Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (4)

Глава четвърта

Три дни по-късно Пру стоеше изправена пред огромното огледало, което заемаше цялата стена на елегантната баня и се чудеше защо се чувства нервна. Макорд я чакаше в спалнята. Същият онзи Макорд, с когото беше живяла три месеца. Макорд, който й разкри вълшебството на собствената й чувственост. Макорд, който умееше да я накара да се чувства невероятно красива в леглото.

Макорд, от когото забременя.

Не беше като да е непознат. Беше неин любовник, а сега неин съпруг. Скоро щеше да стане баща на детето й. Нямаше защо да се поддава на паниката, присъща на младоженките.

Ожениха се същия следобед. С кратка и простичка церемония, на която присъстваха само Ани и Тони. Като се имат предвид въпросите, несигурността и болезнените емоции, които изживя Пру през последните две седмици преди сватбата, самата церемония се оказа нещо като спад. Тя чуваше силния, непоклатим глас на Макорд, докато се заклеваше във вярност, чуваше и собствените си думи, и после някак съвсем бързо всичко свърши.

Макорд я настани във ферарито, обърна се и се сбогува с новия си зет. Ани се беше навела през прозореца да говори със сестра си.

— Още не си му казала за бебето, нали, Пру? — прошепна тя.

Пру поклати глава и се усмихна.

— Не. Това е особено важен момент. Сватбата и меденият месец са за нас, за Макорд и мен. Ще ми се да се посветим един на друг за ден или два. После ще му кажа.

— Разбирам — рече Ани и се усмихна. — Мисля, че съпругът ти ми харесва, Пру. Той действително се държа добре с леля Вилхелмина онази вечер. Мислех, че ще припадна от смях, когато тя го подложи на кръстосан разпит по телефона, а той само слушаше, подсмихваше се и обеща да накара банковия си служител да й изпрати препоръка. Горката Вилхелмина. Представям си изражението й. Тя задаваше рязко всичките онези въпроси, а Макорд просто ги подминаваше.

— Той много добре умее да игнорира онова, което счита за незначително.

— Най-интересната част беше, когато тя го попита дали ти е навлякъл неприятности — с горчивина рече Ани. — Тони беше прав. Леля Вилхелмина наистина зададе този въпрос. Не можех да повярвам.

Пру леко се изчерви като си спомни отговора на Макорд. Въпреки, че тя и останалите не чуха въпроса, всички разбраха кога беше зададен, тъй като Макорд със слушалка на ухото развеселено погледна към аленочервените страни на Пру.

— Не се притеснявайте за това, лельо Вилхелмина — посъветва я той. — Дори и да има неприятности, не е нещо, с което не мога да се справя.

За секунда Пру се зачуди дали пък Макорд не беше научил за бременността й. Погледът му едва не я изпепели. Но после си каза, че не е възможно да знае.

В продължение на няколко секунди леля Вилхелмина беше твърде гневна, за да отговори. Най-накрая, когато Пру отново взе слушалката, тя се произнесе за Макорд сравнително задоволително.

— Изглежда е стъпил здраво на земята, Пру — обяви леля Вилхелмина. — Нахален като главнокомандващ и непреклонен като дявола, но това никак не е зле за мъж. Освен това, изглежда по-изкусен мошеник и от лисица на панаир. Бъди благодарна, че се жени за теб. Той е от мъжете, които спокойно ще те вкарат в леглото си, без да ги е грижа за брачна халка. Обади ми се, когато се върнете от медения си месец.

— Е? — попита Макорд, без да дава вид на крайно заинтересован. — Каква е присъдата?

Пру се изкашля.

— Казва, че си по-изкусен мошеник и от лисица на панаир и че трябва да съм благодарна затова, че се жениш за мен, тъй като в противен случай би могъл лесно да ме унищожиш.

Макорд трепна.

— У-у. Кръгозорът на старата дама наистина е много тесен — после се усмихна лукаво. — Пру, благодарна ли си, че се женя за теб?

Тя премигна с престорено възхищение.

— О, да, ужасно съм благодарна. Думите са безсилни да изразят благодарността ми.

Макорд се разсмя и с голямата си длан обгърна тила й. Приближи я до себе си и целуна носа й.

— Сякаш имах избор.

Тя не знаеше как да приеме думите му, но реши, че са шега.

След церемонията Макорд я разходи с колата нагоре по брега покрай Вентура. Те отседнаха в една красива странноприемница близо до океана. Пру беше във възторг от камината, огромната вана и луксозните мебели в малкия апартамент. Истински хотел за меден месец, помисли си тя приповдигнато.

Но нервността й сега беше необяснима, тя самата не знаеше причината. Едно нещо беше сигурно — колкото повече отлагаше влизането си в спалнята, толкова по-неспокойна ставаше.

Пру хвърли последен поглед към леко падащия силует на бледожълтата роба с широко деколте, която си беше купила за медения месец, после изправи рамене и отвори междинната врата.

Макорд стоеше прав пред прозореца, вперил поглед в тъмното море. Беше гол до кръста, без обувки. Дънките, които облече след вечерята, се бяха смъкнали ниско под талията, а широките му, гладки и мускулести рамене блестяха като златисти на оскъдната светлина на нощната лампа.

Беше отворил шампанското, поръчано по-рано през вечерта на рум сървиз. На масата до него имаше две инкрустирани стъклени чаши. Щом чу шума на отварящата се врата, той се обърна да посрещне младата си съпруга. Очите му бяха тъмни, непроницаеми и бездънни, но в тях непогрешимо блестеше чувството му за собственост. Пру се спря на прага, чувствайки се малко смутена от прямотата на погледа му.

Макорд леко се усмихна и посегна към шампанското. Напълни двете чаши, вдигна ги, прекоси стаята и предложи едната на Пру. Тя я пое с едва доловимо треперещи пръсти и възвърна усмивката си.

— Знам — каза Макорд нежно и насърчително, докато я гледаше. — И аз съм малко нервен.

— Предполагам, че това е едно от предимствата да живееш с мъж, преди да се омъжиш за него — измърмори Пру. — Той те познава достатъчно добре от сватбената нощ и може да се досети как се чувстваш щом излезеш от банята.

— Има известна утеха в интимните отношения, нали? — Макорд допря шампанското до устните й и я накара да отпие.

Пру си помисли за всички онези съвети, според които бременните жени не бива да пият и се задоволи само да навлажни езика си. После сбърчи нос от прозрението, че вкусът не я интересува. Странно. Обикновено харесваше доброто шампанско.

— Щом сме толкова близки, защо тогава се чувстваме нервни? — попита Пру и погледна към Макорд.

Той вдигна рамене.

— Може би, защото след като всичко е казано и направено, да си женен означава нещо различно.

Пру почувства как я обзема неловкост. Очите й се разшириха на меката светлина, в тях ясно се долавяше подчертано неспокойствие.

— Макорд, съвсем сигурен ли си, че искаше точно това?

Той пое недопитата чаша от ръцете й, остави я до своята и прегърна раменете на Пру със силните си ръце. Тя беше очарована от мъжествеността и увереността, които струяха към нея от погледа му.

— Да, моя сладка Пру, точно това исках. Просто ми трябваше малко време да го осъзная — той потърка леко устни в нейните и стегна прегръдката си около раменете й.

Усмивката на Пру беше колеблива, но белязана с облекчение. Той я придърпа върху твърдите си гърди. Тя се отпусна, завладяна от чувствата си към него и от огромното облекчение, че най-после е отново с Макорд. Главата й лежеше върху голото му рамо, притвори очи щом усети с всичките си сетива топлото, мускусно ухание на тялото му.

— Мислех, че никога вече няма да те видя — прошепна тя.

— Би трябвало да ме познаваш по-добре — той дари косата й с най-нежни милувки.

— Каза, че няма да ме последваш.

— Тогава не бях на себе си. Впрочем, смятах, че не говориш сериозно. Не можех да повярвам, че наистина ще ме напуснеш.

Изведнъж Пру се почувства виновна. Тя притисна ръце около кръста му.

— Съжалявам. Мислех, че трябва да си вървя.

— Знам — нежно рече той. — След като те опознах през всичките тези месеци и след разговора с леля ти Вилхелмина, мога да кажа само, че е истинско чудо, че си живяла с мен толкова време, преди да поискаш по-установен статут на връзката ни. Ти си от този тип жени, които искат да се отдадат на любимия човек. Трябваше да го проумея още преди месеци. Трябваше да се досетя какво ще се случи щом разбера, че си влюбена в мен.

Тя обърна лицето си към рамото му и за изненада и на двамата го ухапа с малките си бели зъби.

— Защо си толкова сигурен, че съм влюбена в теб?

— Не знам. Още първия път, когато легна с мен, се почувствах сигурен в теб — тя понечи да протестира, ала прегръдката му се стегна. — Знам, че звучи нахално, но вината си е само твоя, нали? Ти изобщо не направи опит да скриеш от мен чувствата си. Затова и не обърнах внимание на заплахата ти, че ще заминеш. Мислех, че ме обичаш прекалено много, за да изпълниш заканата си.

— Мисля, че нямах избор.

Той бавно прокара ръце по гърба й, уталожвайки напрежение й.

— Знам, мила. Заради всичко, което си струваше, мисля, че беше права. Не можехме да продължаваме дълго така. Време беше да уредим бъдещето си — шепотът на дълбокия му глас галеше, подобно на среднощно кадифе, кожата й. Той държеше брадичката й с една ръка и нежно вдигна лицето й за целувка.

Още щом почувства увереното докосване на устните му, с една беззвучна въздишка Пру се освободи от несигурността в себе си. Страстта и желанието в него се предадоха и на нея, докосвайки всичките й сетива. Макорд я желаеше със същото онова безгранично желание, което тя винаги беше усещала в него.

Желанието му всъщност не беше безгранично, помисли си тя в женския си копнеж. Само в началото изглеждаше така, защото страстта, която се излъчваше от него, беше огромна. Когато Макорд взе Пру в прегръдката си, тя се почувства така сякаш попадна в дълбок и мощен водопад от мъжественост и страст. Ала тя знаеше от предишния си опит, че може да превърне гръмовната каскада в бавна и мързелива рекичка на удовлетворение.

Устните му силно натискаха нейните. Тя тихичко изстена от удоволствие и разтвори устни. В същия миг Макорд я изучаваше отвътре, провокираше я, възбуждаше я, както само той умееше. Пру потрепери в прегръдката му.

— Толкова отдавна беше — прошепна в устните й Макорд.

— Само няколко седмици.

— Струва ми се цяла вечност — още по-страстно я целуна и тя се предаде пред силата му. Усещайки как пръстите й се затварят и разтварят на раменете му, той изстена и я взе на ръце.

— Макорд? — тя го погледна с широки и доверчиви очи, изпълнени с любов.

— Обещах си тази вечер да е много специална. Ако ме гледаш с този поглед преди още да съм те занесъл до леглото, няма да мога да издържа достатъчно дълго, за да изпълня обещанието си — той я постави върху отметнатите завивки на широкото легло и за миг се загледа в нея.

Пру се усмихна.

— Не знаеш ли, че с теб винаги е специално? Изглежда винаги успяваш да издържиш достатъчно дълго, за да направиш нещата, както трябва.

Той се засмя изведнъж. Усмивката му беше лукава, възбуждаща и порочна, присъща единствено на мъжа в очакване. Той посегна към ципа на дънките си.

— Предполагам, че това е още едно предимство на брачната нощ, нали, скъпа? Не се налага да се притесняваме дали ще се удовлетворим взаимно — дънките паднаха на пода и Макорд се приближи до леглото.

При вида на елегантното му и стегнато тяло, пулсът на Пру се ускори. Разбира се, и преди го беше виждала възбуден, при все това силната му и тежка мъжественост винаги успяваше да предизвика у нея трепет от възбуда.

— Би трябвало да съм свикнала да те виждам гол — тя нежно галеше мускулестото му бедро, докато той бавно се смъкна до нея. — Все пак си мисля, че никога няма да свикна изцяло със съжителството ни в една и съща стая.

Макорд се ухили. Прозвуча дълбоко, секси и със задоволство.

— Знам. Харесва ми, когато премигваш и се кокориш в продължение на няколко секунди, винаги щом ме видиш гол. Действа невъобразимо на егото ми — той се наведе да целуне долчинката на шията й. — Не се тревожи. Ще трябва да преодолееш тази задръжка по някое време през следващите шестдесетина години.

Пру зарови пръсти в гъстата му коса и го погледна внезапно и искрено.

— Смяташ, че ще сме заедно толкова дълго?

Очите му проблеснаха.

— Днес двамата си дадохме обещание и се обвързахме, Пру. Сега, когато всичко е свършено, няма връщане назад нито за теб, нито за мен. Лесно не давам обещания и не се обвързвам лекомислено. А също и ти. Нашият брак ще просъществува.

Думите му бяха обещание, така ги възприе и Пру. С нежно стенание тя го прегърна през шията и допря главата му до своята. Почувства как пръстите му стигнаха до връзките на робата й, докато устните му се врязваха в нейните за сетен път.

Макорд отметна дрехата й, която блестеше на светлината, и откри малките, пълни гърди на Пру. Тя въздъхна дълбоко, когато с дланта си той потърка зърното й, пое желанието от устните й и плъзна топлата си ръка към другото розово хълмче. От лекото и възбуждащо докосване на ръката му гърдите на Пру станаха изключително чувствителни.

Тя простена в устата му и нетърпеливите й ръце потърсиха контурите на тялото му. С върха на пръстите си погали гърдите му, гладките мъжки зърна, и сега Макорд на свой ред стенеше от желание. Ръцете му се спуснаха към корема й, той собственически разпери пръсти над нея.

— Толкова си сладка и секси. Толкова искрена в любовта си — тихо прошепна той. — Винаги ми се отдаваш напълно, без остатък.

Тя потрепери, усещайки топлината на дланта му. Хрумна й, че напоследък не беше съвсем искрена с него. Той все още не знаеше за бебето.

— Съмнявам се, че преди две седмици, когато си тръгнах, си бил обсебен от щедростта ми — прошепна тя.

— В действията ти нямаше нищо себично. Направи това, което чувстваше, че трябва да направиш. Била си отчаяна. Сега го разбирам — той обсипа гърдите й с горещи и влажни целувки, после продължи надолу.

— О, Макорд — Пру се чу да казва. — Толкова се радвам, че пожела да се ожениш за мен. С никого другиго не бих се чувствала така добре. Щях да съм толкова самотна…

— И аз също — пръстите му се спускаха все по-надолу и стигнаха мястото, което криеше най-екзотичните й тайни. С безпогрешен жест той проучваше пулсиращото сърце на желанието й. Пръстите му се плъзнаха през топлината там.

Пру се притисна още по-силно към мускулестите му, излъчващи сигурност, рамене. В тялото й нахлуваха усещания, сладостно познати и въпреки това напълно нови. Помисли си, че ръцете на Макорд винаги са били вълшебни. Тя почувства неописуемо облекчение, че отсега нататък ще живее с това вълшебство.

С нежна настоятелност, на която не можеше да се откаже, Макорд разтвори краката й и продължи да я възбужда. Пру тихо изстена, когато върховете на твърдите му пръсти докоснаха „извора“. Тя зарови глава в раменете му и впи зъби в тях сладострастно и по женски диво.

— А! — откликна Макорд, едва удържащ страстта си. — Винаги, когато си помисля колко сладка и чиста си, успяваш да ми напомниш, че имаш остри нокти като котка.

— Би трябвало да знаеш това. Именно ти научи котката на този номер.

В ушите й зазвуча възбуждащият му смях. Ръката й се плъзна надолу по тялото му да потърси събудената му мъжественост. Когато го докосна, усети пулсиращото, твърдо като скала желание. В същия миг той изстена и прошепна в ухото й възбуждащи, тайнствени думи.

Гласът и докосването на тялото му излъчваха чувствена страст. Пру се размърда неспокойно, предлагайки му цялото си гостоприемство.

— Така ми харесваш, скъпа. Гореща, влажна, жадна за мен.

Тя го прегърна още по-силно. Двамата се възбуждаха взаимно.

— Макорд, нужен си ми, неистово — чак я болеше от страстта, която той събуди у нея. Докато го прегръщаше, забеляза блясъка на злато. Беше пръстенът, който сутринта той й сложи на ръката. Обичам го, помисли си тя. Обичаше го толкова много, че никога вече нямаше да го напусне.

— Само две седмици са минали, но имам чувството, че ще експлодирам — Макорд изглеждаше раздразнен, че губеше контрол над себе си. — Не бива да се учудвам. Още в първия миг, щом те видях, имах такова усещане. Мисля, че бракът ще ми хареса. Харесва ми мисълта, че ти наистина ми принадлежиш, както пред закона, така и във всяко друго отношение. Чудя се как не съм го проумял по-рано.

Тя не можеше да отговори на въпроса вместо него. Можеше само да е доволна, че го беше задал.

— Люби ме, Макорд — замоли го тя, обгръщайки го с ръце, и силно се притисна към него. — Моля те, люби ме.

Той нищо не каза, с едно рязко движение мушна бедрото си между краката й. С устни намери шията й и се сниши над треперещото й тяло. Тя усети твърдата му мъжественост по копринено гладкото си бедро. В следващия миг ръцете му обгърнаха заоблените й бедра и я повдигнаха. С цялото си същество тя го усещаше, но той не бързаше да проникне в нея.

Внезапно Пру осъзна, че той не се движи и отвори очи. Погледът му пламтеше в очакване. Никога досега не беше се колебал. Тялото му се разтърсваше под напора на желанието. Но той се въздържаше.

— Макорд?

— Направи го ти, Пру. Води ме. Приеми ме в себе си, скъпа. Нека разбера, че ме желаеш. Покажи ми как точно ме желаеш. Ще съм много внимателен и нежен, точно както ти искаш. Обещавам ти.

Тя поклати глава озадачена и объркана. Това не беше Макорд, когото така добре познаваше. Загрижеността му я трогна дълбоко. Тя мушна пръсти в косата му и се усмихна.

— Желая те такъв, какъвто винаги си бил с мен. Никога не си ме наранявал.

За миг той затвори очи. Когато ги отвори, натежалият му поглед я изпепели.

— Понякога съм малко груб с теб.

Тя не разбираше.

— Да, но е много вълнуващо. Да съм се оплаквала някога? — с усмивката си несъзнателно го предизвикваше.

— Не — гласът му потрепери. — Ти винаги ми се отдаваш толкова прекрасно. Не знаеш ли, че реакцията ти, когато правим любов, ме влудява. Но, помислих си, че сега… тоест, предположих, че ще пожелаеш да не бързаме, да сме по-нежни от обикновено.

Усмивката й стана по-широка.

— Тъй като това е брачната ми нощ ли? Не се тревожи. Тази вечер от теб искам единствено това, което винаги съм получавала. Но, ако желаеш малко помощ… — тя прокара едната си ръка надолу по тялото му, напипа вирната му мъжественост и го поведе натам, накъдето пожела той.

Макорд разбра, че сгреши, когато едва не експлодира в ръката й. Докосването на пръстите й по пулсиращата му мъжественост се оказа по-голямо изпитание, отколкото можеше да устои.

— Стига — задъха се той. Хвана ръката й и я отстрани. — Забрави. Идеята беше лоша. Ще свърша бързо, ако не ме пуснеш — хвана ръката й и целуна дланта й. После сграбчи раменете й. Беше чакал твърде дълго. Тя го увери, че не беше нужно да е прекалено внимателен и нежен. Вярваше й, защото Пру знаеше кое е най-добре в сегашното положение. Тя не би подложила на риск бременността си.

Дори докато проникваше в нея с цялата страст, която го терзаеше през последните две седмици, пред очите му беше образът на наедряващата Пру, в чиято утроба растеше неговото дете. Тази мисъл беше непоносимо вълнуваща и заплашваше да стопи и последната частица от самообладанието му.

Сякаш предусетила надигащото се мощно желание в него, Пру откликна спонтанно. Тялото й трепереше и се мяташе в прегръдката му. Посрещаше със затворени очи вълните от усещания, които постепенно стягаха крехката й снага. Макорд жадуваше да усети как тя цялата вибрира от сладострастие. Действаше му дори по-силно от наркотик. Проникваше в сетивата му и цялото му същество се отдаваше на удоволствието и силата.

Никога нямаше да й се наслади достатъчно, мислеше си той в унес, докато я обладаваше. Плъзна едната си ръка под тялото й и проникна толкова дълбоко в нея, че се почувства така, сякаш беше част от нея.

— Да, Макорд. Да, любов моя. Моля те, моля те, ооо, моля те!

Последното „моля те“ беше едва доловимо, изречено с усилие. После тялото й конвулсивно се сля с неговото. Тя не беше на себе си, и както обикновено се случваше, го въвлече в ураган от страст.

— Боже, Господи, Пру — думите му се губеха във водовъртежа. Макорд силно се притисна към нея и нищо, дори динамит, не можеше да го отдели. В неистова прегръдка те се наслаждаваха на невероятното и неземно усещане за взаимност и на уталожената вече страст.

Мина доста време, докато слетите им тела, приютени от дълбините на широкото легло, бавно започнаха да се връщат към действителността. Макорд изчака, докато възвърне нормалното си дишане и неохотно се отдръпна от топлото и меко тяло на Пру. Ръката й небрежно се помръдна и той забеляза златния пръстен на пръста й.

— Моя съпруга — тихо изрече той. Отново го обзе чувството за собственост и удовлетворение, което изпитваше, откакто постави пръстена на ръката й тази сутрин. Погледна нежното й от любов лице. — Сега си моя съпруга.

— Ти си мой съпруг — очите й излъчваха мечтание и вълшебство. Тя се сгуши в прегръдката му доверчиво. Усещането порази сетивата му.

— Радвам се — рече Макорд със съвсем ясно съзнание, — че всичко се уреди. Вече няма да бягаш от мен.

Не беше въпрос, но изглежда Пру не обърна внимание. Целуна нежно влажните му гърди и категорично поклати глава:

— Никога вече.

Скоро заспа в прегръдката му. Макорд се зачуди колко още щеше да изчака, преди да му съобщи за бебето.

 

 

На следващата сутрин Пру се събуди с неразположение в стомаха. За миг загуби чувство за реалността, но в следващата секунда й стана съвсем ясна причината за гаденето.

Беше се надявала, че ще е от късметлиите, които не страдат от сутрешното гадене. Очевидно беше грешила.

— Господи — лежеше й не помръдваше с поглед, вперен в тавана. Надяваше се това усещане да премине.

Макорд сънливо се размърда от полусподавеното възклицание. Тежката му ръка лежеше на стомаха й. Пру се молеше да я отмести. Обикновено й харесваше да се гушкат в съня си. Но тази сутрин тежестта в стомаха й изглежда предизвикваше това неприятно усещане за неразположение.

— Будна ли си? — Макорд се обърна на една страна и мързеливо сложи крак върху глезена й. Съзнателно отмести ръка от стомаха й.

Това единствено движение беше достатъчно неразположението да премине в гадене. Тогава Пру осъзна, че няма да се спаси като лежи неподвижно и се надява да отмине.

Дори не беше казала на Макорд. Ама че начин да му съобщи новината.

— Скъпа? — Макорд я наблюдаваше с присвити очи. — Добре ли си?

— Налага се да ида в банята — напрегнато обясни Пру. Отметна завивката и стъпи на пода.

— Разбирам — тонът му беше сух, леко примесен с хумор.

Но думите му отидоха на вятъра. Пру вече беше в банята. Затвори и заключи вратата след себе си. Спусна се към порцелановата купа.

Следващите няколко минути бяха много неприятни. Тя се почувства още по-зле, защото не можеше да си отговори, кое беше по-лошо, сутрешното гадене или мисълта, че трябваше по този глупав начин да съобщи на Макорд, че е бременна. Възнамеряваше това да стане по много по-достоен и романтичен начин. Може би по време на вечеря със свещи или докато се събличаше преди лягане.

Тя пусна водата точно, когато Макорд започна да удря по вратата.

— Пру? Болна ли си? Какво ти е? Отвори вратата, скъпа.

Хрумна й, че с него никога не беше боледувала. Обикновено беше здрава като бик. Леля Вилхелмина не би търпяла никаква слабост.

— Добре съм, Макорд. Излизам след няколко минути.

— Веднага отвори вратата — снизхождението и загрижеността бързо отстъпиха пред заповедния тон.

Пру познаваше този глас. Освен това знаеше, че тази сутрин не е в кондиция да се противопоставя. Гаденето беше преминало, но все още се чувстваше отпаднала. Не е разумно да се спори с Макорд, освен ако не си във върховна форма. Дори и тогава си беше доста трудничко. Уморено отключи вратата.

В същия миг тя се отвори. Макорд стоеше на прага с ръце на хълбоците, вперил пламтящ, загрижен поглед в нея.

— Какво става?

— Просто, когато се събудих, ми се гадеше, това е.

Той изучаваше бледото й, изпито лице.

— Виждам. По-добре ли си сега?

— Ще оживея някак. Мисля, че да.

Той се канеше да каже още нещо, но промени решението си. Гласът му омекна:

— Иди, полегни за малко, скъпа. Ще си взема душ и после можем да поговорим. Дотогава би трябвало да си по-добре.

Да говорят за какво, зачуди се Пру. Откъде знае, че тя иска да говори за нещо важно? Думите му не й бяха съвсем ясни, но не желаеше да му противоречи. Още няколко минути в леглото щяха да я избавят от неприятното усещане за отпуснатост. Можеше да се възползва от времето да си помисли как да му поднесе новината, че щеше да става баща.

 

 

Той грижовно я заведе до леглото и я зави. После й се усмихна загадъчно.

— Ще изляза след петнадесет минути — наведе се и я целуна по челото, след което се запъти към банята.

Озадачена, Пру го проследи с поглед. Общо взето, Макорд приемаше нехайно новината, че съпругата му има гадене веднага сред ставане сутрин. Недоумяваше колко още време му трябваше, за да започне да гледа сериозно на нещата. Макорд не беше глупав. Всъщност, обикновено беше обезпокоително проницателен.

Тя се замисли над това и внезапно всичко си дойде на мястото. Зачуди се кой от двамата е действал поразително бавно в последно време.

Той знаеше.

Осъзнаването на тази мисъл я попари. Пру отметна завивката и седна в леглото. Не е възможно, задъха се тя. Не може да знае. Никой, освен сестра й, не знаеше, а тя вярваше на Ани, че не е издала тайната й. Имаше още едно място, откъдето можеше да изтече информацията. Сигурно са се обадили от клиниката за нещо. Или са изпратили писмо.

Сметката. Разбира се. Съвсем беше забравила за сметката, която трябваше да пристигне по пощата. Макорд сигурно е бил шокиран до смърт, когато я е отворил. Треперейки леко, не защото й се гадеше, а от вълнение, Пру стана от леглото и огледа стаята като обезумяла. Предимството му беше, че пристигна да се срещне с нея, предварително осведомен.

Макорд беше винаги подготвен. Би донесъл сметката като доказателство в случай, че тя отречеше бременността си. Пру се спусна през стаята и с трясък отвори вратата на дрешника. В далечината чуваше плисъка на водата. Бързо претършува джобовете на спортното сако на Макорд. После коленичи и отвори ципа на очуканата кожена чанта, с която той обикновено пътуваше.

Вътре откри чисто бельо, чисти ризи, няколко копринени вратовръзки и кафяв плик с обратния адрес на женска здравна клиника в Сан Диего.

Бавно се изправи и сграбчи в ръка плика, щом се отвори вратата на банята. Обърна се и видя Макорд да стои на прага с кърпа около кръста. Погледът му беше натежал, унищожителен.

— Сега пък какво има, Пру?

Пръстите й мачкаха плика.

— Ти си знаел, нали? Разбрал си, че съм бременна. Затова настояваше да се оженим. Ти си знаел.