Димо Божков
Великани на животинския свят (4)

Бронирани морски исполини

Измежду влечугите типични обитатели на солената водна стихия са някои видове едри МОРСКИ КОСТЕНУРКИ.

На първо място по своите размери е безспорно кожестата костенурка (Dermochelus coriacea), която е най-едрата костенурка на нашата планета. Тя е разпространена главно в тропиците, но понякога навлиза и във водите на умерените морета. Намирана е, макар и твърде рядко, в Средиземно и Адриатическо море. Понякога достига дори атлантическото крайбрежие на Европа, а също така бреговете на САЩ и Чили.

Тялото на кожестата костенурка има действително внушителни размери — тя достига докъм 2 м дължина и 600 кг тегло. Гръбната му страна е тъмнокафява, а коремната белезникава, с черни петна.

Корубата на кожестата костенурка е твърде своеобразно устроена. Горната й половина — гръбният щит — е покрита от дебела кожа и се състои от няколкостотин многоъгълни костени плочки, които не са свързани с гръбначния стълб и ребрата, както при останалите костенурки. По гръбния щит минават надлъж седем реда от по-едри плочки, които образуват килове. Долната половина на бронята — коремният щит — не е напълно вкостена и остава гъвкава и мека. По нея минават пет надлъжни кила от по-едри плочки.

В млада възраст главата, шията и крайниците на кожестата костенурка са покрити с дребни рогови плочки, които по-късно опадват и кожата остава гладка. Крайниците на този вид, както и на останалите морски костенурки, са превърнати в плавници. При кожестата костенурка предните крайници са повече от два пъти по-дълги от задните. Храни се главно с риби, раци, медузи и водорасли. Всъщност тя е всеядно животно и поглъща всяка достъпна за нея храна.

По-голяма част от живота си кожестата костенурка прекарва в морето. На суша излиза само през време на размножителния период, който обикновено е през май-юни. Тогава в пясъка на бреговете на някои самотни острови женската снася от 30 до 130 яйца с диаметър 5–6 см. След около два месеца от яйцата се излюпват малките костенурчета, които веднага отиват в морето. През един сезон женската кожеста костенурка снася 3–4 пъти. Месото е годно за консумация, макар че в някои случаи се е стигало и до отравяния вероятно след поемане от костенурката на животни, които вторично са предизвикали отравяне на месото й.

Кожестата костенурка става все по-рядка и понастоящем може да се смята за изчезващ вид.

Измежду другите едри морски костенурки има два вида, които, макар и твърде рядко, са улавяни и в Черно море. Това са зелената морска костенурка и главестата морска костенурка.

Зелената костенурка (Chelonia mydas) дължи името си на това, че мазнината й има зелен цвят. Наричат я още ядлива, или супена костенурка, поради това, че месото й има високи вкусови качества и много се цени.

Дължината на тялото на зелената морска костенурка достига до 1,40 м, а теглото й — 400 кг. Гръбната страна на животното е с променлив цвят, но най-често е маслиненозелена с жълтеникави петна, а коремната страна е жълтеникава или нечисто бяла.

Зелената костенурка населява най-вече тропичните и субтропичните морета. Въпреки големите си размери подобно на останалите морски костенурки тя е отличен плувец, но на сушата е бавна и несигурна. Ако бъде обърната по гръб, не може вече сама да се изправи и изоставена така, загива.

В биологията на зелената костенурка има една интересна особеност — докато е млада, тя е хищник и лови различни животни, а когато стане възрастна, преминава предимно към растителна храна и яде най-вече някои висши водни растения, по-малко водорасли, а рядко и някои животни (напр. медузи и мекотели).

Подобно на останалите морски костенурки и зелената костенурка прекарва по-голямата част от живота си в морето. Най-често се среща близо до бреговете, понякога дори пред или в самото устие на някоя по-голяма река. Обикновено плува близо до повърхността на водата, като от време на време се подава над нея, за да диша. Понякога зелената костенурка се носи по самата повърхност и тогава като че ли спи. При най-малкото разтревожване обаче веднага изчезва в дълбочина.

Интересно е размножаването на зелената костенурка. Мъжките оплождат женските в морето през октомври-ноември. От края на октомври до края на февруари женските излизат на брега на различни острови, за да снесат своите яйца. Мъжките остават в морето и не отиват на сушата.

Хубаво описание на снасянето на яйцата и поведението на женската зелена костенурка на брега ни дава Т. Рефли в своята книга „Чудесата на Големия бариерен риф“.

Ето какво пише той:

„Като правило женските костенурки излизат нощем на брега. На сушата те се чувствуват значително по-зле, отколкото във водата и придвижването по пясъка е свързано за тях с големи трудности.

Като се опира на предните си крака и прибира малко задните, костенурката прави няколко тромави, ситни крачки, след което трябва да почине няколко минути, за да набере нови сили и да продължи пътя си.

При движението си костенурката оставя по пясъка ясни следи. Отпечатъците от крайниците й се проточват като две успоредни, прекъсливи бразди, между които има лъкатушещи ивици, начертани от опашката на животното. Спускайки се обратно по склона на брега към водата, костенурката се чувствува много по-уверена и опашката й оставя по пясъка равномерна линия, успоредна на отпечатъците на крайниците. По такъв начин от следата на костенурката може лесно да се установи дали тя се е отправила навътре към брега или пък към морето, което е много важно за ловците.

Като се изкачи на някое издигнато място далеч от линията на прибоя, костенурката започва веднага строежа на гнездото. За целта избира участък, свободен от дървета и храсти. С помощта на предните си крака животното копае земята и след това със задните си крака я изблъсква настрана. Работата протича бавно, с чести и дълги прекъсвания. Когато изровената яма е вече достатъчно голяма, за да може да побере костенурката, започва вторият етап от строителството — ямата се пригажда за яйцата. Със задните си крака костенурката изкопава в гнездото нова ямичка с дълбочина около 42 см и диаметър към 30 см. В тази ямичка тя снася своите яйца.

Диаметърът на яйцата е малко по-голям от 2,5 см. Белите, леко овални яйца, с черупка, напомняща по своята структура пергамент, са много по-здрави от кокошите и не се чупят даже тогава, когато биват пуснати от значителна височина на земята. Костенурката снася първите яйца през интервал от 4–5 минути, след това интервалите видимо се съкращават. Средното количество яйца от едно снасяне в гнездото е около 120, но при различните индивиди е от 50 до 200 яйца.

Костенурковите яйца са твърде своеобразни. Така напр. техният белтък не се втвърдява при варене във вода. Европейците се отнасят към тази храна скептично, но за коренните жители на Австралия и прилежащите острови костенурковите яйца са любимо лакомство.

Когато снасянето на яйцата завърши, костенурката веднага започва да засипва изровеното гнездо, като методично утъпква и изравнява пясъка. Тази работа продължава дотогава, докато не останат почти никакви следи от ямата. След това костенурката се връща към морския бряг.

В случай че, копаейки ямата, костенурката се натъкне на някакво препятствие, напр. корени на дърво, тя обикновено се отказва да го преодолее и започва да рови гнездо на ново място. Отбелязвани са случаи, когато една и съща костенурка е изоставяла по няколко почти завършени гнезда.

За изпълнението на всички тези процедури женската костенурка употребява средно два до два и половина часа (от момента на излизането на брега до момента на завръщането във водата), като времето е от един до седем часа при различните индивиди. Една и съща женска през даден сезон може да снесе няколко пъти яйца, излизайки на различни места по брега или дори на различни острови. Същевременно през някои години много женски не снасят яйца. Наблюдатели успели през една нощ да преброят над петдесет костенурки, които излезли на брега да снасят яйца. Установено е, че мъжките никога не придружават своите «съпруги» на сушата, но почти винаги се намират във водата съвсем близо до брега. Те лесно могат да бъдат различени от женските по сравнително голямата им опашка, дължината на която понякога надминава тридесет сантиметра.

Яйцата се излюпват от топлината на слънчевите лъчи, като продължителността на инкубационния период се определя главно от времето и температурата на въздуха. В тропиците той е значително по-къс, но в района на островите неговата продължителност е 9,5–10,5 седмици. Загубите през време на инкубацията са твърде големи, средно се излюпват около половината от снесените яйца. Дължината на излюпващите се костенурчета е около 7,5 см; като пробие черупката и се измъкне от нея, младата костенурка веднага започва да копае ход към повърхността на земята. В повечето случаи излюпилите се от яйцата костенурчета се показват на повърхността нощно време, когато ги дебнат по-малко опасности; през деня върху тях се нахвърлят множество чайки, чапли и рибарки, за които младите костенурчета са лесна и желана плячка. Обаче и при нощните преходи към водата много костенурчета стават жертва на пясъчните крабове, които са много подвижни и бързо реагират на появата на всякаква плячка. Голям брой от малките костенурчета загиват и във водата, попадайки в устата на множество хищни риби.

От яйцата на едно снасяне малките костенурчета се излюпват през различно време, като процесът на появяването на новоизлюпените трае обикновено две-три нощи.“

Учените отдавна се занимават с въпроса за инстинкта, който показва на младите животни вярната посока към морето. Един от най-известните в света подводни плувци Ханс Хас е направил опити с току-що излюпени костенурчета: „Макар че дъното на лагуната беше съвършено равно, малките костенурчета узнаваха дори във водата посоката към откритото море. Неведнъж ги обръщахме, но те не се объркваха, а като описваха голяма дъга, вземаха правилна посока към отстоящия на 400–500 м край на рифа.“

Главният враг на зелената костенурка са акулите, които, нападайки я в морето, отхапват краката и опашката, а понякога дори откъсват големи парчета от нейната броня. Хората също я ловят.

Супа и печено от зелена костенурка се считат за деликатес, и то не само от местното население, но и от европейците.

Интересно е да се отбележи, че на ежегодния банкет, даван от главния кмет на Лондон, по традиция се поднася костенуркова супа, приготвена от екземпляри, ловени на Сейшелските о-ви. В Англия внасят и филе от зелена костенурка.

Броят на зелените костенурки в Световния океан намалява не само поради това, че хората усилено ги ловят, но и поради факта, че на много места населението изравя за консумация техните яйца.

Вторият вид едра морска костенурка, която, макар и рядко, навлиза в Черно море, е главестата морска костенурка, или лъжливата карета (Caretta caretta). И тя подобно на зелената костенурка се среща предимно в топлите морета, но измежду всички морски костенурки прониква най на север.

Тялото на тази костенурка достига докъм 1 м дължина. Гръбната страна на възрастните екземпляри е червенокафява, а коремната — жълтокафява. Главата на тази костенурка е твърде голяма и масивна (оттам и името).

Подобно на останалите морски костенурки лъжливата карета излиза на сушата само когато ще снася яйца. В морето тя може да бъде срещната и на голямо разстояние от бреговете. Храни се главно с различни морски животни — раци, мекотели, риби, медузи и морски гъби, като рядко яде и някои водни растения.

Женската главеста костенурка снася средно около 100 яйца в яма, дълбока към 30 см, обикновено на 50-ина метра от морския бряг. Малките костенурчета се излюпват след 1–2 месеца. Те могат веднага да плуват, но се научават да се гмуркат под вода едва след известно време.

Месото на лъжливата карета се консумира много рядко, корубата й също така не се цени и поради това тя самата почти не е преследвана от човека. Яйцата й обаче се унищожават масово, тъй като са много вкусни и се търсят в различни страни на света. Това е довело до голямо намаление на числеността на главестата морска костенурка в наши дни.