Джейн Ан Кренц
Докосната мечта (5)

Глава пета

— Да, знаех — съвсем тихо рече Макорд.

— По дяволите, защо не ми каза? — изплака Пру.

— А ти защо не ми каза? — тросна се той.

— Не желаех да се жениш за мен, само защото съм бременна.

— По дяволите — мрачно рече Макорд. — Трябваше да се досетя. Чудех се защо не си ми казала. Смятах, че си твърде горда, за да използваш бебето като претекст да получиш, каквото искаш — смръщи вежди. — Като си помисля, не е ли това една от причините?

Тя не обърна внимание на разсъжденията му.

— Как можа да ми сториш това, Макорд? Всичко развали — Пру почувства, че губи самообладание. Тя хвърли уличителния плик към коша за боклук. Не улучи и хартията леко тупна на килима.

Макорд скръсти ръце и се облегна на рамката на вратата. Биваше го за такива работи, помисли си Пру с негодувание. В редките случаи, когато имаха сериозни спорове, обикновено той оставаше подпрян на някоя врата през цялото време и я наблюдаваше с бездънния си, натежал поглед.

— Започваш да се вълнуваш, Пру. Предполагам, че е естествено, като се има предвид сегашното ти положение, но според мен, по-добре е да се успокоиш и да погледнеш разумно на нещата.

— Да погледна разумно ли? — избухна тя. — Искаш да кажеш, че леля беше права. Просто трябва да си затворя устата и да съм ти благодарна за решението ти да се ожениш за мен? Е, трябва да ви кажа нещо, на теб и на нея. Не съм като майка си. Не съм някое бедно провинциално момиченце, което си мисли, че единственият начин да се измъкне от беднотията, е да хване някой да се ожени за нея. Не съм бедна, запомни! Имам добро образование, собствена кола, пари в банка и чудесна перспектива за професионална кариера. Освен това, живея в Калифорния, където всичко е възможно. Ще бъда приета и търсена. Мога да си позволя да родя детето и да го отглеждам сама. В днешно време много жени правят така.

— Но ти няма да го родиш и да го отглеждаш сама, Пру. Нали си вече омъжена? — Макорд съзнателно погледна към корема й и после обратно лицето й. — Аз съм баща на детето ти. Ако не те бях намерил, сигурно никога нямаше да ми кажеш? Защо, Пру? Да не би да се страхуваше, че като разбера, ще те изхвърля или ще поискам да направиш аборт?

Шокирана, тя го наблюдаваше с широко отворени очи. Не толкова думите му, а студенината в гласа му я стреснаха. Никога до сега не беше звучал толкова хладно и дистанцирано.

— Разбира се, че не. Страхувах се, че може да се ожениш за мен, защото съм бременна. Затова не ти казах. Не разбираш ли?

Той се отмести от вратата и с широки крачки се запъти към нея. Пру направи опит да отстъпи, но нямаше накъде. Точно зад нея беше дрешникът. Щом ръцете му обгърнаха раменете й, тя се дръпна, не защото я заболя, а поради изражението на лицето му.

— Не, не разбирам — през зъби отвърна той. — Ти искаше да се омъжиш. След като си смятала, че ако знам за бременността ти, ще се оженя за теб, защо не си се възползвала от ситуацията, за да получиш своето? Кажи ми, Пру. Това е единственото нещо, което не мога да проумея.

— Да те насиля да се ожениш за мен заради бебето, едва ли е най-доброто начало за един брак — Пру безпомощно махна с ръка. — Поставих пред теб ултиматум, както ти се изразяваш, защото смятах, че може да се вразумиш и да прозреш, че отношенията ни бяха такива, че можеха да гарантират една по-трайна връзка. Мислех си, че ако успея да те отърва от самодоволството и мъжкото ти самолюбие, ти ще осъзнаеш, че наистина ме искаш. Когато се появи в къщата на Ани в Пасадена, си помислих, че най-после си взел правилното решение за двама ни и желаеш да се ожениш за мен.

Той леко я раздруса.

— Пру, чуй ме. Наистина исках да се оженя за теб.

— Защото откри, че съм бременна.

— Не отричам, че и това повлия, но щях да те последвам, дори и да не беше пристигнала тази сметка от клиниката.

Тя го изгледа смаяно.

— Отговори ми на един въпрос.

Той застрашително сви устни.

— Какъв въпрос?

— Сметката от клиниката кога пристигна, преди или след като взе решение да ме откриеш в Пасадена?

Последва пауза, която сама по себе си беше отговор за Пру, още преди Макорд да успее да си отвори устата. Тя примирено въздъхна, щом той заговори предпазливо:

— Пру, сметката от клиниката пристигна на другия ден след като си тръгна. Бях все още вбесен, защото ти се беше осмелила да ме напуснеш.

Тя отчаяно поклати глава, приемайки неоспоримия факт.

— Значи разбра, че съм бременна и реши да действаш. Появи се в Пасадена след няколко дни. Предполагам ти е било нужно известно време да разбереш къде съм отишла.

— Да, така е, по дяволите. Най-накрая се наложи да накарам Джей Пи да ми даде личното ти досие. Никога не си ми казвала, че сестра ти живее в Пасадена. Дори почти не си споменавала, че имаш сестра. Като си помисля, и за леля Вилхелмина в Тексас почти не си обелвала дума. Не беше лесно да те открия. Пру, защо не си ми разказвала за семейството си?

Тя понечи да вдигне рамене, но не беше лесно, защото той все още я държеше.

— А ти, защо никога не си ми разказвал за твоето? Да си кажем нещата очи в очи, Макорд. Женените хора си споделят за семействата си. Двойките, споразумели се на удобна връзка без обвързване, нямат причина да обсъждат тези неща.

— Не знам защо. Говорили сме за всичко друго, но не и за това — той я пусна й се запъти към прозореца.

— Ти не направи никакво усилие да ме запознаеш със семейството си, защото се срамуваше, че живееш с мен. Не е ли така, Пру?

— Бъди благодарен — измърмори тя. — Леля Вилхелмина щеше да се нахвърли върху теб като градоносен облак, ако знаеше, че живея с теб.

— А сестра ти?

— Казах й, когато се преместих при теб. Тя ме разбра — прошепна Пру.

— Но не одобри, нали?

— Притесняваше се за мен. Мисля, че според нея поемах риск по този начин.

— И когато се появи бременна и сама на прага й, тя не е имала съмнения, че си поела риск — Макорд погледна през рамо, погледът му беше суров.

Пру бавно отиде до леглото и легна с гръб към него.

— Трябваше да взема предпазни мерки. Трябваше да съм по-предпазлива.

Настъпи тишина, после Макорд тихо рече:

— Аз съм виновен. Случи се в нощта, когато се върнах от Африка, нали?

Пру кимна.

— Да.

Той замислено потърка тила си, сякаш се опитваше да успокои някакво вътрешно напрежение.

— Никога през живота си не съм бил по-изтощен, по-ядосан и по-потиснат, отколкото през същата тази вечер, когато се върнах от онова пътуване. Не бях виждал дотогава толкова много и толкова безмилостна смърт. Това те обсебва. Почти е невъзможно да повярваш, че тези хора имат бъдеще. Това, което се опитва да направи фондацията, е капка в морето, в сравнение с онова, което земята, природата и различните правителства причиняват на тези опитващи се да оцеляват хора.

— Разбирам — тихо рече Пру. В гласа му откри дълбините на грижливо прикривани чувства.

— Когато се събудих посред нощ със съзнанието, че съм си у дома и ти си при мен, изобщо не се замислих за предпазни средства. Единствено исках да се уверя, че и двамата сме все още живи и пред нас е бъдещето. На следващата сутрин си помислих колко непредпазливо съм действал. После забравих за това, тъй като ти нищо не каза. Сметнах, че всичко е наред. Изобщо не ми хрумна, че ще го запазиш в тайна, ако забременееш.

Не беше нужно до й го припомня, помисли си тя. Много добре знаеше как му се отрази това пътуване до Африка. И тя не се замисли за предпазни мерки, когато той се събуди по средата на нощта. Женските й инстинкти й подсказаха, че трябва да му предложи единствено уют, топлота и увереност в живота.

За първи път, откакто се събуди онази сутрин, тя почувства лек прилив на кисело задоволство.

— Предполагам, че имаме необоримо доказателство за това, че животът продължава — измърмори тя.

Пру осъзна, че избликът й на хумор го озадачи. Той се отдръпна от прозореца и седна на леглото до нея. Тя усети на рамото си силната му ръка.

— Пру, знам, че нещата изобщо не тръгнаха така, както навярно винаги си си ги представяла, като в някой брак от приказките — тихо рече Макорд. — Ясно е, че не отговарям на представата ти за рицаря в лъскава броня. Но, нещата ще тръгнат. Както ти казах снощи и двамата си обещахме нещо и се обвързахме един с друг.

— И какво, сега сме оковани от тези обещания? — предизвика го тя.

— Сама знаеш отговора — той я изучаваше напрегнато и навъсено.

Пру си помисли колко много обича този мъж, после мислите й се насочиха към детето, което носеше. То имаше право да знае кой е баща му, особено след като бащата имаше твърдото намерение да поеме отговорностите си. Бавно и съзнателно Пру събираше разпилените си чувства. Разбира се, Макорд имаше право. Както обикновено, що се отнася до практическата и рационална страна на живота.

— При създалите се обстоятелства, бракът е най-добрият избор — официално рече тя накрая.

— Да, единственият избор, който вече реализирахме. Няма връщане назад.

Тя уморено се усмихна.

— Няма защо да ми го натякваш повече. Преди малко бях малко развълнувана, но сега се успокоих.

— Радвам се да го чуя — но изражението му ни най-малко не потвърждаваше думите му.

— Предполагам — замислено продължи Пру, — че леля Вилхелмина има право. Аз действително трябва да съм ти благодарна за това, че ме откри и настоя да сключим брак. Много мъже не биха си направили труда.

Той стисна зъби.

— По дяволите, Пру, не ти искам благодарността. Заедно създадохме тази ситуация, заедно и ще намерим изход.

Устните й леко помръднаха. Тя се измъкна изпод ръката му и се изправи.

— Искаш да кажеш, че не трябва да коленича по три пъти на ден и да целувам краката ти всеки петък, така ли?

Той се изправи до нея и собственически плъзна пръсти по тила й.

— Можеш да целуваш краката ми — нарочно каза той, — винаги, когато пожелаеш.

— Успокой се, сърце мое — тя сбърчи нос. — Не съм сигурна, че упражнението ще се отрази добре на бебето.

Погледът му омекна, той я придърпа към себе си и зарови лице в косите й.

— Всичко ще е наред, скъпа. Всичко ще се нареди чудесно. Може началото да не беше равно, но нещата ще тръгнат, когато си обещаем да не се заяждаме един с друг.

— Искаш да кажеш, когато аз спра да се заяждам с теб, така ли, Макорд? Истината е, че от самото начало ти беше много добронамерен и всеотдаен. Сега го разбирам. Преди малко аз се държах като егоист и бях прекалено емоционална. Няма да се повтори.

Той се загледа в искреното й лице и лека усмивка пробяга по неговото.

— Така ли?

Тя убедено кимна.

— Да. Не ми се присмивай, Макорд. Достатъчно преживях в последно време, няма да понеса да ми се присмиваш.

Той изстена и лекичко я притисна.

— Не ти се присмивам, скъпа — меките й гърди се сблъскаха с неговите и една къдрица от косата й прегърна твърдия мускул на рамото му. — Стана ми по-леко, че вече няма да спорим относно брака ни.

— Аз рядко споря с теб, Макорд.

— Знам. Но когато това се случи, се чувствам така, сякаш съм попаднал в гръмотевична буря. Ти си непредсказуема. Не знам как да действам от страх да не те предизвикам още повече.

— Изглежда това не ти пречи да ми отговаряш — сухо отбеляза тя.

— Мъжът е длъжен да направи нещо, когато жена му гори в пламъци — той наведе глава и понечи да я целуне, но тя се измъкна от прегръдката му.

— Пру?

— Става късно. По-добре да си взема душ — тя вече влизаше в банята. Сатененият халат обви тънките й глезени. — Апетитът ми изглежда се възбужда от мъстта. Нямам търпение да закусвам. Излизам след няколко минути, Макорд.

Вратата се затръшна. Макорд дълго и замислено не сваляше поглед от нея. Искаше му се да повярва в декрета, който току-що беше връчил на новата си съпруга. Искаше му се да убеди себе си, че наистина всичко беше уредено и отсега нататък отношенията им щяха да са гладки.

Но нямаше смисъл да се заблуждава. Пру приемаше брака, но положението й не я правеше много щастлива и доволна. Искаше бракът й да е следствие на естествените, според нея, причини за такова събитие. А тя беше убедена, че Макорд се ожени за нея поради чувство на дълг и отговорност.

Той не разполагаше с доказателства за противното.

Макорд се замисли над ироничните й заключения. Според Пру, той се беше оженил за нея, тъй като се чувстваше отговорен за бебето. Чудеше се какво ли щеше да си помисли семейството му, ако знаеше твърдото й мнение за неговото поведение. Очертаваше се забавна картинка.

Той отпрати тази мисъл и се запъти към дрешника, откъдето извади дънките си и една бяла риза с дълги ръкави. За първи път се замисли сериозно над реакцията си, когато видя сметката от клиниката. Нямаше да е зле, ако можеше да предложи на Пру поне уверението, че беше взел решение да я последва, преди да пристигне сметката.

Истината беше, че в деня след заминаването й той беше вбесен и разярен. Чувстваше се предаден, както никога дотогава. Нито дори когато преди три години разбра, че годеницата му Лора Рейнолдс беше бременна. Откакто Пру го напусна, го връхлетяха емоции, чиято сила беше заплашителна.

Известно време се опитваше да си внуши, че Пру ще се върне и на колене ще го моли. Дори си представяше как ще реагира. Фантазиите му обаче в голяма степен бяха плод на огромното количество уиски, което изпи след скучната официална вечеря на Джей Пи. Подобни празненства винаги бяха отегчителни, когато ги организираше някой друг, а не Пру. Тя владееше изкуството да предразполага хората и да поддържа разговор. Както Джей Пи обичаше да казва, хората откликваха на Пру като мухи на мед.

Нощните му фантазии, които той доукраси, когато над калифорнийския бряг пукна зората, бяха изключително живи и доволно ярки! Представяше си деликатна сцена на сдобряване, при която Пру плаче и се извинява и обещава никога вече да не го напуска.

От своя страна, той се държи резервирано в началото, после любезно склонява, докато накрая великодушно й прощава. Сцената по естествен начин приключваше в леглото, където Пру компенсираше всичките неволи, на които беше подложен.

Още не беше дооформил всички детайли във фантазиите си, когато пристигна сутрешната поща, а с нея и сметката от клиниката. В момента, в който я отвори, всичко се промени.

Не, не беше вярно. Нищо не се промени. Макорд закопча ципа на дънките си с рязко движение. Резултатът си оставаше същия. Все някакъв начин трябваше да намери да върне Пру там, където й е мястото. Независимо дали й беше известно, мястото й беше в неговия дом, в неговото легло.

 

 

Пру се изуми на апетита си на закуска. Преди още да разбере какво прави, тя погълна четири филии пълнозърнест хляб, две яйца на очи, огромно количество запържена каша и голяма чаша портокалов сок. Докато довършваше последната препечена филия, забеляза, че Макорд я наблюдава и се забавлява. Тя се изчерви и остави остатъка недояден.

— Ако не се ограничавам, ще стана като мечка — измърмори тя.

Той взе парчето хляб и го поднесе към устните й.

— Не се тревожи. И закръглена ще си сладка.

— Много благодаря — подразни се тя. Но щом отвори уста, той напъха филийката и не й оставаше нищо друго, освен да я изяде. Беше вкусна. Можеше да изяде още три, но се въздържа да го каже. — Днес ще се връщаме ли в Ла Джола?

Макорд се поколеба и след малко поклати глава.

— Не.

Пру огледа елегантната трапезария.

— Искаш ли да останем още? — тя не знаеше дали й се остава. Усещането й за истински меден месец се изпари тази сутрин, когато намери сметката от клиниката.

— Бих искал да поостанем — отвърна Макорд, наблюдавайки я отблизо, — но може да дойдем тук някой друг път. Трябва да се връщаме в Ла Джола възможно най-бързо. Преди това обаче, искам да свърша нещо.

Пру кимна със съзнанието, че й се искаше да се прибира у дома. Беше й странно, че от момента, в който се премести да живее при него, възприемаше къщата му като свой дом.

— Чудесно.

Нямаше и следа от облекчението, което почувства. Меденият месец окончателно приключи. Беше приключил, преди да започне.

Макорд забеляза реакцията й и свъси тъмните си вежди, придобивайки свирепо изражение.

— Една еднодневна екскурзия не е кой знае какъв меден месец.

Пру повдигна едното си рамо със заучена небрежност.

— При създалите се обстоятелства е съвсем логично.

Той имаше вид на човек, готов да спори, но нищо не каза. Само рече:

— Трябва да свършим едно нещо, преди да се приберем у дома.

Тя го погледна въпросително.

— Вярно, че спомена. За какво става въпрос?

Той обгърна с длани чашата си с кафе и си пое дълбоко въздух.

— Искам да те представя на семейството си.

Пру се замисли.

— Казваш го така, сякаш ще ме представяш пред испанската инквизиция. Да не би в рода ви да имате няколко такива като леля Вилхелмина?

— Повярвай ми — рязко отвърна Макорд, — леля Вилхелмина е цвете в сравнение с моите роднини. Леля ти поне никога не те е лишавала от наследство, нито ти е казвала, че те смята за нечестна, нелоялна и нелицеприятна.

— Мисля, че алитерацията не ми се нрави. Твърде много „не-“ има. Нечестен, нелоялен и нелицеприятен — Пру се смая. — Както и да е, що за семейство е твоето?

— Много горди, много упорити и без желание да простят. А също и много богати. Баща ми натрупа парите си преди много време, в бизнеса с недвижими имоти в Калифорния. Израснах във ферма, която по стечение на обстоятелствата се намираше в централната част на Ориндж. Преди двадесет години баща ми продаде земята на някакви предприемачи на недвижими имоти за цяло състояние. Баща ми е действително проницателен човек. Както се оказа, имаше нюх да вади пари от земята. Печалбите от фермата инвестира в една много успешна кампания за недвижими имоти, парите от която веднага вложи в още земя. След това, нищо не можеше да го спре. Официално, той все още е президент на „Макорд Ентърпрайзис“, но дейността по ръководенето на ежедневните сделки възложи на по-малкия ми брат, Кайл. Той се очертава дори още по-проницателен и по-успешен от баща ми. „Макорд Ентърпрайзис“ се разраства лавинообразно.

Пру се ококори.

— Живи ли са родителите ти?

— Много даже — Макорд отпи от кафето си. — Също и брат ми Кайл и съпругата му Кери. Кайл е гордостта на семейство Макорд.

Пру се впечатли от тона му.

— За теб ли беше определен този пост? Преди да те лишат от наследство, а?

— Аз съм най-големият син — отвърна Макорд, без да влага чувство. — Баща ми винаги смяташе, че аз ще поема по неговите стъпки. Дори когато настоях да запиша селскостопански науки в университета, той все още хранеше надежди. В продължение на няколко години правех опити да му угодя.

Пру наклони глава на една страна и потропа с пръст по масата.

— Имаш късмет, че са те изхвърлили от семейната завера.

Сега Макорд остана учуден.

— Защо го казваш?

— Отървал си се от задължението да станеш изпълнителен директор и да поемеш по стъпките на баща си. Не мога да си представя по-лоша съдба от тази за теб, Макорд — Пру леко се усмихна. — По душа си фермер. За теб и Джей Пи е доста трудно да общувате и да забавлявате хората, което е част от бизнеса на фондация „Арлингтън“. Не мога да си представя, че по цял ден ще стоиш зад някакво бюро като в капан. Ако беше поел юздите на бащината си фирма, щеше да се затвориш в някакъв приказен офис. И единствената ти връзка със земята щеше да е игрището за голф.

Макорд продължаваше да се взира в нея, после на лицето му се появи широка усмивка.

— Знаеш ли, права си? Щеше да е цяло нещастие. Разбрах го едва, когато ме отрязаха.

— Действително ли те отрязаха, Макорд?

— Не официално. Родителите ми просто ми дадоха да разбера, че за тях съм голямо разочарование и не заслужавам името и наследството си. Спомням си, че тогава казах нещо от рода на това, че хората, които са отглеждали фасул, за да се изхранват преди по-малко от двадесет години, не са проявявали прекалена загриженост за името и наследството си. Скоро след това отношенията ни се влошиха. В резултат на това, аз излязох от живота им. Взех ферарито и каквото имах в банката и това е.

— Какво, за бога, си направил, че толкова да се отчуждят родителите ти от теб? — Пру си представяше, че всеки баща би се гордял със син като Макорд.

— Това е дълга и скучна история — той се отдръпна емоционално от разговора. Сякаш се спусна завеса, за да прикрие погледа му. Отново беше придобил дълбоко и загадъчно изражение. — Да кажем, че не се ожених за подходящата жена.

Пру остана със зяпнали уста.

— Трябвало е да се ожениш за точно определена жена, така ли? — попита тя, отмаляла.

— Беше преди три години, Пру. Вече ти казах. Тя е мъртва сега.

— Годеницата ти, за която спомена онази вечер, докато се хранехме? — рязко попита Пру.

— Точно така. Баща й беше най-добрият приятел на моя баща, а също и партньор в много от сделките. Лора щеше да наследи доволно добър дял от „Макорд Ентърпрайзис“. Малко преди да умре, баща й ме помоли да се грижа за Лора. Родителите ми гледаха на нея като на своя дъщеря. Майката на Лора беше изчезнала преди много години, след като се развели с баща й, така че когато той почина, фамилията Макорд стана нейно семейство. Всички мислеха, че с Лора сме добра двойка.

— В това число и вие самите с Лора? — Пру си помисли, че дъхът й беше като в капан в гърдите й. Съвсем съзнателно се опита да уталожи обзелото я напрежение.

— Да — отвърна Макорд, — в това число и ние с Лора. Тя беше красив, русокос ангел. Всички я обичаха. И тя казваше, че ме обича.

— О! — Пру не измисли нищо друго в отговор.

— Да, така е.

— Е, и? — подкани го Пру. — Какво се случи?

Макорд впери поглед в кафето си.

— Промених решението си за годежа. Реших, че не искам да се женя за нея. Когато й го съобщих, тя изпадна в ярост, едва ли не в истерия. Не посмях да я оставя сама през нощта, докато не се успокои. Излязох от апартамента й в два през нощта, след като беше дошла на себе си и ме изхвърли. Тръгнах си. Но веднага след като съм си тръгнал, тя се качила в колата си и духнала по улиците през нощта. Според полицаите сигурно се е движила със сто и шестдесет километра в час, когато изгубила контрол на магистралата.

— Господи — въздъхна Пру.

Погледът на Макорд стана суров.

— Умря три часа по-късно в болницата. Семейството ми беше край леглото й. Уверявам те, беше много драматично. Лора дойде в съзнание и успя да разкаже на всички защо в два и половина през нощта се е движела с бясна скорост по магистралите на Лос Анджелис.

— Теб ли обвини? — попита Пру, шокирана.

Макорд кимна.

— Човек може да каже, че бях осъден от една умираща жена. Повярвай ми, никак не ми беше лесно — той не каза нищо повече.

— Колко ужасно! Каква бъркотия! Не проумяваше ли семейството ти, че вината за трагедията едва ли е била твоя?

— Не. Имаше… — той замълча, търсейки подходящата дума, — утежняващи вината обстоятелства, както казват.

— Какви обстоятелства?

— Те не са от значение вече, Пру. Всичко свърши преди три години. Изводът е, че трябваше да се оженя за Лора. Подведох я и я накарах да повярва, че ще стане моя съпруга. Когато аз хладнокръвно наруших обета, тя обезумя. Лора беше деликатна натура.

Явно Макорд реши, че е споделил достатъчно. Пру го познаваше добре и не настоя за повече информация. Всъщност, тя се учуди колко много разказа. През последните петнадесет минути тя научи за миналото на Макорд и семейството му повече, отколкото през последните шест месеца.

— Значи в резултат на това, баща ти реши, че брат ти е по-стойностен син и го направи изпълнителен директор на компанията, така ли?

— Да, нещо такова. Сега изглежда доста просто. По онова време, бъркотията беше голяма.

— През последните три години виждал ли си се с родителите си, с брат си и съпругата му?

— Преди две години празнувах Коледа с тях. За всички ни беше неестествено, ако трябва да използвам най-безобидни думи да го опиша. Не направих втори такъв опит.

— Но сега си решил да ме представиш на семейството си? — неловко попита Пру.

— Няма да е приятно, но никой няма да те напада, Пру. Те винят мен за случилото се. Обещавам ти, че няма да оставаме за дълго. Искам само да знаят коя си и че сега си моя съпруга. В края на краищата, когато бебето се роди, ще трябва да узнаят за него.

— Бебето ли? — прошепна Пру. — Трябва ли да им казваме за бебето точно сега? Не може ли да почакаме?

— Защо да чакаме? — попита Макорд с присвити очи.

Пру потърси причини, които не можеше да изрази с думи.

— Твърде рано е. Тъкмо започвам да свиквам с факта, че съм бременна. Дай ми време, Макорд.

— Времето нищо няма да промени — внимателно отбеляза той. — Ти ще продължаваш да бременееш.

— Не е смешно — тросна му се тя, забелязвайки пламъчето на задоволство в очите му.

— Знам. Не бива да те дразня. Разбирам, че през последните няколко седмици преживя много вълнения. Сега те моля да се изправиш лице в лице с неколцина роднини, които аз самият не обичам особено. Нямам намерение да внасям допълнително напрежение с новината, че не само сме се оженили едва вчера, но ти си вече бременна.

— Благодаря ти, Макорд — любезно отвърна тя.

— Неудобно ти е, нали? — попита той, неочаквано проявявайки прозрение като мъж. — Това е истинската причина, поради която не желаеш да казвам, че си бременна. Не искаш да си мислят, че не си имала друг изход, освен да се омъжиш.

Пру захапа устни. Тя самата не беше сигурна в причините. Само знаеше, че се чувства притисната и потисната, и какво ли още не. Все емоции, характерни за бъдещите майки.

— За сега ще се въздържа от мнение — измърмори решително тя.

— Ако според теб е неестествено, че хората ще си помислят, че е трябвало да се ожениш, защото си забременяла, как, по дяволите, смяташе да се оправиш с положението си на неомъжена майка?

— Това е друго.

— Какво му е различното?

— Не мога да ти обясня, а и не ми се иска да се опитвам да го направя. Да оставим тази тема. Ще обявя бременността си, когато намеря за добре — отвърна тя ядно. Всичко се въртеше около мисълта, че Макорд се ожени за нея, само защото беше от този тип мъже, които застават зад задълженията си и ги спазват. Трябваше й време да приеме тази мисъл.

Макорд поклати глава, полу-нетърпеливо, полу-състрадателно.

— Ах, жени — изръмжа той.

— Ах, мъже — отвърна му по същия начин Пру.