Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
But Gentlemen Marry Brunettes, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2012)
Разпознаване и корекция
Dani (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Анита Лус. Джентълмените се женят за брюнетки

Американска. Първо издание

ИК „Слово“, Велико Търново, 1994

Редактор: Йордан Дачев

ISBN: 954-439-097-9

История

  1. — Добавяне

Глава осма

Никой не бил учил Дороти как да се облича и вместо да носи розово или небесносиньо като всички момичета, тя се обличала в яркочервено и още като я погледнели, джентълмените решавали, че е от онези момичета, които не се нуждаят от помощ. Понеже джентълмените може и да се заглеждат по червеното, но нищо не задържа вниманието им така, както розовото и небесносиньото. И вместо да се опита да се запознае с някой джентълмен, от когото да понаучи нещо, през целия път до Ню Йорк Дороти слушала смешните спомени на един чернокож кондуктор. Така че, когато пристигнала в Ню Йорк, не познавала нито един джентълмен, който да й подаде ръка за помощ. Но въпреки това била преизпълнена с увереност и дори не предполагала, че не прилича на другите момичета. А най-голямата й грешка била, че вместо малък куфар или чанта, носела кошница от броненосец.

Когато излязла от Централната гара, Дороти тръгнала по Четиридесет и пета улица да си търси хотел. Опитала се да влезе още в първия, който видяла, но портиерът я погледнал, погледнал кошницата и не я пуснал вътре — казал, че не приемали животни. Дороти се опитала да му обясни, че това бил мъртъв броненосец, дето не можел никого да ухапе, но той й казал, че в този хотел никога не е имало ни жив, ни мъртъв броненосец и тя за коя се мислела, че да нарушава правилника.

Дороти обаче си умира за препирня и му отвърнала, че щом са разрешени куфарите от крокодилска кожа, нямали право да дискриминират броненосците. Портиерът не приел аргументите й и тъй като около тях започнала да се събира тълпа, се наложило Дороти да продължи пътя си.

Следващият хотел се оказал много изискан и само за възрастни дами. Дороти влязла във фоайето и там седели доста от тях. Тя окачила кошницата на облегалката на един стол и се приближила до администрацията. В този момент една възрастна дама понечила да седне на стола, но забелязала броненосеца и припаднала. След като минала паниката, администраторът смръщено изгледал Дороти и й казал, че нямали свободни стаи. Тогава тя решила да опита късмета си на Четиридесет и четвърта улица. Според мен обаче нито един изискан хотел нямало да я приеме, ако не се била намесила Съдбата.

Понеже следващият хотел се оказал „Алгонкуйн“, където отсядат всички известни актриси и други звезди. Точно когато влизала, Дороти се сблъскала на входа с Бъстър Кийтън и цяла група актьори, които тъкмо се връщали от снимки и били облечени в смешни дрехи. Администраторът си помислил, че и тя била с тях, дал й стая и разбрал грешката си чак, когато всички се преоблекли и слезли за вечеря. Но вече било много късно.

Когато влязла в ресторанта, Дороти забелязала, че била център на вниманието. И както тя самата казва, хвърлила им по един „мръсен“ поглед, че така я зяпали, само защото била добре облечена. Влязла много самоуверено в специалния салон, запазен само за известни литератори и актьори. А Джордж, главният келнер, толкова се сащисал, като я видял, че й дал маса. За вечеря Дороти си поръчала салата от омари, пилешка салата и плодова салата и решила, че вече е станала Светска дама.

Скоро се сприятелила с келнера, дето обслужвал нейната маса, и му казала, че е дошла в Ню Йорк, за да играе, във „Фолис“. Той казал на Джордж, а когато всички знаменитости попитали Джордж коя е Дороти, той им казал, че тя си мислела, че е дошла в Ню Йорк, за да играе във „Фолис“. Това много ги разсмяло. Така Дороти станала за смях на целия хотел „Алгонкуйн“. А най-много й се смеела Кръглата маса на известните критици. Понеже един от тях се опитвал да уреди във „Фолис“ една негова позната, която наистина имала какво да предложи на публиката. И той добре знаел колко трудно било да се добереш до г-н Зигфилд.

Онова момиче било красива имитация на руска княгиня от типа жена вамп. Имала гарвановочерна коса и черни очи, доста отчаяно антиболшевишко изражение и слабост към висящи антични обеци. Дороти казва, че заслужава уважение за това, че била измислила начин да изглежда добре, без да използва вода. И хората навсякъде я заглеждали и се питали коя е. Отгоре на всичко била и много умна — нещо рядко срещано — и можела с часове да говори почти на всякаква тема. А най-много обичала да разговаря с някой джентълмен на тема Любов.

Но, разбира се, не била подходяща за „Фолис“, понеже била прекалено драматична. Освен това не можела да играе и в истинска драма заради ужасния си европейски акцент. Но се била заканила, веднага щом усъвършенства американския, да покаже на всички американци своята интерпретация на известния г-н Стриндберг. И с нетърпение чакала да я приемат във „Фолис“, за да може да се запознае с богати любители на Изкуството, които да финансират нейния собствен театър.

Неслучайно цялата Кръгла маса я смятала за божествена. А Питър Худ, който я бил открил, се влюбил лудо в нея. Първия път, когато се запознали, той я завел на литературна забава в „Алгонкуйн“, на която всички писатели, дето денем си напрягали мозъка да измислят нещо забавно, си напрягали мозъка и цяла нощ да играят на шаради[1]. Посред една шарада обаче един от великите писатели толкова се въодушевил, че изтървал горяща свещ върху една от онези сладки хартийки, в които са увити бонбоните. Така станал пожар и всички панически се разбягали. Но когато на улицата се преброили, се оказало, че един липсва. Това била руската княгиня. Питър Худ решил, че е длъжен да й спаси живота, тъй като той я бил довел на забавата. Втурнал се в огъня и когато открил княгинята, тя седяла в унес и шепнела колко е прекрасен пламъкът! Тогава Питър Худ разбрал, че тя била по-различна от другите красиви момичета. Била пълна с Душа? Той стоял и я гледал прехласнато, а междувременно пожарът угаснал. Така всички разбрали, че тя е гений. И от тогава цялата Кръгла маса започнала да я боготвори. И всички се опитвали да я представя на г-н Зигфилд, но той все не бил в кантората. Та не е чудно, че се присмивали на момиче като Дороти.

Тя обаче още първия ден се обадила на борсовия посредник и му казала, че носи за него писмо от Чарли Брийн. Той много се зарадвал, понеже борсовите посредници умират да запознават момичета с г-н Зигфилд. И затова й казал, че веднага идвал да я вземе и да я заведе на обяд в „Риц“. Когато обаче я видял, сякаш се постреснал. Огледал я, пак я огледал и интересът му май започнал да се изпарява. Понеже Дороти току-що била открила щанда за фалшиви бижута в магазин „Блумингдейл“ и външността й била още по-стряскаща. Така че борсовият посредник я завел в едно кафене, посещавано от художници, където никой нямало да обърне внимание на дрехите й.

Дороти обаче въобще не знаела как да задържи вниманието на един борсов посредник. Все се опитвала да го разсмее, а то само по себе си е вече фатално. Искам да кажа, че борсовите посредници обичат да се смеят само ако са на театър или пък ако си разказват помежду си рисковани истории. Но когато са с някое момиче, те са сериозни и желаят да му дадат добри съвети.

Та затова първото нещо, което той казал на Дороти, било, че Ню Йорк е пълен с пороци. Но вместо да го слуша с уважение, Дороти го попитала дали не знае някой и друг адрес. Тогава разговорът сякаш замрял. В края на краищата обаче той решил да преглътне и се почувствал по-добре. Обяснил на Дороти, че трябва много да внимава с какви джентълмени се запознава и първо да го пита дали може. А Дороти му казала, че единственият, с когото се била запознала било момчето от асансьора в „Алгонкуйн“ и че, ако той не го одобрявал, тя можела отсега нататък да използва стълбите. Тогава той започнал да се чувства много неудобно с момиче, за което явно нямало нищо свято. Но се сетил, че Чарли Брийн му бил приятел и затова обещал да се опита да й помогне.

Изглежда обаче, единственото общо между борсовия посредник и г-н Зигфилд бил адвокатът им. Затова той поканил този адвокат на обяд, а поканил и Дороти. Адвокатът добре я огледал и обяснил, че за съжаление преди няколко дни бил препоръчал на г-н Зигфилд един контрабандист, чието уиски се оказало чист дървесен спирт, та точно сега нищо не можел да направи за нея.

Скоро обаче парите на Дороти свършили. Но нея това никога не я е тревожило, така че продължила спокойно да си прекарва времето във фоайето на „Алгонкуйн“ и все повече да се сприятелява с момчето от асансьора. И всички, които влизали или излизали оттам, се спирали и я питали: „Е, госпожице Шоу, кога започвате при г-н Зигфилд?“. Докато една сутрин Дороти толкова се ядосала, че отишла направо в кантората на г-н Зигфилд в театър „Ню Амстердам“ и се заприказвала с пиколото там. Попитала го дали случайно не може да я запознае с г-н Зигфилд, а пиколото й казало да почака малко и влязло в кабинета на г-н Зигфилд. След малко вратата се пооткрехнала, пак се затворила, а когато пиколото излязло оттам, казало на Дороти, че може да влезе. Ето така тя се запознала с г-н Зигфилд.

И Дороти казала, че това, което се случило по-нататък, било истинско чудо. Г-н Зигфилд я накарал да застане срещу светлината и добре я огледал, като не спирал да пуши пурата си. После написал бележка на г-н Джийн Бък да я включи в представлението и й казал да се яви в понеделник на репетиция.

Според мен обаче това не било никакво чудо, а просто Геният на г-н Зигфилд. Понеже той може да прозре през всички лоши качества на едно момиче и да види добрите. И Дороти казва, че всеки борсов посредник просто би подминал всички момичета от „Фолис“, ако, разбира се, г-н Зигфилд вече не ги е открил. Понеже борсовите посредници винаги допускат грешката да изберат някое префинено момиче, а после се чудят какво не й достига, та да я вземат във „Фолис“. На борсовите посредници, изглежда, не им достига Психология, та да разберат, че всъщност техният истински идеал е малката провинциална красавица, която са целунали, когато са били шестнайсетгодишни. Но г-н Зигфилд добре познава Психологията и затова избира точно такива момичета. И Дороти казва, че единственото, което прави, за да ги „възвеличи“, е, че ги кара да си изчистят сламките от косата и да спрат да си колосват бельото. Що се отнася до роклите им, той предпочита да взимат моделите от Париж, щата Кентъки, а не от Париж, Франция. Понеже никой не знае по-добре от него, че капките и каренцата са по-ослепителни за борсовия посредник, отколкото фината коприна. Всъщност, когато не са на сцената, момичетата от „Фолис“ съвсем приличат на докарани направо от пикника на неделното училище в малко градче.

И е направо губене на време да се пращат препоръчителни писма на г-н Зигфилд, понеже годишно той получава около 20 хиляди и във всички тях се казва дословно едно и също:

„Уважаеми г-н Зигфилд,

С това писмо бих искал да Ви представя госпожица еди-коя си — невръстно момиче, пълно с амбиции, което трябва да издържа семейството си и на което аз единствено искам да помогна“.

А Дороти казва, че когато г-н Зигфилд получи подобно писмо, това най-често означава, че невръстното момиче пристига с ролс-ройс и е вече така „обработено“ от някой г-н Беидъл или г-н Тапе, че съвсем е изгубило индивидуалността си. А най-добрите момичета на г-н Зигфилд самички са си дошли при него, направо от Четиридесет и втора улица.

След срещата си с г-н Зигфилд Дороти се върнала право в „Алгонкуйн“ и първият, когото срещнала във фоайето, се случил г-н Худ — покровителят на известната руска княгиня.

Както обикновено, той попитал Дороти: „Е, госпожице Шоу, кога започвате при г-н Зигфилд?“. Дороти отговорила: „В понеделник“. Той просто не повярвал на ушите си, та се наложило тя да му покаже бележката до г-н Бък и тогава той едва не умрял. Новината светкавично обиколила фоайето и всички едва не умрели. А когато руската княгиня научила, тя наистина почти умряла. Понеже била прекарала пред кабинета на г-н Зигфилд осем седмици с десет препоръки в ръка, но не била допусната дори през прага на приемната.

По-късно Дороти открила, че щом някой му пращал интелектуално момиче, г-н Зигфилд първо добре го оглеждал през процепа на вратата. И ако отгоре на всичкото се окажело и от типа „жена вамп“, въобще не се стигало до среща между тях. Понеже никой не знае по-добре от г-н Зигфилд, че жените вамп за нищо не ги бива. Затова във „Фолис“ никога не е била допускана жена вамп. И дори знаменитата Долорес, макар и впечатляващо красива и стройна брюнетка, не е от вампирския тип, а е цяла Мадона.

Та се оказало, че всъщност умът и душата на руската княгиня не й помогнали кой знае колко. Понеже този тип момичета може да представляват интерес за литературните джентълмени, но не и за борсовите посредници. Никой борсов посредник не се чувства добре в компанията на момиче, което обича да говори на рисковани теми, като например за Любовта. Момичетата, които говорят за Любов, са най-известни с това, че като правило джентълмените се стремят да ги избягват.

И както по-късно се оказа, г-н Зигфилд наистина имал право — Дороти сега е едно от най-известните момичета в Ню Йорк, а от руската княгиня излязло само статистка в драмите за селския живот например в Унгария.

Когато приятелят на Чарли Брийн разбрал, че Дороти репетирала във „Фолис“, онемял от почуда. А щом се съвзел, започнал да разбира, че въпреки всичко в Дороти имало нещо. А самата Дороти скоро започнала да се досеща, че имало нещо не наред. Затова захвърлила фалшивите бижута и червените сатенени рокли, а в замяна на това си купила розова карирана ленена рокля от Шесто авеню и така заприличала на останалите момичета от „Фолис“.

Приятелят на Чарли Брийн, изглежда, започнал да му праща телеграми в Калифорния, в които се хвалел как бил уредил Дороти във „Фолис“. Това много ядосало Чарли и той му изпратил саркастична телеграма, която гласяла: „Гади ми се от теб! Заслугата не е твоя! Признай кой я откри!“.

Освен това Чарли започнал всеки ден да праща телеграми на Дороти и в тях поздравявал сам себе си, че я бил открил. Обаче трябвало да остане в Калифорния заради полото и, в края на краищата, станал дори световен шампион. И тогава изпратил на Дороти телеграма, че най-щастливият ден в живота му щял да бъде, когато дойде в Ню Йорк и направи голямо парти в нейна чест.

И докато Чарли Брийн напрягал всички сили по-скоро да дойде в Ню Йорк, Дороти репетирала във „Фолис“. И, разбира се, първото нещо, което направила, било да си намери приятелка. Но вместо да се запознае веднага с някоя звезда, тя продължавала да търси.

Тук трябва да кажем, че във „Фолис“ винаги има 18 момичета, които са английският балет. Те нищо друго не правят, освен да се скъсват от репетиции — не ходят по забави, понеже, също като войниците, трябва непрекъснато да се упражняват. В резултат на това са като едно-единствено момиче — не само на сцената, но и в живота. Та когато Дороти си търсела приятелка, тя си избрала балета. Искам да кажа, не едно момиче, а наистина целия балет. И вместо да се вози в ролс-ройс с някое момиче с Бъдеще, тя обикаляла улиците на Ню Йорк с цял английски балет. Понеже никое момиче от балета не ходи никъде без останалите 17. Дороти казва, че направила този избор, понеже дотогава не била чувала кокни[2]. И можела с часове да слуша английския балет, без да й омръзва:

Най-сетне една сутрин Чарли Брийн пристигнал в Ню Йорк, завел Дороти на обяд, а след това трябвало незабавно да замине за фамилния си дом, понеже баща му се бил разболял от пневмония. Обаче казал на Дороти, че ще се върне към 10 часа вечерта и ще я заведе на парти, което организирал в нейна чест.

След репетицията, вместо да се прибере вкъщи и да си почива за вечерта, Дороти и английският балет се качили на автобуса и отишли на Кони Айлънд[3]. И Дороти така се забавлявала на въртележката, че забравила да си поглежда часовника. Когато се прибрала, часът бил 12, Чарли Брийн я чакал във фоайето вече от два часа и бил толкова нервен, че щял всеки момент да избухне.

Бележки

[1] Игра на отгатване на думи чрез драматизираното им представяне.

[2] Лондонски диалект, особено характерен за нисшите класи. — Бел.прев.

[3] Кони Айлънд — увеселителен парк в Бруклин. — Бел.прев.