Анита Лус
Джентълмените се женят за брюнетки (7)

Глава седма

Дороти обаче казва, че според нея, а и според публиката и критиката играта й въобще не станала по-прочувствена от това, че била научила нещо повече за Живота. Според мен обаче работата е в това, че се оказало, че не е чак толкова приятно да научиш нещо за Живота. Искам да кажа, че силата на Дороти не е в разговорите насаме с някой джентълмен. И г-н Морган явно също забелязал това, та двамата решили просто да забравят за случилото се.

Веднъж трупата давала представления в Монтерей — град, пълен с хотели за отбрани хора. Между тях бил и цял отбор за поло. И кой мислите бил капитанът им? — Самият Чарли Брийн от известната богата фамилия Брийн.

Един ден отборът излязъл на ранна сутрешна тренировка и затова до вечерта играчите успели да се напият даже повече от обикновено. И решили да отидат на представлението. Обаче не обръщали внимание на сюжета, а подхвърляли обидни забележки към актьорите. Когато злодеят се нахвърлил върху г-н Морган, Чарли Брийн извикал: „Прасни го мутрата!“. Нещата явно отивали на зле, но тогава на сцената излязла Дороти в ролята на прислужница, която вдига телефона. Изведнъж отборът млъкнал и започнал да проявява интерес към пиесата. Дороти толкова им харесала, че когато трябвало да напусне сцената, те така се развикали, че представлението спряло. Явно познанията за Живота все пак се били отразили добре на актьорското майсторство на Дороти.

Отборът погледнал в програмата, прочел там името й и започнал да скандира: „Искаме Дороти!“. И нищо не било в състояние да ги спре. И тъй като било невъзможно да ги изхвърли навън, най-накрая се наложило г-н Морган да прати Дороти да седне при тях, за да може той да продължи играта си. А и без това нямало нужда повече от нея, тъй като в онази пиеса телефонът звънял само веднъж.

Щом Дороти седнала при тях, целият отбор изведнъж се укротил и се превърнал в безупречни джентълмени, особено Чарли Брийн. Изглежда, той от пръв поглед безумно се влюбил в Дороти. И дори когато се поуспокоил, алкохолът все пак избивал — Чарли дишал тежко в посока към Дороти, подпирал се на рамото й и мърморел нещо несвързано. Това обаче е много скучно за момиче като нея и затова след представлението, вместо да отиде с тях на вечеря с шампанско, Дороти се измъкнала с гардеробиера. Оттогава се специализирала в бягане от милионери.

На следващия ден отборът заминал на юг, обаче Чарли Брийн не забравил момичето, в което се бил влюбил. Написал й писмо и й казал веднага да замине за Ню Йорк, за да започне да играе във „Фолис“, а той щял да дойде да я види там някой ден. И сложил в плика още и писмо до един борсов посредник, който познавал г-н Зигфилд — директора на „Фолис“, както и чек за хиляда долара. Дороти обаче не обърнала внимание нито на писмото, нито на чека, понеже била толкова невежа, че си мислела, че парите могат да бъдат единствено в банкноти и монети.

Една вечер обаче Дороти и едно друго момиче от трупата си стягали багажа за Сакременто и Дороти случайно попаднала на писмото. Показала го на момичето, което някога познавало богат търговец на дървен материал и затова знаело какво е чек. Та то обяснило на Дороти и я посъветвало да отиде в Ню Йорк и да направи това, което джентълменът й казвал в писмото. Помогнало й да се приготви за път и даже й намерило шивач, който шиел по къщите.

Когато дошло време да отпътува за Ню Йорк, Дороти си помислила, че все пак г-н Морган бил вложил много старание да развие Изкуството й, та му купила бастун със златна дръжка. Понеже Дороти е от онези момичета, които правят подаръци на джентълмените. Но аз се опитвам да не я виня, понеже съм с широки възгледи и познавам Психологията, и затова добре разбирам, че някои хора не са виновни, че имат противоестествени инстинкти. Но ме побиват тръпки само като си помисля, как Дороти тръгнала за Ню Йорк — град, пълен със сладки момичета като нея, с по-малко от хиляда долара в джоба си и съвсем погрешни представи за Живота.