Сара Карнаби
Мечти в розово (4)

IV

На следващия предобед в десет часа Марша вече имаше съвсем друго мнение за целувката във филма.

Като режисьор тя сама обясни на всички участници как си представя сцената. Изпълнителят на нейния приятел във „Фойерверк“ и приятелката на Робин стояха готови. В края на целувката те трябваше да се втурнат в построената на снимачната площадка спалня.

Последно Марша се обърна към Робин.

— И така, аз седя на края на леглото. Ти влизаш, тръгваш безмълвно към мен, притискаш ме на леглото и ме целуваш.

Нещо в очите му просветна, въпреки че лицето му остана напълно сериозно.

— Всичко е ясно — каза той с делови тон.

Лъжеше ли се, или гласът й действително леко трепереше?

— Аз ще се увия в одеялото — продължи тя. — Ти мушваш ръка под завивката. На екрана сцената изглежда много по-интимно.

— Не само на екрана — отвърна Робин. Хладният му тон беше в пълна противоположност с пламенното послание на очите му.

— Необходимо ли е това с ръката? — намеси се за първи път днес Харолд. Досега беше наказвал Марша с леденото си презрение.

— Да, необходимо е — отвърна тя рязко.

— Но в сценария го няма — оплака се той.

— Аз съм написала по-голямата част от сценария. Следователно мога да променям сцени. Хайде, да опитаме!

Двамата изпълнители на второстепенни роли отидоха на местата си извън обсега на камерата. С един изпитателен поглед тя се убеди, че камерата е готова за снимане.

— Започваме! — извика тя, обви одеялото около себе си и седна на края на леглото.

Робин се приближи към Марша и се наведе напред. Ръката му се мушна под завивката и докосна ръката й. Притисна я на леглото, надвеси се над нея и положи леко устните си върху нейните.

Тя притежаваше способността не само да изживее и да изиграе такава сцена, но и да си я представи как изглежда от зрителния ъгъл на камерата.

— Благодаря, край! — извика Марша, когато двамата изпълнители на второстепенните роли се втурнаха вътре точно в подходящия момент. — Том, как беше?

Бившият й съпруг вдигна палец в знак, че всичко е наред. Главният осветител кимна. Помощник-режисьорът Джери се ухили широко.

— Окей, да започваме! — заповяда Марша. — Снимки!

Джери даде знак. Звук и камера работеха. Той удари клапата.

Тя обви завивката около себе си и седна на края на леглото.

Робин се приближи към нея, но сега я гледаше съвсем различно. Изведнъж я побиха тръпки. Така я гледаше само мъж, който искаше да прави любов с нея. Според сценария Робин трябваше да опита точно това. Каза си, че той е знаменит артист, който върши всичко все едно, че е истина, но който много добре знае, че всъщност не е така. Ръката му се мушна под одеялото, но този път Робин като че ли се обърка. Пръстите му докоснаха гърдите й, обхванаха ги здраво с чувство за собственост и в същото време я притисна към леглото.

От пръстите му сякаш изтичаше електрически ток. Кожата на Марша настръхна и през цялото й тяло премина тръпка, която напълно я смути.

Тя не се съпротиви, когато Робин според сценария я притисна силно към възглавницата и я целуна по устата.

Преди малко тази целувка беше съвсем различна. Сега тя усещаше устните му, гладката им, леко влажна кожа. Ръцете му я стиснаха още по-здраво. Той масажираше гърдите й под завивката, а палецът му галеше през плата на блузата зърното, улучи втвърденото връхче и остана там.

Марша пое дъх и несъзнателно отвори устни. Езикът на Робин веднага се провря между тях, плъзна се по вътрешната им страна и се спря в здраво стиснатите и зъби.

„Звяр“ — помисли си тя ядосано и стисна още по-силно зъбите си. Опита се да мисли за повече от петдесетте човека, които бяха в студиото: „Не, не изпитвам нищо. Не искам да изпитвам нищо.“

Палецът му очертаваше бавно кръгове. Сладострастната тръпка в гърдите й бе почти нетърпима, но зъбите й бяха като споени.

Устните му се впиха жадно в нейните. Тя усещаше вкуса на езика му, поглъщаше дъха му и поемаше уханието на кожата му. Пръстите й се заровиха в гъстата му мека коса. Марша почувства през завивката топлината на тялото му.

Но зъбите й останаха прилепени както при ония пациенти със склонност към затлъстяване, които доброволно се съгласяват зъбите им да бъдат прихванати с метални кламери, за да не могат да ядат. Вероятно и тя би трябвало да направи това преди тази сцена. Но тогава би трябвало да си купи и броня за гърдите, която нямаше да пропусне тази дяволска ръка, която ги притискаше и галеше така хубаво. Не можеше да предприеме нищо срещу самоуверения му палец, който под завивката не се отделяше от твърдото връхче. Тялото й бе обхванато от огнени езици, които се разпалваха все по-буйно.

И тогава Робин успя да проникне под тънката блуза, която тя носеше при тази сцена. Пръстите му галеха голата й кожа и когато достигнаха зърната на гърдите, Марша с мъка се сдържа да не изстене високо.

Отвори широко уста и се опита с езика си да отблъсне неговия. Но дългият му влажен език проникна дълбоко навътре, докато в същото време Робин триеше и масажираше между пръстите си зърната й.

— Край! Добре! — гласът на Джери достигна до нея отнякъде много далече и я върна отново в света на реалното.

Тя погледна със стъклени очи към помощник-режисьора, който се наведе смутено към нея.

— Съжалявам, но сцената става много дълга — заекна той несигурно.

Ръката на Робин под закрилата на завивката остана на същото място. Върховете на пръстите му продължаваха да галят и масажират, докато той с напълно безизразно лице наблюдаваше Джери.

Импулсите, които опитните му пръсти възбуждаха в нея, бяха толкова силни, че Марша едва успяваше да си поеме дъх. Но тя не можеше да му каже, че трябва да махне ръката си от гърдите й.

Призова цялото си самообладание.

— Ще направим сцената още веднъж без завивка — усмихна се неловко. — Твърде е пламенна, за да има завивка.

— И аз това си помислих веднага — като сви рамене, Робин измъкна ръката си и стана. — Но не исках да се намесвам в режисурата.

Марша се вцепени, когато забеляза явните признаци на възбудата му. Той изобщо не се опита да я прикрие, а стоеше с усмивка пред нея, така че всички в студиото можеха да я видят.

— Пет минути пауза — обърна се тя към Джери. — Робин, идваш ли? — не удостои никого от екипа дори с поглед, защото ако го направеше, щеше да потъне в земята от срам.

Той я последва в съседната гримьорна.

— Затвори вратата! — каза му ледено Марша.

— Кратко обсъждане на режисурата? — откликна той весело и зачака отговора.

Наложи се да го гледа в лицето.

— Робин, това да ти е за последен път. Не го прави никога повече! Обичам филма си. Обичам работата си. Искам най-доброто. Искам да ми бъдеш партньор. Но ако ме хванеш и целунеш още веднъж така, ще те изхвърля.

Той захапа горната си устна и плъзна поглед по тялото й като пръсти, които докоснаха най-напред извивката на шията й, спуснаха се към гърдите й и закръжиха около тях, без притеснение опипаха корема й, проникнаха още по-надолу, погалиха краката й и отново се издигнаха нагоре.

— Ти си лицемерка, мис Елиът — каза и тихо и така равнодушно, че тя си помисли, че досега само си е въобразявала. — Преди всичко си много глупава. Добре усещаш колко силно се привличаме взаимно.

— Стой там, където си, или ще викам — заплаши Марша, когато Робин бавно тръгна към нея.

— Защо се съпротивляваш? Ако разбирам добре, си изхвърлила Харолд. За женитба повече не може и да става въпрос. Защо тогава да не се обичаме? Ти си красива, Марша, и аз страстно те желая. Искам да те държа в прегръдките си и да те любя.

Той стигна до нея. Тя стоеше с гръб към масата с гримове, чийто ръб се впиваше в бедрата й. Ръцете му обхванаха тялото й от двете страни. Докато я гледаше проницателно в очите, пръстите му погалиха гърдите й през блузата на бели и сини ивици. Бавно се наведе напред и устата му нежно докосна голата й шия.

Марша впи пръсти в ръба на масата.

— Недей! — прошепна тя, но гласът й прозвуча неубедително. Устните и върхът на езика му по врата й предизвикваха толкова хубави усещания. — Престани! — в този момент почувства възбудената му плът да се притиска към бедрата й. Почувства твърдостта й и желанието й да се отдаде на Робин избухна в нея с още по-голяма сила.

Косите му леко галеха брадичката и устата й. Марша притвори очи, когато й разкопча блузата.

Тя не носеше сутиен, така че гърдите й подканваха съблазнително ръцете му. Като крила на пеперуди пръстите му нежно милваха твърдите възвишения, а устните му оставяха топла и влажна следа в падинката между тях.

Задъхана, Марша се изви към него. Изгарящият пламък в гърдите й се пренесе в корема, събуди желанието в нея и за момент я накара да забрави всички колебания.

Тя обгърна с ръце главата му и докато Робин нежно смучеше едната й гърда и целуваше твърдата пъпка, пръстите й се заровиха в меката му като коприна коса. Стенейки, Марша го притегли към себе си, повдигна крак и бедрото й се притисна към възбудения му член.

Той пое дълбоко дъх и сведе отворената си уста към гърдите й, очертавайки с език около тях обширни кръгове. После леко повдигна глава и се взря в нея сияещ от удоволствие. В ръцете му Марша бе като восък. Заровила пръсти в косата му, тя насочи към него замъглени от страст очи. Погледите им се срещнаха и се стопиха един в друг. Лъчезарната му усмивка я накара да забрави всичко.

В тоя миг пламна искрата. За първи път в живота си не намери сили да се откъсне от очите на мъж. Тя се загуби в ясното, нежно и меко кафяво на тези открити очи. Той я държеше изцяло в своя плен, не само тялото й, а и душата й. Марша мислеше, че е забравила коя е, че се е превърнала в Робин, че се е сляла с него. Но това единение беше съвсем различно от свързването на тялото й с тялото на някой мъж. Нямаше нищо общо с проникването в нея, за което така много бе копняла.

— Марша, обичам те — прошепна Робин, сведе глава и я целуна страстно в трапчинката между гърдите.

Когато не гледаше вече в очите му, тя намери сили да се отдели от него.

Дръпна косата му така силно, че той простена, отметна глава и отстъпи настрани, за да се отдалечи от тялото й. Марша сграбчи бързо блузата си отпред и започна с треперещи пръсти да я закопчава.

Обърна на Робин гръб и в огледалото видя смаяното му лице, искрено учудено и дълбоко разочаровано.

— Изчезвай! — прошепна тя дрезгаво.

— Но… какво направих… ти също искаше…? — бе така наранен, че Марша го съжали.

— Изчезвай, казах ти! — бе закопчала блузата и се чувстваше малко по-уверена. Обърна се бързо към него. — Отсега нататък ще важи това, което казах. Повече няма да ме докосваш или ще съжаляваш. Кълна ти се! Придържай се към текста! Без никакви отклонения! Повече не искам да се доближаваш! Разбра ли ме?

Робин кимна.

— Още не мога да проумея напълно защо направи това, Марша — гласът му звучеше изненадващо меко и примирено. — Знам само, че и двамата се желаем. Ние сме зрели хора. Не виждам нищо, което ни пречи да се обичаме, абсолютно нищо. Казах ти, че те обичам, и това е истина. Вероятно не ми вярваш, но аз се влюбих в теб още първата вечер — пое си така дълбоко дъх, че гърдите му се разшириха. — Добре, отсега нататък няма да те докосвам, но трябва да знаеш, че те желая. За в бъдеще ще се наложи цялата инициатива да идва от теб. Ти трябва да ми кажеш кога да те любя и…

— Как ли пък не! — сопна му се тя. — Не проумя ли, че не ме интересуваш, нито плюшените ти очи, нито опитните ти пръсти, нито онова нещо, с което вие мъжете винаги сте така безумно горди!

Преди да се обърне и да излезе, Робин й хвърли още един продължителен поглед.

Когато Марша отново влезе в ателието и пожела да продължат снимките, Джери сви рамене със съжаление. Изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

— Господин Локмен си тръгна. Тръгна си, без да каже нито дума, мис Елиът.

— Може ли аз да го замествам в сцената с целувките? — извика Том от мястото си горе при камерата. Сега, когато Робин го нямаше, отново му порасна самочувствието.

„Самочувствието или нещо друго?“ — репликира се сама Марша разгневена и повече не обърна внимание на бившия си съпруг. Веднага загърби и Харолд, когато той скочи и се запъти към нея.

— Марша, не слушай тоя хвалипръцко Том — беше самата любезност. — Да забравим малката кавга. Искаш ли да си отидеш вкъщи? Мога да те заместя като режисьор и днес следобед да заснема няколко сцени, в които изпълнителите на главните роли не се появяват.

Идеята беше съблазнителна. Да си отиде вкъщи, да се затвори, да не вижда нищо и никого и по възможност да натроши на малки парчета телефона. Но Робин вероятно бе във вилата, а това бе човекът, когото сега най-малко искаше да срещне.

— Ще продължа — отвърна му хладно. Като погледна сияещото лице на Харолд и изпълнените му с надежда блестящи очи, тя въздъхна. — Не знам защо постоянно трябва да давам обяснения, но явно е необходимо. Не смятай, че имаш шанс, Харолд. Аз съм приключила с теб.

Лицето на бившия й годеник се вкамени и той се взря злобно в Том Картър зад камерата.

— Вероятно отново предпочиташ космати, мускулести мъже?

„Само това не!“ — без малко щеше да извика Марша, но се въздържа. Харолд би могъл да бъде пак нейното успокоение.

— Вероятно! — обърна му гръб и за да приключи с тая работа, се насочи към Том.

Бившият й съпруг се наведе от високото си място надолу към нея, а погледът му сякаш казваше: „Знаех си, бейби, че ще се върнеш при мен!“

— Том — вътрешно Марша кипеше, но не от страст, а от гняв — Том, скъпи, имаш животинско излъчване.

— Знам — измърмори той с леко тътнещ глас.

— Да, да, естествено — усмивката й стана още по-смразяваща. — Разбира се, това въобще не ме интересува. Вкусът ми вече е по-изтънчен. Бих могла дори да кажа, че в последно време изобщо не ценя пещерния човек. Предпочитам цивилизованите мъже.

— Вероятно Харолд Купър? — изсъска Том с дълбоко накърнено мъжко достойнство.

— Десет пъти по-добре Харолд, отколкото ти — Марша го остави и се отдалечи, казвайки си: „Десет пъти по нула дава пак нула. Така че казах истината.“

Този следобед й беше трудно да се концентрира върху работата си. Филмите бяха най-важното и същевременно най-безобидното нещо в живота й. Критиците можеха да я нападнат и понякога да я разкъсват на парчета, шефовете на филмовите студия можеха да се опитват да я сравнят със земята, но всичко това бе нищожно в сравнение с трима подивели мъже, които преследваха отдавна загубената й невинност.

Изтощена, но и успокоена, тя се остави вечерта Оскар да я закара вкъщи.

Там я очакваше следващата изненада. Робин се бе изнесъл.