Димо Божков
Великани на животинския свят (7)

За тези, които може би съществуват

Познаваме ли всички грамадни животни на океаните и моретата? Може да изглежда странно, но зоолозите все още не могат да дадат напълно сигурен отговор на този въпрос.

Съществуват немалко разкази и легенди за страшни морски чудовища, но много от тях не почиват на никакви достоверни сведения и трябва да бъдат отнесени към областта на фантазията.

Има обаче някои данни, които подсказват, че всред безбрежните простори на Световния океан съществуват може би поне още две огромни животни, които досега остават непознати за учените. Едното от тях според известни сведения трябва да е някаква ГИГАНТСКА МОРСКА ЗМИОРКА, сходна по форма на обикновената змиорка. За този все още загадъчен исполин на моретата споменават различни автори, за него писа в една своя статия и съветският зоолог С. К. Клумов.

Клумов привежда някои данни за възможното съществуване на тази гигантска риба.

Това са преди всичко разказите на различни хора, които твърдят, че са видели огромното животно. Тези сведения според съветския зоолог са твърде еднакви, що се касае до външния вид и окраската на загадъчния морски обитател.

Един от тези разкази е на капитана на гръцкия параход „Санта Клара“.

Според сведенията, които дава този капитан, трима души от екипажа на неговия кораб са видели гигантската морска змиорка. Това е станало на 30.XII.1947 г. в Атлантическия океан на около 118 мили източно от нос Лукаут. Носът на кораба разрязал животното на две и водата била червено оцветена от изтичащата кръв. Главата на животното била около 1,5 м дълга, 75 см широка и 60 см дебела. Видимата част на тялото била дълга 10,5–11 м, кожата на този гигант била тъмнокафява и гладка…

Клумов припомня и други факти, които подсказват, че е възможно да съществува такава огромна змиорка. Тези факти са установени от двама измежду най-заслужилите изследователи на живота в морските дълбочини през нашето столетие. Първият от тях е знаменитият д-р Уилям Бийб, който извърши през 30-те години редица успешни потапяния с батисфера около Бермудските о-ви в Атлантическия океан. Вторият е д-р Антони Бруун, водачът на прочутата дълбокоморска експедиция на кораба „Галатея“ през 1950–1952 г., при която за пръв път бяха извлечени животни от повече от 10 000 м дълбочина. Данните на двамата знаменити учени се отнасят вероятно за едно и също нещо.

При едно от своите потапяния д-р Бийб видял на 700 м дълбочина две огромни ларви на морски змиорки. Антони Бруун пък още като студент при едно плаване в Южния Атлантик през 1930 г. успял да улови ларва на морска змиорка, която имала почти 2 м дължина.

Като се вземе предвид, че ларвата на обикновената змиорка през време на живота си в морето е голяма не повече от 5–7 см, а възрастната змиорка достига до 90 см дължина, то може да се предположи, както смята Бруун, че на уловената от него ларва ще съответствува някаква възрастна морска змиорка, дълга 20 или повече метра.

За да бъде „официално признато“ от науката, това гигантско животно би трябвало да попадне в ръцете на зоолозите или да бъде намерен поне неговият труп. Една добра фото- или киноснимка също би имала известна доказателствена стойност.

През лятото на 1977 г. всички телеграфни агенции съобщиха една сензационна новина. Тя намери веднага място по страниците на вестници и списания в цял свят и от нея се заинтересуваха не само специалистите зоолози и палеонтолози, но и най-широки кръгове от обществеността. Касае се до следното.

През един слънчев ден на август 1977 г. японският риболовен кораб „Дзуйо мару“ плавал край бреговете на Нова Зеландия, недалеч от пристанището Кристчърч, и ловял риба. Към обяд лебедките започнали бавно да издигат хвърлената в морето голяма мрежа. Щом тралът се показал над повърхността, хората на борда веднага забелязали, че между уловената риба се тъмнеело някакво огромно животно. След като съдържанието на мрежата било изсипано на палубата, станало ясно, че това е загнилият вече труп на някакво грамадно, невиждано дотогава от тях влечуго. Въпреки непоносимата миризма, която се разнасяла от тялото на умрялото животно, японските рибари направили редица измервания, а също така цветни снимки и дори рисунки на чудовището. След това, като запазили само част от единия му плавник, хората хвърлили умрялото животно обратно в морето, тъй като капитанът се боял, че разлагащият се труп може да стане причина да избухне някакво заболяване на кораба.

Уловеното морско чудовище било 9,60 м дълго, 1,5 м широко и тежало 2 т. То имало малка глава, дълга опашка и плавници, всеки един от които бил дълъг 2 м.

Когато научили новината, японските зоолози и палеонтолози били поразени, а едновременно с това и дълбоко разочаровани. Безкрайно ценният за науката труп продължавал да се разлага някъде по дъното на морето, а вместо него те получили само снимки, рисунки и част от единия крайник на животното.

Във връзка със сензационната находка генералният директор на програмата за зоологични изследвания при Японския национален научен музей проф. Йосинури Имаидзуми писал в американския вестник „Интернейшънъл хералд трибюн“ следното:

„Това не е нито риба, нито кит, нито пък каквото и да е друго известно нам животно. Това е влечуго и рисунките ни дават достатъчно основания да смятаме, че става дума за плезиозавър. Намирането на подобни животни би било изключително ценно, изключително важно. То би било свидетелство за това, че плезиозаврите не са измрели, тъй като е невъзможно да си представим, че до наши дни би могъл да оцелее само един-единствен екземпляр. Те трябва да са няколко.“

Друг учен, съветският проф. А. В. Яблоков, известен специалист по морска фауна, е заявил следното във връзка с находката на японските рибари:

„Няма никакви «убийствени» аргументи против възможността такива животни да съществуват, но засега няма и достатъчно убедителни доказателства, че те наистина съществуват.“

И така загадката, има ли още непознати за науката грамадни животни в Световния океан, продължава да съществува. Нейното окончателно разрешение ще даде очевидно бъдещето.