Том Кланси, Мартин Хари Грийнбърг
Политика (25)

24.

Сан Хосе, Калифорния

7-ми януари 2000 г.

Няколко секунди след единайсет вечерта Пит Нимек седеше пред лаптопа си в своя домашен кабинет и съсредоточено четеше току-що появилия се на екрана имейл, отнасящ се за започнатото от Гордиън разследване на събитията в Русия с кодово име „Политика“.

Статус: Отговор 1, 3 приложения

Тема: „Политика“

 

Пит,

Тук във Вашингтон е два през нощта, но исках да приключа и да ти пратя файловете, които ми поръча преди да заминеш.

Добре те познавам — сигурно в момента ги очакваш и няма да се откъснеш от проклетия компютър докато не се получат в твоя мейлбокс. Та ето ги и тях — не са съвсем пълни, но толкова успях да направя за краткото време, с което разполагах. Съветвам те набързо да прегледаш материала и да си починеш. За мен вече е прекалено късно да се наспя добре, но няма смисъл и двамата да бодърстваме като караконджули.

С най-добри пожелания

Алекс

Нимек придвижи курсора по менюто и щракна върху опцията за прехвърляне на данните, после започна да се люлее на стола и зачака. Усмихваше се. Алекс толкова често се оказваше прав, че чак бе свръхестествено. И никога не го разочароваше.

Когато прехвърлянето завърши, Нимек излезе от сървъра на Интернет, отвори първия от трите файла и започна да го чете:

Биография: Башкир, Йени

Лични данни:

Роден на 2.12.1946 г. във Владивосток, Приморски край. Преди болшевишката революция дядо му по бащина линия имал вносно-износна фирма с представителства в Китай и Корея. Баща му (починал) е от първото поколение морски офицери в съветския тихоокеански флот. Майка му (починала) е от манджурски произход. Башкир е женен и в момента живее в Москва. По-големият от двамата му възрастни синове е цигулар, изнасял концерти в…

Нимек бързо спусна очи към следващия абзац — онова, което за Алекс означаваше „непълен“, за други изследователи можеше да е академичен труд.

Военнополитическа кариера:

Тръгнал по стъпките на баща си и служил в съветския тихоокеански флот по време на Студената война. Капитан на ядрени подводници клас „Ноември“ и „Ехо II“, базирани на полуостров Камчатка. През 1981 г. получава чин контраадмирал и е назначен за командващ цялата флота от ядрени подводни лодки. Бивш член на комунистическата партия, присъединил се към движението на Елцин около 1991 г. Тесните му връзки с режима в Пекин, особено с висши служители от външноикономическите ведомства, продължават през периода на обтегнатите руско-китайски отношения. През 1992 г. е назначен от президента Михаил Горбачов за специален консул в Китай. Изиграва важна роля за заздравяването на политическите и икономическите връзки между двете страни. Основен автор на руско-китайските договори от 1996 и 1997 г…

Следващите няколко абзаца представяха в обобщен вид договорите, които по-скоро бяха декларации за принципи и намерения, отколкото официални съглашения. Нещо, което прочете по-надолу в същата част обаче, силно заинтригува Нимек:

През август 1999 г. Башкир присъства на икономическа среща в Пекин и ръководи от руска страна преговорите за подписване на договор за взаимообмен на военна техника и технологии. Сред делегацията на руските оръжейни търговци е имало представители на групировката „Завтра“ (вж. другия файл). Твърди се, че Башкир е неин основен акционер. Сред присъстващите бизнесмени бил Тен Чу, председател на малайзийската компания „Лиан Кемикълс“ (вж. файла), за когото се говори, че представлява интересите на Китай.

Преди да продължи надолу, Нимек два пъти прочете тези редове. Очите му бяха приковани към екрана и той тихо хъмкаше. Тук като че ли се съдържаха отговорите на много въпроси — и тъкмо това го безпокоеше. Той не вярваше на очевидното.

Нимек отпи от хладкото кафе на бюрото си и прехвърли останалата част от документа.

През 1999 г. Башкир е назначен от президента Борис Елцин за министър на вътрешните работи и в момента продължава да е на този пост. Твърди се, че приятелството му с Владимир Старинов започнало, когато генерал Старинов бил командир на елитната въздушнодесантна дивизия (ВДВ), дислоцирана в Петропавловск, Камчатка. Макар все още да проявява лична и политическа лоялност към Старинов, той е яростен критик на ускорената отмяна на държавния монопол върху икономиката и на прозападните демократични реформи…

След десет минути Нимек стигна до края на биографията, принтира я, затвори файла и отвори следващия, съдържащ подробен анализ на различните международни фирми на конгломерата „Лиан“.

Когато прочете цялата пратена му от Нордстръм информация, минаваше полунощ и усещането, което изпитваше след прехвърлянето на третия файл, беше усилен вариант на чувството, изпълнило го по средата на биографията на Башкир — усещане, че нещата са прекалено прости. Това някак си му напомняше за пътуването, което много отдавна бе предприел в Големия тематичен парк на приключенията в Ню Джърси. Шофираш по автомобилни пътища, които те водят през симулирани естествени среди, но наистина опасните животни са затворени зад не особено добре скрити огради. Идеята беше посетителите да получат илюзията за сафари, но всъщност пътят си оставаше безопасен, фалшив и внимателно наблюдаван.

Като търкаше очи, Нимек разпечата файловете, излезе от програмата, изключи компютъра и затвори капака му. После бутна назад стола си, изправи се, протегна се и се разкърши. Чувстваше се едновременно изтощен и възбуден и се познаваше достатъчно добре, за да разбира, че няма да успее да заспи. Тук имаше още нещо, нещо, което му убягваше, подтекст, който просто не можеше да схване.

Поклати глава. Отчаяно се нуждаеше от почивка.

Излезе от кабинета си, мина през просторното помещение, което му служеше за дневна, трапезария и кухня, и стигна до частния си асансьор. Натисна бутона и когато кабината пристигна, се качи на горното равнище на триетажния си апартамент.

Цялата площ на този етаж беше заета от комплекс за възстановяване и тренировки, разделен на четири големи части, заобиколени от кръгла писта за джогинг: доджо, където изпълняваше ежедневните си упражнения по бойни изкуства, зала за бокс, звукоизолирано стрелбище и помещението, към което се бе насочил сега — към сигурната отмора на сумрачната филаделфийска билярдна зала, която посещаваше като тийнейджър и в която се научи да играе от най-добрите билярдисти, както и от най-затъналите комарджии, владеещи щеката до вълшебство… собственият му баща нямаше равен сред тях.

Отвори вратата и влезе. В стаята имаше две редици стари маси с ожулени рамки. Бяха възстановени в първоначалния си вид и нивелирани за постигане на оптимален резултат. Имаше и бар за безалкохолни напитки с въртящи се столчета. Джубоксът беше обвит в неонови тръби и съдържаше първокласен рокендрол. През нарочно оставените пластове мръсотия върху евтините пластмасови абажури се процеждаше слаба светлина. Нимек бе събрал изцяло покриващите стените вехтории от безброй магазини за използвани вещи и битаци — стари календари с голи жени, надписи, определящи условията на залагане на провели се някога спортни игри и забрани за участие на малолетни в залагането.

Липсваше единствено всепроникващата миризма на пот, брилянтин и цигарен дим и макар да предполагаше, че така е по-добре, Нимек често изпитваше странен копнеж за нея.

Той включи осветлението, свали от стената една от изработените си по поръчка щеки и се приближи до първата маса. Извади шест топки и ги подреди в полукръг около страничния джоб. Искаше да поработи върху техниката си. Не беше играл повече от седмица.

Нимек натърка с тебешир щеката, наведе се над масата, намести върха на щеката между пръстите си и методично го раздвижи назад-напред.

По навик бе поставил топката с номер осем в началото и по този начин се подсигуряваше срещу лош късмет. Винаги беше възприемал късмета сериозно, още от дните си в десантните войски, когато си бе установил множество сложни — някои биха ги нарекли „суеверни“ — ритуали за постигане на успех в битката. Макар че в цивилния живот омилостивяваше съдбата под други външни форми, принципът си оставаше същият.

Сега, докато си представяше желаната траектория на топката, сивите му очи имаха спокойния и съсредоточен поглед на точен стрелец. Номерът беше да вкара топките в джоба последователно от дясно на ляво.

С отпусната китка и прибран лакът той изтегли щеката назад и после я върна обратно с плавен, точен удар, улучил топката под средата, за да я накара да се завърти назад. Тя вкара осмата топка в джоба и се върна към него, за да спре точно зад следващата топка от полукръга.

Точно където искаше Нимек.

Бързо успя да вкара още три топки, но на петия удар, без да иска, напрегна дланта си около задната част на щеката и в последния момент тя подскочи нагоре. За негово раздразнение ударната топка потъна в джоба заедно с петата.

Сухото му лице се смръщи. Беше се проявил като абсолютен аматьор.

Нимек дълбоко си пое дъх. Тази нощ и много други неща освен играта му не бяха наред. Адски много. Информацията на Нордстръм, изглежда, показваше, че както дни наред твърдеше пресата, ФБР притежава непокътнат пакет с експлозив — той се съмняваше, че връзката между „Лиан“ и „Завтра“ е направена толкова бързо без анализ на маркерите или проследимите съставки във взривното устройство. Разбира се, химическите остатъци от маркираните взривени експлозиви също щяха да дадат тази информация, но крайният резултат така или иначе щеше да е еднакъв. Отпечатъците на Башкир бяха навсякъде. Това беше сериозно основание да подозира, че руснакът е сред основните участници в заговора, ако не и негов архитект. Но какви бяха мотивите му? Да разпали изолационистки настроения в Съединените щати, да провокира преустановяване на хранителните доставки, които ангажираха Русия със Запада? Това бе единственото обяснение, което изобщо имаше някакъв смисъл, и все пак оставаха прекалено много неясни въпроси. Башкир беше военен. Човек, заемал изключително важен пост, командващ втория по големина флот от подводници с балистични ракети. Освен това бе опитен в сделките, свикнал внимателно да претегля решенията си. Наистина ли беше в състояние да оправдае масово убийство на цивилни заради такава непряка и несигурна цел? Нещо повече, неотдавна той бе участвал в преговори за големи оръжейни сделки между Русия и Китай и навярно дори имаше финансови интереси в руска фирма, занимаваща се освен всичко друго и с оръжейни доставки. Би трябвало да знае колко лесно е да се проследи пътят на експлозива от производителя до купувача и че разследването в крайна сметка ще стигне до въпроса за неговата роля в атентата. Къде беше логиката във всичко това?

Намръщен, Нимек се наведе, бръкна в чекмеджето на масата, извади топките и ги подреди в единия край за директна стрелба. Колкото повече мислеше за вероятното участие на Башкир, толкова повече растяха съмненията му. Не само че липсваха части от мозайката — струваше му се, че някои от тях изобщо не се вместват и че са сложени в кутията само за да го объркат.

Не можеше да направи нищо друго, освен да действа предпазливо… и логичният път в случая бе да проследи експлозивите от производителя до последния купувач.

Отново натърка върха на щеката, наведе се над масата и започна да изстрелва топките към джоба отсреща. Сутринта първо щеше да се обади на Гордиън. Като износител на американска техника, Роджър постоянно си имаше работа с хора на митницата и един-двама от тях можеха да бъдат подкупени. Ако „Лиан“ беше производител на експлозивите и „Завтра“ бяха действали като посредник, кой бе получателят им в Съединените щати? И как точно са били внесени в страната?

Някой беше извършил прехвърлянето и Нимек възнамеряваше да открие кой.