Анита Лус
Джентълмените се женят за брюнетки (4)

Глава четвърта

Според мен, ако едно шестнайсетгодишно момиче е толкова неразумно, че не разбира какво може да му се случи в една карнавална компания, то се приближава към ръба на пропастта.

Изглежда, Дороти се била сприятелила с гълтача на змии по прякор Къдравия. И когато трябвало да избира между ухажването на богат заместник-шериф и компанията на човек, чието цяло състояние било една кутия пълна със змии, Дороти без колебания направила грешния избор. И накрая заместник-шерифът толкова се разтревожил за нея, че сам отишъл при Къдравия и му казал, че трябва да се засрами от себе си, понеже, като непрекъснато го виждали с това младо момиче, което едва-що започвало да разцъфва, хората си мислели лоши неща.

Като за гълтач на змии Къдравия доста се изчервил и обяснил на заместник-шерифа, че те двамата с Дороти били просто приятели и никога не им било хрумвало за нещо Лошо. Той му благодарил все пак, че му отворил очите, и обещал да се опита да постигне нещо по-добро в бъдеще. И в резултат на този разговор следващия път, когато се видял с Дороти, Къдравия добре я огледал и отбелязал: „Ама че работа, малката! Ти май че си пораснала!“.

Част от работата на Къдравия в карнавалната компания се състояла в това да разлепя из целия град обяви за панаира. И се случило така, че бил чудесен пролетен ден и Къдравия поканил Дороти да отиде с него да разлепят плакати. Но когато стигнали до крайния квартал, тоя ги хвърлил всичките в една кофа за боклук и поканил Дороти да се разходят сред природата.

Качили се на трамвая и слезли на последната спирка извън града. Слънцето весело греело, небето било пълно с чуруликащи птички, а тревата — с прекрасни теменужки — въобще почти всяко момиче би се замислило за Любов, но не и Дороти. Искам да кажа, че тя съвсем не прилича на мен, понеже, когато съм насаме с някой джентълмен, независимо в каква среда, аз винаги имам предвид, че може да се случи нещо.

Къдравия уж случайно попитал Дороти какво мисли за семейния живот на г-н и г-жа ле Вино. Понеже според него бил идеален, въпреки че домът им бил в палатка. Но Дороти му казала, че едва ли щял да мисли така, ако трябвало да живее в този дом с тях. И се оказало, че търпението й било вече на изчерпване, и когато Ал ле Вино се обърнел към Пърл ле Вино с „агънцето ми“ за 29-и път някой ден, Дороти щяла да излее яростта си с помощта на някой камък.

Къдравия обаче се опитал да й обясни, че практически всеки човек изпитва поне веднъж в живота си това, което изпитвали г-н и г-жа ле Вино, с тази разлика, че те просто не спирали да го изпитват. А Дороти му казала, че ако той някога забележи, че тя изпада в подобно състояние, трябва непременно да насъска някоя от змиите си да я ухапе.

Това, изглежда, накарало Къдравия да млъкне и доста да се замисли. И после казал на Дороти, че тя явно все пак не била съвсем дорасла за такъв разговор и затова по-добре вече да се връщат в града.

Но през целия път Къдравия изглеждал доста унил и не проронил нито дума. Това накарало Дороти да се размисли дали наистина няма някога да се влюби и да започне и тя да се държи така отвратително като Пърл ле Вино.

Все пак обаче било пролет и полските теменужки доста миришели, та, в края на краищата, Дороти си казала, че може би няма да е толкова неприятно, ако някое момче я сграбчи и си открадне една целувка. Което само показва колко неизискани били мислите на Дороти по въпроса за Любовта.

Дороти продължила да мисли и най-накрая стигнала до заключението, че вече доста е чувала за Любовта и било време сама да се убеди дали наистина е толкова интересно, колкото го рекламират. Смятам, че не можем да я обвиняваме за недоверието й, понеже била прекарала целия си живот сред хора, които рекламирали гълтане на змии и състезание с ножове, и тя добре, знаела какво се криело зад рекламите.

Така Дороти решила сама да опита и единственият, който според нея щял да прояви интерес, бил заместник-шефът, понеже Къдравия не бил „за любовен роман“. Когато се върнали в карнавалната компания, заместник-шерифът, както обикновено, седял зад палатката на семейство ле Вино и уж помагал на Пърл да чисти грах, но всъщност не спирал да се оглежда за Дороти. И тъй като тя била вече решила да опита, отървала се от Къдравия и за първи път рекла няколко любезни думи на заместник-шерифа. Така се стигнало до уговорка вечерта да отидат заедно на кино.

Когато дошло време, Дороти зарязала машината за вафли и отишла в града със заместник-шерифа. И каква случайност! — давали филм за Любовта, а песента била „Целуни ме пак“. Накрая Дороти решила да разреши на заместник-шерифа да й държи ръката. Дороти каза обаче, че би дала цял долар, ако може да разбере той какво толкова намирал в това, понеже според нея било все едно да държиш някоя от вафлите й, само че стояла дълго под дъжда. Та си казала: „Ако това е всичко, семейство ле Вино наистина са тъпаци!“.

Но решила все пак да не избързва и да позволи на заместник-шерифа да я целуне, когато я изпраща. След филма улиците били вече пусти и доста тъмни, ако не се смята луната. Спрели пред палатката на семейство ле Вино и Дороти оставила заместник-шерифа да разказва надълго и нашироко за красотата на девичеството, особено ако момичето скоро щяло да стане жена. И когато най-сетне млъкнал, тя стиснала зъби и му разрешила да я целуне. А след като всичко свършило, се почувствала като момченце, което току-що е открило, че дядо Мраз всъщност е директорът на неделното училище. Изглежда през цялото това време Къдравия се криел зад палатката, за да е сигурен, че нищо лошо не се е случило на Дороти в града. И когато тя позволила на заместник-шерифа да я целене, Къдравия излязъл от скривалището си и с гневен тон казал на Дороти да се прибира и да си ляга. А после дълго обикалял наоколо и си говорил нещо със заместник-шерифа.

На сутринта заместник-шерифът се появил и казал на г-жа ле Вино, че се е обадил на майка си да дойде и да отведе Дороти в дома им в Сан Диего, където Дороти ще ходи на училище, и когато достатъчно се образова, ще видят какво ще правят, понеже той имал брачни намерения.

Като чула новината, Дороти веднага разбрала, че това е работа на Къдравия. Потърсила го и го намерила при змиите. И добре му се накарала, че заради него една възрастна дама, като майката на заместник-шерифа, трябвало да бие толкоз път заради някаква си шега, която дори не е смешни, понеже Дороти въобще не можела и да си представи да тръгне със заместник-шерифа.

После дошъл ред на Къдравия. И той й казал, че въпреки че тя не забелязва, всичките й приятели от карнавалната компания се тревожели за нея. И че била голям Проблем, на който Къдравия се бил отказал да търси решение. Понеже не можел да си обясни как едно момиче може сутринта да говори толкова невинно за Живота, а вечерта да правя със заместник-шерифа каквото тя правела. Дороти доста се напънала да измисли някакво обяснение, но, изглежда, не успяла.

Къдравия казал, че й е време да научи нещо повече за морала, а карнавалната компания не била подходящо място за това. Понеже всичко, което правели там, било непочтено. И дори самата Дороти имала навик да краде от лепилото за плакатите и да прави от него вафли. Къдравия допълнил, че нямал високо мнение за умствените възможности на заместник-шерифа, но че той все пак бил виден и богат, така че едно младо момиче щяло да бъде на сигурно място при майка му. Та Дороти трябвало да бъде благодарна и да замине с тях, за да се научи на почтеност, а после, ако й писнело, винаги можела да избяга.

Дороти дълго умолявала Къдравия да й позволи да остане в карнавалната компания и му обещавала да се промени и да слага яйца във вафлите. Но тогава се оказало, че самият той смятал да напусне компанията, понеже бил разбрал, че гълтането на змии към нищо добро не водело, и даже съжалявал, че по-рано не бил разбрал това, та да се е захванал с друга работа и сега да можел да предложи нещо на едно момиче. И добавил още, че бил изпратил в Канзас сити чек за 3 долара за немски точила и щом ги получел, щял да тръгне по света и да стане Човек.

Като чула, че Къдравия напуска, Дороти разбрала, че животът й в карнавалната компания е вече минало, понеже едва ли щяла да понася семейство ле Вино, без да има с кого да им се посмее. Оставала само една възможност и Дороти обещала на Къдравия да изчака да пристигне майката на заместник-шерифа, добре да я огледа и ако се окаже, че могат да се понасят, да опита.

Имало обаче нещо странно — заместник-шерифът непрекъснато се опитвал да завлече Дороти в някой тъмен ъгъл и да й говори. А Дороти казва, че никога не била чувала такъв конгломерат от християнство и поезия от устата на някой, дето не можел да си отлепи ръцете от нея. Чудела се дали да каже на Къдравия, но тъй като се срамувала, че е такъв Проблем, решила да не го тревожи повече със себе си.

На следващата сутрин Дороти, Къдравия, семейство ле Вино и заместник-шерифът отишли да посрещнат на гарата майка му. Когато тя слязла от влака, се оказало, че е дребничка безобидна жена. Заместник-шерифът се втурнал към нея и я разцелувал. Цялата карнавална компания я заобичала, защото нищо не трогва сърцата така, както нечия майка. А Ал ле Вино обикалял палатките и разправял на всички с прочувствен глас: „Каква мила дама!“. Още същия следобед заместник-шерифът най-сетне арестувал Доктора и вече можели да тръгват обратно към Сан Диего.

Карнавалната компания обаче доста се натъжила, понеже Дороти била прекарала с тях целия си живот. Направили забава в нейна чест в голямата палатка, г-жа ле Вино донесла кейк и лимонада и Дороти получила подарък — голяма библия, та да види майката на заместник-шерифа какви хора имало в карнавалната компания. И всички много плакали и целували Дороти и сантиментално говорели по въпроса за Майката. И давали на Дороти добри съвети. Тя обаче забелязала, че заместник-шерифът говорел толкова много, че майка му не можела да си отвори устата от него. Но тъй като всички били много доволни, Дороти решила да не им разваля настроението и затова си премълчала. Скоро станало време за влака. Настъпил моментът Дороти да се сбогува с Къдравия и той й казал да се измъкне незабелязано зад палатката. Така двамата провели сред змиите последния си разговор и Къдравия й дал за спомен кошница, за каквато Дороти винаги си била мечтала, направена от черупката на броненосец, подплатена с китайска коприна и место дръжка панделка от носа до опашката. Според мен обаче е много жестоко да се избиват малките броненосци, за да се правят кошници. Хората трябва да убиват животните само ако ще направят от тях нещо полезно — например хермелинова наметка.

Дороти поблагодарила на Къдравия за кошницата, и на свой ред му подарила машината за вафли, за да може той, като я продаде, да си купи за спомен сгъваема масичка, на която да подрежда немските точила и винаги да си спомня за нея. Къдравия обаче отговорил, че ако искал да стане Човек, не бивало да приема подаръци от едно момиче.

Тогава чули, че всички викали Дороти, понеже вече закъснявали за влака. Втурнали се към гарата и настъпило такова объркване и прощални целувките единственото, което Дороти си спомня, е, че Къдравия се качил на стъпалото на влака и извикал: „Сбогом, приятелче! Ако не се видим пак не забравяй, че за мен винаги си била като адски огън!“.

После скочил, понеже влакът вече бил тръгнал. Но Дороти забелязала особения начин, по които я погледнал, и затова, като влязла в купето и седнала до майката на заместник-шерифа, доста се позамислила. И изведнъж й просветнало, че Къдравия бил влюбен в нея! И направо й призляло, че човек, от когото винаги се била възхищавала, можел да се размекне също като Ал ле Вино.