Димо Божков
Великани на животинския свят (25)

Послеслов

В предговора на съветското издание на книгата си „На островите на дракона“ Пиер Пфефер пише следното за комодския варан:

„Като зоолог и приятел на природата ми остава само да пожелая да се запазят и за бъдещите поколения драконовите острови и странната фигура на този чудовищен гущер, който се е появил на земята преди около сто и шестдесет милиона години, да продължава още хилядолетия да се очертава все така на фона на чудесните пейзажи на Южните морета.“

Пожеланието на видния френски учен е действително прекрасно. Но то би могло да се изкаже не само за комодския варан, а и за всички останали великани на континентите и на морето. Пък и не само за тях.

В наши дни защитата на природата и най-вече на живата природа е наистина първостепенна задача. Наш дълг е да запазим за идните поколения преди всичко най-ценните и интересни организми, които съществуват на нашата планета. А освен тях и още толкова други растителни и животински видове! Защото — нали не сте забравили, драги читателю — човечеството може да строи космически кораби, орбитални станции, свръхзвукови самолети, атомни подводници и още всякакви други най-сложни апарати и машини, но то все още не може да създаде по изкуствен начин и най-малката тревичка, та дори голата, едноклетъчна амеба.

Ако обърнем поглед към далечното минало, ще видим, че в течение на милиарди години цялата история на организмовия свят върху нашата планета е всъщност една непрекъсната драма между живота и смъртта. Неизброимо множество индивиди, грамадно число видове и цели животински и растителни групи са изчезвали от лицето на Земята, а на тяхно място са се появявали нови, които са били по-добре приспособени към изменилите се условия за съществуване. Ако понастоящем на нашата планета са познати около 1,5 милиона видове животни, броят на измрелите е поне 5–6 пъти по-голям! И все пак победител в тази борба неизменно е излизал животът, защото въпреки страхотната жътва на смъртта той винаги е оцелявал и процъфтявал, като постепенно е завладял почти цялата повърхност на нашата планета — от най-високите планински върхове до глъбините на Световния океан.

Така е било в течение на милиарди години, когато животът се е развивал само въз основа на суровите и неумолими закони, които действуват сред живата природа. Ала с появата на човека нещата постепенно са се изменили. Не може да се отрече фактът, че ако пътят, извървян от човечеството, от неговата люлка до наши дни, е бил, общо взето, осветяван от лъчите на еволюцията и прогреса, то като зловещи призраци по този път стоят сенките на множество животински видове, станали безвъзвратно жертва на „господаря на планетата“. И това, което е най-страшно, е обстоятелството, че колкото повече е напредвала науката и техниката, толкова повече са се увеличавали тези „призраци“, та чак до наши дни. Няма съмнение, че една от главните причини за окончателното изчезване или страхотното намаляване броя на множество животински видове от предисторическо време до днес е прякото им изтребване от човека.

Има сериозни основания да се смята, че още неолитният ловец е станал причина в някои области да изчезне един от най-могъщите сухоземни бозайници — мамутът. Въпреки примитивните си оръжия нашият далечен прадед е унищожавал тези древни гърбати слонове, водейки тежка борба за своето съществуване. В някои негови селища, така наречените „стоянки“, са открити кости дори от 1 500 мамута!

Вече в историческо време на различни места е продължило изтребването на още много други едри животни, някои от които са изчезнали окончателно от лицето на Земята. Подобно избиване е ставало и много векове, преди да бъде открито огнестрелното оръжие. Като пример може да бъде посочено изтребването на лъва на Балканския полуостров.

Още от някои съчинения на Херодот, Ксенофонт и Аристотел е известно, че лъвове са живеели някога и в южните части на Балканския полуостров. Предполага се, че последните екземпляри от тях са били избити по тези места някъде около прехода между старата и новата ера на нашето летоброене.

Едно от най-едрите животни, изтребено окончателно от човека в историческо време, е турът, или дивият бик, който е родоначалник на различни породи едър рогат добитък. Турът е бил разпространен в миналото почти в цяла Европа, а също така в някои области на Африка и Азия. В пределите на България това животно се е срещало още докъм края на XIII век, а последният тур е бил убит в Полша през 1627 г.

Откриването на огнестрелното оръжие и неговото все по-голямо усъвършенствуване са се оказали гибелни за много видове едри животни. Съчетано с безогледна ловна страст или жажда за печалби, то е заплашвало с окончателно изтребване дори някои от най-едрите животни на Земята.

Общо през историческо време на нашата планета са изчезнали около 250 вида животни, голяма част от които са били пряко изтребени от човека. Освен тура такива са били например споменатите берберски и капски лъвове в Африка, гигантската птица моа на Южния остров в Нова Зеландия, морската крава на Стелер, която се е срещала около някои острови в Берингово море, едрата нелетяща птица дронт, живяла на Маскаренските острови в Индийския океан, и още много други.

Освен чрез пряко избиване човекът е причинил и по косвен начин гибелта или е допринесъл за катастрофалното намаляване броя на множество диви животни.

Безогледното изсичане или унищожаване на горите, усвояването на все нови и нови площи за селскостопански, жилищни, транспортни и други нужди, пресушаването на обширни блатисти местности и пр. лишават множество видове от пригодните за тях места за обитаване и размножаване и това е една от главните причини за намаляването на техния брой в различни страни на света. Страшни опустошения върши и все по-голямото замърсяване на въздуха, водите и почвата с различни вредни отпадъчни продукти, с отровни и радиоактивни вещества. Може да се каже, че това замърсяване представлява в наши дни дори по-голяма опасност за дивите животни, отколкото прякото им избиване, изсичането на горите, пресушаването на блатата и пр., тъй като то взема вече планетарен мащаб. Замърсяването на Световния океан с нефтени продукти е красноречив пример в това отношение.

Ето защо все по-могъщи стават в наши дни гласовете, които призовават да се защищава природата и да се спасят множество животински и растителни видове от окончателно изчезване. Въпросът е не само изключително важен от научно и практическо гледище, той има и известна морална страна.

Колкото могъщи и силни да са великаните всред животинския свят, те са безпомощни пред съвременния човек. И поради това наш дълг — дълг на културното човечество към края на 20-ти век е — да ги спасим! И не само тях!

Ние трябва да завещаем на идните поколения не само най-значителните постижения на науката, културата и техниката на нашето време, но и да се погрижим да им предадем живата природа на нашата планета с всичките й приказни чудеса.