Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (7)

Глава седма

Макорд се беше изтегнал на кожения стол до прозореца на спалнята и чакаше Пру да се покаже от банята. Само по дънки, чийто цип не беше затворен, той седеше в полумрак. Единствената светлина, проникваща в стаята, боядисана в сиво, беше белият лъч, който се процеждаше изпод вратата на банята.

Сега къщата беше тиха, но му се струваше, че във въздуха все още тегне скрито напрежение. Сякаш стените бяха погълнали чувствата на будните обитатели, и сега обратно излъчваха във въздуха техните страхове, враждебност и упорита гордост.

Според Макорд имаше и още нещо, освен променливите, агресивни емоции. Той трябваше да забележи колко се гордееше с него Пру. Разбира се, тя го изрази пределно ясно пред роднините му и пред Бланчард. С малко повече концентрация, той сигурно щеше да забележи категоричния й отказ да повярва, че преди три години съпругът й е извършил такова ужасно нещо.

Разбира се, тя не знаеше цялата история за онова, което се случи преди три години. Макорд зарея поглед над тъмното море и се замисли дали твърдата й подкрепа щеше да се запази, ако й бяха известни всички факти.

В този миг вратата зад него се отвори и младият мъж усети във въздуха да витае някакво друго напрежение. Не обърна глава, но четеше едва ли не всяка нейна мисъл. Тази нощ отново се бе почувствала неспокойна от факта, че щеше да спи с него.

Това го вбеси. Той не знаеше как да посрещне изострените й чувства.

— Предупредих те, че посещението няма да е приятно. Ако беше се съобразила с намерението ми да останем само за час-два, досега отдавна да сме си тръгнали — той се почувства длъжен да й напомни този факт, в следващия момент му се прииска да не беше толкова нападателен. Усети, че тя се спря по средата на стаята.

— Майка ти щеше да е сломена.

— Щеше да го преживее. Преживя последните три години, та това ли? Освен това тя ни постави пред свършен факт, опита се да ни накара да останем, като ни разказа за плановете си за вечерта.

— Беше отчаяна — тихо каза Пру.

— Много добре знаеш как се чувствам, когато се опитват да ме манипулират.

— Знам — настъпи мълчание, след малко Пру продължи с хладен и любезен тон. — Благодаря ти, че не направи сцена и не настоя да си тръгнем, когато й казах, че ще останем. Оценявам и това, че уважи решението ми.

С бързо, стегнато движение той стана от фотьойла. Гневът му нарастваше. Обърна се с лице към нея и откри, че тя стоеше на няколко метра от него. Бледорозовата й нощница се вееше около тялото й. Застанала в сянката, тя приличаше на дух. Наблюдаваше го с тревожен поглед.

— Реших, че можеш да се поучиш чрез изпитание — грубо каза Макорд. — Може би вече няма да имаш желание да възстановяваш хармонията в семейството ми. Какво ти наговори Кери на терасата?

Тя вдигна ръка и веднага я отпусна. Бавно се отправи към прозореца.

— Тя се страхува.

— Че Кайл ще загуби поста си в „Макорд Ентърпрайзис“, ако си оправя отношенията с родителите си, така ли? — изсмя се той.

— Да, нещо такова.

За миг това го развесели.

— Въпреки, че едва ли не цяла вечер ги уверява, че по душа съм фермер и управлението на корпорацията няма да ме направи щастлив?

— Тя не ми вярва.

Макорд вдигна рамене.

— Кой би ти повярвал? Ако аз отговарях за „Макорд Ентърпрайзис“, без проблем щях да утроя доходите си, без да се смятат периферните сделки и голямото влияние, което щях да имам в Южна Калифорния.

— Работата ти при Джей Пи ти носи много пари — тросна му се тя, — а силата ти се състои в това, че умееш да превърнеш една пустиня в райска градина, а не че можеш да задвижиш някаква си сделка с недвижими имоти на стойност един милион долара.

— Не си ли разбрала, че когато нещата опрат до пари и власт, човек няма насищане?

— Това са глупости.

— Така ли мислиш? Иди и питай Кери. Или брат ми, или Девин Бланчард, или родителите ми — той осъзнаваше, че я предизвиква, но не можеше да се спре. Сякаш внезапно му се прииска да я изпита, макар да знаеше, че тя няма да се провали. А може би го правеше, не толкова за да я изпита, колкото да убеди самия себе си.

— Не ме интересува какво мислят другите. Познавам те и знам, че работата ти за фондация „Арлингтън“ ти дава всичко, от което се нуждаеш.

Доловил увереността в гласа й, той се усмихна.

— Така ли?

— Да, и ти го знаеш. Защо се държиш така? — тя го погледна през рамо с намръщено изражение.

Той бавно въздъхна.

— Вероятно, защото вечерта беше скапана.

— Изобщо не беше скапана — запротестира тя. — По време на вечерята двамата с баща си успяхте да си поговорите най-любезно.

— Защото ти предложи неутрална тема.

— За предимствата и недостатъците на напояването чрез канализационна система в пясъчна почва, така ли? — Пру изви устни в лека усмивка. — Темата доста допадна на бащата ти, не смяташ ли? Според мен, дълбоко в себе си той си остава фермер, въпреки че в последствие е основал корпорация й сега вади цяло състояние от този бизнес. Може би става въпрос за възможността да откъснеш фермера от земята и невъзможността да отделиш фермера от човека.

— Ако те чуе, майка ми ще изтръпне. Тя не обичаше живота във фермата. На брат ми също не му харесваше.

— Но там сте били у дома си — Пру кимна. — Точно това се опитвах да обясня на всички през цялата вечер.

— Не са те разбрали — мрачно отвърна Макорд, замисляйки се дали той самият я беше разбрал.

— Ще проумеят, някой ден — тя се обърна и погледна през прозореца.

— Може би. А може и да не проумеят — той се доближи до нея и прегърна раменете й. Наведе се да погали извивката на шията й и почувства внезапното вълнение, което премина през тялото й. Инстинктивно сви пръсти. Това я възбуди още повече.

— Макорд, мислех си… — гласът й изхриптя едва чуто.

— Знам. През последните няколко седмици мислиш твърде много. Тази вечер имам по-добра идея.

Той я привлече към себе си и тутакси меките й заоблени задни части се докоснаха до най-мъжествената му част. Учудена, тя си помисли, че лесно го възбужда. Макорд се съмняваше, че тя изобщо осъзнава до каква степен той е под влияние на чувствената й власт. В това отношение, Пру проявяваше сладка наивност.

— Сериозно говоря, Макорд — думите й прозвучаха съвсем тихо, но твърдо. — Знам, че сега сме женени…

— Дяволски права си, ние сме женени — ръцете му се плъзнаха към бедрата й и ги обгърнаха силно. Бавно, предизвикателно и съвсем съзнателно той започна да движи бедрата си.

Тя потрепери.

— Но, Макорд, ти не искаше брак. Знам. Осъзнавам, че склони заради бебето и… оценявам това.

— Покажи ми, де — изръмжа той.

— Какво да ти покажа? — стъписа се тя.

— Колко много го цениш.

Тя преглътна.

— Това е всичко, Макорд. Не съм сигурна, че това е достатъчна причина, за да легна с теб.

Той се смрази, а пръстите му останаха заровени в меката извивка на бедрата й.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Пру? — той долови ледената нотка в гласа си, но тя беше нищо в сравнение с хладината, която обзе душата му.

— Просто ти предлагам, докато не изясним един път завинаги нашите отношения, да не спим заедно — тя стоеше неподвижно в прегръдката му. — Знам, че не ме обичаш, а аз…

— Те са те придумали, нали?

— Кои те?

— Кери, родителите ми, дори Девин Бланчард. В крайна сметка, успели са да породят съмнения в главата ти. Опита се да играеш ролята на вярна съпруга и се справи блестящо, но дълбоко в себе си си задаваш някои въпроси, нали? Хрумнало ти е, че човек не може да се отчужди от толкова прекрасни и интелигентни хора, ако няма достатъчно основателна причина. Питаш се какво всъщност се е случило преди три години.

Тя рязко се завъртя в прегръдката му, широко отворените й очи се открояваха в тъмнината.

— Макорд, стига! Знаеш, че не е вярно.

— Така ли?

— По дяволите, разбира се, че знаеш — тя се хвърли на врата му и силно го прегърна. — Не това е причината, поради която се замислих дали да спим заедно.

— Сигурна ли си?

Тя вдигна умоляващ поглед към него.

— Абсолютно сигурна съм. Трябва да ми вярваш.

— Откакто се премести да живееш при мен, никога не си отказвала да си лягаме заедно — хладно отбеляза той. — Нищо не се е променило в отношенията ни, освен това, че на ръката си носиш венчален пръстен. Защо ще ми отказваш сега? Освен ако двоумението ти се е появило, след като се запозна със семейството ми?

Тя премигна и внезапно присви очи.

— По дяволите, Макорд, нарочно се държиш така, нали?

— Как?

— Нарочно се опитваш да ме накараш да се почувствам длъжна да спя с теб в знак на доказателство, че ти вярвам.

— Може би — внимателно рече той, — имам нужда от малко увереност.

Признанието му разби и последните рехави остатъци от задръжки у нея, точно както и очакваше Макорд. Пру измърмори нещо неразбрано и се облегна в него, обгръщайки силно шията му.

— А ти говориш за манипулиране — недоволно рече тя, сгушена на гърдите му.

— Да не говорим за това — прошепна Макорд с плътен глас и прокара пръсти в косата й. — Нека просто си легнем, където ни е мястото — той повдигна главата й и лежерно потърка устни в нейните. Тя откликна веднага и за миг обзелата го вътрешна напрегнатост бе изместена от необузданото му желание.

Той развърза връвчиците на нощницата й и я измъкна през главата й. Нежната материя небрежно падна на пода, докато Макорд изучаваше с поглед съпругата си на лунната светлина. Той знаеше, че тя имаше самочувствието на жена. Все пак, беше висока метър и седемдесет. Но на него тя му се струваше фина, крехка и нежна. Той се тревожеше за нея, че ще трябва да носи бремето на бременността.

Тя му се усмихна, сякаш предусети мислите му. После протегна ръка, за да хване неговата. Не сваляше поглед от лицето му, бавно насочи дланта му към гърдите си и я задържа там.

— Скъпа моя — пророни той, тялото му бурно реагира на желанието, което усети под дланта си. — Не знаеш какво ми причиняваш.

— Покажи ми — нежно го предизвика тя.

Не го беше грижа, че тя му подхвърля неговата иронична закачка. В този момент единственото му желание беше тя да го докосва. Той също хвана ръката й. После постави пръстите й върху разкопчания цип на дънките си. Макорд беше сигурен, че и тя усеща същата тръпка, която го разтърсваше.

— Точно така, мила — дишането му беше учестено. — Докосвай ме. Толкова ми е приятно, когато ме докосваш така.

Тя плъзна ръцете си в дънките и ги свали заедно с бельото му. Пру бавно приклекна пред него и свлече дрехите му.

Макорд си помисли, че ще се разпадне на хиляди парченца, когато усети по бедрата си нежното докосване на косите й. Той бързо отметна дънките настрана, но Пру не бързаше да стане. Дланите й обгърнаха бедрата му в неподвижна прегръдка. Макорд усети леко, вълнуващо, влажно докосване на устните й по интимните му части и беше готов да изригне. Ръцете му неистово се впиха в косите й. Той изстена от тази сладостна и мечтана прегръдка.

— Мой ред е — прошепна с плътен глас й като й помогна да се изправи, я поведе към леглото.

— Макорд?

— Шшш. Удоволствието заслужава отплата — той нежно я постави да легне по гръб и коленичи между краката й.

Тя тихо изстена, когато той целуна копринената й кожа от вътрешната страна на бедрата. Макорд усещаше мощен прилив на удовлетворение, докато слушаше и наблюдаваше изявата на необузданото й желание. После той доближи сърцевината на страстта й и след малко Пру се гърчеше под тялото му, останала без дъх.

Когато най-после Макорд покри тялото й със своето собствено, тя го подкани с цялата сила на женствеността си и той едва не се изсмя на глас.

Но от гърлото му не излезе звук, защото страстта скова радостния, триумфиращ смях. Той хвана Пру и се зарови в нея. Тя се задъха, ноктите й се забиха в тила му.

Макорд се наслаждаваше на топлината и кадифената влага, които така сладостно го обгръщаха. В един миг не издържа и започна да се изплъзва от тялото й с бавни движения.

Пру запротестира и с бедрата си се опита да го изкуши отново да се гмурне в дълбините.

— Никъде няма да ходя, скъпа — обеща Макорд. Със зъбите си хвана нежно едното й зърно и го подразни. После бавно и цялостно проникна в нея.

— Макорд, знаеш как да ме влудиш.

— Красива си, когато си подивяла. Харесва ми да те влудявам. Страшно много ми харесва.

Той продължи с дълги и бавни тласъци, когато усети как тялото на Пру се изопва. В моменти като този, той винаги се дивеше и вълнуваше от женската й сила. Тя неистово се притисна към него.

— Сега, Макорд, сега.

Шепотът му беше неясен и изпълнен с желание. Той изригна в нея и почувства как вълната от удовлетворено желание го сграбчва. Силният му трепет се предаде и на нея и двамата се впуснаха от развълнуваното море към тихия пристан на брега.

Когато всичко свърши, Макорд се излегна по гръб и обви с ръка Пру, която се сгуши до влажното му тяло. С другата си ръка нежно отметна един тежък кичур коса от очите й.

— Спи ли ти се? — попита той.

— Ммм — очите й бяха затворени.

Той докосна едното й зърно.

— Гърдите ти ще наедреят ли?

— Не знам. Все още някои неща не са ми ясни. Ходила съм само веднъж на лекар и през по-голямата част от времето се опитвах да осъзная шока, че съм бременна. Имам много въпроси — тя широко се прозя.

— Ще дойда с теб следващия път — реши Макорд. — Заедно ще зададем въпросите. И за мен това е нещо ново.

— Така си и мислех — в гласа й се долавяше усмивка.

— Пру?

— Да, Макорд?

— Силен шок ли преживя? Когато научи, че си бременна.

— Да кажем, че бях объркана — сухо каза тя.

— Трябваше да ми кажеш веднага.

Пру замълча за миг.

— Лека нощ, Макорд.

— Ти все още си малко объркана, нали? — за нищо на света не можеше да си позволи да заспи. — Затова не желаеш да разгласяваме за бременността ти все още.

— Предполагам.

— Или може би, защото все още си шокирана — продължи той замислено.

— Може би — в гласа й нямаше особен интерес. Всъщност, вече почти заспиваше.

Макорд я погледна. Очите й бяха затворени, а дишането й беше равномерно като при сън. Той си каза, че трябва да я остави да се наспи. През следващите няколко месеца ще трябва да е силна. Той ще се погрижи Пру да не се претоварва и да спазва съветите на лекарите. Освен това, той ще изкара курса за обучение на бъдещи родители заедно с нея.

Та това бяха неговата съпруга и неговото бебе. Неразделна част от живота му. Той искаше да е сигурен, че също е неразделна част от техния живот.

Докато заспиваше, усети в себе си удовлетворение и собственическо чувство. Струваше му се, че напрежението, което се излъчваше от стените на къщата, се разсея, след като се любиха с Пру.

 

 

На следващата сутрин след закуска Макорд и Пру бяха готови за тръгване. Тя чувстваше неудобство от явно изразеното желание на съпруга си да напусне дома на родителите си, но знаеше, че достатъчно беше предизвикала съдбата си. Не посмя да настоява да останат още.

Но останаха за закуска. Цялото семейство и Девин Бланчард седяха около голяма стъклена маса в остъклената трапезария и хапваха пресни ягоди, омлет със сирене и кафе, приготвени от Сандра. Пру отново почувства неприятен пристъп на сутрешно гадене и не успя да възвърне апетита си така бързо, както предния ден.

Всички, освен Кери, охотно търсеха безобидни теми за разговор. Тя просто мълчеше. Ивлин непрекъснато поглеждаше сина си крадешком и на Пру й се прииска да хване ръката й и да я увери, че няма да минат още три години, преди да види сина си отново.

В най-добро разположение на духа беше Девин Бланчард. Пру откри, че разговорът й с него тече свободно, докато останалите с усилие поддържаха неутрална и любезна позиция.

Малко преди Пру и Макорд да си тръгнат, Девин я отведе настрана. За първи път оставаха сами. Щом го погледна, й се стори, че в очите му има състрадание и разбиране.

— Изглежда ти можеш да направиш за семейството това, което те самите не могат, въпреки всичките им пари и лъскави дрехи — тихо каза той.

— Не знам — тъжно отвърна тя. — Те са толкова дръпнати.

— Нищо чудно, като се има пред вид колко зле са били нещата преди три години. Чу ли за Лора Рейнолдс?

— Да.

— Хейл и Ивлин я имаха като дъщеря. Като родна дъщеря и я обичаха.

— Разбирам.

— Беше много красива и любяща.

— От всичко, което чух, сигурно е била своенравна и може би психически лабилна.

Девин се намръщи.

— Имаш предвид катастрофата, в която се уби?

— На всеки, който се движи с такава скорост по магистрала, трябва да е ясно какви рискове поема.

— Същата нощ не е била на себе си.

— Така разбрах и аз. Един развален годеж не е достатъчна причина за подобен род идиотщина — дръзко отвърна Пру.

— Макорд ли ти каза това? Че била разстроена, защото е развалил годежа — Девин тъжно поклати глава. — Страхувам се, че не е само това. Може би е добре да разбереш цялата истина, преди да си вадиш заключения, Пру.

Тя повдигна брадичка и гордо каза:

— Ако трябва да знам нещо повече, Макорд сам ще прецени кога да ми го каже.

Устните на Девин неохотно се извиха нагоре в израз на възхищение.

— Сега разбирам защо той смята, че в твое лице е открил съкровище. Малцина жени биха му се доверили така напълно. Не и след това, което се случи между него и Лора Рейнолдс.

В този момент Пру забеляза, че Ивлин е в хола и се възползва от случая да се измъкне от Девин Бланчард. Реши, че не желае да чува повече семейни тайни от него.

— Ето те и теб, Ивлин — радостно извика Пру, точно когато Макорд мина край майка си с багажа. — Едва не забравих. Исках да съм сигурна, че ти и Хейл, Кайл и Кери и Девин имате покана за първия годишен бал на Джей Пи.

Ивлин беше изненадана. Дочувайки тези думи, Макорд рязко погледна Пру с присвити очи.

Но тя не дочака отговора им и въодушевено обясни:

— Естествено Джей Пи не го нарича бал, а джамборе. Той не се вижда в ролята на организатор на нещо така раздвижено като официална благотворителна танцова вечер. Както и да е, аз отговарям за цялата организация, та двамата с Макорд ще трябва да присъстваме. Поне ще бъде интересно. Защо не дойдете в Ла Джола за това събитие? Имаме две допълнителни стаи за спане, така че има къде да ви настаним.

— Кога е това? — попита Ивлин и нетърпеливо погледна Хейл, който наблюдаваше новата си снаха с ледено изражение.

— По-следващата събота — обясни Пру. — Ще останете поразени от Джей Пи. Той е доста особена птица.

— Пру, става късно — извика Макорд от вратата.

— Идвам — тя импулсивно целуна по бузата Ивлин, помаха на Хейл и се усмихна на Кайл и Кери. — Доскоро — обеща на всички тя. Обърна се да последва Макорд и погледът й се срещна с този на Бланчард.

— Девин, постарай се да дойдеш — каза тя възможно най-мило. — Мога да намеря колкото билета, ако пожелая. В края на краищата, аз съм организаторът. Не знам дали ще се намери място в къщата, но…

— Всичко е наред — тихо отвърна той. — Ако успея да дойда в Да Джола, ще отседна в хотел.

— Е — весело каза Пру, — нещата се нареждат, нали? Най-добре е да се качвам в колата преди Макорд да потегли без мен.

Тя заслиза припряно по стълбите, шмугна се във ферарито и се обърна да помаха на насъбралото се множество на входа.

— Мисля, че майка ти плаче — каза тя на Макорд, когато той включи колата на скорост.

— Това учудва ли те?

— Предполагам, че не — красивата къща се смали в далечината и Пру се настани на седалката.

— Не се надявай твърде много — отбеляза Макорд. — Съмнявам се, че ще дойдат.

— Искаш ли да се обзаложим? — Пру се усмихна на себе си със скрита надежда.

 

 

Четири дни по-късно Пру вдигна поглед от бюрото си в мъничкия редакционен офис в седалището на фондация „Арлингтън“ и реши, че не е трябвало да бяга от Макорд поради една съществено важна причина.

Беше затрупана с работа. По време на отсъствието й никой не си беше направил труда да се погрижи за задълженията й. Очевидно всички са имали впечатлението, че отсъства временно.

— На всички казах, че се връщаш веднага — весело обясни Джей Пи, когато тя влезе в офиса на следващия ден, след като се върнаха в Ла Джола. — Макорд може и да е твърдоглав понякога, но не е пълен глупак — седнал зад вграденото бюро, украсено със сребърни орнаменти и комплект позлатени рога на бик, Джей Пи изглеждаше доста доволен от себе си. Беше вдигнал тъмнозелените си обуща от гущерова кожа върху бюрото, а ментово зелената му шапка висеше на един от роговете отпред.

Макорд, който стоеше в салона зад Пру, дочу забележката и се приближи до вратата.

— Благодаря за доверието ти в душевното ми здраве, Джей Пи. С какво, по дяволите, са се занимавали всички, докато ме е нямало? Докладът за напоителния проект „Мараку“ още не е напечатан, а Харв каза, че не си провел съвещанието за обсъждане на програмата за консервиране на почвата.

— Е, синко, честно казано, всички ние просто си седяхме и си играехме на шикалки, докато се тревожехме и чудехме колко време ще ти отнеме да си извоюваш обратно място в сърцето на госпожица Пру. Но, предполагам, че всички можем да си отдъхнем сега, когато вече си сложил венчален пръстен на ръката й, а? Време е за действие.

Пру пристъпи между двамата мъже преди Макорд да успее да отвърне.

— Как върви подготовката за бала? Мери Анн говори ли с доставчиците?

— Да, но мисля, че възникна някакъв проблем с менюто. Май доставчикът не искал да използва моята рецепта за чили соса и тутакси се настроил войнствено, когато тя му казала, че искам царевичен хляб с вкус на джалапено.

— Без майтап? Вероятно, защото рецептата ти за чили е толкова пиперлива, че може да възпламени всяка завеса или мебел, която е наблизо. А и кой е чувал за царевичен хляб с вкус на джалапено?

— Обзалагам се, че ти си чувала — отвърна Джей Пи лукаво.

— Само, защото съм имала лошия късмет да се родя в Спот, Тексас — Пру сподави въздишка. — Предполагам, че първо трябва да говоря с Мери Анн.

След това тя се зарина с работа. Но четири дни по-късно, докато вдигаше главата си от купа книжа върху бюрото си мислеше, че е хубаво да се върне отново. Марта и Стив я посрещнаха сърдечно. Наложи се да прикрие усмивката си, докато слушаше как Марта се оплаква от противното държание на Макорд през седмицата, когато се опитвал да открие Пру. Съвсем явно Стив чувстваше облекчение от завръщането на младата жена, от което тя си правеше заключение, че животът му е бил много нещастен след грандиозната сцена на сбогуването.

Все още нямаше вести нито от Ивлин, нито от другите членове на семейство Макорд, така че Пру стискаше палци те да се появят на бала следващата събота. „Всяка малка стъпка е полезна“, помисли си тя, когато приключи редакцията на една статия за проблемите с насекомите в малка южноафриканска страна. Що се отнася до насекомите, основното проучване беше изпълнено блестящо, но за съжаление авторът му нямаше никаква представа от правопис.

Някой почука на вратата на офиса и Пру вдигна глава намръщено. Когато вратата беше затворена, това означаваше, че работи над някоя редакция и не желаеше да я безпокоят. Дори Джей Пи се съобразяваше с това.

— Влезте — каза тя официално.

Учуди се като видя в стаята да влиза Кери Макорд. Движенията на етърва й бяха по-странни от всякога под тежестта на напредналата й бременност. Когато се изправи пред бюрото на Пру, в очите й нямаше ни каква топлота.

— Здравей — каза Кери с равен глас. — Дойдох да говорим по работа, госпожо Прудънс Макорд — Пру се сви от сарказма в обръщението й.

— По каква работа? — попита Пру внимателно. Кери почеса с ръка гърба си. Очевидно днес не беше в кондиция. — Защо не седнеш?

— Мисля — умишлено натърти Кери, — че трябва да намерим по-усамотено място.

— Защо, Кери?

— Защото искам да разбера колко ще ни струва, а не обичам да говоря за пари пред хората. А ти?

Пру затаи дъх.

— Колко да ти струва кое?

— Да те купя, естествено. Ти какво си помисли? С Кайл сме готови да те възнаградим добре, ако веднага поискаш развод.