Димо Божков
Великани на животинския свят (13)

Черна кожа и корава душа

В Африка и Азия няма бизони, но там живеят други грамадни диви представители на семейството БИКОВЕ или ГОВЕДА (Bovidae).

Обитател на Черния континент е огромният див африкански или кафърски бивол (Syncerus caffer). Това е най-мощният и тежък представител на цялото семейство.

Теглото на старите мъжки кафърски биволи достига до 1200 кг — повече, отколкото това на бизоните, но височината им е по-малка — докъм 1,80 м. Тялото на този бивол е черно или тъмнокафяво на цвят. По кожата на животното има само редки, твърди косми, които не могат плътно да я покрият. На главата си кафърският бивол носи двойка масивни рога. Тяхната основа е силно сближена и образува на горния край на челото яка, издута ивица. Самите рога са сърповидно завити, със заострени върхове. Разстоянието между горните краища на двата рога може да надмине един метър. Ушите на кафърския бивол са относително големи, а очите му — малки.

Кафърският бивол се среща в Африка на юг от Сахара. От това животно са познати три подвида. Най-едрият се среща в саваните на Източна, Югоизточна и Югозападна Африка. Вторият подвид, който е по-дребен, населява областта от Сенегал до средното течение на Нил. Третият, най-дребен подвид има червеникава гъста козина, поради която е наречен „червен бивол“. Той обитава горите в басейна на Конго и крайбрежието на Гвинейския залив.

Някога кафърският бивол е бил широко разпространен в Африка, но днес се среща почти изключително само в националните паркове и резервати.

Огромният копитен бозайник живее обикновено на малки стада от по 20–30 животни. През време на сухия период тези малки стада се сливат в по-големи. В някои случаи стадата се състоят само от мъжки биволи, в други — от женски с техните малки, а понякога се срещат и смесени стада — от мъжки и женски биволи. Старите мъжкари живеят често поединично или се срещат на двойки.

Самотно живеещите стари мъжки кафърски биволи имат свой индивидуален участък на обитаване, към който са много привързани. Те напускат неговите граници само в изключителни случаи — например, когато са силно обезпокоени или когато в участъка намалее храната за тях. Интересен е и следният факт. Ако в индивидуалния участък на стария мъжкар навлезе някое биволско стадо, той не го прогонва, а се присъединява към него, като често става дори негов водач. Щом обаче стадото напусне границите на участъка, старият бивол не го последва, а остава в местността, която обитава.

Кафърският бивол живее най-вече в лесостепите и откритите равнини, но може да обитава и местности с друг характер. На места това животно може да се срещне в планините на Африка до 3000 м надморска височина. То обаче никога не се отдалечава много от водоемите, тъй като животът му е тясно свързан с водата.

Храната на кафърския бивол се състои най-вече от тревисти растения. Често това животно пасе крайбрежната растителност, а сравнително по-рядко яде листа и клонки на дървета и храсти. Африканските биволи пасат обикновено през цялата нощ, а денем почиват под сянката на дърветата или тръстиката край водоемите. Те обичат много да се търкалят из тинята на водните басейни.

През размножителния период единично живеещите мъжкари се присъединяват към стадата от женски животни. По това време между мъжките биволи често стават схватки, чрез които се решава кой да бъде водач на стадото. Обикновено след няколко сблъсквания, придружени от удари на масивните основи на рогата, по-слабият съперник се признава за победен, като се обръща и побягва.

Бременността на женския африкански бивол трае около 10–11 месеца. Малкото суче от майка си около половин година.

Враг на кафърския бивол е всъщност само лъвът. Но и „царят на животните“ се осмелява да напада най-често само женски и млади животни. Старите мъжки биволи са извънредно силни и диви и не са лесен противник дори за лъва. В различни книги може да се прочете, че кафърският бивол е едно от най-опасните животни за ловеца и пътешественика в Африка. Освен със силата си грамадният бивол на Черния континент се слави още и със своята голяма „отмъстителност“.

Във връзка с това е интересно да се цитира какво пише проф. Гжимек за кафърския бивол в своята знаменита книга „Серенгети не трябва да загине“. Ето какво разказва за това животно именитият познавач на едрата африканска фауна:

„Когато един ден пътувахме извън чертите на парка в околността на Икома и минахме направо през полето, едно малко момче ни спря и ни помоли за помощ. Ние го взехме в колата и то ни показа пътя. Във вътрешността на просторна колиба лежеше на земята тежко ранен стар човек и стенеше. Неговите близки му бяха подложили отдолу говежди кожи. Макар и раната да му беше превързана, локвата кръв под него ставаше все по-голяма. Той дишаше тежко…

Близките му разправяха, че при работа на нивата си той бил нападнат от кафърски бивол, който му разпрал корема. Ние предположихме, че навярно е бракониерствувал и е наранил животното с отровна стрела, защото кафърските биволи не нападат ей така без причина. Старецът умря няколко часа след това на постелята си. Досега ние познавахме биволите като безобидни животни и можем да покажем снимки, на които сме застанали сред стадо биволи. Аз ги смятам приблизително за толкова опасни, колкото домашните говеда, при което не бива да се забравя, че и нашите питомни бикове, дори и кравите понякога могат да нападнат, да наранят и дори да убият човека.

Майлс Търнър, надзирателят на западната част на Серенгети, е прекарал по-рано по-голямата част от живота си като ловец, дори като професионален ловец. Питам го какво ще каже той по въпроса за злонравието на кафърските биволи. Майлс се замисля, пресмята нещо наум и после казва: «Е, сигурно съм застрелял досега в живота си нещо около осемстотин-деветстотин бивола.» Дали при това някога е бил в опасност?

«Не, т.е. веднъж. Биволът беше ранен. Той побягна и на два-три пъти се шмугна в гъстака, но ние отново го намирахме и го изгонвахме оттам, докато му дойде „до гуша“ и най-сетне премина в нападение.»

На около два километра от нашия лагер край хълма Банаги работниците са направили «тухларница». Те правят четвъртити тухли от глина и ги оставят на слънце да изсъхнат. За съжаление мястото на тази «тухларница» отдавна било свърталище на един стар бивол. Но той нямал намерение заради глинените тухли да се откаже от него, а нагазвал направо сред «полутвърдото тесто» и упорито заставал там, за да пладнува под дървото, в сянката на което свикнал да си подрямва открай време. В националния парк не се стреля, значи трябва да се изчака, докато на бивола му дотегне, а ако това не стане, тогава хората ще трябва да се опитат да го прогонят по друг начин.

Никога обаче не се знае какво може да хрумне на такъв стар бивол-мъжкар. Преди четиринадесет дни прелетяхме при едно кацане ниско над къщата на Майлс и нарушихме спокойствието на един бивол, който се намираше наблизо. Тракането на чудовището във въздуха така го разяри, че той заподскача диво и от яд се нахвърли срещу гъсталака.

Между къщата на надзирателя и нашата ламаринена барака всеки ден минават четири стари мъжки бивола. Единият от тях, изглежда, е сляп или полусляп и затова следва всяко движение на един от своите по-млади събратя, като държи главата си винаги до хълбока му.

Друг един почти ослепял стар мъжки бивол блокирал шосето от Банаги за Икома. Известно време той стоял почти всеки ден под едно дърво на около петдесет метра от шосето и нападал колоездачите. В резултат на това при нашите момчета много по-рядко идвали гости от Икома и всеки, който успявал да мине благополучно, разправял страшни работи за стария кафърски бивол.

Негрите-студенти от инженерното училище в Кампала ходят обикновено за три месеца на практика в националния парк «Куин Елизабет» в Уганда, и то най-често по строежа на пътища. Веднъж след работа един от тях се отправил за в къщи, като се качил на багажника на колелото на своя другар. Из пътя те подплашили един бивол, който се разярил и ги нападнал. Колоездачът наистина натискал педалите колкото можел по-силно, но биволът ги настигнал и се оказал съвсем зад тях. Той дори се наканил вече да напада. Тогава вторият студент от страх му нахлузил шапката си над очите. Животното така се изненадало и уплашило от това, че побягнало.

Когато в някоя страна върлува чума по говедата, случва се болните кафърски биволи да се държат понякога по съвсем друг начин. Тогава те нападат ненадейно, като се случва да се нахвърлят и срещу автомобил. Смелост изобщо никога не им липсва. Има наблюдения как един бивол се нахвърлил върху нападащия го лъв и промушил хищника. Трупът на лъва бил изяден по-късно от крокодилите.

При друг един случай малко стадо кафърски биволи се нахвърлило срещу три лъва, които тъкмо били убили две гнута и се канели да ги изядат. Биволите прогонили лъвовете от плячката им и в продължение на цял час ги държали на разстояние — достатъчно време, за да пристигнат лешоядите, които не оставили почти нищо за лъвовете. Кафърските биволи имат тази обща черта със слоновете, че понякога не изоставят ранените си другари. Те ги бутат с муцуната си, за да ги накарат да станат. Докато носорозите, хипопотамите и жирафите много лесно могат да бъдат убити, биволът има корава душа. Ако не е улучен добре, той още дълго продължава да бяга, крие се в храсталаците и може неочаквано да нападне ловеца, когато последният се лута да го търси, без да знае всъщност къде се е скрил. Според някои това било много «коварно» и «подло» от страна на кафърския бивол…“

Пак проф. Гжимек в книгата си „Сред животните на Африка“ разказва следния интересен случай, станал между кафърски биволи и слонове:

„… През септември 1957 г. в парка «Куин Елизабет» на дъното на кратера край едно малко блато стояли 13 слона, които дошли тук на водопой. На около двадесетина метра от тях чакали своя ред два възрастни кафърски бивола заедно с едно доста голямо малаче. Един от слоновете решил да прогони конкурентите. Отначало той извършил по посока на биволите няколко лъжливи нападения, но след това, прибягвайки до тях, хванал с хобота си малачето, хвърлил го със замах на земята и започнал бавно да тъпче с крака нещастното животно. Биволицата-майка напразно се стараела да отърве своето малко — нищо не помогнало. Накрая слонът дори намушил малачето с бивниците си и след това се отстранил. Тогава биволицата дошла при малкото си и го близнала — малачето още мърдало. То даже се приповдигнало на предните си крака, но цялата задна част на тялото му била премазана и когато малачето се опитало да последва майка си, то веднага рухнало на земята. А тя разбрала, че е безнадеждно да чака, и бавно тръгнала след мъжкия бивол…“

Дивият индийски бивол (Bubalus arnee) достига височината на африканския си събрат — 1,80 м, но максималното му тегло е по-малко — до 1000 кг. Огромни са обаче извитите назад рога на това животно — отделният рог може да достигне почти 2 м дължина! Цветът на кожата на индийския бивол варира от черен до пепелявосив, като тялото му е покрито от редки и твърди косми.

Дивият бивол е родоначалник на домашния бивол, който днес е разпространен в различни области на Азия, Африка, Южна Европа, Централна и Южна Америка, Австралия, а също така и на редица острови (Хавайските, Мадагаскар, Занзибар и др.). Одомашняването на бивола е станало много отдавна, може би още в третото хилядолетие до н.е. Домашният бивол е твърде непретенциозен, той е по-силен от воловете и кравите и се използува главно като впрегатно животно. Освен това се използуват месото, млякото и кожата. Биволското мляко съдържа до 8% мазнини и е по-хранително от кравето.

Някога дивият бивол е бил много широко разпространен, но днес се среща в по-ограничена област. Има го на различни места в Индия, Асам, Непал, Бирма, Кампучия, Лаос, Тайланд, Южен Китай и на островите Цейлон и Калимантан. Днес дивият бивол се е запазил главно в резерватите. Силното намаляване на числеността на това животно се дължи главно на две причини. От една страна, то е било силно изтребвано в миналото, а и днес бива убивано от бракониери. От друга страна, дивият индийски бивол лесно се кръстосва с домашния и по този начин „чистият“ вид се загубва.

Огромният див бивол населява блатисти места. Той пасе главно нощем и призори, а през деня си почива, като лежи с часове в рядката кал. Значителен дял от храната му съставляват различни водни и крайбрежни растения.

Индийският бивол живее обикновено на малки стада. В тях има най-често един стар мъжкар, 2–3 млади мъжки животни и няколко женски бивола с техните малки. Понякога старите мъжки биволи биват изгонвани от стадата от по-младите мъжкари и тогава те заживяват поединично. Такива самотни мъжки биволи са много опасни. Те нападат дори опитомените слонове, ако последните ги преследват.

Старите самотни индийски биволи понякога си набавят „харем“… от домашни биволици, които отвеждат със себе си.

При дивия индийски бивол няма определен размножителен период през годината. Бременността на женската трае от 300 до 340 дни. Малкото биволче суче от майка си в продължение на 6–9 месеца.

Индийският бивол почти няма други врагове освен човека. Тигърът се решава да нападне обикновено само млади животни, тъй като възрастните биволи, особено старите мъжкари, са извънредно силни и свирепи.

Според някои сведения, като подушат тигър, дивите индийски биволи изпадат в ярост и преследват хищника, докато го настигнат или изгубят дирите му. Неведнъж се е случвало тигърът да стане жертва на огромния копитен бозайник.