Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (3)

Глава трета

Когато келнерката дойде да вземе поръчката им, вместо обичайната чаша вино Пру поръча плодов сок. Макорд я наблюдаваше, беше му забавно.

— Да не си решила да защитиш името си тази вечер? Да не би да се страхуваш, че умът ти ще се размъти от алкохола?

— В положението, в което съм, смятам, че такова целомъдрие е разумно — тя възвърна чувството си за хумор. Седнала срещу Макорд в уютния бар до салона на скъпия ресторант, който той избра, Пру почувства, че най-после можеше да гледа на него някак по-рационално и предпазливо.

Твърде рано беше да му признае, че е бременна и поради това избягва алкохола. Имаше време да му каже. Както обикновено, Макорд избързваше. След последния път, когато го беше направил, тя се съгласи да живее с него.

Той се протегна през малката масичка и сложи ръка върху нейната. Сянката скриваше очите му, но тъмният им огън не убягваше на човек, който го познаваше колкото Пру.

— Не бива да се притесняваш, скъпа. Ако вечерта ни приключи в леглото, то е защото ти се иска, а не защото съм те напил и прелъстил. Признай това заради мен. Никога не съм се отнасял с теб по този начин.

— Не се е налагало — призна тя унило.

Преди още той да отговори, пристигнаха плодовият сок и уискито на Макорд. Когато келнерката си тръгна, Пру се загледа в питието му.

— Това притеснява ли те, Пру? — попита тихо Макорд. — Това, че ме желаеше, колкото и аз теб?

Тя вдигна глава. Погледът й беше сериозен и леко разтревожен.

— Не се срамувам от чувствата си към теб, но мисля, че нещата станаха по-лесни за теб, и по-трудни за мен.

— Ти си влюбена в мен, Пру, нали? — той я гледаше право в лицето и тя нямаше възможност да извърта. — Това е окончателно. Именно затова легна с мен първия път и накрая се съгласи да се преместиш да живеем заедно.

Тя леко повдигна рамене.

— Изглежда винаги имаш отговор.

— Нима ще отречеш?

— Не. Няма никакъв смисъл. Така или иначе е без значение. Ти вярваш на това, на което ти се ще да вярваш. Истинският въпрос е какви са чувствата ти към мен.

Той премигна от хладнокръвния й подход да обърне острието към него. За няколко секунди устните му се извиха в неохотна усмивка.

— Искам да се върнеш. Искам те в леглото си и в дома си. Разбирам, че имаш нужда от сигурността на брака, за да си щастлива. Искам да ти дам тази сигурност.

Тя отмести настрана чашата с плодовия сок, наклони се напред и зададе единственият въпрос, който беше от значение:

— Макорд, обичаш ли ме?

Той замълча за миг.

— Не знам — отвърна той грубо и прямо. — Ти как мислиш?

Тя потрепери.

— Мисля, че ме обичаш, но по необясними причини не можеш лесно да го признаеш. Бих искала да знам причината. Още от първия миг, когато те видях това ме влудява.

Почти нищо не можеше да озадачи Макорд, но сега смислените й думи определено го изненадаха.

— За какво, по дяволите, говориш?

Тя се усмихна, изправи се на стола и се загледа в лицето му. Кръглото деколте на тясната й бяла, памучна, плетена рокля се измести на една страна и откри нежните хълмчета и долчинки на рамото й. Тънкото, златно синджирче на шията й отразяваше пламъка на свещите. На меката светлина очите й изглеждаха златисти.

— Макорд, не разбираш ли, че аз или който и да е друг знаем за теб толкова малко? Джей Пи знае, че си ненадминат в твоята област и умееш да довеждаш до край работата на полето. Марта знае, че обичаш фъстъчен маслен пай и ненавиждаш сладките ликьори, които се поднасят след вечеря. Стив — че обичаш градината и множество растения, които растат край къщата ти и имат здравословен ефект.

— А ти, Пру? Ти какво знаеш за мен?

Тя леко махна с ръка.

— Знам, че си ходил в добри училища, че си отдаден на работата във фондацията, че ми беше верен, откакто се срещнахме.

На лицето му се появи лека усмивка.

— Защо си толкова сигурна в това?

— Не знам. Просто съм сигурна.

Той кимна.

— Продължавай нататък.

— Ами, научих стотици дребни неща за теб…

— В това число и как да ме задоволяваш в леглото.

Тя се опита да не обръща внимание на предизвикателния му поглед.

— Добър учител си. Но не в това е въпросът, Макорд. Опитвах се да ти кажа, че дори и да знам множество дребни, незначителни подробности за теб, има доста важни неща, които все още не знам.

— Като например?

— Например, защо отричаше толкова категорично брака? — тишината пулсираше. — Бил ли си женен преди?

— Не. Преди три години бях сгоден.

Тя захапа долната си устна, размишлявайки над загадъчния му отговор.

— Нещата нещо не вървяха?

— Никак.

— Да не би още да търсиш такава като нея?

— Тя е мъртва, Пру. Умря при катастрофа. Не, определено не търся като нея — от тона в гласа му стана ясно, че нямаше да каже нищо повече по въпроса.

Пру преглъщаше смисъла на резките му думи.

— Затова ли не искаше да се оженим? Твърде много си бил наранен след този годеж.

Той вдигна чашата си с уиски и бавно отпи.

— Случилото се в миналото, не те засяга, Пру.

— Може би си прав, но трябва да знам какво те накара така внезапно да решиш да се ожениш за мен — отвърна тя.

Той постави чашата си на масата.

— Казах ти вече защо промених решението си. Искам да се върнеш, а и ти ми даде да разбера, че цената за това е бракът.

Пру потрепери и затвори очи от болка. Тя не помръдваше.

— Няма да стане, нали? Съжалявам, Макорд. Моля те, повярвай ми, не съм имала намерение да си слагам цена и да изисквам от теб да я платиш. Никога не съм искала така да се сложат нещата между нас. Само да можех да улесня всичко и за двама ни. За съжаление, не мога да живея с теб. Вече не. А сега знам, че не мога и да се омъжа за теб. Не и докато гледаш на връзката ни като делова сделка. Няма да се продам на теб заради един пръстен.

— Пру…

Тя не му обърна внимание, стана права с едно бързо движение и посегна към дамската си чантичка.

— Не трябва да се притесняваш за мен, Макорд. Ще си поръчам такси.

— По дяволите, Пру, седни — още преди Пру да заобиколи стола си, той беше се изправил и обгърна с ръка талията й нежно и решително я накара да седне обратно на стола си. В погледа му проблясваше раздразнението на мъжа в него. — Веднъж вече ме изостави и то пред публика. Няма да ти позволя втори път такова нещо. Млада госпожице, направи на пух и прах самочувствието и гордостта ми. Спести ми изблика на женския си темперамент. Не ти ли е достатъчно, че съм пред теб на колене, за да ти предложа брак?

Тя впери поглед в лицето му като се съпротивляваше на прегръдката около кръста й. Щом разбра, че той няма да я отслаби, младата жена се облегна на стола. Той отдръпна ръката си и се плъзна обратно на мястото си с поглед, който я изгаряше.

Тишината беше набъбнала от напрежение, когато Пру възвърна чувството си за хумор.

— На колене ли, Макорд? Моля те, извини ме, не схванах, че раболепничиш пред мен. Имах впечатлението, че си тук да ми наредиш да се омъжа за теб.

Той изкриви устни.

— Със сигурност щеше да ми е по-лесно, ако можех. Знаеш ли какво преживях през последната седмица? Откакто замина, Марта и Стив почти не са проговорили. Джей Пи ми чете поне по една лекция на ден как да се отнасям към свястната жена. Човек ще си помисли, че съм те завързал за леглото си и съм те принудил да живееш в грях през последните три месеца. Дори и да можех да те убедя да се върнеш и да живееш с мен без брак, сигурен съм, че Джей Пи, Марта и Стив не биха го позволили. Те смятат, че достатъчно дълго съм те разигравал. Тъй като ти се измъкна от мен, те се надяват, че ще стоиш далеч от мен, до момента, в който ме принудиш да направя каквото се полага.

— Нямах ни най-малка представа — сухо измърмори Пру, — че толкова много хора все още споделят вижданията на леля Вилхелмина що се отнася до дилемата да живееш с мъж или да се омъжиш за него.

Макорд простена.

— За онази прочута леля ли става дума, която ти е четяла нравоучение да не спиш с един мъж, преди да го отведеш до олтара?

— За нея — изведнъж Пру се почувства по-добре. Тя осъзна, че току-що се е стопило част от напрежението между нея и Макорд. Възвърна се онази непосредственост, с която обикновено си общуваха. За първи път през вечерта тя се отпусна.

— Хрумна ми — бавно отбеляза Макорд, — че не знам някои неща за теб. Дори сестра ти не познавах до днес. Има ли други в семейството ти?

— Само леля Вилхелмина. Живее в Спот, щата Тексас.

— А родителите ти? — нежно попита той.

— Майка ми е умряла — тихо отвърна Пру. — Убили са я малко след раждането ми. Движила се в кола с някакъв мъж, който е карал много пиян. Може да е бил и баща ми. Пътували за Мексико. Ще ми се да мисля, че са отивали там да се венчаят. Моя детска фантазия.

— Господи, Пру, не знаех…

— Няма нищо. Всъщност никога не съм я познавала. Ани страдаше повече от мен. Тя е с пет години по-голяма и все още пази някой спомен за майка ни.

— А баща й?

— Шофьор на камион. Заминал много преди Ани да се роди. Очевидно майка ми е била много безразсъдна в избора си на партньор. Освен това, отчаяно се е опитвала да напусне Спот в Тексас. Явно се е надявала някой мъж да й помогне. Резултатът бил две незаконородени деца. Леля се опасява, че в рода ни има лоша кръв.

— Ти и сестра ти какво мислите?

Пру нежно се усмихна.

— Че майка ми се е родила много бедна и два пъти се е опитала да избяга от бедността, като се е забъркала с мъже, и се е надявала, че ще се оженят за нея. И двата пъти е сгрешила.

— Значи леля ви ви е отгледала?

Пру кимна.

— Леля винаги се е гордяла с факта, че не е тръгнала по лоши пътища, за да се спаси от бедността. Тя се образовала. После станала учителка в училище. И със заплатата си издържала две малки деца — Пру млъкна, след малко рече бавно: — Много е трудно да растеш под грижите на някого, който не скрива, че се е жертвал за теб. Честно казано, имало е моменти, когато ми се е искало държавата да ни е опекун, на мен и на Ани — Пру се усмихна. — Разбира се, леля Вилхелмина никога не би го позволила. Тя е почтена жена, която знае задълженията си и ги изпълнява.

— Като непрекъснато дава на хората около нея да разберат, че го прави.

— Точно така.

— Познавам този тип — Макорд повдигна устни развеселен.

— Е, аз не мога да се оплача. Леля Вилхелмина е добра жена. Тя посвети живота си, за да е сигурна, че нито Ани, нито аз ще последваме стъпките на майка ни. Беше много строга с нас, но ни изучи в колеж. Когато завършихме, първото нещо, което ни се искаше да направим, беше да напуснем Спот. Тогава тя прояви разбиране. Малко се колебаеше дали е разумно първо Ани, а после и аз да отидем в Калифорния, но вярваше, че е дала всичко от себе си, за да възпита у нас основните ценности. Сега вече зависеше от нас да поддържаме порядък в живота си. Вълнуваше се, когато Ани се омъжи за Тони Гейтс. Поне за едната от нас можеше да спре да се притеснява. Често ги посещава. Мисля, че омеква с възрастта. Изглежда се радва на децата на Ани.

— Доколкото разбирам, не си казала на леля си за нашата връзка? — Макорд вдигна ръка преди още Пру да отговори. — Забрави, че го казах. Разбира се, че не би й казала, че живееш с мъж без брак, освен ако не ти се налага. Предполагам, че тя е от тези дето биха вдигнали голяма врява.

— По-скоро ще реши, че е редно да излее гнева си — поправи го Пру.

Макорд поклати глава озадачено и огорчено.

— Знаех, че не ти е лесно да вземеш решение да се преместиш при мен, но не съм и подозирал какво е трябвало да преодолееш в себе си, за да го направиш.

Пру се замисли върху това.

— От самото начало връзката ни беше някак неопределена. Може би аз щях да успея да внеса ред, само ако… — тя млъкна изведнъж.

— Ако какво, скъпа? — Макорд остави словесна пролука, опитвайки се да я измъчва вътрешно. Може би сега щеше да му каже за бебето. Но тя изобщо не го спомена. Той се зачуди защо ли, но не каза нищо. В края на краищата, изненадата беше нейна. Тя имаше право сама да му я съобщи.

— Няма значение. Макорд, какво ще правим?

— Ще се оженим.

— Не съм сигурна. Не знам. Толкова неща трябва да се обмислят. Толкова много неща, които сега осъзнавам, че не съм знаела за теб.

— Не се тревожи, Пру. Ти ме обичаш, а аз не желая никоя друга освен теб. Наскоро ми стана съвсем ясно, че имаш нужда от свидетелство за брак, за да си доволна. Ще се погрижа да го получиш.

Тя имаше право що се отнася до някои аспекти на ситуацията. Макорд реши, че има много неща, които тя би трябвало да знае за него, но точно тази вечер не беше подходящият момент да й ги казва. Пру все още се чувстваше напрегната и несигурна, въпреки по-спокойната атмосфера в отношенията им. По-късно щеше да му дойде времето. Сега трябваше да я убеди да се върне в живота му.

— Скъпа, познаваш ме, колкото и всеки друг. По-добре е, че искаш истината. Знаеш, че никога не съм те лъгал. Трябва да ми вярваш, когато ти казвам, че искам да си с мен.

— А бракът?

В очите й той забеляза нескрит копнеж и надежда. Тя наистина го обичаше, помисли си той. Просто се страхуваше да си го признае гласно. Беше трогнат от факта, че тя не се опита да го изнудва с бебето. Това му помогна да осъзнае колко горда беше.

През последната седмица Макорд започна да осъзнава, че в края на краищата бракът не беше толкова лоша идея. Тази мисъл го завладяваше. Подобно на плесен, както би се изразил Джей Пи Арлингтън. Макорд откри, че му се нрави идеята Пру да е обвързана е него, както пред закона, така и емоционално. Нещо в тази мисъл удовлетворяваше чувството му за собственост. Недоумяваше как по-рано не беше осъзнал това. Вероятно, признаваше си мълчаливо той, защото не се налагаше да мисли за такова нещо. Макорд си живееше безметежно и в разкош. Не му се налагаше да мисли как евентуално да промени ситуация, в която се чувстваше уютно.

— Да, Пру. Бракът. Ти го искаш, а и аз искам да извървя този път.

Тя нито се впечатли от начина му на изразяване, нито подскочи на стола си и избяга през вратата. Просто замълча за известно време. Когато проговори, гласът й беше нежен и загрижен.

— Някога… — Пру замълча, изкашля се и започна отново. — Някога мислил ли си да имаш деца?

Макорд се усмихна с цялата насърчителност, на която беше способен.

— Смятам, че щом ще се женим, можем да стигнем до края. И колкото по-скоро, толкова по-добре. По-млади няма да станем, нали? Мисля, че от нас ще излязат добри родители. Не е ли така?

— Да — радостно отвърна тя, — така е.

В очите й се забеляза облекчение, но нищо не каза. Макорд не настояваше.

Основната му грижа беше вечерта да протече гладко. Съвсем умишлено насочи разговора към по-общи теми, разказвайки й новините във фондацията и как Стив се справя с градината.

— Някой ден ще намеря начин да го науча да си прибира инструментите — рече Макорд с гримаса, докато довършваше разказа си за напредъка в отглеждането на доматите.

— Той обича градинарството, а и от теб научава много неща — отбеляза Пру. — Защо вдигаш толкова шум за нищо и никакъв лош навик?

— Не е добре за инструментите, пък и някой може да се нарани, ето защо — измърмори Макорд.

Пру се усмихна.

— Толкава е незначително. Не се тревожи за това.

— Да видим дали няма да промениш мнението си, ако настъпиш някое гребло — отговори Макорд.

Той предпочиташе да не отслабва натиска си върху Пру, тъй като в природата му беше да урежда нещата ясно и точно, без увъртания. След като вече беше взел решение да не настоява, несигурността на Пру го правеше нетърпелив. Беше му съвсем ясно, че тя се колебае, но не се съмняваше в избора й, когато настъпеше моментът.

Към края на вечерята Макорд трябваше да реши за себе си как ще продължи вечерта. Изборът му беше прост. Можеше да се опита да я примами в хотелската си стая или да я отведе в къщата на сестра й като на раздяла я целуне целомъдрено като един джентълмен.

Ясно е кой вариант му се нравеше повече. През цялата вечер се чувстваше некомфортно, търпейки терзанията на възбудата. Едно докосване беше достатъчно, за да избухне. Очевидно Пру много внимаваше да не го докосне. Той се чудеше дали това означаваше, че и тя беше в подобно състояние. Може би. В края на краищата, в продължение на три месеца той интимно я опозна, научи се как да я кара да потреперва от възбуда, и постепенно разви шесто чувство за реакциите й.

Тя беше неговата жена, мислеше си Макорд, и добре я познаваше. Ако тази вечер беше поне малко настоятелен, можеше да я вкара в леглото си. Той я желаеше и подозираше, че и тя има същото желание, въпреки че все още не беше готова да си го признае.

Докато ставаха от масата, той спря погледа си върху нежната извивка на гърдите й под тясната рокля. Запътиха се към вратата, тя вървеше пред него и той болезнено усещаше леко предизвикателното поклащане на бедрата й. Струваше му се вълнуващо да наблюдава промените в елегантното й тяло по време на бременността.

Изведнъж Макорд осъзна, че мисълта за детето му, удобно свило се в топлото гнездо, беше много по-вълнуваща, отколкото можеше да си представи. Болезнено жадуваше да прави любов с жената, която носеше детето му. Свирепото му чувство за собственост го разтърси и той се задъха. Тя като че ли усети, че нещо не беше наред, погледна назад и леко смръщи вежди.

— Макорд, всичко ли е наред?

— Да — отвърна той стегнато, вече знаеше какво ще избере. — Няма нищо. Е, поне нищо, което бих могъл да направя тази вечер.

Когато излязоха навън, той я хвана за ръката. Сребристото ферари беше паркирано малко по-надолу по улицата.

— Време е да те заведа у сестра ти. Става късно.

Пру вдиша топлия, мек въздух, усещайки как силната ръка на Макорд я водеше.

— Ще ме заведеш направо у дома?

— Не съм казал такова нещо. Ще те заведа направо в къщата на Ани. Но това не е твоят дом, Пру. Твоят дом е при мен.

— Много си сигурен.

— Така е — рече той и спря до колата, после отвори вратата. — Когато и ти се почувстваш сигурна, ще те отведа у дома. Засега ще се върнем в къщата на Ани.

Тя го погледна внимателно, докато се настаняваше на седалката. Той леко се усмихна на прикритото изражение в погледа й и затвори силно вратата преди тя да реши какво да отговори. Пру усети острата болка на желанието, докато го наблюдаваше как заобикаля колата отпред. Прииска й се да го докосне, когато той се сгъна грациозно на шофьорското място, но не посмя. Вместо това крадешком погали плоския си корем.

Макорд безмълвно подкара ферарито по улицата, от двете страни на която растяха палмови дървета, и която пресичаше богатия квартал на Ани. Проговори едва, когато паркира колата пред къщата в югозападен стил.

— Ще дойда да те взема утре сутрин. Може да прекараме деня на плажа — докато изчакваше отговора й, я изучаваше. Едната му ръка беше увиснала на кормилото.

Пру се опитваше да мисли ясно и логично, но не й се отдаваше.

— Добре — чу гласа си тя. — Много добре.

Той кимна и излезе от колата. Заведе я до външната врата и спря. Тя веднага разбра, че той ще се обърне и ще си тръгне. За първи път през вечерта Пру протегна ръка да го докосне.

— Макорд?

— Какво има, Пру?

— Аз… Не искаш ли да влезеш? Не си се запознал с Тони.

— Мога да почакам, докато се уверя, че ще стана член на семейството — той се наведе и потърка устни в нейните. Целувката беше бърза и сдържана.

Пру леко изстена, получи се нещо между протест и копнеж, но звукът бързо потъна в мекотата на нощта. Той вдигна глава почти веднага, сякаш досегът на устните й го опари.

— Звънецът — каза той.

Пру премигна.

— Какво?

— Натисни звънеца.

— О! — тя затършува в чантичката си. — Няма защо. Имам ключ.

Той го взе от ръката й и го мушна в ключалката. Тя прекрачи прага, а той й пожела лека нощ, обърна си и закрачи към ферарито.

Пру се разкъсваше между желанието да крещи и да се смее. Бавно затвори вратата и се облегна на обратната й страна. Ани се появи, в загрижения й поглед се четяха хиляди въпроси.

— Всъщност — спокойно каза Ани, — не очаквах да се прибереш тази вечер.

— Това е, защото не познаваш добре Кейс Макорд — Пру се отдалечи от вратата. — Той е умен. Достатъчно умен и знае кога да е настоятелен и кога да остави жертвата си сама да влезе в капана му.

— Поведението му изглежда не те разстройва много.

Пру крадешком се усмихна.

— Не съм разтревожена, защото знам, че говори сериозно, Ани. Смятам, че наистина иска да се ожени за мен.

Ани се усмихна.

— Мисля, че си права. Колко още ще го държиш в неведение?

Пру докосна корема си.

— Няма да е за дълго. Просто ми е нужно време, за да съм сигурна — във въздишката й се долови лека почуда. — Ани, не мислех, че ще ме намери. Честно казано, смятах, че никога вече няма да го видя.

— В такъв случай и ти самата не го познаваш съвсем. Беше ми нужен само един поглед към лицето му днес следобед, когато нахълта през външната врата, и ми стана ясно, че няма да си тръгне оттук без теб.

 

 

Тя го накара да чака още два дни. Първият ден прекараха на плажа, а другия в Дисниленд. По пътя към къщи от Дисниленд си мислеше, че й е приятно отново да върши щуротии с Макорд. При тази мисъл вдигна поглед към него, той тъкмо философстваше над лабиринта от магистрали в Лос Анджелис.

— С колко време разполагаш, Макорд? Джей Пи няма ли да има нужда от теб?

Макорд се усмихна, но не отклони погледа си от движението.

— Джей Пи ме инструктира да не се връщам без теб.

Тя ококори очи.

— Не предполагах, че е така разтревожен от загубата на някакъв незначителен редактор.

— Според мен, най-много му липсват уменията ти да въртиш домакинството. Свикнал е ти да организираш коктейлите и вечерите на фондацията. Умира от страх пред мисълта, че трябва сам да го прави. Ти го разглези. Отчаян е, защото след няколко седмици предстои първият годишен бал на фондацията. Не забравяй, че ти го убеди. Спомняш ли си как го увещаваше, че ако организира първокласен благотворителен бал, ще получи цяло състояние от даренията за фондацията? До този момент ти се грижеше за всичко, и мисълта, че мероприятието ще се проведе без твоята намеса, направо го травматизира. Единственото нещо, което Джей Пи умее да прави, е да опече пържоли на барбекю. Идеята за хайвер и пържени сандвичи го е обсебила.

— Може да намери друга домакиня.

— Той иска теб — Макорд изчака колкото един удар на сърцето и добави — аз също.

После се усмихна.

— Джей Пи твърди, че без теб съм като…

С поглед, устремен към суровия му профил, Пру нежно попита:

— Може би като млечни жлези на бик?

— Да, нещо такова. Джей Пи беше по-красноречив.

— Обзалагам се. Такова нещо могат да кажат само хора като Джей Пи или леля ми — в следващите няколко минути тя седеше мълчаливо и гледаше през прозореца. После кимна на себе си.

— Добре.

Макорд си позволи един бърз поглед към лицето й.

— Добре? Да не би да приемаш предложението ми?

— Да — тя се усмихна. — Ако си сигурен, че искаш да се ожениш за мен, да, приемам.

Той тутакси насочи вниманието си към трафика по магистралата.

— Избрала си много подходящ момент да ми го съобщиш.

— Оплакваш ли се?

— Не, госпожо — понечи той пламенно да я успокои. — Ще взема, каквото мога.

— Сигурен ли си, Макорд? — тихо попита тя. — Не бих понесла, ако… промениш решението си или започнеш да съжаляваш, че си се оженил за мен. Наистина не желая да те принуждавам.

— Знам. Престани да се тревожиш. Сигурен съм, че искам да се оженя за теб.

Същата вечер Пру и Макорд съобщиха новината на Ани и Тони. Ани се засмя и прегърна сестра си. Тони, елегантен и красив млад мъж в началото на тридесетте, поздрави Макорд с ръкостискане и му предложи питие.

— Ще имаш нужда от едно, преди да говориш с леля Вилхелмина — информира го той.

— Не знаех, че е предвидено да се срещна с нея — Макорд прие уискито и се настани на дивана до Пру. Погледна годеницата си критично. — Не ми казвай, че живее в квартала. Мислех, че е в Тексас.

Ани отговори:

— Така е. Но по-късно ще се наложи да й се обадим и да й съобщим, че Пру ще се жени. В противен случай, леля никога няма да й прости.

Пру направи физиономия.

— Няма да е голяма загуба.

— Е, Пру, знаеш, че не говориш сериозно — усмихна се Ани. — Какво има? Да не се страхуваш, че Макорд ще промени намерението си, след като се срещне с леля Вилхелмина?

— Съвсем реална възможност.

Тони се подсмихна.

— Макорд, ще оцелееш.

— Толкова ли е лоша? — попита Макорд двусмислено, но в очите му нямаше смях, когато обърна поглед към нея.

— Представи си само, че всички войнствено настроени учителки, които някога си имал в училище, са се слели в един човек. Всички онези, които са те за държали след часовете, за да довършиш работата си или са те пращали при директора, само защото си направил крачка в страни. Не забравяй и онези, които са те карали да се чувстваш пълен идиот, само защото си сгънал контролното си по математика на самолетче. Идва ред и на онези, за които целта на сексуалното обучение е да те предупредят, че едно момиче може да забременее, само защото си танцувал твърде близо до нея. Добиваш ли представа? — Тони отпи от питието си. — Аз преминах разпита, така че очаквам и ти да се мобилизираш като един истински мъж и да направиш същото.

— Разпит ли? — попита Макорд иронично.

— Разбира се — Тони му обясни. — Ще те попита колко пари печелиш, дали имаш собствен дом, какви са плановете ти за бъдещето и дали имаш здравна осигуровка и пенсионен план. После ще иска да разбере дали се жениш за Пру, защото си й създал неприятности.

Младата жена замръзна на мястото си, усещайки горещината, която заливаше бузите й. Хвърли бърз, разтревожен поглед към сестра си. Ани поклати леко глава като по този начин я увери, че не беше казала на Тони за бебето. Пру си пое въздух с облекчение. После погледна Макорд. Изглежда той не забелязваше напрежението й. Смееше се, обезсърчен от думите на Тони.

— Никой ли никога не се е опитвал да обясни на леля Вилхелмина, че отговорите на всички тези въпроси не са нейна работа? — попита Макорд.

— Шегуваш ли се? Да кажем на леля Вилхелмина да си гледа работата ли? Каква щекотлива мисъл! — по лицето на Тони се изписа учудване, примесено със задоволство.

Ани вдигна ръка да прекъсне съпруга си.

— Стига. Ще го уплашиш преди още да е говорил с нея. Не се тревожи, Макорд. Тони преувеличава. Чувството му за хумор е странно.

— Радвам се да го чуя — отвърна Макорд. — Защо тогава не й позвъним и не свършим с това?

Пру заговори, поглеждайки към ръчния си часовник:

— Сега в Тексас е почти девет часа. Да почакаме до утре?

— Нервна ли си, скъпа? — Макорд й се присмиваше. — Страхуваш се да не се откажа, след като говоря с леля Вилхелмина ли?

— Ами, не, просто…

— Не се притеснявай — каза нежно той и задоволството в погледа му се стопи. На негово място се появи сянката на непреклонността. — Каквито и проблеми да имаш с леля Вилхелмина, те са нищо в сравнение с неприятностите, които имам с моето семейство. Вие поне си говорите с леля си.

— За какво говориш? — Пру впери озадачен поглед в лицето му. — Какво семейство? Никога никого не си споменавал, Макорд.

Той вдигна малкия телефон върху масичката наблизо и го подаде на Пру.

— Обади се на леля си.

— А твоето семейство? — попита тя.

— След сватбата ще те заведа да се запознаеш с тях. Не съм такъв глупак да те запозная с тях предварително.

— Но, Макорд…

— Всяко предизвикателство с времето си, Пру. Обади се на леля си.

Докато набираше номера на леля си в Тексас, Пру почувства пръстите си студени и сковани. Нещо наистина не беше наред. Хрумна й, че все още имаше твърде много неща, които не знаеше за Кейс Макорд.