Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (8)

Глава осма

— Къде отиваме? — попита Кери, докато Пру я избутваше навън към автомобилната алея, където беше паркирана „сапунерката“ й. — Искам да говоря с теб насаме.

— Не се тревожи, ще бъдем сами по това време на деня. Икономката сигурно ще си е тръгнала вече, а градинарят може би е отишъл да кара сърф — мрачно каза Пру. Седна на шофьорското място и запали колата.

— А Кейс?

— Какво Кейс? Не искаш ли и той да чуе баснословното предложение, което ми правиш? — Пру изкара малката количка на улицата с палмите. Усещаше, че етърва й не може да си намери място на съседната седалка и въпреки пулсиращия в нея гняв, се почувства задължена да попита: — Добре ли си, Кери?

— Добре съм — измърмори Кери. Тя престана да масажира кръста си ниско долу и уморено се облегна. — Не съм дошла при Кейс. Дойдох да се видя с теб.

— Спокойно. Няма вероятност да попаднем на него в къщата. Днес му предстоят няколко срещи с изследователския екип и вероятно ще продължат до пет-шест часа.

Настъпи тишина. Скоро Пру спря колата на алеята на Макорд. Въпреки напрегнатостта си и киселото си настроение, Кери не успя да прикрие изненадата си от прекрасната къща.

— Не знаех, че Кейс е направил всичко това за себе си — колебливо рече Кери, излезе от колата и тръгна след Пру към къщата. — След скарването е баща си той се е отказал едва ли не от всичко. Знам, че Хейл не му е дал и пукната пара.

— А според теб, с какво се е занимавал Макорд през последните три години? Да не би да е работил в ресторант за бързо хранене, за да свързва двата края? Той е много интелигентен мъж, освен това знае как да оцелява. Той е от този тип, дето не падат на гърба си. Както навярно би се изразила леля Вилхелмина: „Остави го насред някоя ливада и той ще натрупа богатство от продажбите на животинска тор“. Хайде, Кери, да излезем в градината. Там навън е прохладно. Бих ти предложила лимонада, но при създалите се обстоятелства, не съм особено общителна.

Кери последва Пру през широкия, просторен хол и двете излязоха в избуялата градина зад къщата. Пру забеляза, че на етърва й все още й беше трудно да осъзнае факта, че откакто се отчужди от семейството си, Макорд не е живял в бедност. Освен това, не й убягна физическото неразположение, което все още измъчваше Кери.

Пру се замисли за собствената си бременност. Искаше й се да попита Кери какво е усещането, когато си почти в деветия месец, но не си направи труда. Едва ли бяха толкова близки като сестри.

— Мисля, че трябва да те предупредя — каза Пру почти нежно, докато сядаха с Кери на белите камъшитени столове, — че ако ми направиш предложение, ще изложиш себе си. Заради добрите семейни отношения, ще е по-добре да приемеш срещата ни като импровизирана визита.

Кери вирна брадичка агресивно.

— Смяташ, че си уредила положението си, нали? Изминала си целия този път от някакво малко и скучно градче в Тексас. Още говориш с акцент. Добрите обноски и парите, достатъчни за красиви дрехи, са чудесно прикритие, нали?

Пру бе стъписана от неочакваните нападки.

— Кери, да не си наела частен детектив да проучи миналото ми?

Кери се постара да изглежда спокойна, но на бузите й се появи тъмно червено петно.

— Не му беше необходимо много време. Само за два-три дни откри, че майка ти е някаква евтина сервитьорка в крайпътен ресторант, която лягала едва ли не с всеки отбил се шофьор. Никой от тях не се е застоявал достатъчно дълго, за да се ожени за нея. Ти дори не знаеш кой е баща ти.

Пру се надигна от стола, разтърсвана от гняв, който не беше изпитвала досега.

— Млъкни, Кери! Чуваш ли? Млъкни, преди да загубя и малкото търпение, което ми е останало. И не замесвай майка ми. Мен можеш да обиждаш, както си искаш, но ако още веднъж кажеш нещо за нея, не отговарям за действията си. Не съм ти посегнала все още, единствено защото си бременна в деветия месец.

Кери примигна, но не се оттегли от възникналата престрелка.

— Сигурно си помислила, че като любовница на Макорд си намерила спокоен пристан. Сигурно ти се е сторил изключително добър след всичко, което си видяла в Спот в Тексас. Трябвало е да се задоволиш с това. Как изобщо го придума да се ожени? Доколкото знам, три месеца ти открито си била негова любовница. Повярвай ми, Кейс не е от благородните. Лора Рейнолдс избра трудния път, за да стигне до това заключение. Сигурно в леглото те бива. Но щом си разбрала колко голяма е цената в действителност, обзалагам се, че не си се успокоила, докато не убедиш Кейс да ти сложи пръстен на ръката. Какво толкова направи? Да не би да си го напила някоя вечер, а после си го замъкнала през границата в Мексико и си спретнала една бърза венчавчица, а?

— Кери, предупреждавам те, не казвай нищо повече. Не знаеш какво правиш.

— Разбира се, че знам. Не е зле да не забравяш, че в днешно време е еднакво лесно да се ожениш и да се разведеш. Когато на Макорд му писне да си играете на семейство, ще се озовеш на улицата.

— Това си е моя грижа — Пру трепереше от ярост. — Ако си толкова сигурна, че точно това ще се случи, защо си дошла тук?

— Защото не желая Ивлин и Хейл да се разкъсват от вътрешни терзания заради някаква продажна кучка, която си въобразява, че може да си улесни живота като закърпи отношенията между Кейс и семейството му.

— Мисля, че не даваш и пукната пара за Ивлин и Хейл — направо отвърна Пру. — Единствено те е грижа да запазиш положението на съпруга си в „Макорд Ентърпрайзис“.

— Кайл работи дълго и упорито, за да превърне корпорацията в нещо, което дори Хейл не си е представял, че може да представлява — рязко обясни Кери. — Няма да стоя настрана и да гледам как цялото усилие на съпруга ми отива по дяволите. „Макорд Ентърпрайзис“ е бъдещето на детето ми. И ти няма да го откраднеш.

— И на теб, и на всички обясних, че Макорд няма да се чувства щастлив като управител на „Макорд Ентърпрайзис“.

— А ти, щастлива ли ще си, ако той не предяви претенции за това, което смята, че е негово наследството. Съмнявам се. Никой, който идва от толкова далече като теб от прашния Тексас, не би се отказал сега. Не, и ако получи по-добро предложение.

— Което ти си готова да ми направиш, предполагам — Пру саркастично попита.

— Да — предизвика я Кери с блеснал поглед.

— Можеш ли изобщо да ми предложиш толкова много, че да ме накараш да се откажа от всичките пари на семейство Макорд? — отвърна Пру презрително и гневно.

Кери сковано се надигна и се присви. Сложи ръка на корема си. Пое си дъх и продължи:

— Готова съм да ти предложа огромна сума пари, ако напуснеш Кейс Макорд. В никакъв случай не е това, което си представяш, че можеш да измъкнеш от семейство Макорд в продължение на следващите няколко години, но си е солидна сума, за която имаш гаранция. Ако се опиташ да си играеш на котка и мишка с Макордови, ще си останеш с празни ръце.

— Защо да приемам предложението ти?

— Защото — отвърна Кери с мрачно удоволствие, потискайки болката, — ако не приемеш, ще се погрижа Кейс и родителите му да се запознаят с доклада на частния детектив.

Пру притвори очи и поклати глава със съжаление. Извърна се и направи няколко крачки към цветната леха. Отвори очи и се загледа в приказните рози, които цяла пролет Стив отглежда под напътствията на Макорд.

— О, Кери, ужасно грешиш. Не знаеш какво вършиш.

— Не се опитвай да ме баламосваш, Пру. Не е възможно да желаеш съпруга ти да разбере за миналото ти. Дори да мислиш, че той ще го приеме, дали Хейл и Ивлин ще го приемат? Представяш ли си как ще реагират като узнаят, че новата им снаха е незаконна дъщеря на някаква тексаска келнерка от крайпътен ресторант?

— Макорд знае за мен всичко, каквото трябва да знае — простичко рече Пру. — И никак не ме е грижа ако Хейл и Ивлин разберат. Съжалявам, че трябва да разваля схемичката ти за изнудване, но истината е, че не можеш да ме заплашваш.

— Не ти вярвам! — Кери се хвана за облегалките и се надигна. Почти крещеше.

— Това е истината — Пру се обърна към нея и леко се усмихна. — Ако искаш да се убедиш сама, остани за вечеря и повдигни тази тема пред Макорд. Съветвам те обаче да си тактична. Съпругът ми е в моя защита. Не приема обиди.

Кери я гледаше с широко отворени очи.

— Не мога да повярвам, че той се ожени за теб. Изостави Лора, която толкова обичаше. Лора, която беше от добро семейство, и толкава красива. Ивлин я чувстваше като собствена дъщеря. И на Макорд му беше известно това. Всички я обичаха.

— Очевидно с изключение на Макорд. Кери, не можеш да насилваш любовта. Сигурно е имал основателни причини, за да развали годежа. Вероятно е знаел, че с Лора няма да са щастливи заедно и му се е струвало безсмислено да въвлича и двамата в един абсурден брак. За необузданото й поведение след това той не носи отговорност.

Кери пристъпи напред и се олюля. Хубавичкото й лице се сви от болка.

— Не знаеш, нали? Ти наистина не знаеш какво се случи преди три години.

Пру видя, че Кери се хвана ниско в кръста.

— Кери, добре ли си?

— Казах ти вече, добре съм — процеди Кери. После тихо и сподавено извика, сграбчвайки облегалката на стола. — Боже Господи — прошепна тя.

Пру се спусна към нея, хвана я преди да се свлече и я настани на стола.

— Бебето е, нали?

— Не е възможно. Очаквам го чак след няколко седмици — отново се задъха и безпомощно вдигна глава към Пру. В погледа й се появи тревога. Целият гняв и неприязън у Пру изчезнаха и на тяхно място се появи неясният страх от майчинството. — Казват, че първото дете винаги се ражда след термина. Не е възможно, не и тук, не и сега. Какво ще правя?

— Напоследък — съобщи Пру с преднамерена веселост, — ми се случва да чета книги по този въпрос. За твой късмет, бързо чета. Ще можеш ли да стигнеш до колата?

— Да, мисля, че да. Все още има време. Поне така предполагам. Господи, не знаех, че така ще стане. Исках Кайл да дойде с мен. Не искам да съм съвсем сама.

— Ще му се обадя веднага, щом те заведем до болницата — Пру нежно изведе Кери от градината.

— Ще са му нужни часове, за да дойде тук, дори и да го уведомиш веднага. Ще съм съвсем сама — очите на Кери се напълниха със сълзи.

— Не, няма да си съвсем сама — твърдо отвърна Пру и настани Кери на задната седалка на „сапунерката“. — Аз съм до теб. Дори и да не ти харесва, не забравяй, че сме етърви. Аз съм от семейството и съм при теб. Няма да си сама.

Отговорът на Кери бе сподавен от нов пристъп на болка. Когато се съвзе, Пру вече беше излязла от алеята.

Докато наближаваха болницата, контракциите на Кери зачестиха. Персоналът в спешното отделение се зае веднага с бременната. Пру се движеше плътно до леглото на Кери, докато я пренесоха през фоайето и я внесоха в асансьора. Пру протегна ръката си към Кери и се изуми от силата и отчаянието, с което етърва й я сграбчи.

— Не трябва ли да броим контракциите, или нещо подобно? — тихо попита Пру.

Кери изстена. Ноктите й се забиха в дланта на Пру.

— Страх ме е — прошепна тя.

Една медицинска сестра се наведе над Кери, за да съблече дрехите й.

— Няма защо да се страхувате. За известно време ще усещате дискомфорт и ще трябва здраво да се потрудите, но няма от какво да се страхувате. Всичко ще е наред — сестрата бързо погледна Пру и попита:

— Вие роднина ли сте?

— Да — спокойно отвърна Пру.

Кери за миг отвори очи и успя само леко да се усмихне.

— Тя ми е етърва.

— Добре — отговори сестрата. — Може да остане с вас, докато пристигне съпругът ви.

Пру се усмихна на Кери.

— Ако ми пуснеш ръката за пет минути, ще му се обадя.

Кери притвори очи и неохотно пусна пръстите на Пру.

— Съжалявам — отвърна тя.

— Няма проблем. Връщам се веднага.

Кери неспокойно мърдаше глава върху възглавницата.

— Не, Пру. Искам да кажа, че съжалявам за… за всичко. Държах се като глупачка. Искам да ти е ясно, че Кайл изобщо не знае, че съм тук. Целият този театър беше моя идея.

— Остави това — посъветва я Пру. И окуражително потупа Кери по ръката.

— Кайл няма да успее да дойде на време — паникьоса се Кери.

— Пак ще ти кажа, че няма да си сама — Пру излезе да потърси телефон.

 

 

Кайл Макорд пристигна малко след като се роди бебето — чисто новичко синче. Съпругата му спеше, а снаха му седеше до леглото и четеше списание. Още щом влезе, забеляза изтощеното лице на съпругата си, после погледна към Пру, която се усмихна на тревожно въпросителното му изражение.

— Всичко е наред, Кайл. Поздравления. Имаш прекрасен син.

— Кери добре ли е?

— Просто е изморена — увери го Пру и стана от стола. — Ето, защо не седнеш? Сигурна съм, че ще се радва да те види, когато се събуди.

— Ти ли се погрижи за нея? Ти ли я доведе в болницата? — Кайл я погледна изпитателно и Пру реши, че това е типично в стила на семейство Макорд.

— Когато се случи, само аз бях на разположение — сухо отвърна Пру.

— Нямаше нужда да оставаш при нея.

— Тя ми е роднина — измърмори Пру.

Кайл леко присви очи и отново погледна спящата си съпруга.

— Сигурно е дошла да се види с теб.

— Така е.

— Много беше разстроена от брака на брат ми — гласът на Кайл звучеше много предпазливо, сякаш преминаваше през минно поле.

— Знам.

Кайл си пое дъх и каза направо:

— Съжалявам, ако е казала или направила нещо, което те е обидило. През последните няколко седмици е много възбудена.

— Съвсем разбираемо е — отвърна Пру с лекота. — Престани да се тревожиш за това, Кайл. Всичко е наред.

— Сигурна ли си?

— Да, сигурна съм.

Той замълча.

— Кейс знае ли?

— Обадих му се малко след като се роди бебето. Скоро ще дойде.

Докато изричаше тези думи, вратата се отвори и на прага се появи Макорд.

— Ето го — тихо каза той. — Поздравления, братко, разбрах, че имаш син.

Кайл кимна. В погледа му блесна гордостта на бащата.

— Така ми казаха. Аз трябваше да присъствам на голямото събитие, но Пру и Кери се справиха с всичко сами.

Макорд леко се усмихна.

— Определено това е женска работа.

Кайл се учуди на усмивката на брат си. Усещайки успокоение в себе си, той бавно отговори:

— Съгласен съм. Ако държиш да знаеш, радвам се, че пропуснах драматичните събития в родилната зала. Нали знаеш колко съм гнуслив.

— Най-добре е и двамата да млъкнете — тихо ги сгълча Пру. — Ще събудите Кери.

Кери се размърда под завивките и сънливо отвори очи.

— Будна съм. Ти ли си, Кайл? Време беше да дойдеш.

Кайл се приближи до леглото и хвана ръката на съпругата си.

— Ако си беше у дома, където ти е мястото, щях да съм наблизо, за да ти помагам. Само като си помисля, че ходих на всичките онези курсове и четох всичките онези книги, и то за нищо. Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш? Как си могла да шофираш съвсем сама?

— Смятах, че остават още няколко седмици — погледите на Кери и Пру се срещнаха. — Просто исках да поговоря с Пру.

Макорд зададе следващия въпрос. Гласът му беше някак тих.

— За какво искаше да говориш с нея, Кери?

Кери захапа устната си.

— Моля те — прошепна, — много съм уморена.

— Разбира се, че е уморена — намеси се Пру. — Макорд, ела да пийнем по чаша кафе. Ще се върнем по-късно — тя здраво хвана китката му и го изведе от стаята.

— Добре, Пру — рече Макорд. Влязоха в кафенето. — Разкажи ми всичко. Защо Кери е била днес тук?

Пру постави върху табличката чаша с кафе до неговата.

— Дойде да ме види.

— Защо?

— Не ме гледай толкова подозрително, Макорд. Просто искаше да ме опознае, това е. Като сестра сестра си.

— Разбира се. Ако повярвам на тази лъжа, дали няма да последват още. Хайде, изплюй камъчето, Пру. Разкажи ми какво се случи.

Пру седна срещу него и се облегна на масата. Усмихна се тайнствено.

— Кери постигна целта си. Това е всичко.

— Как?

— Опозна ме малко по-добре.

Макорд я погледна изпод вежди. Мълчеше, докато мозъкът му трескаво прехвърляше различни възможности.

— Опитала се е да те подкупи, нали?

Пру премигна, изненадана от точното му попадение. Реакцията й издаде истината.

— Е, Макорд.

Той се отпусна назад, извивайки устни в гримаса.

— Каква идиотка.

— Аз или Кери?

— Кери. Трябвало е да предположи, че пътуването й ще се окаже безрезултатно.

На Пру й стана приятно, че Макорд й има доверие.

— Не ме познаваше добре, но сега ме опозна.

— Не й ли каза да върви по дяволите?

— Казах й, че прави грешка.

Макорд се усмихна и посегна към кафето си.

— При това, голяма. Ти би напуснала един мъж заради няколко причини, но не и заради пари.

— Много си сигурен в себе си.

— Така е — простичко отвърна той. — За разлика от моята снаха, аз имах няколко месеца, за да те опозная.

 

 

Пру и Макорд се върнаха в стаята на Кери след известно време. Младите родители разглеждаха синчето, което бяха сътворили. Бяха им донесли детето, за да суче и сега то спеше доволно в ръцете на Кери. Пру се присъедини към всеобщото възхищение и тайничко си мислеше дали и нейното дете щеше да има същата тъмна косица.

— Красавец — пророни тя.

— Защо жените винаги казват така за бебетата? — добронамерено възропта Макорд, докато изучаваше малкото същество.

— Защото си е така — непоколебимо заяви Пру. — Нали, Кери?

Кери неловко погледна Макорд и тогава кимна.

— Когато сам се потрудиш да създадеш дете, няма как да не мислиш, че е красиво. Естествено е жените да са така емоционални като стане въпрос за бебета. Често пъти мъжете не разбират чувствата на жените, докато са бременни.

В стаята настъпи неловка тишина и Пру не можеше да си обясни защо. Не разбра и внезапно появилото се мрачно изражение в погледа на съпруга си. Кайл се опита да наруши мълчанието.

— Преди няколко минути се обадихме на мама и на татко. Много се вълнуват.

— Така и трябва — спокойно отвърна Макорд. — Сега династията ще бъде продължена.

Кайл го погледна.

— Какво искаш да кажеш?

Макорд вдигна рамене.

— Не е ли ясно? Вече има кой да те наследи, когато решиш да предадеш юздите на „Макорд Ентърпрайзис“.

Кайл потърка ръка върху таблетката на леглото. Въпреки хладното изражението, не можеше да прикрие напрежението в погледа си:

— Искаш да кажеш, че не желаеш да си възвърнеш предишния пост?

— Не бих желал и за сто години напред, Кайл. Не чу ли Пру онази вечер? По душа съм си земеделец.

Кери се стегна. В съня си бебето проплака и майка му тутакси разхлаби прегръдката.

— Но ако между теб и Хейл нещата се оправят…

Макорд хвърли блеснал поглед към Пру.

— Дори и жена ми да си прави шега, това няма да промени нещата, що се отнася до бъдещето ми. Имам всичко, което искам.

— Истината ли казваш? — попита Кери, едновременно изненадана и облекчена.

Пру беше потресена.

— Разбира се, че казва истината. Макорд никога не лъже. Твърде горд и упорит е, за да лъже. Това сигурно ви е известно. Хайде, Макорд, да си тръгваме. Огладнях, а Кери може би иска да си почине. Утре ще се отбием пак — тя хвана ръката на Макорд и го поведе към вратата. На прага й хрумна нещо.

— Нали ще останеш у нас довечера, Кайл?

— Честно казано, не съм мислил къде ще отседна. Сигурни ли сте, че имате място?

Кери леко се изсмя:

— Не се тревожи за това, Кайл. Днес видях къщата на брат ти. Има достатъчно място. Повярвай ми, не живеят в някаква порутена боксониерка. Според мен ще останеш изненадан.

Кайл вдигна вежди.

— Съмнявам се. Забравяш, че познавам Кейс от рождението си. Брат ми може да оцелява във всякаква ситуация.

Кери се усмихна на Пру.

— Странно — рече тя. — И Пру каза същото, въпреки, че не го формулира толкова елегантно. Нещо подобно на това: „Пусни Кейс в някоя ливада и го гледай как трупа пари като продава тор“.

— Вярно ли е? — Макорд хитро се усмихна на Пру. Очите му сияеха. — Не знам откъде извира безграничната вяра на Пру в мен.

— Няма значение — отвърна Пру, леко смутена. — Време е да тръгваме — тя го бутна през вратата като осъзнаваше, че Кайл се усмихва след нея.

— Богатство в някаква тор ли? — повтори Макорд, дълбоко заинтригуван, докато вървеше след съпругата си надолу по коридора.

— Така казва леля Вилхелмина.

— Аха. Забелязала ли си, че между поговорките на леля ти Вилхелмина и Джей Пи има поразително сходство?

— Хрумвало ми е понякога — призна Пру.

— Някой ден — замислено рече Макорд, — ще трябва да ги запознаем.

Пру се усмихна.

— Като идея не е зле.

 

 

Същата вечер около осем и половина, Кайл се появи на прага на братовата си къща. Имаше изморен, но доволен вид.

— Със сигурност мама и татко ще изпопадат като видят бебето — каза той на Макорд и на Пру, като седнаха да поприказват във всекидневната. — Искат внук, откакто ти и Лора… — внезапно Кайл млъкна и се изчерви. — Съжалявам. Беше глупаво от моя страна — измърмори той.

— Няма да споря — Макорд се изправи и посегна към бутилката с бренди. — Ето, пийни още малко от това хубаво питие. Имаше дълъг ден.

Кайл разтърка слепоочието си и се облегна на стола.

— Прав си. Едва не се побърках, когато Пру ми се обади, за да ми съобщи, че са започнали родилните болки на Кери и че се намира тук, вместо да си е у дома. Внимавай с бременните жени, Кейс. Вършат големи глупости.

— Ще го запомня — каза Макорд спокойно.

Кайл погледна Пру.

— Мисля, че старците ще дойдат на бала на фондация „Арлингтън“, за който спомена.

— Наистина ли? — Пру остана доволна.

— Откакто си тръгнахте, мама непрекъснато обработва татко. Не се учудвайте, ако се появят.

— Ще сме готови.

— Предполагам, че Кери и аз ще го пропуснем засега. Май ще трябва да се учим да гледаме дете. Съжалявам. Ще ни се да можехме да дойдем.

— Догодина — окуражи го Пру.

Кайл погледна брат си.

— Имам усещането, че съпругата ти възнамерява да промени не едно нещо във фамилията Макорд, и то сама, по-големи ми братко.

— Ако някой може да го направи, това е тя — отвърна с лекота Макорд.

Пру се размърда на кушетката.

— Не мога да повярвам, че шепа интелигентни хора са се държали така глупаво, толкова дълго. Както би се изразила леля Вилхелмина: „Глупостта е награда за глупавия.“

Кайл й хвърли странен поглед.

— Сигурно е имало защо да го каже. Както и да е, Пру, оценявам усилията, които положи днес за Кери. Предполагам защо е дошла тук в Ла Джола. Самият факт, че се измъкна, без да ми се обади, е достатъчно доказателство за мен.

— Вече няма значение, Кайл — нежно каза Пру. Макорд се настани до нея и тя вплете пръсти в неговите. Той силно я стисна. — Тя беше разстроена. Разбирам я.

Кайл кимна.

— Благодаря. Ти си много великодушна жена — той се изправи и се протегна. — Хей, вие двамата, имате ли нещо против, ако си легна. Знам, че Кери свърши трудната работа днес, но въпреки това се чувствам изтощен.

— Лека нощ, Кайл — Макорд кимна на брат си.

Кайл му отвърна и излезе от стаята.

Пру се обърна към Макорд със светнал поглед.

— Казах ти, че ще дойдат на бала на Джей Пи.

— Моите родители ли? — усмихна се Макорд. — Да, вярно — той нежно разрови косата й. — Много си горда със себе си, нали?

— Смятам, че е много глупаво почти три години семейството ти да враждува без особена причина.

— Те са убедени, че имат основание, Пру — предупреди я тихо Макорд.

— Да, но нямат. Скоро ще си го признаят.

Макорд въздъхна и си наля още едно бренди.

— С какво си послужи Кери, за да те изнуди?

Пру се изкашля, но обикновеният на пръв поглед въпрос не можеше да я заблуди.

— Макорд, всичко свърши. Не искам да говоря за това. Кери беше разстроена и уплашена. Изрече ужасни неща, за които сега съжалява. Да забравим тази история!

— И това ще стане, веднага щом разбера какви са били прийомите й?

— Макорд, няма смисъл да задълбаваме.

— Толкова ли е сериозно? — и той повдигна едната си вежда въпросително.

— Не ставай идиот — сряза го Пру гневно. — Тя просто ме заплаши, че ще разкаже на теб и родителите ти за миналото ми. Разбрала е за Спот, Тексас, за майка ми, за това, че нямам баща, и докъде съм стигнала след като съм напуснала Тексас. Бедната Кери предполагаше, че това ще те впечатли. Обясних ти вече, че не мислеше с разума си. Видя ли какво направи? Нямах намерение да ти казвам за това. Как го правиш толкова лесно, Макорд?

Той се ухили:

— Не аз, ти го направи. Ти не можеш да пазиш тайна. Единствената тайна, която успяваш да запазиш за по-дълго време е твоята бременност. Дори и в този случай се намират външни фактори, които да те уличат.

— Писмото от клиниката ли? — тръсна глава Пру. — Странно е като си помисля, че тази сметка промени целия ми живот.

— Не е променила живота ти. Просто ускори събитията — рече Макорд. Внезапно в погледа му се появи напрегнатост.

— Какво искаш да кажеш?

— Щях да те намеря, дори да не бях виждал тази сметка, Пру.

Тя отмести поглед от пламналите му очи. Сви пръстите си на кълбо в скута си.

— Щеше ли да го направиш?

— Да.

Тя се усмихна с треперещи устни, спомняйки си какво беше казала на Кери. Кейс Макорд беше твърде горд и твърде упорит, за да се занимава с лъжи.

— Радвам се.

— Не се заблуждавай — измуча Макорд и я притисна в обятията си. — Нямах избор. Исках да се върнеш, Пру.

— И аз исках ти да се върнеш, Макорд — тя вдигна лице и се целунаха.

Не след дълго същата нощ, когато Пру вече спеше, Макорд осъзна, че тя все още не му беше признала, че го обича.

Започваше да се тревожи от мълчаливата й упоритост.