Забрави тази история, Девин.

— Рано е още. Не и преди да докажа на Кейс Макорд, че не си по-свястна от Лора. Той си въобразява, че е дяволски умен след като най-после си е намерил жена, която напълно му вярва и не задава въпроси. Жена, която му засвидетелства цялата си глупава и сляпа вярност. Смята, че си коренно различна от Лора. Но греши.

— Махай се оттук, Девин — обзета от страх, Пру извика с най-заповедния тон, на който беше способна.

— Кейс никога не пада по гръб. Когато загуби наследството си, не го прие с особен драматизъм. Просто си тръгна, без да погледне назад. Дори не му пукаше.

— Грешиш, Девин. Терзаеше се, че е загубил връзка с родителите си.

Бланчард махна с ръка.

— Истинската загуба беше властта и престижа му на наследник на „Макорд Ентърпрайзис“. Когато баща му го изрита, той реагира така сякаш корпорацията беше картонена играчка. Макорд изгради нова кариера, намери си жена и сега дори не иска нищо от „Макорд Ентърпрайзис“. Винаги е имал късмет. Винаги е получавал точно това, което иска. Дори успя да избегне брак с Лора, след като тя му се подигра зад гърба. Но аз ще се погрижа Кейс Макорд да разбере, че бракът му не е никакъв късмет. И късметът му не е в кърпа вързан. Онази вечер при фонтана ти беше забавно да съобщиш на всички голямата новина, нали? Да видим дали Макорд ще продължи да е сигурен, че бебето е негово, щом разбере, че и друг мъж те е притежавал.

Пру инстинктивно отскочи назад, когато Девин посегна към нея. За нещастие се опря в ствола на дървото и не успя да избегне хищните му ръце. Пръстите му сграбчиха раменете й. Тя вдигна глава и го погледна. На лицето му беше изписана дива и горчива ярост, трупана с години.

— Пусни ме, Девин — рязко каза Пру. — Няма да получиш отмъщението, което желаеш.

— Иска ми се да опитам. Сигурно си дяволски добра в леглото, щом Макорд се ожени за теб, след като живяхте заедно само три месеца. Лора щеше да побеснее, ако знаеше, че си успяла да го накараш да се ожени за теб като си използвала бебето под претекст. Тя си мислеше, че е ненадмината в манипулирането.

— Има една основна разлика в положението на Лора и моето — задъха се Пру, докато се съпротивляваше, за да се освободи. — Бебето, което нося, е на Макорд и той знае това.

— Откъде може да е сигурен?

Пру беше потресена.

— Той ми има доверие. Знае, че никога не бих го измамила.

— Няма да е толкова сигурен след това, което ще се случи днес. Ще се погрижа да узнае, че съм те имал, Пру. Ще му разкажа всичко, лъжичка по лъжичка, за да бъде ударът пълен.

— Той ще те убие.

— Няма да успее дори да ме докосне. Освен това, е твърде вероятно да излее гнева си върху теб. Ти си тази, която го предаде. Както направи и Лора. Никога няма да ти прости, че си се подиграла с него, Пру.

Той се опитваше да я свали на земята под дървото. Пру понечи да извика, но Девин тутакси запуши устата й с ръка. Тя започна неистово да се мята в прегръдката му и го одра с нокти.

— Престани, кучко. Няма да ти помогне. Само ще се нараниш.

Той се просна отгоре й като заклещи гърчещото се тяло с тежките си крака. С едната ръка държеше устата й, а с другата посегна към роклята на гърдите й.

Пру изпадна в паника. Здравият разум бързо я напускаше. Знаеше само, че трябва да се освободи, независимо на каква цена. Смътно си спомни за опряното на дървото гребло. Пипнешком се опита да го потърси, като същевременно се молеше да е достатъчно близко, за да го достигне.

С пръсти докосна металните шипове, точно когато Девин започна да дърпа роклята й. Платът се оказа по-здрав, отколкото Пру предполагаше. На нападателя й щеше да му се наложи доста да се потруди, докато го разкъса.

Пру хвана греблото и го намести в ръката си. Дългата дървена дръжка рязко се стовари върху гърба на Девин. Нямаше кой знае какъв ефект, но той се стресна.

— Какво по дяволите… Майната ти.

Той дръпна ръка от устата й и понечи да изтръгне греблото от пръстите й. Пру изкрещя.

— Млъкни!

Той отново се опита да закрие устата й, но в момента, в който разхлаби хватката на ръката, тя грабна металните шипове. Пру мислено се закле този път да го направи.

Девин изпищя и се отметна от жертвата си, щом изведнъж осъзна намерението на Пру. Стоманените шипове се забиха само на сантиметри от гърба му малко след като той се изтърколи и скочи.

Пру с усилие се изправи на крака, без да изпуска греблото. Тя държеше инструмента пред тялото си, докато бързо отстъпваше назад към къщата. Ако успееше да влезе и да затръшне вратата, нямаше да пострада. Щеше да се обади на полицията. Девин пристъпваше към нея с пламнал от ярост поглед. Дебнеше удобен момент. Само една погрешна стъпка и оръжието й можеше да бъде изтръгнато от ръцете й.

— Не се доближавай до мен — предупреди го тя.

Почти беше стигнала до вратата на кухнята, когато тя се отвори. Пру подскочи, извърна се с облекчение към този, който несъзнателно идваше да я спаси. Очакваше или Стив, или Марта. Дойде й като гръм от ясно небе, когато в рамката на вратата видя Макорд.

— Макорд! — задъха се тя от обзелото я облекчение. Захвърли греблото и се впусна в обятията му, където беше в безопасност.

Той я хвана, но не я прегърна.

— Влез вътре! — бутна я зад себе си в кухнята. Тя не успя да каже и дума. После Макорд се обърна с лице към Девин Бланчард.

— Не, Макорд — припряно извика Пру, предусещайки намерението му. — Ще извикам полицията.

— Иди се обади — рече той и закрачи към Девин. — Имам достатъчно време да приключа, преди да дойдат.

Пру стисна топката на вратата. Искаше й се да може да предотврати това, което предстоеше, но нищо не можеше да направи. Можеше само да се надява, че Макорд няма да пострада. Трябваше да предположи.

Макорд никога не пада по гръб.

 

 

Доста време мина преди Пру да се заеме с пицата. Полицаите дойдоха, отведоха намръщения Девин Бланчард и си отидоха. Пру и Макорд дадоха показания и увериха полицаите, че ще предявят обвинения. След два часа Пру извади пицата от хладилника, където я беше оставила, докато Макорд се занимаваше с полицията. Осъзна, че умира от глад.

Включи фурната и мушна пицата вътре. В този момент Макорд влезе в кухнята. Не изглеждаше никак изтощен след кратката и бурна схватка с Девин Бланчард. За последния обаче не можеше да се каже същото. Никак не я интересуваше състоянието на Бланчард. Ченгетата също не изглеждаха прекомерно разтревожени.

— Искаш ли малко пица? — Пру весело попита Макорд, който се спря зад гърба й.

— Искам — мрачно каза той, — обяснение. Защо си пуснала Бланчард в къщата? Казах ти да стоиш далеч от него, Пру.

— Това разпит ли е?

— Да.

Тя се усмихна, скръсти ръце и се облегна на плота с лице към него.

— Тогава да започнем с въпроса какво правиш у дома един ден по-рано?

Той я унищожи с поглед и нервно прокара пръсти в косата си.

— Свърших си работата в Небраска по-рано, отколкото очаквах. Няма нищо тайнствено. Втурнах се обратно към семейното огнище и какво виждам, жена ми се отбранява от човек, който изобщо не е трябвало да бъде допуснат до къщата. По дяволите, Пру, представяш ли си какво почувствах, когато отворих вратата на кухнята и видях какво става.

— Знам — гласът й омекна, щом срещна суровия му поглед. — Съжалявам.

Макорд не беше в настроение да се помирява.

— Би трябвало да съжаляваш. Сигурна ли си, че си добре?

— Да, чувствам се чудесно. Не му се отдаде възможност да ме нарани.

Устните му леко се изкривиха.

— Изглежда добре се справяше, докато се защитаваше.

— Благодаря — измърмори тя. — Аз съм от Спот, в Тексас, не забравяй. Там човек научава това-онова.

— Защо беше дошъл, Пру?

Тя въздъхна.

— Каза, че дошъл да се извини за сцената при фонтана онази вечер. Твърди, че благодарение на мен осъзнал, че не трябва да работи за „Макорд Ентърпрайзис“. Каза, че съм му помогнала да осъзнае някои неща.

— И ти се хвана на въдицата?

— Ами, разбира се, че не очаквах да ме нападне — отвърна тя. — Мислех, че иска само да поговорим.

— Казах ти да стоиш далеч от него.

— Но не ми каза защо, Макорд. Не ми каза, че Бланчард е баща на детето на Лора.

Дъхът му спря.

— Той ли си го призна?

— О, да той си го призна — намръщи се Пру. — Ти не знаеше ли?

Макорд спря да крачи неспокойно и се строполи на един стол до кухненската маса.

— Вечерта след бала се чудех дали той не е любовникът на Лора. Беше убеден, че трябва да те предупреди да се пазиш от мен. Онази вечер при фонтана видях лицето му. Той беше твърде… — Макорд вдигна едното си рамо, търсеше точната дума, — емоционално обвързан така да се каже.

— Да, така беше. Той мразеше теб и семейството ти.

Макорд впери поглед в Пру.

— Имах намерение да приключа с него, след като се върна от това пътуване — поклати глава. — По дяволите, работеше за нас години наред. Имахме му пълно доверие.

— Това не е било достатъчно. Винаги се е чувствал като аутсайдер. Искал е да бъде не просто приятел, а член на семейството. Ненавиждал е всичко, което имаш и същевременно не е имал сили да напусне топлото си местенце. За известно време си е мислел, че евентуален брак с Лора ще разреши въпроса. Семейство Макорд са се отнасяли към нея като към собствена дъщеря, а и тя била наследница на тлъст дял от „Макорд Ентърпрайзис“.

— Тя не беше влюбена в мен — замислено рече Макорд.

— Боя се, че любовта няма нищо общо.

— Тя се е забавлявала с Бланчард и същевременно е играла истински театър пред мен и семейството ми — Макорд се намръщи. — От самото начало знаех, че не е влюбена в мен. Но си мислех, че между нас има много общи неща и евентуалният ни брак ще просъществува. Обичах я, колкото и всеки друг от семейството. Едва след годежа се замислих сериозно какво означава да живея с нея и започнах да се съмнявам, че е разумно да се женим. Тя обаче беше категорична по въпроса, може би защото нямаше никакви съмнения. В края на краищата знаеше какво цели.

— Искала е да си осигури място в семейството.

— Трябваше да е по-предпазлива — отбеляза Макорд.

— За да не забременее ли? Предполагам, че е станало случайно. Първоначално е имала намерение да поправи грешката, но после решила да се възползва от положението и да те изнуди да се ожениш за нея. Очевидно са я обхванали страхове, че ще те загуби. За нейно нещастие, ти си се оказал труден за изнудване. Не понасяш да те манипулират.

Макорд тихо изруга.

— Да не започваме темата отново.

— Става — Пру се усмихна, наведе се да отвори фурната и извади пицата. Тя одобрително подуши.

— Като нова.

Макорд двусмислено погледна пицата.

— С какво е?

— Чушки джалапено, аншоа, маслини, лук и лютив сос. Наричам я „Фондация Джей Пи Арлингтън — специал“ — тя я сложи на масата.

— Опитваш се да ми отклониш вниманието. Всъщност, вече го стори. Ще трябва да ти изнеса една лекция за глупостта да пренебрегваш стриктните ми указания.

— Дяволски прав си. Да не смяташ, че ще ми е приятно да ям тази приказна пица и да слушам как проповядваш, че не е трябвало да пускам Девин през входната врата? — тя седна и отряза две големи парчета, сложи ги в чинии, които предварително беше извадила. — Както и да е, не бива да крещиш на една бременна жена. Като говорим за крещене…

— Е?

— Искам да обещаеш, че поне месец няма да крещиш на Стив, че оставя градинските инструменти безразборно.

— Никога не крещя — припомни й той.

— Добре, тогава не искам да му четеш лекции по този въпрос. И да не забравиш да му благодариш, че е оставил греблото, подпряно на онова дърво.

Макорд изсумтя.

— Предполагам, че му дължа нещо за небрежността му, така ли?

— Да, дължиш му.

Тя му подаде пицата.

Макорд изкриви устни, когато пое чинията. Погледна пицата, после съпругата си. Очите им се срещнаха. Нейните блестяха, докато поемаше първата хапка и с наслада я дъвчеше.

— Никога не си ме целувала за добре дошъл, както се полага, когато се прибирам у дома — изведнъж се оплака Макорд.

Пру спря да дъвче, устата й беше пълна.

— Така ли? — гласът й звучеше сподавено. — Доколкото си спомням, преди по-малко от два часа се спуснах към теб с летеж.

— Не се брои, когато се хвърляш в обятията ми, за да се спасиш от някой натрапник.

— О! — тя преглътна хапката, стана, заобиколи масата и седна в скута му. — Надявам се, че обичаш джалапено, аншоа, маслини и лук — тя силно го целуна.

Ръката му се плъзна около кръста й.

— Обичам джалапено, аншоа, маслини и лук. Обичам и теб.

За миг тя остана неподвижна, очите й блестяха.

— Наистина ли, Макорд?

— Обичам те от самото начало — тихо рече той. — Не знам защо толкова дълго се бавих, докато изрека тези думи.

— Бил си жестоко наранен след преживяването ти с Лора — великодушно обясни Пру. — Нямал си намерение да се оставиш на една жена да те манипулира. Според мен, подсъзнателно си поставил равенство между любовта и слабостта, която би те направила лесен за манипулиране.

— Така ли? — погледна я той с възхищение. — Сама ли стигна до този извод или посещава курс по психология?

— Съвсем сама стигнах до това.

— Сигурно дълго си ме анализирала.

— О, да — увери го тя, — часове наред.

— Защо?

Пру се усмихна и го прегърна.

— Защото те обичам, естествено.

Той я привлече към себе си, устните му докосваха косите й.

— Чудех се кога ще си го признаеш сама.

— Сигурно си знаел от самото начало.

— Така е, или поне се надявах, че е така. Но винаги е приятно да чуеш тези думи.

Тя печално поклати глава.

— Винаги си бил много сигурен в мен.

— Не умееш да прикриваш чувствата си, скъпа. Всеки път, когато ме погледнеш, усещам, че ме обичаш. Никога не съм познавал такова усещане в живота си. По време на пътуванията, мислех единствено кога ще се прибера у дома, за да те прегърна. Седях си в самолета, който ме отвеждаше към дома и си мислех кога ще мога да ти разкажа за пътуването, за всичко, което съм видял, за плановете, които правя във връзка с дейността на фондацията в даден район. После си представях как ми разказваш за всичко, което се е случило, докато съм отсъствал, как най-накрая си лягаме и след като сме правили любов как се сгушваш до мен и как заспиваме. Простичко и много уютно.

— Звучи много по семейному.

— Но не беше по семейному. Съвсем друга беше ситуацията. Точно тук сбърках, Пру. Трябваше да се оженя за теб още първия ден, когато те видях.

— Да — съгласи се Пру, — трябваше. Точно както казва леля Вилхелмина: „Давай на някого безплатно уиски достатъчно дълго и той ще свикне с мисълта, че не трябва да плаща“. Трудна работа е да си вземеш парите от някой, който е пиян до козирката.

Макорд изстена:

— Да нямаш намерение да ми пробутваш сентенциите на леля си до края на живота ми?

Усмихната, Пру поклати глава.

— Не, защото не съжалявам за нищо, което сме направили.

— Не съжаляваш! — той я погледна озадачено.

— Аха. По този начин успях да изпитам тръпката на забранената връзка. Един ден ще разказвам на внуците си най-прекрасни пикантни истории.

— В днешно време едва ли се счита за забранено ако живееш с мъж — отбеляза Макорд. — По-скоро е нормално за двама, които си допадат, както ние с теб.

— Казваш това, защото си от Калифорния, такива като мен, които са от Спот, в Тексас, имат малко по-различна гледна точка. Макорд, най-вълнуващото нещо в живота ми са трите месеца, през които ти бях любовница.

— Мога само да се надявам, че сега, когато я няма забранената тръпка, няма да се чувстваш отегчена — очите му светеха.

— Хубавото нещо на брака с теб, Макорд, е, че е дори по-хубаво, отколкото да съм ти любовница.

— Радвам се, че се чувстваш така, защото старото време няма да се върне — тъмните очи на Макорд излъчваха очарователна решимост. — Сега си моя съпруга. И никога няма да те оставя да си отидеш.

Пру се усмихна, в погледа й грееше цялата й любов.

— Точно това исках да чуя — тя стана от скута му, заобиколи масата и седна на стола си. — Хапни още пица, преди да е изстинала.

Той се усмихна.

— Не ти ли прави впечатление, че и двамата не държим особено да изразяваме любовта си един към друг с думи?

— Предполагам, защото живяхме заедно достатъчно дълго и сме разбрали, че и двамата говорим, което мислим — каза Пру с явно удовлетворение.

— Без никакво вълнение?

Тя поклати глава.

— Без страхове и несигурност — нежно го поправи Пру.

— Имаш право — усмихна се Макорд. — Хубаво е, че сме сигурни един в друг. Освен това, вълнуващата част предстои. В леглото.

Късно същата вечер Пру излезе от банята по нощница и намери Макорд да лежи полугол, подпрян на възглавниците, с ръце под главата си.

Той я наблюдаваше с обичайното си тлеещо чувство на собственост. Беше свикнал да я гледа, по този начин още от първия път, след като се любиха. Тя имаше чувството, че и на петдесетата годишнина от сватбата им той пак щеше да я съзерцава със същия поглед. Приятна мисъл.

Пру спря до ръба на леглото и впери поглед в него. Беше завит до кръста, очертаваха се силните му гърди. Чаршафът скриваше твърдите форми на долната част от тялото му.

— За какво си мислиш, Пру?

— Мисля си, че съм се омъжила за много сексапилен мъж.

Той се усмихна доволно. Погледът му се насочи към възбудената му мъжественост.

— Винаги си ми въздействала по този начин.

— Радвам се — щастливо отвърна тя. Заобиколи леглото и легна до него. — Нещата се уравновесяват като се има предвид какво може да предизвика у мен само едно твое докосване или поглед. Толкова те обичам, Макорд.

Смехът в очите му, бързо отстъпи пред обичайното му желание. Той протегна ръка към нея, привлече я в обятията си и те преплетоха нозе. Скоро представляваха едно кълбо от чувствена прегръдка.

— Моята красавица Пру — той целуна шията й и плъзна ръка по гърдите й, после надолу към хълбоците.

— Макорд, караш ме да се чувствам красива — прошепна тя и целуна гърдите му. Когато ме прегръщаш, се чувствам екзотична, великолепна и сексапилна.

Той дрезгаво се засмя.

— Защото си такава. В ръцете ми си като огън. Но не може да се сравнява с начина, по който ти ме караш да се чувствам.

— Как?

— Сякаш ще експлодирам.

— Радвам се — тя смело прокара пръсти по бедрата му, после го докосна по най-интимното място. Усещаше го тежък и твърд като стомана. Но стоманата беше обвита в кадифе. Тя жадуваше да го усети в себе си. Пръстите му нежно галеха мекотата между бедрата й. Тя потрепери.

Макорд прошепна нещо горещо и тъмно, и много чувствено. Гласът му заглъхна в гърдите й. С едно мъчително бавно и възбуждащо движение на ръката я накара да изстене. Тя се притисна към него. Той затаи дъх и се качи отгоре й. Тежестта на тялото му беше апетитно вълнуваща. Сетивата на Пру изгаряха от обзелите я пламенни усещания.

— Как си могла да повярваш дори за миг, че няма да те открия? — гласът на Макорд стана дрезгав. Той вдигна глава да я погледне в очите. — И на край света бих те последвал. Ти ми принадлежиш, Пру. Закълни се, че никога вече няма да ме напуснеш.

— Никога вече — обеща тя тържествено. С ръце обгърна шията му и силно се притисна в него. — В сърцето си никога не съм те напускала.

В порочната му усмивка прозираше прикрито мъжко удовлетворение.

— Това си казах и аз, когато те открих край басейна на сестра ти. Само един поглед ми беше достатъчен. В очите ти съзрях надежда и облекчение, тогава разбрах, че си моя и ще си останеш моя. Оставаше ми само да се уверя, че и ти си го разбрала. Сметнах, че венчалният пръстен, подобно на всеки друг начин, би постигнал желания ефект.

— Да не би това да означава, че сега си приписваш заслугата, че си ме изманипулирал да се омъжа за теб, а не обратното?

— Както казва Джей Пи, щом съм те забелязал няма начин да не проумея сладката причинно-следствена връзка — той закри устата й с устните си и проникна в нея, изпълвайки я с твърдата, пулсираща стомана, обвита в кадифе.

Дъхът на Пру спря от чувственото преживяване. Тя обгърна с ръце съпруга си и се отдаде на вълшебствата на семейния живот.

 

 

Няколко месеца по-късно Пру лежеше на възглавниците в болничното си легло. Тя подаде мъничкия Джеймс Хейл Макорд на баща му. Макорд пое спящия си син и внимателно го сложи в кошчето до леглото. Той дълго съзерцава идеалните форми на миниатюрните пръстчета на ръцете и краката му.

— Той е нещо съвсем друго, нали? — не за първи път я попита Макорд. Не спираше да го повтаря, откакто държа ръката на съпругата си в родилната зала и заедно с нея преживя болката, съпътстваща появата на Джеймс Хейл на бял свят.

— Прилича изцяло на теб.

— Да — идеята очевидно му хареса. Той постоя да погледа сина си още малко и се приближи до леглото. — Обичам те, госпожо Макорд.

Пру се усмихна и докосна бузата му.

— И аз те обичам.

— Ще се грижа много добре за теб и нашия син.

— Не съм се съмнявала нито за миг — увери го тя тихо.

Пръстите им се преплетоха и той целуна дланта й. В този момент вратата се отвори рязко и Пру подскочи.

Леко раздразнен, Макорд вдигна поглед натам.

— Винаги ли трябва да се разбере, че влизаш ти, Джей Пи?

Облечен целия в жълто, от главата до петите, Джей Пи широко се усмихна.

— Само когато имам изненада. Пру, виж кого съм довел — отстъпи настрана и се поклони тържествено и триумфиращо. Една добре сложена жена, в средата на петдесетте, влезе в стаята. Висока, красива, с блестящи сини очи и безукорен кок от кестенява коса, започнала вече да посинява, дамата представляваше също толкова достолепна гледка, колкото и Джей Пи.

Пру се ококори от изумление, после се засмя.

— Лельо Вилхелмина! Какво правиш тук?

— Защо? Дойдох да видя бебето, разбира се. Този очарователен тексаски джентълмен любезно ме покани. Благодаря на бога, че го направи, защото при тая скорост на развитие на нещата, сигурно щяхте да ме поканите за абитуриентския бал на детето — красивите очи на Вилхелмина излъчваха повече топлота, отколкото обвинението й.

— Не е честно, лельо Вили. Последния път, когато ти се обадих, ти казах, че искаме да дойдеш при първа възможност.

Джей Пи се изсмя ехидно.

— Когато работиш за Джей Пи Арлингтън възможното се случва наистина бързо. Само невъзможното отнема известно време. Пру, харесва ли ти моята изненада?

— Изненадана съм — съгласи се с усмивка тя. — Лельо Вили, това е Макорд.

— Здравей, лельо Вили — свойски поздрави Макорд. В погледа му блесна хумор.

Вилхелмина се зае да изучава Макорд бавно и съсредоточено.

— Знаех си — най-после заключи тя. — По-изкусен е от лисица на пазар. Поздравления, Пру. Направила си най-добрия избор. Късметлийка. Надявам се, че и ти го знаеш.

— Да, лельо Вили. Наясно съм.

— Добре. Сега да видим детето — тя прекоси стаята и застана до кошчето. — Хм. Нали е голям? Няма как човек да реши, че е седмаче.

Пру прикри задоволството си.

— Дори не сме имали намерение да се опитваме да го крием, лельо Вили.

— Точно така. Малката лъжа води след себе си друга. И когато се огледаш разбираш, че си загазил дори повече от кучето, притиснало скункса в ъгъла. Освен това — заяви Вилхелмина, — накрая съпругът ти постъпи правилно, а точно това е от значение сега.

— Радвам се, че одобряваш лельо. Ще ходиш ли до Пасадена да се видиш с Ани и Тони, докато си тук на крайбрежието?

— Разбира се — отговори Вилхелмина, — но не бързам за никъде.

Пру се изкашля, недоумявайки дали Макорд ще изтърпи присъствието на Вилхелмина в къщата в продължение на няколко дни.

— Ами, лельо Вили, ние ще сме доста заети за известно време. Боя се, че с Макорд няма да имаме много свободно време, за да те разведем из Ла Джола и Сан Диего.

— Не се притеснявай за това — Джей Пи се обади. — Присвоявам си привилегията да разведа госпожица Вилхелмина по прекрасното калифорнийско крайбрежие. Възнамерявах да разгледаме Сан Диего за няколко дни, а после да потеглим към Пасадена, без да бързаме. Вилхелмина ми каза, че никога не е виждала Дисниленд.

Пру ококори очи от изненада.

— Вярно ли е, лельо Вили?

— Казах ти, че е очарователен тексаски джентълмен — Вилхелмина удостои Джей Пи с приятелски поглед. Той й отвърна, както се полага. — Нямам търпение да започна обиколката.

— Имаме резервация за вечеря след един час — щастливо заяви Джей Пи. — Може би ще тръгваме. Не бива да изморяваме младата майка.

— Така си е — Вилхелмина отиде до леглото и удостои челото на Пру с една от онези бързи, любящи целувки. — Прекрасен син имаш, Пру. И прекрасен съпруг. Да се грижиш и за двамата, чуваш ли?

— Чувам.

— Добре. Ще се видим утре сутрин, мила. Почини си добре — Вилхелмина потупа Пру по ръката и се запъти към вратата.

— Лельо Вили? — Пру се колебаеше. Всъщност, не биваше да се тревожи. Вилхелмина се спря до вратата, а Джей Пи я хвана за ръката.

— Не се тревожи за нищо, мила — небрежно рече Вилхелмина. — На моята възраст няма кой знае какви предимства, само едно-две. Най-същественото е, че няма вероятност да забременея.

Тя се плъзна през вратата и изчезна по коридора, без да пуска ръката на Джей Пи. Пру не успя да отговори. Когато вратата се затвори, тя се обърна към съпруга си. Очите му се смееха.

— Смятам, че Джей Пи си е намерил половинка лика-прилика — рече Макорд. — Така е честно. В края на краищата, и аз намерих своята.

Той се наведе и целуна съпругата си с толкова любов и страст, че истинността на думите му остана извън всякакво съмнение.