Анита Лус
Джентълмените се женят за брюнетки (14)

Глава четиринадесета

Междувременно околосветското пътешествие на Чарли Брийн се оказало много образователно, понеже именно тогава той научил всичко, което знае за сакето, текилата, водката и т.н. Накрая обаче националните питиета започнали да се отразяват зле на здравето му и в Шанхай трябвало да влезе в болница. Но дори и там, докато го лекували от делириум и на другите пациенти им се привиждали какви ли не странни животни, на Чарли все му се привиждала Дороти. И екскурзоводът изпращал само лоши вести на г-жа Брийн.

Най-накрая обаче Чарли и екскурзоводът все пак пристигнали в Сан Франциско и г-жа Брийн заминала за Калифорния да ги посрещне, като се надявала на някакво чудо, че Чарли се е излекувал. Не че имала нещо против делириум тременса — ставало дума за Дороти: Понеже въпреки всичко била майка и ако единственият й син се оженел за момичето, което обичал, щял да изпадне от Висшето общество.

Затова, когато екскурзоводът й разказал цялата истина, тя стигнала дъното на отчаянието, понеже в Ню Йорк Дороти била свободна и можела да се омъжи повторно. Късно през нощта г-жа Брийн се обадила на г-н Ейбълс и му поръчала да направи всичко възможно да реши въпроса с Дороти, преди Чарли да стигне Ню Йорк.

Тогава г-н Ейбълс се обадил на друг таен съдружник, чиято специалност бил по-твърдият закон. Та този съдружник решил, че най-добре щяло да бъде някой тайно да сложи в чантичката на Дороти кокаин и полицията да я арестува. Така Чарли Брийн щял да разбере какво момиче си бил избрал за Майка на децата му.

В дамската тоалетна на бар „Доувър“ една жена детектив незабелязано пуснала пликче в чантичката на Дороти и по-нататък всичко се развило точно така, както го били замислили. Закарали Дороти в полицейския участък и я сложили в една килия заедно с обикновените момичета от улицата, а момичето, което седяло до нея, дори било цветнокожо. Казвало се Лулу и, изглежда, искало да завърже разговор с Дороти, понеже й казало: „Здрасти, сладурано!“. Дороти отговорила: „Здрасти!“ и тогава Лулу попитала: „Тебе за какво те окошариха?“.

Дороти едвам сдържала сълзите си, обаче не искала да бъде неучтива, като каже, че е невинна, понеже Лулу изглеждала доста виновна. Затова й отговорила: „Май за същото като и тебе.“ Тогава Лулу казала: „Значи за открито предлагане!“. После се замислила и допълнила: „Чудя се какво се опитват да направят? Да спрат целия бизнес?!“.

Аз винаги съм казвала на майтап, че някой ден Дороти ще се озове зад решетките, но когато това стана, не можах да повярвам на ушите си. Искам да кажа, че за една дама от Висшето общество, която освен това е и Майка, е истински шок да я издирят в 4 часа сутринта в бар „Лидо“, за да й съобщят, че най-добрата й приятелка е в полицейския участък. Двамата с Хенри веднага отидохме там и когато пристигнахме, в целия участък едва ли вече бе останал полицай, който да не се бе влюбил в Дороти. Понеже тя е от този тип момичета, които винаги стават любимки на полицията, и всички останали престъпници в участъка бяха пренебрегнати заради нея.

Доведоха Дороти в една малка стаичка, където чакахме. Сълзите й се стичаха по бузите, но тя се опитваше да прояви смелост и се усмихваше на властта съвсем обезкуражаващо. И никога, никога няма да забравя как ме погледна през сълзи и каза: „Е, Лорелай, все някога трябваше да попадна тук, нали?“.

Първото нещо, което Хенри направи, бе да извика г-н Дъдли Фийлд Малоун — един от най-видните адвокати, който е винаги на страната на онеправданите. Той веднага дойде и като изслуша неприятностите на Дороти, кръвта му закипя. Понеже най̀ обича да се бори срещу богаташите, които си мислят, че могат да налагат своя собствени закони. И след като си изясни нещата, той каза, че за това, което фамилията Брийн е сторила на Дороти, те всички трябва да влязат в затвора за 190 години без право на обжалване.

Така че г-н Малоун отиде при семейство Брийн и когато свърши с тях, Дороти не само бе освободена, но и получи обезщетение по 500 долара на месец до края на живота й.

А точно на следващия ден Чарли се върна в Ню Йорк. И срещата между него и Дороти е една от най-трогателните сцени, които някога са ставали в ресторант „Колонията“. Точно когато Хенри, аз и Дороти си седяхме и ядяхме супа, изведнъж се появи Чарли Брийн. И наистина изпаднахме в шок от това, което му бе сторило пътуването в чужди страни, далеч от любимото момиче (а и ориенталските питиета).

Целият трепереше, когато се приближи до нашата маса. И толкова се развълнува, че вижда Дороти, че се разплака. А аз, като видя някой джентълмен да плаче, винаги се настройвам много сантиментално. Дороти обаче каза само: „Здравей, Чарли! Изглеждаш ужасно!“.

Тя никога няма да се научи на учтивост.

Чарли седна при нас да вечеря и когато научи всичко, което семейството му бе сторило на Дороти, стана съвсем неблагодарен син. Още на следващия ден събрал цялата фамилия Брийн, казал им някоя и друга Истина и те го лишили от наследство.

Тогава отишъл при Дороти, казал й, че вече няма и петак, и така за първи път в кариерата си събудил интереса й.

Аз проведох малък разговор с Чарли и го посъветвах да й иска пари на заем. Така че той взе от нея 500 долара, за да започне наново, като продава автомобили, а Дороти започна да се замисля.

И, изглежда, работата накара Чарли да спре да пие. А когато спря да пие, изведнъж престана да се чувства нищожен. Точно обратното — скоро се превърна в истински досадник — разправяше на всички за вредата от пиянството, започна да се перчи наляво и надясно, а сърцето на Дороти трепна.

И връх на всичко бе, че вместо да й прави комплименти както едно време, той започна трезво да я оглежда и да й прави забележки: „Иди си измий лицето! Много си се намазала!“.

И Дороти се влюби в него.

Аз й казах, че при създалите се обстоятелства най-добре сватбата да се състои в задната стаичка на някое гражданско отделение, където клюката ще отмине отсъствието на цялата фамилия на младоженеца. Но съвсем изненадващо Дороти започна да става много, много изискана и пълна с етикет и пожела истинска сватбена церемония в църква. И се оказа, че дори изпратила телеграма на баща си да дойде чак от Модесто, за да я заведе до олтара. Аз обаче я предупредих, че много рискува, понеже единственото, което баща й може да прави пред обществото, е да скача от покривите. И затова много се разтревожих. Но нищо не можеше да спре Дороти и дори поръча гравирани покани от „Картие“ и ги разпрати не само на цялото Висше общество, но и на всичките си приятелки от „Фолис“.

И всичките й приятелки приеха поканата, както и всички млади членове на Висшето общество. Старите отказаха. Искам да кажа, с изключение на старата г-жа Вандървент, която не бе разбрала за какво момиче се жени Чарли, понеже единственият вестник, който чете, е „Крисчън сайънс монитър“ и не знае, че по света има толкова зло.

В деня преди сватбата двете с Дороти отидохме да посрещнем баща й на гарата. Той слезе от влака с четири куфара, които толкова тежаха, че трябваха по двама носачи на куфар. Бяха пълни само с пиене — домашно производство — и баща й го носеше не защото не обичаше да пие чуждо, а защото се гордееше с постижението си. Аз обаче казах на Дороти, че този вид постижение едва ли е най-подходящото за една християнска церемония в църква.

Оказа се обаче, че е било чудесно хрумване да покани г-н Шоу. Понеже той има голям опит да води момичетата надолу по стълбата. И когато заведе Дороти до олтара и даде ръката й на Чарли, го направи с такъв изискан жест, какъвто не бях виждала в църква.

След церемонията имаше сватбен прием в моя салон. И тук трябва да изразя възхищението си от поведението на някои от нас. Искам да кажа, че всички момичета от „Фолис“ бяха напълно обладани от светостта на случая. И дори г-н Шоу, който доста пи, се държеше все по-изискано. Обаче не мога да кажа същото и за Висшето общество. Аз самата се опитах да им дам добър пример и отказах да пия шампанско. Те обаче така се запиха, че най-накрая г-жа Вандървент реши да си тръгва, за да не се издаде, че не одобрява поведението им, ако остане. Тя се извини заради тях и каза, че момичета като мен и Дороти, които наистина разбират важността на случая, са истинската основа на Обществото. А после каза, че единственият, на когото ще позволи да я изпрати до къщи, е чудесният г-н Шоу.

Аз казах на Дороти да предупреди баща си да внимава да не прекали с галантността си и тя го дръпна в един ъгъл и му каза: „Слушай, татко! Само да се опиташ да се държиш неприлично със старата г-жа Вандървент, още утре те качвам на първия влак и напускаш нюйоркското общество!“.

На следващия ден прислужникът на г-жа Вандървент казал на шофьора ми, който пък казал на камериерката ми, че бащата на Дороти се държал „неприлично“ в кабриолета, но на г-жа Вандървент това, изглежда, й харесало.

Така че в края на краищата всичко завърши добре и последният път, когато видях Дороти, Чарли й правеше забележка във влака за Атлантик сити, а тя се държеше по-изискано от когато и да било и дори проявяваше чувство за възвишеност.

А старата г-жа Вандървент и аз станахме просто неразделни, понеже излезе, че имаме еднакви идеали. И смятам, че много скоро ще ме приемат във Висшето общество, понеже напоследък се наложи да изключат доста членове от там, та все някой трябва да заеме мястото им и това сигурно ще съм аз.

И когато ме приемат, ще се опитам да вкарам и Дороти, понеже винаги и във всичко сме били заедно. А ако я приемат във Висшето общество, ще се наложи да започна да вярвам, че светът е наистина добро място дори и за момиче като Дороти.