Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Артемис Фоул (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Arctic Incident, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2012 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2012 г.)

Издание:

Оуън Колфър. Артемис Фоул: Арктическият инцидент

Първо издание

Превод: Магдалена Куцарова-Леви

Редактор: Йоана Томова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Силвия Янева

Печат: „Инвестпрес“ АД

ИК „Прозорец“ ЕООД

ISBN: 954-733-267-8

История

  1. — Добавяне

Глава 5: Момичето на татко

Лаборатории „Гномски“, Източен насип, град Убежище

Лабораториите „Гномски“ бяха издълбани в скала от Източния насип на Убежище. Те заемаха осем етажа и бяха оградени от пет страни с дълги един километър гранитни стени. Вход имаше само отпред. Управата беше засилила охраната, но кой можеше да ги вини? В края на краищата Бюа Кел си бяха набелязали „Гномски“ за своите набези и палежи. Съветът беше стигнал дотам да издаде на компанията индивидуални разрешителни за оръжие — ако лабораториите „Гномски“ фалираха, цялата отбрана на град Убежище щеше да се срине заедно с тях.

Всеки гоблин от Бюа Кел, който дръзнеше да нападне лабораториите „Гномски“, щеше да бъде посрещнат с паралитични оръдия с ДНК-кодове, които сканираха външните лица, преди да открият огън по тях. В сградата нямаше нито едно тъмно кътче, нито едно скришно място. Системата беше напълно обезопасена.

Но гоблините нямаше защо да се безпокоят. Охранителните системи на лабораториите всъщност имаха за цел да държат на разстояние всички служители на Полицията на Нисшите елементи, на които им хрумнеше да душат наоколо в неподходящ момент. Лично Опал Гномски финансираше гоблинската триада. Атаката срещу „Гномски“ бе всъщност прах в очите и имаше за цел да отклони подозренията от собствените й кирливи ризи: дребничката фея беше задкулисният ръководител на операцията с батериите и причина за засилената активност на Бюа Кел. Е, един от ръководителите. Но защо му е на някого с почти неизчерпаемо богатство да се свързва с гоблинска банда от тунелите?

 

 

Още от деня на раждането й на Опал Гномски не възлагаха големи надежди. Родена в семейство на заможни феи с древни корени, които живееха на Княжеския хълм, родителите на младата Опал не очакваха от нея нещо повече от дипломиране в частно училище, получаване на степен по някоя вятърничава дисциплина като история на изкуството и брак с вицепрезидент на уважавана семейна фирма.

Всъщност баща й Бурен Гномски мечтаеше за умерено интелигентна, хубавичка и, разбира се, скучна дъщеря. Но Опал не демонстрираше качествата, на които Бурен се бе надявал. Още на десетмесечна възраст тя проходи без чужда помощ, на година и половина боравеше с речник от близо петстотин думи. Преди втория си рожден ден бе успяла да разглоби първия си компютър.

Опал се развиваше по-бързо от връстниците си, растеше твърдоглава и красива. Опасна комбинация. Бурен не помнеше колко пъти бе усмирявал дъщеря си и я беше съветвал да остави момчешките занимания. Накрая Опал престана да се вижда с него. Неприкритата й враждебност будеше тревоги.

Бурен имаше основание да се тревожи. Първата работа на Опал в колежа беше да се премести от история на изкуството в мъжкото братство на инженерите. Веднага щом получи дипломата си, Опал започна бизнес, който открито се конкурираше с този на баща й. Скоро последваха патентите. Заглушител за двигател, който работеше и като енергиен ускорител, триизмерна система за развлечение и, разбира се, нейният специалитет — серията Двупалубни крила.

След като съсипа бизнеса на баща си, Опал започна да изкупува дяловете му на най-ниска цена и накрая обедини авоарите си под общото наименование лаборатории „Гномски“. За пет години лабораториите „Гномски“ бяха сключили повече договори за производство на военна техника от всяка друга компания. За десет години лично Опал Гномски беше регистрирала повече патенти от всяка друга жива фея. Изключение правеше кентавърът Вихрогон.

Но това не й бе достатъчно. Опал Гномски жадуваше за власт, каквато не беше притежавала нито една фея от времето на монархията насам. За късмет тя познаваше някого, който можеше да й помогне в осъществяването на тази своя амбиция. Разочарован офицер от Полицията на Нисшите елементи и съученик от колежа. Някой си Трънак Мъх…

Трънак имаше сериозно основание да се сърди на полицията; в края на краищата те бяха го унижили публично в лицето на Юлиус Кореноплод и не можеха да не си платят. Не стига това, ами след катастрофалния му провал в аферата Артемис Фоул бе понижен в чин…

За Опал не беше никак трудно да пусне едно хапче със серум на истината в питието на Мъх, докато двамата седяха в едно от модните заведения на Убежище. За своя голяма радост тя научи, че отмъстителният Трънак вече беше измислил план да накаже полицията. Доста изобретателен план, както се оказа. Имаше нужда само от съмишленик. Някой, който да разполага с големи запаси от злато и тайна лаборатория. Опал с удоволствие му предостави и двете.

 

 

Опал се беше свила като котка във въртящия се стол и следеше какво става в Централното полицейско управление, когато в лабораторията влезе Мъх. Последния път, когато инженерите й правиха ъпгрейд на полицейската система, тя бе инсталирала шпионски камери в мрежата на ПНЕ. Приспособленията работеха на същата честота като охранителните камери на Централното полицейско управление, освен това се захранваха от топлината, излъчвана от полицейските фиброоптически прибори. По никакъв начин не можеха да бъдат проследени.

— Е? — попита Мъх с обичайния си рязък тон.

Гномски не си направи труда да завърти стола към него. Не се съмняваше, че е Трънак. Само той разполагаше с необходимия чип за достъп до личния й кабинет. Чипът беше имплантиран в кокалчето на един от пръстите на ръката му.

— Изгубихме последната доставка батерии. Рутинна полицейска проверка. Лош късмет.

— Д’Арвит! — изруга Мъх. — Нищо, няма значение. Имаме достатъчно запаси. Пък и за полицията това са нищо и никакви батерии.

Опал въздъхна.

— Гоблините бяха въоръжени…

— Не ми казвай.

— Със зурли.

Мъх удари с юмрук по бюрото.

— Тези идиоти! Предупредих ги да не използват такива оръжия. Сега Юлиус ще разбере, че се крои нещо.

— Може и да разбере — каза Опал с утешителен тон. — Но е безсилен да ни спре. Докато се досетят, вече ще бъде късно.

Мъх не се усмихна. Не го беше правил от година. Вместо това намръщената му физиономия стана още по-сърдита.

— Добре. Имаме още време на разположение… Може би трябваше сами да започнем производство на батерии — промърмори той замислен.

— Не. Само построяването на фабрика щеше да ни отнеме две години, а и Вихрогон можеше да я разкрие. Нямахме избор.

Гномски се завъртя с лице към партньора си.

— Изглеждаш ужасно. Използваш ли мехлема, който ти дадох?

Мъх внимателно опипа главата си. Беше осеяна с отвратителни цицини.

— Не помага. Съдържа кортизон. Алергичен съм.

Състоянието му беше необичайно, може би уникално. Предишната година по време на обсадата на имението Фоул началникът Кореноплод му бе инжектирал приспивателно. За съжаление веществото беше реагирало лошо на някои забранени вещества за стимулиране на умствените способности, с които бившият лейтенант обичаше да експериментира. В резултат на това челото на Мъх заприлича на разтопена смола, а едното му око остана полузатворено. Грозен и разжалван не беше особено сполучливо съчетание.

— Трябва да отидеш да ти изрежат тези циреи. Непоносимо ми е да те гледам.

Понякога Опал Гномски забравяше с кого разговаря. Трънак Мъх не беше прост лакей. Той хладнокръвно извади изработения по поръчка бластер „Бунтар“ и стреля два пъти в стойката на въртящия се стол. Механизмът се завъртя над релефната гумена подова настилка и след като спря, Опал се просна върху купчина хард дискове.

Сприхавият елф от ПНЕ хвана Опал за острата брадичка.

— По-добре свиквай да ме гледаш, драга Опал. Защото скоро това лице ще се появи на всеки екран под повърхността на планетата, че и отгоре.

Дребничката фея сви пръстчета в юмрук. Не беше свикнала на неподчинение, да не говорим за насилие. Но в моменти като този в очите на Мъх проблясваше лудост. Стимулантите му бяха стрували не само магическите способности и външния вид, но му бяха взели и ума.

И изведнъж отново стана предишния Мъх: любезно й помогна да се изправи, сякаш нищо не се беше случило.

— А сега, драга, доклад за развоя на събитията. Бюа Кел са жадни за кръв.

Опал разглади предната част на гащеризона си.

— Капитан Бодлива Зеленика ескортира човека Артемис Фоул до П37.

— Фоул тук? — възкликна Мъх. — Разбира се! Трябваше да се досетя, че ще заподозрат него. Това е отлично! Нашият човешки роб, Люк Карер, ще се заеме с него. Карер е хипнотизиран. Това все още го владея.

Гномски си сложи дебел слой алено червило.

— Ако заловят Карер, може да имаме проблем.

— Не се тревожи — увери я Мъх. — Мосю Карер е подлаган на хипноза толкова пъти, че умът му е по-празен от изтрит диск. Не може да разкаже нищо, дори и да поиска. После, след като свърши вместо нас мръсната работа, френската полиция ще го настани в килия с дебели решетки.

Опал се изкиска. За елф, който никога не се усмихваше, Мъх притежаваше превъзходно чувство за хумор.