Елоиза Джеймс
Когато Красавицата укроти Звяра (20)

Двадесета глава

— Ти си малка вещица, която обича да се меси — заяви Пиърс. — Чакай малко. Кракът ме боли — той отвори една врата. — Я виж ти! Празно легло, просто чакащо да се появи пациент — изкуцука навътре. — Идеално място да седнеш и да отмориш изтощените си крайници.

Линет се облегна на рамката на вратата и се разсмя.

— Достатъчно голямо е за двама — отбеляза той, стараейки се тонът му да не е прекалено обнадежден. — Или си прекалено протрита?

Тя му се намръщи.

— Това не е твоя работа.

— Разбира се, че е моя работа. Хайде, влез и затвори вратата. Не искаме да шокираме бедната сестра Матилда повече, отколкото вече го направихме в един ден.

Линет пристъпи навътре и затвори вратата. Но не понечи да се качи на леглото с него.

— Хайде, ела — подкани я Пиърс и потупа матрака. — Време е за лична консултация с любимия ти доктор. Ела, и ми кажи всичко за неприятното усещане на протритост, причинено от онзи дяволски съблазнител, който се възползва от теб.

Тя се засмя.

— И трябва да се кача на леглото, за да ти кажа това?

— Как иначе ще установя нараняването, ако не извърша преглед? — попита той логично. — Нужен е щателен преглед.

— Не боли толкова много. Освен това не можем да го направим отново.

— Защо не? — той насочи бастуна към нея. — Ще вземеш ли това?

Тя пристъпи напред и пое единия край, при което Пиърс го дръпна назад и я изтегли като риба на корда. Линет падна върху него в тръпнеща мека купчина ароматна женственост.

Ръцете на Пиърс се стегнаха около нея.

— Проклятие, миришеш хубаво.

— А ти миришеш на сапун — отвърна му, докато го душеше. — Неприятен сапун.

— Рицинов е. Опитваме се да намалим болничните инфекции.

— Какво, за Бога, е това?

— Треските са често срещани в болниците и убиват пациенти, които дори не са на път към гроба — обясни той и се зарови в косата й, докато не откри изящно оформеното й малко ухо. — Този замък е идеален, защото има толкова много проклети стаи, че можем просто да преместим повечето от пациентите в единични, докато треската не премине.

— Бих искала да наема няколко жени от селото, да идват и да четат на пациентите, на тези, които са будни и не са заразни — каза Линет.

— Жени от селото и четене. Тук виждам проблем.

— Някоя жена от селото, която знае да чете — отвърна му доста нетърпеливо. — Сигурна съм, че има такива. И друга жена или пък две, за да забавляват децата и може би да ги научат да четат.

— Да ги забавляват? Това е болница или поне прилича на такава. Не приютяваме пътуващо шоу.

— Пациентите ще се подобрят по-бързо, ако имат нещо, за което да мислят. Виж Гавън.

Тя замълча, но Пиърс улови интонацията на гласа й, което го накара да захапе леко ухото й.

— Какво си намислила?

— Нищо. Гавън ходи нагоре-надолу в конюшнята по пет пъти всеки следобед. Кракът му е много по-силен.

Пиърс мислеше за гласа й, докато прокарваше ръка по наистина великолепния й бюст.

— Протрита ли си?

— Да — отвърна му тя малко срамежливо и по бузите й се плъзна червенина.

— Искаш ли да хвърля един поглед и да се убедя, че всичко е наред? Удоволствието би било мое — наистина го мислеше. Просто, в случай че тя кажеше да, той я зацелува надолу по врата и към извивката на гърдите. По-близо до мястото на проблема, така да се каже.

— Не — отвърна му, а гласът й звучеше доста категоричен.

Но и нейните ръце бяха на гърдите му и се плъзгаха по ризата. Той посегна надолу и извади ризата си от бричовете, за да й осигури по-лесен достъп.

Тя я издърпа нагоре с очарователно алчен вид. После пръстите й пробягаха по гърдите му, оставяйки малки огнени следи след себе си. Пиърс се завъртя на една страна и я остави да го проучва както иска.

Линет леко наведе глава, любезно, сякаш беше дълговрата чапла, която разглежда нещо във водата.

— Моля — каза той, докато я наблюдаваше и бе почти засрамен от хрипливия, изпълнен с нужда, тон на гласа си. Но не съвсем.

Не и след като малкият й розов език се уви около зърното му. От устните му се изплъзна дрезгав стон.

— Защо си със затворени очи? — насили се да попита, принуждавайки сам себе си да мисли разумно.

— Вкусът ти е прекрасен — отвърна тя замечтано. — И миришеш толкова хубаво, съвсем малко на солено, като сапун — не онзи ужасен сапун, а някой хубав — малките бели зъби се затвориха, захапаха го леко и тялото му инстинктивно се изви към нея, молеше за това, което не можеше да има.

Сега тя го целуваше по-ниско, по корема, по меки участъци от кожата му, на които никой преди не бе обръщал внимание. Пиърс затвори очи само за да ги отвори рязко отново, когато тя каза:

— Няма ли да е по-добре да си свалиш бричовете?

Той повдигна глава.

— Да ги сваля? Не можем да направим нищо сериозно, Линет. Бедното ти малко котенце не може да понесе още едно натрапване от…

— От това? — каза тя, докато го галеше. — Просто бих искала да го видя. Както трябва, имам предвид. Ако имаш време.

— Време? — повтори той, едва вярвайки на ушите си. — Мисля, че да, имам време. Макар че, вероятно, трябва да пуснем резето на вратата.

Тя се изправи и сложи резето и той можа да забележи, че бузите й са придобили прекрасен розов цвят, а очите й бяха изпълнени със страст и малко диви. Страстта й за него го възпламени и едва успя да изрита бричовете и бельото си… но го направи.

И легна обратно в леглото, за да види какво ще стори тя.

А това, което стори…

Тя коленичи и после се отпусна на една страна, прекрасните й извивки бяха точно пред него — правата линия на гръбнака й, преминаваща в извивката на ханша, задникът й.

— Кълба — каза той, а ръката му се плъзна надолу до бедрата й и после назад. — Още една дума за дупе. По-поетична, може би — пръстите му трепереха.

Линет досега само бе гледала, но в този миг се пресегна и обви пръсти около него.

Звукът, който излезе от устните му, бе, най-меко казано, непристоен. Беше порочен звук и той си помисли, че лицето й порозовя още повече. Борейки се с желанието просто да лежи и да я остави да прави каквото иска, той по-решително прокара ръка по извивката на дупето й и около най-възхитителната от всички извивки, тази между краката й.

Тя трепна.

— Много протрита — каза той и отдръпна ръката си. — Извинявам се.

Очите на Линет блестяха развеселени.

— Но не съжаляваш за нищо? — попита го тя.

Да съжалява за най-възторженото сексуално преживяване в живота си, без изобщо да преувеличава?

— Никога.

Изглежда отговорът й хареса, защото се премести надолу в леглото, наведе глава и езикът й го докосна.

Главата му се отметна назад, когато го обхвана, и усети влажното, горещо докосване. Все пак…

— Линет… — успя да изрече.

— Да? — тя го гледаше замислено. Пиърс се опита се да не разсъждава над възможностите, които тя вероятно обмисляше.

Прочисти гърлото си.

— Чувствам се длъжен да спомена…

Тя се наклони напред, отново го близна и после устните й се плъзнаха около него като течна коприна.

Дрезгав вик разкъса гърлото му.

— Да? — попита го, отново вдигнала поглед. Очите й блестяха лукаво и бяха потъмнели от желание… Истинско олицетворение на пакостливостта.

— Повечето дами, така де, жени, на които не се плаща за времето им, не доставят удоволствие на мъжете по точно този начин — каза той дрезгаво.

Челото й се набръчка леко.

— Така ли? Защо не? Ти направи същото с мен, а ми каза, че си е в реда на нещата — тя се пресегна и бързо прокара пръсти по дължината му. Сякаш го докосна перо. — Харесвам тази част от теб. Толкова интересна форма, сякаш е създадена за целувка. Виждаш ли?

И преди Пиърс да успее да направи каквото и да е, не че би я спрял, тя отново се наведе. Устата й го обгърна здраво, като делириум, като треска, преминаваща в кръвта му, като…

— Не звучиш така, сякаш не ти харесва — отбеляза тя, отново спирайки.

— Вещица — отвърна той и вдигна глава. — Не…

— Не продължавай? — попита го с фалшива тъга. — Точно започнах да си представям какво може да ти хареса. Например…

Тя го направи отново, по-дълбоко, докато в същото време ръката й се обви здраво около долната част от него. Бедрата му подскочиха и Пиърс осъзна, че има точно пет секунди да се убеди, че Линет, сладката Линет, знае точно какво прави.

— Ако продължиш да правиш това — каза той задавено, — ще свърша. А това значи, че спермата ми ще се излее право в устата ти.

— Това вредно ли е? — звучеше любопитна, безстрашна. Нещо в тялото му се отпусна, някакво дълбоко безпокойство изчезна.

— Не — прошепна й.

Тя използваше и дясната си ръка, докосваше топките му, потъркваше го. Косата й блестеше от слънцето, надничащо през прозореца, докато отново се навеждаше към него — копринената коса на принцеса. Но никоя принцеса не бе дарявала своя господар с подобно удоволствие.

Можеше да се отдръпне. Нареди си да се отдръпне. Никога не бе позволявал на жена да извършва такава интимна услуга за него, никога.

Но не можа да сдържи звуците, които изригваха от гърлото му. Топките му се присвиха, той се изви към нея за последен път. Езикът й направи игриво малко завъртане — ласка, която прогори пътека до топките и надолу по краката му…

Пиърс изгуби представа за себе си, както никога до сега. Умът му се изгуби като угасен факел и той остана просто мъж в ръцете и устата на жена, която се забавлява. Няма по-велик афродизиак, помисли си замаяно.

И въобще спря да мисли, защото ръцете й… устата й…

Забрави да се отдръпне. Забрави името си. Забрави, че е лекар. Забрави…

Забрави всичко, освен Линет и извивката на врата й, и влажната топлина на устата й, и този тих звук, който издаваше, и който му подсказа, че е щастлива.

Всъщност, умът му все още бе напълно празен, когато тя се плъзна нагоре към него и каза с дрезгав, сладострастен глас:

— Сега си ми длъжник.

Наистина беше.