Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (6)

Глава шеста

Докато Макорд натовари багажа във ферарито, Пру овладя променливите си емоции. Тя си повтаряше, че няма абсолютно никаква причина да се оплаква от положението, в което се намираше. Трябваше да е наистина благодарна, както я посъветва леля Вилхелмина. Беше й ясно, че много жени при подобни обстоятелства биха останали сами. Тя имаше късмет, че се ожени за бащата на детето. Нямаше основание да роптае против съдбата си.

Въпреки това, всичко й се струваше неестествено.

Макорд настани Пру във ферарито и седна на шофьорското място. Отправи й бърз, въпросителен поглед и запали колата.

— Добре ли си?

— Чувствам се чудесно.

— Лицето ти изглежда странно. За какво си мислиш?

Пру нарочно направи гримаса и от това изражението й стана още по-странно.

— Просто се опитвах да си подобря настроението.

— Защо? — попита той, докато изкарваше колата от паркинга на странноприемницата.

— Защото няма защо човек да се оплаква, при положение че действително няма причина — отвърна рязко тя на предизвикателството.

— Значи си решила да изпитваш благодарност.

Не й хареса тонът му.

— Нямам намерение да се хвърлям зад борда, но предполагам, че би трябвало да съм по-скоро благодарна.

— Вече ти казах, че не ми трябва твоята благодарност — отвърна Макорд.

— Да не искаш да проклинам съдбата си? — тросна се тя.

— Както би казал Джей Пи, все ще се намерят такива, дето да се оплачат, че се бесят с ново въже.

— Това подозрително ми напомня за сентенциите на леля Вилхелмина. Аз не се оплаквам. Казах ти, че се упражнявам да бъда благодарна.

— Какво ще кажеш, ако зарежем тази тема?

Пру му хвърли поглед странично и откри, че Макорд с усилие се сдържа да не избухне. Тя винаги познаваше кога е ядосан. Той стискаше зъби и се бореше със сподавения гняв.

— Може би е най-добре така — тихо се съгласи тя и насочи вниманието си навън.

От лявата страна на пътя чак до хоризонта се простираше Тихият океан, блеснал на слънцето. Утринната мъгла, която често пъти обвиваше крайбрежната ивица през лятото се беше стопила. Денят се очертаваше топъл.

— Къде живеят родителите ти? — попита Пру след тридесетминутно мълчание.

— Имат къща извън Санта Барбара — гласът на Макорд прозвуча спокойно.

— А къде е централният офис на корпорацията?

— В Лос Анджелис.

— А брат ти и съпругата му? В Лос Анджелис ли живеят?

— В Марина дел Рей — кратко отговори Макорд. Това беше една от шикозните крайбрежни общини, които се числяха към най-новите покрайнини на Лос Анджелис.

— Твоите родители очакват ли ни?

— Вчера се обадих на майка ми по телефона и й предадох, че пристигаме днес следобед. Пру, ще останем само час-два. За толкова време все ще успеем да се измъкнем живи.

— Ще изпълниш синовния си дълг, така ли? Ще представиш новата си съпруга на семейството си, а в нашия случай само това се иска от теб.

— Точно така — безизразно потвърди Макорд. — Макар, че не от чувство за дълг те водя да се запознаеш с тях.

— Защо тогава? — тя беше крайно любопитна.

— Не съм сигурен — отвърна той, изненадвайки я с откровеността си. — Мисля, че има нещо общо с желанието ми те да знаят, че родът ще бъде продължен чрез мен, независимо дали одобряват или не. Искам да знаят за теб.

Пру се замисли за миг.

— Майка ти шокира ли се, когато чу, че си се оженил? — попита тя най-после с предпазлив тон.

— Много.

Пру тихичко изстена и се зачуди какво ли посрещане я очаква.

— В такъв случай, определено се радвам, че взехме решение да не им казваме за бебето. Не желая да се чувствам виновна, че съм подложила майка ти на прекален стрес.

Домът на родителите на Макорд представляваше внушителна модерна постройка, разположена високо над морето с изглед, както към океана, така и към заоблените хълмове. Огромните размери и величието й леко смутиха Пру. За първи път осъзна колко богати бяха в действителност старите Макорд. Впери поглед в лъскавата, модерна постройка, с богато остъкление. Макорд зави по дългата, виеща се автомобилна алея.

— В тази къща ли си израсъл? — попита тя внезапно и с подчертано любопитство. — След като напуснахте фермата?

— Не. Родителите ми си построиха тази къща преди няколко години. Използваха я като вила, докато баща ми се оттегли от „Макорд Ентърпрайзис“. Сега живеят тук постоянно.

— Поразителна е — нищо друго не й дойде на ум.

— Харесва ли ти?

— Приятно местенце, но не бих искала да живея тук — тутакси отвърна тя.

Той се изсмя.

— Защо?

— Нашият дом ми харесва повече.

Макорд й хвърли бърз поглед при думите „нашият дом“, но не каза нищо.

Пру не го забеляза. Докато той паркираше колата, вниманието й беше насочено другаде. Широката, елегантно съразмерна двойна врата, се отвори и на прага се появи една привлекателна жена, която сигурно беше почти на шестдесет, но външният й вид я правеше с десет години по-млада. Косата й беше наситено руса, подстригана късо, без особена фризура. Това подчертаваше големите й изразителни очи. Чудесната кройка на широките й памучни панталони и кремавата й блуза по елегантен и ненатрапчив начин подсказваха за много пари.

— Това майка ти ли е? — попита Пру.

Макорд изключи мотора и се взря в силуета на прага.

— Казва се Ивлин.

Ивлин Макорд заслиза по стъпалата. Докато тя се приближаваше, Пру забеляза напрежение и неспокойствие, които възрастната жена не успя да прикрие под лъчезарната усмивка за „добре дошли“. Майката на Макорд беше много по-напрегната от Пру, в очакване на срещата. Въпреки това, младата жена затаи дъх, когато Макорд излезе от колата и прие поздрава на майка си, много сдържана целувка по бузата. Очевидно и двамата предпочитаха тя да бъде кратка.

Пру бавно излезе от колата. В същия миг Макорд и майка му се обърнаха към нея. Когато погледите на Ивлин и новата й снаха се срещнаха, Пру забеляза, че дълбините на лешниковите й очи таяха нещо повече от напрегнатост. Можеше да се обзаложи, че видя искрица надежда.

Макорд бързо ги представи една на друга. Пру се усмихна на Ивлин и протегна ръка.

— Толкова се радвам да се запозная с вас — каза Ивлин, изучавайки лицето на Пру. — Много се изненадах като научих новината от Кейс вчера. Нямах ни каква представа, че… Искам да кажа, че не сме предполагали, че е сгоден, камо ли женен. Заповядайте вътре. Запознайте се с Хейл. Кейс, защо не внесеш багажа? Можеш да го сложиш в западната стая. Има чудесен изглед.

— Няма защо да внасям багажа, майко. С Пру ще останем само около час. Доведох я само да се запознае с теб и татко.

Пру премигна като чу хладния отказ на Макорд. Забеляза как мъждукащата надежда в очите на Ивлин Макорд отстъпи пред добре прикрито отчаяние.

— Боже мой — нещастно рече Ивлин. — Така се надявах поне да пренощувате. Толкова време мина. Поканих брат ти и съпругата му за вечеря. Надяваме се, че и Девин Бланчард ще успее да дойде. Те ще пренощуват и утре сутрин ще се върнат в Лос Анджелис.

Макорд отправи към майка си непонятен поглед.

— Поканила си Кайл, Кери и Девин?

Ивлин трепна, сякаш въпросът му беше обвинение. В следващия миг стисна устни.

— Сметнах, че е редно да се запознаят с новата ти съпруга, Кейс.

Макорд не беше отговорил, когато от вратата се обади мъжки глас.

— Най-малкото, което можеш да направиш при това положение, е да останете за вечеря. Майка ти много се потруди, Кейс.

Пру се обърна и на прага на къщата видя едно по-възрастно копие на Кейс. Тъмните му коси бяха почти посивели, но погледът в блестящите му, тъмни очи беше също толкова решителен, мрачен и горд, колкото и на сина му. Лицето му имаше същите свирепи черти, и човек не можеше да сбърка подчертаната, мъжка арогантност. Хейл Макорд все още беше силен, добре сложен мъж, въпреки, че килограмите му бяха повече от тези на сина му. Дори и да не знаеше името му, Пру моментално щеше да познае кой е. Сега й стана ясно откъде се беше взела у Кейс Макорд гордостта, арогантността и абсолютният и проклет инат.

— Здравей, татко. Бих искал да се запознаеш със съпругата ми, Прудънс — хладно рече Макорд. — Пру, ако не си разбрала, това е баща ми, Хейл Макорд — той се обърна с лице към баща си. — Съжалявам за плановете на майка, но вчера като се обадих по телефона й обясних, че няма да се бавим много.

Ивлин го погледна умолително.

— Не можете ли да останете поне за вечеря, Кейс? Толкова време мина — тя безпомощно премести поглед към Пру.

Младата жена не можеше да понесе болката в очите й. Усмихна се на Ивлин и пристъпи напред да поеме ръката на съпруга си.

— Няма особена причина, която до ни попречи да останем за вечеря, нали, Макорд? Всъщност, може да останем да нощуваме. Бихме се радвали. В Ла Джола трябва да се връщаме чак утре или вдругиден.

— Пру — мрачно рече Макорд, — няма смисъл да оставаме повече от час тук.

— Глупости — твърдо се противопостави Пру. — Мястото е красиво и с удоволствие бих останала да пренощувам — тя усети напрежение в ръката на Макорд, затова се усмихна широко, обръщайки се към Ивлин Макорд: — Много благодаря за поканата, госпожо Макорд. Много мило от ваша страна, че ни приемате, въпреки късното съобщение за визитата.

— Моля те, наричай ме Ивлин — приливът на майчинска благодарност прозвуча едва ли не смущаващо.

— По дяволите, Пру… — в гласа на Макорд се надигаше гняв.

Пру го пусна и се заизкачва по стъпалата, протегнала ръка за поздрав към новия си свекър.

— Внеси багажа, Макорд — небрежно изрече командата през рамо, като мълчаливо се молеше да й се размине. — Как сте, господин Макорд? Бих ви познала навсякъде. Обзалагам се, че и вие сте отраснал във ферма. Отразява се великолепно на мъжките рамене.

Хейл Макорд примигна, сякаш не знаеше как да приеме предизвикателното ласкателство. Тогава изглежда реши, че е по-безопасно да отговори на веселия й поглед. Той пое ръката й в големите си лапи.

— Имаш право, Прудънс. Доста години прекарах в събиране на боб и сено. Кой, мислиш, че научи Кейс да прави тези неща? Наричай ме Хейл.

— Наричайте ме Пру. Всички така ме наричат — тя се осмели и хвърли бърз поглед към колата. Вътрешно си отдъхна, защото видя, че Макорд изваждаше багажа от ферарито. Ивлин неспокойно поглеждаше ту багажа, ту Пру, сякаш не смееше да повярва, че синът й се съгласи да останат да пренощуват. Пру окуражително й се усмихна от най-горното стъпало, при което тя отвърна на жеста и бързо се приближи. Определено си помисли, че късметът й проработи. Качи се по стъпалата и покани Пру в салона.

— Благодаря ти, мила — прошепна тихичко тя и само Пру я чу. — Благодаря ти много. Задължена съм ти — после повиши глас: — Ела насам да ти покажа спалнята ви. Хейл, защо не помогнеш на Кейс с багажа?

Хейл погледна към ферарито, недоумяващ как точно да помогне. В следващия миг кимна рязко и тръгна надолу по стъпалата.

— Дай, Кейс. Ще взема една от тези чанти — бързо рече Хейл.

— Няма нужда, татко. Аз ще ги внеса.

— Казах, че ще взема една, по дяволите.

Макорд мълчаливо подаде една чанта на баща си, който се обърна и закрачи към къщата.

Пру усети, че жената до нея трепери от ужас и й се прииска да я прегърне състрадателно. „Боже, помисли си тя, какво семейство. Всички те ходят по тънък лед и си играят с огъня, както би се изразила леля Вилхелмина.“ Тя поне гласно изразяваше чувствата си. Не се опитваше да се прикрива зад привидно спокойствие и учтива фасада.

В салона се появи млада жена с въпросителна усмивка на лицето.

— Това е Сандра — обясни Ивлин. — Помага ни в домакинството. Вече е приготвила стаята ви. Сандра, запознай се с Прудънс, съпруга на сина ми.

— Как сте? — учтиво поздрави Сандра. — Обадете ми се, ако имате нужда от нещо.

— Благодаря — измърмори Пру.

— Така, Пру. Хейл, остави куфара ей там — Ивлин се суетеше из елегантната сива спалня, приглаждайки идеално опънатите завивки на леглото, забърсвайки невидимия мъх от лакираната тоалетна масичка. Тя тревожно погледна към Пру. — Тази стая става ли, Пру?

Пру отново се почувства задължена да отвърне с великолепна, окуражителна усмивка.

— Фантастична е. Какъв прекрасен изглед! Довечера няма да мога да заспя. Цяла нощ ще гледам през прозореца. Не е ли удивително колко различен изглежда океанът, в зависимост от коя част на брега го наблюдава човек? От къщата на Макорд, искам да кажа от нашия дом, гледката е съвсем различна.

Последва пълна тишина. Ивлин плъзна поглед покрай Пру към безизразното лице на сина си.

— Не бих могла да знам — измърмори тя, — никога не съм била на гости на Кейс в Ла Джола.

Макорд нищо не каза. Остави багажа и се приближи към прозореца, сякаш заинтригуван от гледката. Хейл се размърда неестествено на прага, а Ивлин захапа устната си.

Пру потуши още един мълчалив пристъп на ужас и се закле да си държи езика зад зъбите през останалата част от следобеда и вечерта.

— Кога ще пристигнат братът на Макорд, Кайл, и съпругата му? Нямам търпение да се запозная с тях.

— Ще са тук до пет, не мислиш ли, Хейл? — Ивлин веднага се възползва от неутралната тема на разговора.

— Разбира се. Някъде там, към пет — измърмори Хейл.

— Е — продължи Ивлин с очевидно престорена веселост, — защо вие двамата не се освежите? После може би ще пожелаете да се разходите по плажа.

— Звучи прекрасно — увери я Пру. Едва не припадна от облекчение, когато вратата на спалнята се затвори след родителите на Макорд. Тя се излегна в леглото и се загледа в широкоплещестия гръб на съпруга си.

— Вечерта ще е някакъв ад — каза Макорд.

— Виждам.

— Не забравяй — посъветва я той, саркастично изкривил устни, когато се обърна с лице към нея, — че вината си е само твоя. Аз като глупак се оставих да ме принудиш да се съглася да останем. Пожелавам ти само радости с новите ти роднини, Пру — той влезе в банята и затръшна вратата.

Пру не предполагаше колко страшно щеше да стане положението, докато малко преди пет не пристигнаха Кайл и Кери Макорд. Общуването с родителите на Макорд може би беше малко напрегнато, но срещата й с Кери Макорд беше наистина враждебна.

Кайл и съпругата му бяха хубава двойка. Кайл имаше тъмните очи и гъстата коса на баща си, но за разлика от последния и брат си не беше мускулест. Напротив, слаб, енергичен, с прецизен маниер на калифорнийски офис служител, добре облечен.

Кери беше синеока, червенокоса красавица. Пру беше сигурна, че при нормални обстоятелства тя би била елегантна и съразмерна. Кери, обаче, беше в напреднала бременност. Човек можеше да познае по роклята й, специален модел за бременни, че наближаваше деветия месец.

Внезапно Пру почувства силно желание да сподели за бременността си с Кери. Откри, че е нетърпелива да си сравнят записките и да си разменят въпроси. Но, импулсът й тутакси угасна, щом забеляза гнева и омразата в сините очи на Кери. Другата жена беше привидно любезна, ала не приветства с „добре дошла“ новия член в семейството.

Тя ме мрази, помисли си Пру, шокирана. Аз дори не я познавам, а тя вече ме мрази. Не можеше да повярва, че всичкият гняв и напрежение в семейството бяха причинени от обвинението, изречено от една умираща жена преди три години. Сигурно имаше и още нещо в тази история, и Пру трескаво се чудеше какво ли е то. Очевидно никой нямаше намерение да говори за това.

— Девин Бланчард реши, че ще дойде довечера в последния момент, мамо — обясни Кайл Макорд на майка си, докато мълчаливо поздрави брат си и се зае да разтовари багажа от беемвето, което караше. — Всеки момент ще пристигне.

— Чудесно — рече Ивлин и нетърпеливо погледна отново по-големия си син. — Така се радвам, че е успял да дойде. Ти и Девин бяхте много добри приятели едно време, Кейс, нали? Сигурна съм, че ще ти е приятно да го видиш отново. Да влезем вътре. Хейл тъкмо се канеше да налее питиетата.

Всички изглеждаха доволни от краткия ритуал на коктейла, предхождащ официалната вечеря. Пру си поръча плодов сок като Кери, но на никой не му направи впечатление. Хейл раздаде питиетата. Ивлин и Пру направиха енергичен опит да поддържат разговор. Скоро на автомобилната алея се чу мотора на още една кола.

— Трябва да е Дев — рече Кери и хвърли странен поглед към Макорд. — Не си го виждал от доста време, Кейс. Не е ли така? Ами да, последният път беше преди три години, когато почина Лора.

Пру не можеше да повярва, че етърва й проявява такова безочие като намесва в разговора името на покойната. Болезнено очевидно беше, че всички се стараят да избягват каквито и да било намеци за онова, което се беше случило преди три години.

Макорд просто вдигна рамене и отпи от уискито си.

— Да, оттогава не съм го виждал.

— Двамата с Девин работехте върху редица проекти на „Макорд Ентърпрайз“ — замислено рече Ивлин.

Макорд мрачно я погледна.

— Нещата се променят, нали?

На Ивлин не й се наложи да отговаря, защото в този момент Хейл отвори вратата на новодошлия. Пру с любопитство огледа Девин Бланчард.

Пясъчно руса коса и зелени очи, приблизително на възрастта на Макорд. Облечен със скъпо ежедневно ленено сако и широки панталони с европейска кройка, той приличаше на красавец, чийто чувствен, но непреклонен поглед допадаше на жените. Докато се здрависваше с Пру, той я удостои с топла усмивка.

— Пру, поздравявам те, че най-после го улови в капана — каза Девин с лек, шеговит тон. — Последния път, когато с Кейс говорихме за брака, той се закле да не се жени до живот.

Вътрешно Пру трепна от болка при тези думи, но тъй като почувства облекчение, че може нормално и дружелюбно да говори с някого, тя тутакси прости на Девин.

— Не му се случва често, защото е много упорит човек, но дори и да не ви се вярва Макорд понякога променя решенията си — с лекота рече Пру.

Девин се усмихна първо на нея, а после и на Макорд.

— Нищо не може да накара един мъж да промени решението си, както една красива жена. Как я караш, Кейс? Доста време мина.

— Добре съм, Дев. А ти? — Макорд беше учтив, гласът му не издаваше нищо, въпреки че се здрависа с приятеля си сравнително спокойно.

— Чувствам се страхотно. Все още работя за Кайл.

— Преди три месеца бордът на директорите назначи Дев за вицепрезидент — обясни Кайл на брат си. — Сега е дясната ми ръка.

— Благодарение на твоята препоръка — каза Девин с усмивка.

Кайл вдигна рамене.

— Време е да започнеш да получаваш полагащото ти се за отговорността, която носиш. Винаги си играл съществена роля в „Макорд Ентърпрайзис“ — той се обърна към Пру. — Девин работи в компанията от няколко години. Двамата с Кейс сглобиха няколко съществени сделки, докато работеха заедно. Все още получаваме дивиденти от тях.

— Разбирам — любезно отвърна Пру.

— Това беше преди Кайл да поеме ръководството — вметна Кери с войнствен поглед. — Съпругът ми управлява „Макорд Ентърпрайзис“ през последните три години. Проектите, които Кайл задейства, откакто напусна Кейс, са значително по-големи и печеливши от предишните.

Пру долови предизвикателството в думите и се замисли. Тогава си спомни, че според първоначалния замисъл Кейс Макорд е трябвало да поеме управлението на компанията. Кайл получи поста в една или друга степен, вследствие на кавгата между Макорд и баща му преди три години.

Изведнъж на Пру й хрумна защо Кери е толкова явно враждебна. Вероятно се страхуваше, че сега, когато беше вече женен, деверът й може би щеше да предяви претенции към изгубеното си наследство. Пру се усмихна на Кери с откровено съчувствие.

— Доколкото разбирам, Кайл се справя чудесно в „Макорд Ентърпрайзис“ — рече тя с лекота. — Странно е как понякога нещата стават за добро. Очевидно Кайл има нюх да се занимава с корпоративно управление, освен това е ясно и, че ако Макорд беше останал на този пост, щеше да е голяма грешка.

Всички присъстващи в остъклената всекидневна впериха поглед в нея. Дори Макорд я гледаше и не мигаше.

Хейл пръв заговори:

— Какво те кара да мислиш така, Пру?

— Познавам Макорд от няколко месеца — тихо отвърна Пру, — и със сигурност мога да кажа, че щеше да се чувства неудовлетворен зад ръководното бюро на „Макорд Ентърпрайзис“. Талантът на моя съпруг е да човърка земята, за да произвежда максимално. Тази способност се оказва изключително ценна в дадени кътчета на света, където хората систематично умират от глад. Макорд работи в опитните полета на фондация „Арлингтън“ или с други думи, в една класна стая на открито, където обучава земеделците в нови техники. Единствената офис работа, която му харесва, е да съставя изследване на почвите или да проектира план за повишаване на производството на растения. Ролята на корпоративен служител във висока административна сграда би го отегчила. Джей Пи твърди, че Макорд има вълшебни ръце и може да превърне една пустиня в рай.

Всички продължаваха да я гледат. Кери я наблюдаваше определено подозрително. Девин Бланчард изглеждаше заинтригуван. Кайл имаше скептично изражение. Родителите на Макорд бяха озадачени от речта на Пру, а лицето на самия Макорд беше придобило познатото изражение на задоволство.

Пръв отвърна Хейл:

— Кой е Джей Пи? — попита той.

— Джей Пи Арлингтън. Основателят на фондация „Арлингтън“.

Ивлин бавно кимна.

— Действително веднъж по телефона Кейс спомена, че ще започва работа в някаква подобна фондация.

Боже мой, помисли си Пру, тези хора дори не знаят къде живее Макорд, да не говорим за това как си изкарва прехраната. Каквато и бариера да се е издигнала между членовете на това семейство преди три години, сигурно е била с размерите на Еверест. Както и да е, сега тя беше на ход и нямаше намерение да го пропусне. Работата й като главен иконом на Джей Пи през последните шест месеца не беше напразна. Тя можеше да се справи с цял куп трудни и обикновено враждебни хора.

Пру се впусна в енергични обяснения относно фондацията за селскостопански изследвания и развитие „Арлингтън“. Тя беше не само главен иконом на Джей Пи, но и редактор на списанието на фондацията. Ако я попитаха, Пру можеше да направи отлично резюме за положението на селското стопанство навсякъде по света и за това кой какво правеше в тази сфера.

За нейно учудване, тя откри, че публиката й изглеждаше очарована. Липсваше им смелост или търпение да попитат Макорд с какво се занимава през последните три години, но се възползваха от възможността да научат нещо за него от съпругата му.

Макорд седеше мълчаливо, обгърнал с ръце чашата си, и наблюдаваше как Пру отговаря на въпросите. Това, че я доведе тук беше все едно да хвърлиш в басейна клет, нищо неподозиращ, неумеещ да плува човек, след което да го оставиш сам да се задържи на повърхността. Но, Пру схващаше бързо, мислеше си той с възхищение. Семейството му и Бланчард реагираха така, както винаги й откликваха хората. Тя притежаваше изключителен талант да предразполага.

В този момент беше накарала всички да я слушат и гледат. Напрежението в стаята беше спаднало. Дори баща му съвсем откровено задаваше въпроси за работата на фондация. Облекчението на майка му от благоприятния ход на събитията беше смущаващо очевидно.

Изобщо, семейството му реагира много забавно. Подчертаният интерес на Девин Бланчард към разсъжденията на Пру разбуни приспаното собственическо чувство у Макорд.

— Разбира се, Хейл — весело обясни Пру, — не искам да кажа, че в работата си Макорд единствено се позовава на знанията си за селското стопанство. Изключително полезни се оказват уменията за управление на голяма организация, на които положително ти си го научил. Джей Пи разчита на Макорд й го оставя да се справя с доста от управленската работа във фондация. Освен това, пътуванията представляват сериозен обем от работата. Макорд е ходил навсякъде по света във връзка с работата си във фондацията.

— Кейс притежава естествен талант да бъде лидер — рече Хейл и замислено погледна сина си. — Винаги е знаел как да събере екип и да накара всеки един член да работи за общата цел.

— Уверявам ви, че усилията му дават добри резултати във фондацията. Не можете да си представите колко трудно е да убедите шепа бедни и отчаяни земеделци на другия край на света да започнат да използват нова селскостопанска техника. Те не желаят да изпробват нищо ново от страх да не загубят малкото, което вече са постигнали. Освен това, се налага да се справяш както с всякакъв, така и с отбран тип бюрократи и учени. Макорд и с тях е намерил начин да се разбира. Прави сте. Той може да задейства нещата.

Кери обърна поглед към девера си.

— Кейс, изглежда си се оженил за едночленен отбор, отговорен за насърчителните дюдюкания по време на състезание.

Пру се изчерви от сарказма, а Макорд загадъчно се усмихна.

— Имам късмет, че съпругата ми ми има пълно доверие — иронично отбеляза той. — Всеки мъж се нуждае от жена, която да му вярва, не е ли така? Понякога тя е единственият човек на света, който му вярва.

В стаята настъпи ужасна тишина, сякаш всички присъстващи приеха забележката лично.

— Едно малко съкровище — измърмори Кери и с присвити очи погледна Пру.

Даже съпругът на Кери се почувства неудобно от забележката й. Той се изкашля, сякаш се опитваше да смени темата на разговора.

Макорд не обърна внимание на усилието на брат си, а вдигна чаша в чест на Пру.

— Да, тя действително е съкровище. Като си помисля, че бях на косъм да я загубя.

Червенината по бузите на Пру започна да излъчва топлина. Впери поглед в съпруга си, чийто силует се очертаваше на фона на огнения залез. Погледът му беше мрачен и дълбок. Очите му проблясваха. В този момент не беше трудно да му повярва човек, че говореше сериозно.

 

 

Пру избягваше Кери, докато свърши вечерята, ала малко преди всички да си легнат се озова сама с етърва си за няколко минути. Не биваше да излиза сама на балкона за глътка морски въздух. Това стана още по-очевидно, когато Пру чу зад себе си другата жена. Не се обърна. Имаше предчувствие за това, което щеше да последва.

— Дааа — хладно провлече Кери. — Не се ли измори от ролята си на велик омиротворител на семейство Макорд?

Пру се облегна на перилата и се взря в морето, погълнато от нощта.

— Малко мир няма да му се отрази зле на това семейство — тихо рече тя.

— Това семейство си живееше много добре до момента, в който ти се появи. Как изобщо си успяла да излъжеш Макорд да се ожени за теб? Не си неговият тип жена.

— Какъв е неговият тип, Кери?

— Лора Рейнолдс беше негов тип. Висока, руса, с класическа красота, стилна.

— И мъртва.

— Да, мъртва — Кери се доближи до перилата. Наедрялата й фигура се движеше някак странно. — Кейс разказа ли ти за нея?

— Да.

— Всичко ли?

— Достатъчно — тихо я увери Пру.

— Включително и това, че той я уби, а?

Пру рязко се обърна. Беше разярена.

— Той не я е убил. Ужасно е да го изречеш. Тя се е убила в катастрофа, шофирайки със сто и шестдесет километра в час по магистралата. Никой друг не е виновен.

Очите на Кери засвяткаха.

— Зависи от гледната точка. Преди три години теб те нямаше тук, Пру. А ние бяхме. Ние знаем какво точно се е случило и кой е виновен.

— Както би се изразила леля ми Вилхелмина, това е прегоряла птича тор. Ако не си го разбрала досега, в такъв случай не си много по-умна от пилетата, които произвеждат торта — Пру се обърна отново към перилата.

— Нито за миг не можеш да ме заблудиш, Пру — Кери ядно изсъска. — Много добре знам защо си тук. Кейс Макорд никога нямаше да се върне, ако ти не го беше убедила, че може би е възможно да… — внезапно тя млъкна.

— Възможно какво, Кери? — ала Пру беше съвсем сигурна, че знае отговора.

— Смяташ, че можеш да закърпиш отношенията в това семейство и да върнеш благоволението на Хейл към Кейс? Така ли е? Разбрала си колко е богато и влиятелно това семейство и си въобразяваш, че тъй като си се омъжила за най-големия син, заслужаваш едно парченце от тях. Сигурно си била шокирана, когато си разбрала, че си се омъжила не за когото трябва, а? Избрала си черната овца на семейството. Този, когото изритаха и оставиха без пукната пара. Обзалагам се, че не ти е споменал за тази дреболия преди сватбата, нали? А сега, ти отчаяно търсиш начин да уредиш проблема, нали? Сигурно е ужасно да стоиш от външната страна и да гледаш към всички тези пари там вътре. Но ти си хитра. Сигурно знаеш, че Ивлин дава мило и драго да се сдобри с Кейс. Точно това ще се опиташ да направиш.

— Кери, ужасно грешиш.

— По дяволите, и така да е. Едно нещо ще ти кажа, Пру, съобразявай се с името, което носиш и бъди малко предпазлива. Защото си ми напълно ясна. Знам какво си си наумила и няма да ти позволя да го изпълниш. Няма да ти позволя да върнеш на съпруга си управлението на „Макорд Ентърпрайзис“. От три години Кайл се занимава с това и се справя превъзходно. Сега корпорацията е по-богата от когато и да било. Той заслужава да продължи да управлява тази дейност. Няма да ти позволя да развалиш всичко онова, което е изградил през последните няколко години!

Стъписана, Пру не откъсваше поглед от обезумялата си етърва, докато тя бързаше към остъклената всекидневна.