Елоиза Джеймс
Когато Красавицата укроти Звяра (19)

Деветнадесета глава

По-късно следобед

— Лейди Бернез се оттегли с главоболие. Херцогът играе шах с маркиза — каза Прюфрок, докато изкачваше стълбите обърнал лице към Пиърс. — Настаних един нов пациент сам в стая. Патенцата са с него.

Пиърс вдигна вежди.

— Патенцата? Тя те е заразила.

Когато пожелаеше, Прюфрок умееше да изглежда напълно невинен.

— Къде е сестра Матилда? — попита Пиърс.

— В утринната стая с госпожица Трин — отвърна Прюфрок. — Както поискахте, младата дама преглежда отговорностите на госпожа Хавлок по отношение на пациентите. Когато ги видях за последен път, не изглеждаше нещата да вървят гладко.

Пиърс се поколеба за миг и после мислено сви рамене. Какво значение имаше? Веднага щом Линет заминеше, той би могъл да остави икономката да се върне към упоритите си навици. Пациентите или бяха заедно със семействата си, или не бяха. Така или иначе умираха, освен ако той и Себастиен не успееха да измислят някакъв начин да ги стабилизират за известно време.

Влезе в малката стая, която използваха за изолиране на новите пациенти, докато той не определеше болестта им. Ако определеше болестта им.

Патенцата — проклятие, използваше името, дадено им от Линет — се бяха скупчили около леглото и спореха.

Той удари с бастуна си колоната на леглото и те замлъкнаха.

— Битс, кой е пациентът?

Битс се поизправи.

— Господин Джъгс е шестдесет и осем годишен кръчмар от Лондон.

— Шестдесет и осем? — попита Пиърс и избута Кибълс от пътя си, за да може сам да прецени човека. — Добре сте си поживели в кръчмата, оставете няколко бири и за нас. Защо не спрете кранчетата и не си отидете в мир?

Пациентът беше тантурест и напълно плешив, като се изключат необикновените му вежди, толкова рошави, че изглеждаха готови да скочат от лицето му.

— Дрън-дрън — каза той на превъзходен кокни. — Баща ми доживя до деветдесет и две и нямам намерение да се оставя да ме заровят по-рано от него. Така де, ако наистина сте толкова добър, колкото всички казват.

— Е, не съм — отвърна Пиърс. — Симптомите, Битс?

— Не може да чува.

— Абсурд — заяви Пиърс. — Той току-що ми заяви, че дрънкам глупости. Надявам се следващото, което ми каже да е гледай си работата. Били ли сте във флота, Джъгс?

— Дванадесет години като ефрейтор в Четиринадесети драгунски полк. Не, че не мога да чувам през цялото време. Слухът ми си е наред и после изведнъж изчезва, сякаш избледнява.

— От старост — каза Пиърс. — Махнете го от това легло и го дайте на някой друг.

— А понякога се случва и със зрението ми. Просто избледнява — допълни Джъгс. — Обаче се връща.

— Не е от старост. Е, Битс, какво имаш да ми казваш?

— Дробовете му звучат чисти. Използвах акустичния метод, който упражнявахме. Крайниците му са силни, а рефлексите нормални.

— Нещо да добавите, вие двамата? — Пиърс се обърна към Пендърс и Кибълс.

— Губил е зрението си три пъти — каза Кибълс. — Докато е гледал пристигането на краля на Норвегия в Лондон, по време на празненството за шестдесетия рожден ден на съпругата си и на военния парад. Тези случаи изглеждат показателни.

— Тц-тц — каза Пиърс. — Оженил си се за по-млада жена. Крадец на пеленачета.

— По-млада е само с осем години — отбранително отговори Джъгс.

— Каква е диагнозата ви? — попита Пиърс Кибълс.

— Като се имат предвид въпросните три случая, превъзбудата е довела до учестен пулс.

— От кога учестеният пулс води до загуба на зрение? — включи се Пендърс. — Аз мисля, че е преживял сърдечен арест.

— Сърдечният удар не причинява загуба на зрение — възрази Битс.

— Причинява, ако е страдал от временна кръвозагуба в главата — отговори Пендърс. — Бяхте ли замаян, когато това се случваше, господин Джъгс?

Той поклати глава.

— Обаче ми беше ужасно горещо.

Вратата зад Пиърс се отвори. Той разбра, че е Линет още преди тя да влезе, защото усети уханието й, лекия цветен аромат с едва доловима следа от лимон. Започна да се чуди дали обонятелните рецептори стават по-чувствителни от сексуалната възбуда.

Очарователните трели на сестра Матилда го върнаха в настоящето.

— Докторе, дълбоко съм обидена от това, което се случи днес, очевидно с ваше позволение, ако не и поощрение. Дълбоко съм обидена. И макар да съжалявам, че ви прекъсвам, това не може да чака.

— Пациентът вероятно е получил треска по време на случаите, в които е загубил зрението си. Какво ни казва това? — попита Пиърс Патенцата. После се обърна неохотно.

Истината беше, че Линет бе ужасяващо красива. Съвършени устни, съвършени страни, съвършена… Съвършена тайна усмивка в съвършените й очи.

Беше дразнещо.

Той потисна своята ответна усмивка.

— Какво, по дяволите, си намислила? — попита я.

Усмивката избледня.

— Разпитвам икономката от западното крило — значи това крило, — за процедурите й относно грижата за пациентите, включително диетата и посещенията на семействата им.

— Ясно — отвърна той. Кимна към сестра Матилда. — Ето какво прави. Вашата роля е да отговаряте, след като сте въпросната икономка.

Гърдите на сестра Матилда се издуха по впечатляващ начин и тя много заприлича на жаба, застанала върху здраво листо от водна лилия, която се подготвя да запее.

— Грубо съм обидена от тона на тези неуместни въпроси. Ако имате опасения свързани с домакинството и грижата за пациентите, трябваше направо да го обсъдите с мен.

Пиърс се обърна обратно към Патенцата.

— Временна загуба на зрение, също и на слух, вероятна треска. Какви други въпроси зададохте?

Патенцата останаха мълчаливи.

— Разбирам, че никакви — каза той. — Вие, в леглото. Не сте бил замаян. Някой да спомена дали сте се зачервили в лицето?

Джъгс поклати глава.

— Да почувствахте слабост в коленете? Горещина, а после студ?

— Само горещина. Е, и повърнах няколко пъти.

— И не помислихте да го споменете? Нещо друго, което не ни казвате?

— Жена ми казва, че съм се отрязал. Но не бях — Джъгс се намръщи по такъв начин, че веждите му се съединиха по средата на челото — интересен ефект, макар че не бе вероятно дендитата да го харесат, поне според Пиърс. — Притежавам „Глезенът на русалката“ от двадесет години и знам кога един мъж е фиркан. Аз не бях.

— Пияниците обикновено разбират последни — каза му Пиърс. — Всъщност, повечето от тях признават, че са се напили едва на следващата сутрин. Вие, измежду всички хора, трябва да знаете това — той отново се обърна към сестра Матилда. — И какво точно ви развълнува толкова, казано с по-малко от пет думи? Разбирам, че въпросите на госпожица Трин не са ви зарадвали.

Гърдите й отново се издуха.

— Тази млада дама няма никаква представа от работата на сестрите. Тя намекна, че съм жестока…

— Нехуманна бе думата, която използвах — включи се Линет. Тя отново се усмихваше по онзи начин и всички Патенца се разтапяха. Дори Джъгс се накланяше над ръба на леглото, за да я види по-добре.

— Защото казвам на пациентите, когато пристигнат, че няма да имат никакви посетители — изрече категорично сестра Матилда. — Знаете така добре, както и аз, лорд Марчант, че много от тях никога няма да си тръгнат оттук. Не мога да се справям с плач и подобни работи. Семейството може да се сбогува също толкова лесно, когато оставят пациента тук. Няма причина да удължаваме болката им.

— Значи наистина е за тяхно добро — Линет се намръщи, но Пиърс я пренебрегна. — Това ли казахте на госпожа Джъгс?

Сестра Матилда кимна.

— Направих го — тя хвърли на Линет поглед, изпълнен с дълбока неприязън. — За съжаление, тази млада дама отмени нарежданията ми и изпрати жената долу в кухните, където само създава допълнително работа и грижи, без съмнение.

— Което означава, че можем да я помолим да дойде на горния етаж и да обясни точно как е изглеждал господин Джъгс по време на въпросните случаи — добави Линет. — Госпожо Хавлок, защо не я доведете?

Интересно, макар да тежеше поне с четиридесет килограма по-малко от икономката, сигурно в нея имаше нещо особено, защото сестра Матилда излезе от стаята.

— Исусе, не бих искал аз да съм човекът, ядосал икономката ви — отбеляза Джъгс. Той хвърли на Линет поглед, изпълнен с уважение. — Много е мило това, което направихте. Моята госпожа би се чувствала ужасно да си замине и да ме остави тук. Ще се притеснява до смърт.

— Заради усмивката е, нали? — каза Пиърс на Линет.

— Усмивката ми нямаше абсолютно никакъв ефект върху госпожа Хавлок — отвърна тя. — От колко време сте женен, господин Джъгс?

— Станали са двадесет и четири години — отвърна той. — Всичко това ми се случи за първи път на двадесетата годишнина от сватбата ни.

— Не споменахте това преди — изтъкна Битс и го записа. — Така стават четири случая.

— Може би има още няколко — призна Джъгс. — Отне ми известно време да се наканя въобще да отида при доктор. Наистина госпожата е тази, която се тревожи.

Вратата се отвори отново и разярената сестра Матилда се втурна вътре, последвана от закръглена, притеснена на вид жена, която носеше боне, покрито с череши, очевидно направени от възлеста вълна.

— Как изглеждаше съпругът ви по време на тези пристъпи? — попита Пиърс, без да си прави труд да поздрави.

Тя примигна към него.

— Изглеждаше както обикновено, мисля.

— Със зачервено лице?

— Не повече от обикновено, когато е пиян.

— Никога не съм пиян — извика Джъгс от леглото.

— Беше — тя заклати глава толкова оживено, че цялата купчина череши се повдигнаха леко във въздуха и после се укротиха. — Както и ще бъдеш, когато има специален повод, и не го отричай, господин Джъгс.

— Онзи път в Йорк, не бях пил повече от една пинта — отвърна пациентът триумфално.

— Заваляше думите — каза съпругата му и се премести, за да го потупа по крака. — Няма нищо лошо с една-две пинти, но е нужно повече от това, за да ти се удебели езика. Последният случай в Йорк бе капката, която преля чашата — каза тя на Пиърс, но някак си говореше и на Линет в същото време. — Той преди ми беше обещал, че ще посети доктор, ако това се случи отново.

— Врели-некипели — ядоса се Джъгс. — Изобщо не пиех толкова, колкото бих могъл!

— Какъв беше този повод? — попита Линет. — Носехте ли това изключително очарователно боне, госпожо Джъгс?

Тя засия.

— Да, носех го. Е, беше военният парад, нали? А господин Джъгс беше облечен в униформата си, макар че му е малко отесняла. Но той винаги обича да я носи при специални случаи. Направих тази шапка само заради този повод, макар вече да бе лято и много горещо.

— Предполагам, че се е потял като прасе — каза Пиърс.

— О, не, той никога не се поти, моят господин Джъгс — гордо отвърна жена му. — Почти никога не се налага да пера униформата му заради пот, което си е благословия. Приятелите му в парада бяха направо подгизнали.

— А после ослепях и не можех да виждам нищо до следващата сутрин — изрече тъжно Джъгс.

— Нашият свещеник предположи, че е отплата заради греховете му — допълни госпожа Джъгс.

— Тогава казах, че ще отида на лекар. Защото не съм съгрешавал, повече от обичайното.

— Е, Битс? Кибълс? Пендърс? Мисля, че е доста ясно какво се е случило с Джъгс, не мислите ли? — Пиърс размаха ръка пред безизразните им лица. — Обсъдете го помежду си, слабоумни идиоти такива.

Той се обърна отново към сестра Матилда. Линет изучаваше плодовете, създадени от куката за плетене на госпожа Джъгс.

— Току-що загубихте битката — каза на икономката си. — Госпожа Джъгс разреши проблема със слепотата на съпруга си. Идиот съм, че не настоявам да се видя със семействата, в случаи като този.

Госпожа Джъгс зяпна.

— Така ли? От пиенето е, нали?

— Не — отвърна й той.

Сестра Матилда съскаше като врящ чайник.

— Кой симптом беше най-важният? — попита Линет любопитно.

— Всички са такива — той улови погледите на Патенцата. — Джъгс напоследък е качил килограми, униформата му е неудобно тясна, страда от такива пристъпи само по празнични поводи, по време на които му е горещо и пие ейл — вероятно, за да се охлади, макар накрая да повръща от него. Прибавяме факта, че униформата на драгуните е от дебела вълна с тройни ширити на рамото, да не споменавам и наистина решаващия детайл, че Джъгс не може да се поти.

— Топлинен удар! — възкликна Кибълс, докато Пендърс и Битс все още мислеха.

— Правилно. Добрата новина, Джъгс, е, че можеш да скочиш от това легло и да се върнеш обратно в „Глезена на русалката“. Лошата новина е, че невъзможността да се потиш, вълнена униформа и горещ ден са опасна комбинация. Вероятно ще умреш някой от следващите пъти, а имаш дяволски късмет, че все още не си ритнал камбаната.

— Но какво е станало? — попита госпожа Джъгс недоумяваща. — Не беше толкова топло.

— Той трябва да пие повече вода — обясни Кибълс.

— И никакъв ейл, ако е горещо — нареди Пиърс. — Дори и една пинта.

— Това ли е, само това ли е било? Само че не пие достатъчно вода? — госпожа Джъгс все още изглеждаше объркана, но съпругът й преметна крака през ръба на леглото.

— Знаех си, че не съм болен, не и наистина — той се изправи. — Стоя далеч от вода ако отивам на парад, след като няма място, където да се изпикая, без да наруша редиците.

— Това е усложнило проблема — каза Битс, пишейки бясно.

Пиърс остави Джъгс и съпругата му да излязат с Патенцата.

— Госпожо Хавлок, можете да решите дали искате да следвате плановете на госпожица Трин за болницата, или пък може да си намерите друга работа.

Тя го погледна, устата й беше толкова здраво стисната, че изглеждаше сякаш Себастиен й я е зашил.

— Това последното го забравете. Уволнена сте — той хвана ръката на Линет и я изведе от стаята, но тя спря в коридора, задържайки го, докато там не се появи и сестрата.

— Негова светлост само се шегуваше — каза й Линет и я дари с усмивката, която се предполагаше, че не действа върху разярената икономка.

Пиърс отвори уста, но тя го ощипа толкова силно, че той отново я затвори.

— Можем да обсъдим как да разпределим семейните визити утре — каза Линет. — Разбира се, ще трябва да измислим начин да пречим на графика ви колкото се може по-малко. Знам колко добре управлявате крилото, госпожо Хавлок.

Усмивката очевидно не действаше върху Матилда. Все пак, тя замръзна на място за миг и очевидно пресмяташе дали да се поддаде или не.

— Знам какъв шегобиец е докторът — най-накрая каза тя тежко.

— Приятен ден, госпожо Хавлок — отвърна Линет и дръпна Пиърс надолу по коридора.