Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Behind Hollywood’s Walls, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и корекция
Dani (2012)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2012)

Издание:

Сара Карнаби. Мечти в розово

Американска. Първо издание

ИК „Слово“, Велико Търново, 1994

Редактор: Детелин Гинчев

ISBN: 954-439-255-6

История

  1. — Добавяне

X

В понеделник сутрин, когато двамата пристигнаха в студиото, всички вече се бяха събрали.

Марша се държеше така, сякаш нищо не се бе случило. Както винаги поздрави членовете на техническия екип, колегите си артисти, Том, на когото отдалече му личеше, че е с нечиста съвест, и Харолд, който цял трепереше от гняв.

Освен леко напрежение през целия ден не се забеляза нищо друго. Тъкмо обратно — Том се стараеше да даде най-доброто от себе си като оператор, а Харолд се скъса да прави допълнителни импровизации и да измисля остроумни реплики за отделни сцени на „Фойерверк“. Вечерта по пътя за вкъщи Марша каза:

— Наблюдавах те непрестанно по време на снимките и в почивките. Знаеш ли, че когато пожелаеш, можеш да станеш напълно невзрачен? В дадена сцена си блестящ, духовит и шармантен мъж, който с личността и присъствието си кара всичко наоколо да бледнее, после излизаш от светлините на прожекторите, присъединяваш се към някоя група асистенти и човек почти не може да те забележи. Как го правиш?

— Мъча се да не изпъквам, когато не е необходимо — отвърна той просто.

— Точно това е решението на загадката, че никой нищо не подозира за връзката ни — замислено каза Марша. — Пред всички играеш по нещо. Държиш се така, сякаш си ми просто колега, и си такъв великолепен артист, че всички ти вярват.

Робин се замисли, преди да кимне.

— Вероятно си права, скъпа. Не желая да имаш неприятности заради мен. Затова все държах много резервирано.

— За щастие не и с мен — измърмори тя и погали ръката му.

— И в бъдеще няма да го правя — придърпа ръката й към устните си. — Кога ще се оженим?

— Щом свършим и последните снимки.

Той я целуна още веднъж.

— Тогава Том и Харолд ще си получат заслуженото за безсрамието и наглостта им.

— Човече, ти си бил много отмъстителен! — упрекна го Марша.

— И още как! А ти, жено, си не по-малко отмъстителна от мен.

— Вярно е — призна тя. — Отмъстителна и коварна. Подхождаме си чудесно.

Той се наведе към нея.

— Обичам те заради коварството ти, скъпа — прошепна й нежно. — Къде ще отидем през медения месец?

— Безразлично ми е! Важното е Том и Харолд да не ни намерят там и в ръцете ми да не попада вестник с рецензия за филма.

— Знам един мъничък залив в Мексико — предложи Робин. — Вече съм бил веднъж там за няколко седмици. Има само един малък хотел за местните жители, рибен ресторант и кафене.

— С кого си бил там? — попита го недоверчиво и веднага си представи почивката с любима жена. — И то за няколко седмици?

— Исках да бъда съвсем сам и да събера отново сили за работа — погледна я развеселен той.

— Искал си, но всъщност не си бил сам, нали? — продължи да настоява Марша.

— Е добре, след като искаш непременно да знаеш, Чикуита бе при мен.

— Чикуита значи! — очите й се присвиха и запламтяха. — Така, така!

— Чикуита беше бездомна кучка, мелез някакъв. Намерих я на плажа и я взех със себе си. За съжаление умря преди две години. Искам отново да имам куче. И деца, много деца. А ти?

— Нека да направим и двете — отдъхна си тя облекчено.

— Представи си нашите деца — погледът му стана замечтан. — Твоят ум и моята красота. Това ще бъдат най-прелестните деца, които някога светът е виждал. А аз ще бъда до полуда нежен баща. Ще бъда върхът!

— Ти във всичко си върхът — прошепна му тя.

— Внимавай! — предупреди я със сериозна усмивка. — Мисли за белия плаж, покрит с палми, който може да бъде отнесен от високите вълни!

Марша кимна.

— Мисля си за тях, но мисля и за скалата, която съществува отдолу и за която ние ще се вкопчим, когато на целия остров не остане повече нито едно дърво или храст.

 

 

Артистите, екипът и ръководството на студиото дадоха голямо парти по повод последната заснета сцена на „Фойерверк“.

— Благодарение на Марша имаме реални шансове при следващото раздаване на наградите на Академията да отнесем вкъщи всички „Оскари“! — това беше краят на словото на шефа на студиото.

Избухнаха аплодисменти, защото присъстващите бяха съгласни с него, а и защото той бе говорил кратко.

Марша приемаше отвсякъде поздравления и цветя и благодареше със сияещо лице.

Том си проби път до нея и я целуна звучно по бузата.

— Никога не съм те забравял — прошушна й той. — Ако закопнеееш за истински мъж, знаеш адреса ми. По всяко време ще бъда на твое разположение.

Харолд го изтласка встрани и хвана Марша под ръка.

— Скъпа, докато писахме сценария на „Фойерверк“, бяхме превъзходен тандем, а и в личните си отношения бяхме фантастични, нали? Предлагам ти нов проект, Марша. Да напишем заедно сценария за нас двамата, за нашия по-нататъшен живот. Помисли си за това! И още нещо. Ще трябва все някога да ми обясниш какво искаше да кажеш, когато веднъж ме нарече „пилот“. Ще го направиш ли?

Тя се усмихна пленително на двамата. И нищо повече. С тях беше приключила окончателно и завинаги.

— Отивам да се преоблека! — извика на събралите се.

Думите й напълно отговаряха на истината, но не обясняваха защо трябва да го направи.

Облече се бързо в меко падаща бяла копринена рокля с дълбоко стилно деколте, с колан от същия плат и панделка на талията, и се качи в чакащия зад ателието ролс-ройс при Робин.

Оскар потегли към летището. Час по-късно летяха към Лас Вегас.

— Наистина е жалко, че трябваше да се откажем от големия празник — въздъхна Марша, докато самолетът се носеше над изсъхналите пустинни области към столицата на хазарта и бързите бракосъчетания.

— Не можеше да стане по друг начин при популярността и на двама ни — отвърна Робин и стисна успокоително ръката й. — Но няма да е лошо. Един приятел от колежа ми препоръча много хубав параклис. Ще се оженим несмущавани от абсолютно нищо. И през медения месец никой няма да ни открие. А след това ще дадем огромно парти в къщата ти в Бевърли Хилс.

— В нашата къща в Бевърли хилс — поправи го тя с усмивка.

Параклисът в покрайнините на Лас Вегас беше изграден в староевропейски стил, целият в бяло и украсен с ухаещи цветя. Свещеникът бе мил, беловлас стар човек, който напомняше на Марша за Спенсър Трейси. Жена му свиреше на малкия орган, докато младоженците пристъпваха тържествено към олтара. И докато свещеникът с прочувствено слово разкриваше на младата двойка тайнството на брака, Марша наблюдаваше лицето му и това на неговата жена и си мислеше, че те двамата сигурно са издържали бурите на живота и сега са намерили спокойствие на скалата на техния остров.

Погледна нагоре към очите на Робин и прочете в тях същите мисли. Тогава му се закле в любов и вярност до смърт, без да се съмнява нито миг, че взема единственото правилно решение в живота си.

Слънцето, нажежено до червено, потъваше зад пустинята, когато младоженците влязоха в апартамента, който бяха наели за една нощ, преди да излетят на следващия ден за Мексико.

Робин протегна ръце към Марша, но тя се отдръпна назад.

— Какво има? — попита той учудено. — Ако си променила решението си, сега е твърде късно, а за развод не може и дума да става. Би трябвало по-добре да обмислиш.

Марша поклати глава.

— Почакай за момент, скъпи. Понеже никои не знаеше за сватбата ни, никой и не ни подари нещо.

Робин опря юмруци на хълбоците.

— Да не си се омъжила само за да получиш от другите хора подаръци? Толкова ли си пресметлива?

— Да, толкова! И искам от теб единствения подарък, който ще ме задоволи!

— Ти си безкрайно лоша и покварена! — каза Робин и я вдигна на ръце. — Дано децата ни да наследят само моите заложби.

Марша разпери ръце и крака, така че той не успя да я вкара в спалнята.

— Кажи ми веднага, че ме обичаш! — настоя тя.

— Трябва ли да го кажа? — попита той. — Не е ли по-добре да ти го покажа.

— Да, и това също — прошепна Марша и сключи ръце на тила му. — Но първо ми го кажи!

Робин въздъхна и уж възмутеното му изражение постепенно отстъпи място на нежна усмивка.

— Твърде съм добър и с меко сърце, това ми е грешката. Ще ти простя, защото те обичам.

— Ти си… — започна тя, но той задуши протеста й с целувка и когато Марша още веднъж разпери крака пред рамката на вратата, просто я извъртя настрани, вмъкна я с краката напред в спалнята и я понесе бързо към широкото легло. Тя посегна да се хване за вратата, но бе твърде късно.

Когато я положи в леглото, целувката вече действаше. Марша се отказа от шеговитата съпротива, защото сега съществуваха само нейните най-съкровени чувства и копнежът й за близостта на Робин и неговата нежност. Беше сигурна, че двамата вече са свързани неразривно един с друг — така, както можеше да ги свърже само времето я съдбата.

Край
Читателите на „Мечти в розово“ са прочели и: