Сара Карнаби
Мечти в розово (6)

VI

Марша се втурна към тежката метална врата, погледна през една пролука навън и отвори.

През пролуката бе зърнала лицето на Робин, но сега виждаше пред себе си букет червени рози. Три дузини, прецени тя. Видя също огромна кафява книжна кесия.

— Вземи цветята, иначе всичко ще падне на земята! — прозвуча гласът му зад кесията.

Марша бързо ги хвана. Той помъкна към къщата претъпканата кесия, докато тя заключи вратата и го последва.

— Какво носиш в нея? — попита го недоумяващо. — Да не си поканил екипа? Кой ще изяде всичко това?

— Ние двамата, кой друг? — Робин занесе кесията в кухнята, постави я на плота, съвсем естествено отвори хладилника и започна да нарежда вътре пържоли, зеленчуци, плодове, консерви, колбаси за грил.

„Вместо да се нахвърлим един върху друг и да правим любов на килима! Той дори не забелязва, че съм само по халат!“ — помисли си Марша.

— Едно питие? — попита тя. — Може би искаш веднага да поставим колбасите на грила на терасата, или ще отложим това за по-късно?

Робин затвори хладилника. Светлосиня тениска, светлосини бермуди, боси крака в сандали. Просто, но удобно. Изглежда, че не забелязваше иронията в гласа на Марша.

— Ще направя всичко, което пожелаеш.

И отново на лицето му се появи онази усмивка, която така я объркваше.

— Значи питие — реши тя. — Донеси лед! — Марша извади от бара във всекидневната бутилка бърбън. Сега имаше нужда от нещо силно, за да преодолее разочарованието. Защо Робин не показваше никакъв интерес?

Той излезе след нея на терасата.

— Тук е хубаво. Каква къща само! Прекрасно! Досега съм живял в Ню Йорк. Имам апартамент в един небостъргач с изглед към Сентръл парк.

— Ще ми опишеш ли какво представлява? — тя наля без желание бърбъна в чашите.

— Щом искаш да чуеш — цялото му лице се озари от широка усмивка. — И така, с асансьора се стига директно в помещението и оттам…

— Престани! — сопна му се Марша. За нея като жена бе обида, че Робин не й обръщаше внимание.

Той пусна кубчета лед в чашите. Пръстите му се движеха бързо и сръчно. Горната част на дланта му бе леко окосмена, както и ръката под лакътя. Погледът й се плъзна по здравите мишци и раменете към жилестия врат и устата му.

— Защо се изнесе от вилата? — попита го рязко.

Робин се чукна с нея и отпи една глътка.

— Ти не ме искаше.

— Не е вярно — възрази Марша, макар много добре да знаеше, че е така.

Той сви рамене.

— Нахока ме, въпреки че ти казах, че съм влюбен в теб. И аз си тръгнах.

— Така говорят всички, най-вече вие мъжете, когато искате да постигнете целта си. Влюбен! — тя поклати глава. — На колко жени си казал вече това?

— Ти си третата — отговори Робин, без да се колебае. — За първата исках да се оженя. Тогава бях на шестнайсет години. Тя бе достатъчно умна да ме посвети само в любовта. Научи ме много мило и нежно на всичко, което съществува между мъжа и жената. Когато ме напусна, бях почти мъртъв.

Марша не отлепяше очи от устните му. Отново изненада. Той постоянно я смайваше, и то с откровеността си.

— Втората, на която казах, че я обичам, искаше да се омъжи за мен. Тогава бях достатъчно умен да кажа „не“. Тя искаше консервативен брак с хубава къща в предградието, с лозници над прозорците, двуместна кола за покупки, за мен регламентирано работно време, свободни почивни дни, един път в годината почивка във Флорида или на Хаваите. Знаех, че това никога не бих могъл да й предложа. Но я научих на всичко, което съществува между мъжа и жената.

Марша се засмя, въпреки че изведнъж изпита страшна ревност към тези две жени.

— Надявам се, че тя не е била почти мъртва, след като си я напуснал.

— Изобщо не съм го направил. Тя ме напусна и се омъжи за учителя си по тенис. Днес има къща с лозници.

Марша му хвърли критичен поглед над чашата.

— Не искаш да ме убедиш, че си бил само с две жени в леглото, нали?

Смеейки се, Робин стана.

— Аз с моите трийсет и три години? Имах още няколко жени. Е, и? — с бързо движение измъкна тениската през главата и изложи горната част на тялото си на слънчевите лъчи и на нейните погледи. — Да не би да е престъпление да си щастлив с жена в леглото?

Марша проследи ръцете му, когато той разкопча бермудите и ги смъкна по стройните си крака надолу. Банският му беше дълбоко изрязан, искрящо жълт, и се открояваше на тъмната му кожа. Тя не искаше, но погледът й сам се залепи на мъжествеността му между хълбоците. Не беше възбуден, но все пак голям и изпълнен със сила. Марша навлажни устните си с върха на езика.

— Какво става с мен? — попита тя и гласът й прозвуча дрезгаво. Покашля се, когато Робин отново седна и изпъна напред краката си.

Той се усмихна. Само как хубаво се усмихваше, колко пленително!

— Марша, вече ти казах. Не искаш да ми повярваш. Какво да правя тогава? Ако те прегърна и ти кажа, че те обичам, ще ме отблъснеш. Ако само ти кажа, че съм влюбен в теб, не реагираш. Аз съм тук — Робин посочи гърдите си. — Много пъти вече ти се предлагах. Сега ти трябва да кажеш какво искаш.

От вълнение сърцето й биеше до пръсване. Всичко беше невероятно просто. Но можеше ли да бъде толкова просто? Той я обичаше. Тя го обичаше. Това не бе възможно!

Марша опита глътка бърбън. Алкохолът леко й завъртя главата, но все пак не отстрани вътрешната преграда. Парченцата лед подрънкваха в чашата, защото ръката й трепереше.

— Защо в студиото не почувствах нищо при сцената с леглото? — попита тя.

Погледна го изненадано, когато той леко се засмя.

— Защото аз не исках. Беше ми забранила да те приближавам. Действително само играх тази сцена, без вътрешно съучастие — очите му не се откъсваха от лицето й — Какво има, Марша? Толкова ли съм ти неприятен? Да не би причината да е в моя характер? Държанието ми ли не ти допада? Или не ти харесвам физически? Защо ми се съпротивляваш така силно?

Тя преглътна и понечи да каже нещо, но от вълнение щеше да се задуши. Бързо посегна отново към чашата си, но ръката на Робин се стрелна напред и се сключи около лакътя й.

— Ако продължаваш да пиеш, ще паднеш на земята пияна и ще се наложи да забравим нашия уикенд — очите му проникнаха до дъното на душата и. — Страхуваш се, че ние наистина бихме могли да се обичаме, просто така съвсем естествено. Ти си изпълнена с недоверие, защото имаш лоши спомени — кимна и пусна ръката й. — Марша, и аз имам лоши преживявания, но не се затворих в себе си. Повярвай ми и ние ще прекараме незабравими часове заедно.

Тя наблюдаваше дланта си, обхванала чашата. Робин беше прав. Щеше да се напие. Можеше или да развали двата почивни дни с размишления и страхове, или да му покаже любовта си. Просто така. Съвсем естествено.

— Робин… — в този момент изпитваше панически страх да не изживее отново разочарование. А още повече се страхуваше, че с него би могла да прекара прекрасно, но един ден сънят щеше да свърши. И тогава щеше да дойде оная ужасна празнота, която след една разбита любов отнемаше на човек всички сили, убиваше всички чувства и го изпепеляваше до дъно.

— Робин, помогни ми — прошепна тя. — Обичам те, но ми помогни…

Той стана и я докосна с поглед, преди да пъхне ръце под мишниците й и да я изправи на крака.

— И аз те обичам, Марша, но ми кажи какво трябва да направя. Моля те!

Лицата им бяха на педя разстояние едно от друго. Ръцете му само я подкрепяха, нищо повече.

— Люби ме — промълви тя и едва можеше да стои права от невероятното усилие, което й бе коствало да произнесе тези думи.

Той се наведе напред и устните му леко докоснаха с целувка устата й.

— Ще те любя, както не те е любил никой мъж досега — прошепна Робин. — Ще те направя щастлива. Вярваш ли ми?

Марша се взря в очите му. Не откри и най-малка следа от неискреност и пресметливост и се запита как така не му се бе доверила от първия миг.

— Вярвам ти — промълви тихо.

Той я прегърна и я поведе към всекидневната. Не я придърпа към себе си, не я повали на килима. Докато стигнат в спалнята, Марша вдишваше аромата на косата му тръпчив и свеж, и лекия мирис на скъп одеколон за след бръснене. Обгърна талията му с ръка и усети топлата му кожа и движението на мускулите му. Когато Робин я притисна на леглото и тя се отпусна на възглавницата, силна тръпка на възбуда прониза цялото й тяло.

Той се отпусна до нея. Марша обви ръце около шията му и почувства пламенния му поглед върху лицето си. Показалецът му докосна челото и веждите й, плъзна се по гърба на носа й и очерта още веднъж формата на нейните устни.

— Ти си красива, Марша, прекрасна — гласът му бе спокоен и нежен и все пак в него се прокрадваше желание. — Не може и да си представиш колко много те обичам — пръстите му се заровиха в косата й, загалиха нейните къдрици, докато прегръдката й не се затегна около врата му. Устата й се разтвори подканващо и устните им най-после се сляха в целувка.

Робин не срещна повече съпротива, а само всеотдайност. Езикът му се промуши между устните й, проникна навътре и погали нейния. Тя с готовност отвърна на ласката. Вкусът му изпълни устата й, странен, но близък, сладък, тръпчив и възбуждащ. Стенейки, Марша се притисна по-плътно до него. Ръцете й се плъзнаха от главата му и тила по раменете към силния гръб и после нетърпеливо надолу към стройните му бедра. Халатът й пречеше. Изведнъж и се прииска всичко да стане колкото се може по-бързо. Желаеше го, желаеше всяка фибра на тялото му, но той умишлено забавяше момента.

Езикът му бе проникнал дълбоко в устата й Робин нетърпеливо развърза колана на халата и разтвори краищата му. Марша искаше да му прошепне колко много го обича и се нуждае от него, но устните му не се отделяха от нейните. Не успя дори когато той положи ръце на бедрата й и с нежен натиск ги плъзна нагоре към гърдите й.

Тя не се изненада. Но когато обхвана гърдите й и започна да ги притиска и масажира, през тялото й премина силна тръпка.

Марша широко отвори очи, за да види мъжа, които я любеше така страстно. По движенията и действията му отгатваше колко много означава за него. Робин отдавна бе готов да я обладае. Тя усети силния натиск към краката си, разтвори леко бедра, за да го приеме в себе си и да му покаже любовта си, като му се отдаде, но той не последва поканата й.

Едната му ръка се спусна от гърдите й, като галеше и проучваше всяка извивка на тялото й. Марша изведнъж го хвана здраво за китката и се обърна леко настрани, за да може другата му ръка да се плъзне също надолу и езикът му да се измъкне от устата й.

— Обладай ме — прошепна задъхано. — Люби ме! Ела! Искам да те почувствам.

Искрата горчивина, която внезапно припламна в очите на Робин, когато се отдели от нея, се превърна в разбиране. Марша бе съвсем близо до момента, в който под неговите опитни милувки щеше да достигне върха на удоволствието, но тя не го желаеше още. Искаше да изживее този върховен миг при сливането на телата им. Искаше да е свързана неразривно с него, физически и духовно.

Ръцете му трепереха, когато се изправи на колене и смъкна банския си. Марша пое дълбоко дъх с поглед във възбудената му мъжка плът, протегна ръка напред, сякаш с докосване искаше да се убеди, защото не можеше да повярва на очите си.

Да, това беше Робин, който я държеше здраво в обятията си и с усмивка клатеше глава. Гърдите му бързо се вдигаха и спускаха под учестеното дишане. Той събу банските гащета, хвърли ги на земята, наведе се над нея, свали халата от раменете й и го издърпа изпод тялото й.

Вече нищо не ги разделяше, дори парчето плат. За секунда впиха погледи един в друг, замъглени от страст, възторжени и удивени.

— Ела! — прошепна Марша. — Обичам те. Аз ти принадлежа.

Робин легна върху нея, вкара краката си между бедрата й и се отпусна върху гърдите и корема й. Гледаха се с влажни, изпълнени с любов и очакване очи. Тя погали напрегнато пулсиращия му член и го насочи с подканващи движения към меката си плът.

— Обичам те — промълви той сподавено. Едва се сдържаше. По челото и горната му устна избиха капчици пот. — Марша, аз… те… обичам…

— Робин! — тя усети как той се потопи в нежната топлина на тялото й, влудяващо бавно и разтърсващо. Погледът и потъна в очите му, както той потъна в нейната плът. Прие го с всяка фибра на тялото си.

— Робин… — промълви задъхано и понечи да признае още веднъж любовта си. Но никой от двамата не можеше повече да се въздържа. Нейните стонове се сляха с неговите. Горещият му дъх докосваше лицето й в ритъм с последователните тласъци на тялото му.

Тя се издигна към Робин, когато едновременно с него достигна мига на върховното блаженство. Впиха се един в друг, вцепенени и неспособни да направят каквото и да било съзнателно движение, отдадени изцяло на плътската наслада.

Първата мисъл на Марша след почти нетърпимото напрежение и непоносимите спазми на страстта бе, че се е загубила. Но тя беше щастлива в това. Беше се превърнала в едно цяло с Робин.

Ръцете й трескаво милваха раменете и главата му, овлажнената му коса и лицето. Усмихна му се и пое дълбоко дъх, но преди да успее да каже нещо, той затвори устата и с целувка, страстна и жадна. Стори й се чудно, че само устните и езикът му бяха достатъчни, за да предизвикат отново в тялото й такова силно желание. Усети, че отново започва да се движи в нея.

Изненадано отвори широко очи, когато осъзна колко възбуден все още бе Робин. В този момент той вдигна глава и се усмихна младежки.

— Невинаги е така — каза й с дълбокия си еротичен глас. — Само при теб — засмя се тихо. — И няма да е всеки път.

Марша изви тялото си нагоре и притисна устните си към влажния му врат, усети соления вкус на кожата му и простенвайки тихо, плъзна ръце по напрегнатия му гръб, надолу по стегнатите хълбоци. Робин измърмори нещо, което тя не разбра. По тялото й премина лека тръпка. Можеше само да предполага какви чувства събужда в него. Продължаваше с наслада да го поема дълбоко в себе си.

Нямаше никакви задръжки, нищо, освен любов и взаимно удоволствие. Подканваше го с движения, насочваше го, притискаше го по-бързо, по-дълбоко и по-силно в себе си, повдигна се отново нагоре, целуна и захапа рамото му, обви крака около него и мушна ръка там, където се бяха слели техните тела, възпламенявайки го с ловко галещи пръсти, шепнейки безсмислени гальовни думи, и с толкова желание, което изненада самата нея, докато тялото му се надигна рязко нагоре и влажните му, замъглени очи се впиха в нейните.

Тя замята глава в екстаз, но въпреки това погледът й не се откъсваше от лицето му. Искаше да говори, искаше да му извика нещо, но като че ли буца бе заседнала в гърлото й. Усети само как всичко в нея се съсредоточи в една точка, в която Робин сега проникваше дълбоко и отсечено, с неистово бясно темпо, и след няколко бързи, силни тласъка двамата се озоваха отвъд границата на реалния осезаем свят.

В този миг в Марша нямаше място за никаква мисъл. Съществуваха само те двамата, слети в едно, тяхната страст и любов и взаимно доверие.

Робин лежеше отпуснат и тежък върху нея. Тя постепенно се отърси от вихъра на чувствата и отново бе в състояние да усети нещо друго, освен освобождаването на енергията от натрупаната страст. Наслаждаваше се на тежестта му, която я притискаше към матрака, на сцеплението на кожата им, наслаждаваше се на допира на ръцете си по изпотения му гръб и бедра.

Като продължаваше да се движи леко в нея, Робин пое дълбоко дъх и бавно го изпусна. Тя потръпна за миг и затвори очи, преди, усмихвайки се, да ги отвори отново.

— Любима моя — прошепна той и я целуна нежно по треперещите устни. — Прекрасно… прекрасно.

Отпусна глава до нея на възглавницата. Щастлива, Марша се размърда и обхвана с бедра хълбоците му, докато ръцете й непрестанно галеха по гърба и плещите.

Той се опря на лакти и здраво я притисна от двете страни, така че тя се оказа като в капан под тялото му, после се отпусна напълно върху нея, потънал докрай в женствената й мекота. Марша се почувства отпаднала и сънлива, но охотно се отдаде на това състояние под закрилата на своя любим.

„Загубена съм“ — мина й през ума. Но тя не искаше вече никога да се намери отново и не искаше да прогонва Робин нито от сърцето си, нито от тялото си.

Преди да заспят, двамата се топлеха и закриляха взаимно. После нейното дишане се смеси с неговото.

 

 

Когато се събуди, в първия момент Марша не можа да направи разлика между прекрасния сън и реалността. Колкото по-усилено мислеше, толкова повече сънят й се превръщаше в действителност.

„Всичко е вярно! Всичко е истина! Би трябвало да ликувам на глас!“

Робин все още спеше. Слънцето отдавна бе минало зенита си и грееше през стъклената стена във всекидневната, а оттам, през отворената врата, проникваше златен сноп в спалнята.

Меката светлина падаше на лицето му. Марша въздъхна от любов и възхищение.

Той се бе поизместил настрани и тя понасяше по-лесно тежестта на тялото му. Но все още лежеше върху нея, подпрян на дясното си рамо, с крака, отпуснати върху нейните. Въпреки че вече не бяха в интимно сношение, за Марша близостта на Робин си оставаше най-хубавото нещо. Повдигна ръка, за да помилва лицето му, но бързо я отдръпна. Не искаше да го събужда, не искаше да смущава милото, спокойно изражение на красивото му лице.

Но с поглед галеше високото чело, по което бяха разпилени копринено меки черни коси. Над затворените му очи се извиваха като дъга гъсти вежди. Гледайки миглите му дълги и извити, тя несъзнателно си спомни за ранните филми на София Лорен. Тази мисъл я развесели. Освен веждите и изключителната чувственост Робин нямаше друго общо с младата Лорен. Усмихна се още по-широко. Със сигурност той би се учудил на сравнението, а Лорен вероятно изобщо не би го разбрала, ако Марша й кажеше за него на някое от следващите партита в Холивуд.

— Загубила съм си ума. Полудяла съм от любов — измърмори тя.

— И преди си беше луда — прошепна Робин, без да отваря очи.

— Не спиш ли вече?

Той изръмжа неразбрано. По дълбокото му дишане Марша разбра, че отново е заспал.

Продължи да изучава лицето му: прав нос, високи силни скули, масивна челюст и брадичка. Кожата му бе мургава. Само около устата му имаше светла ивица, която не беше обрасла с брада.

Устните, тези тъмни, влажни, меки, но и толкова твърди и настоятелни по време на страстните им целувки устни! Не можа да се сдържи и прокара показалец по тях. В следващия миг изписка уплашено, защото той го хвана с устни и нежно го захапа.

Марша дръпна ръка и веднага след това притисна Робин със смях към себе си.

— Толкова силно те обичам — прошепна.

Той отново изръмжа сънливо, облиза се, поклати леко глава, когато устните й се плъзнаха по лицето му, вдигна клепачи и я плени със сиянието на две тъмни звезди.

Марша не намери сили да се откъсне от тях.

— Звезди — прошепна. Не беше сигурна дали Робин я чу, но усети как ръката му на корема й се събуди за нов живот и започна бавно сладострастно пътешествие по тялото й. Но не само ръката му се раздвижи отново…

— Как съм могла да живея без теб — промърмори тя и му подаде устните си.

— И само как ми се съпротивляваше — изръмжа той, с доволна въздишка легна отново върху нея и започна да я целува нежно и страстно, докато я възбуди и тя го усети в себе си.

Робин я люби до забрава. Двамата не бързаха. Наслаждаваха се изцяло на мига. Всяко движение бе бавно и изпълнено със сластна нега.

 

 

Стрелките на часовника на нощното шкафче се преместиха повече от час напред, преди той да вдигне глава и да й се усмихне весело.

— Гладна ли си? — попита я, без да прекъсва движенията си с таза.

Тя отвори широко очи. Този въпрос бе толкова не намясто, колкото и симфоничен оркестър в дискотека.

— Какво?

— Гладна ли си? — попита Робин и се изви леко върху нея. — Ядене! Кльопачка! Храна!

— Да, но… как така…? — промълви Марша със запъване и ръцете й замряха неподвижно на гърба му.

— Ако днес искаме да готвим и да ядем, ще трябва да побързаме — щастливата му усмивка я зарази. Тя го обичаше все повече и повече, защото той гледаше на секса като на радостно изживяване и удоволствие. Не показваше като Том сериозност и настървение или пък като Харолд — добросъвестност и почти научна точност. А и не отдаваше значение на спортни рекорди и акробатични стойки.

Те се обичаха и се радваха един на друг, а това бе естествено и хубаво, и много забавно.

— Хайде тогава! — извика Марша през смях. — Покажи какво можеш!

Робин се усмихна по момчешки. За момент на нея като на жена й се стори, че е въвела младия Робин в света на любовта, макар да й бе доказвал, че не се нуждае повече от упътвания и съвети.

— Спокойно можеш да ми помогнеш — каза той подпря се здраво с лакти на матрака и погледна Марша в очите. — Дано след всичко това да не сме останали без сили и да сме в състояние да ядем. Представи си, че след няколко седмици ни намерят в леглото, плътно прегърнати, но умрели от глад.

— Престани! — тя пое дъх, когато усети как Робин напрегна мускули. — Накарай ме да стена, моля те…

В следващите минути той се преобрази. Край на леността и инертното наслаждение. Ускори темпото и силата на движенията си. Марша стенеше при всяко проникване, задъхваше се, стенеше отново, докато най-после извика високо името му и си помисли, че настъпва обявеното отдавна земетресение на столетието в Калифорния.

Но не беше земетресение, а върховният момент на тяхното сливане, който не искаше да отзвучи и накара телата им да потръпват още няколко минути, преди да се отпуснат напълно изтощени на разровеното легло.

— Всеки ден без теб е бил загубен ден — промълви Марша, докато се опиваше от целувките му.

— Как не съм те познавал по-рано? — прошепна Робин. — Изобщо не бива да мисля колко много от моите трийсет и три години са останали празни без теб.

— Но аз се надявах, че всички са били празни! — престори се на дълбоко възмутена тя. — Едва сега с мен ги запълни!

Той галеше раменете и основата на гърдите й.

— Да, ти ги запълни, но годините ми не са били празни. Не, иначе би трябвало да излъжа.

— Да, да, да! Жени, една подир друга! — просъска с присвити очи.

Робин разбра, че ревността й не е поза, и се засмя.

— Не се оплаквай! — целуна я бързо по устата и по носа. — Практиката прави майстора! — отдръпна се от нея, което изтръгна от гърдите й почти болезнено стенание.

Тя се вкопчи в него здраво, търсейки близост, топлина и нежност.

— Предупредих те! — каза Робин с усмивка. — Не съм сексмашина и имам нужда от време за почивка. А освен това и двамата сме гладни, нали?

— Искаш само да си напълниш стомаха и през нощта да лежиш лениво в леглото! — оплака се Марша. — А аз?

Той сви рамене.

— Тогава ще можеш да се покатериш върху мен и да се захванеш за работа. Сексът е работа, даже много тежка работа. Защо трябва само аз да се напрягам?

— Невъзможен си! — отпусна ръце около тялото си, когато Робин стана, и го загледа възхитена. — Хубав си, скъпи мой. Ти си най-хубавият мъж, който някога съм виждала.

— А ти си най-хубавата и най-желаната жена, която някога съм виждал — наведе се над нея и преди Марша да разбере какво прави, я целуна по най-интимното място на тялото, хвана я за ръце и я измъкна от леглото. — Ще си вземем душ и след това най-сетне ще сготвим нещо.

Не можеше да не му признае колко прекрасни й се струваха неговата естественост и простота, не можеше да не му покаже, че иска да прави всичко като него. Наведе се надолу и отвърна с жар на целувката му, продължи и задълбочи с език интимната ласка, докато изтръгна от него задавени стонове на нов, неочакван и неподозиран екстаз.

Робин я откъсна насила от себе си.

— Внимавай, иначе нищо няма да сготвим.

— Недей се оправдава с глада, явно имаш нужда от почивка.

Дръпна го за ръката в банята и заедно застанаха под душа. Пуснаха топлата вода да ги облива, наляха в шепи шампоан и се изтъркаха един друг, докато кожата им се покри с пяна. После отново пуснаха водата и застанаха плътно прегърнати под душа, забравили за света около себе си.

— Усещам как бавно се размеквам — измърмори той лениво. — А и сега пак започва да става опасно.

Марша почувства пулсиране във венериния си хълм и кимна.

— Правилно, и аз в момента умирам за любов.

Много, много по-късно все пак двамата се подсушиха. В къщата бе топло, а навън не полъхваше никакъв ветрец.

— Не, за това е твърде горещо — каза Робин и махна отрицателно, когато тя посегна към халата си и понечи да даде и на него един от халатите за гости. — Ще останем така.

— Но тогава ще сме много разсеяни — възрази Марша.

Той поклати глава и се усмихна дяволито.

— Трябва само да си вържем престилките.

Марша се включи въодушевено в тази игра. Намериха една престилка за нея, която й стигаше до врата, и една за него, която го покриваше само от пъпа надолу. И докато правеха салатата и приготвяха пържолите за грила, не спряха да се смеят, да се шегуват и да си разменят нежни и изпълнени със страст погледи.

Робин бе донесъл вино. Тя го наля и двамата се чукнаха. Тънката резлива напитка леко замая главите им. Кискайки се като деца, най-сетне сипаха храната в чиниите.

Излязоха на терасата, която не се виждаше отникъде, така че не им се наложи да се преобличат за вечеря. Марша го хранеше с малки парчета месо, а Робин й слагаше листенца маруля в устата.

Колкото повече засищаха глада си, толкова настроението им ставаше по-приповдигнато.

Оставиха всички прибори на масата и взеха само чашите с вино. Любиха се на мекото канапе във всекидневната, после слушаха шума на вълните ниско долу под къщата. Когато се смрачи, се преместиха в спалнята, изгасиха осветлението и отново се отдадоха на бавно нарастващото, но затова пък още по-силно желание. Едва късно след полунощ обтегнаха изтощените си тела под завивките.

— Ти си неописуемо възбуждаща — Робин притисна Марша плътно към себе си, за да продължи интимният им контакт възможно най-дълго. — Ако и занапред те любя така, скоро ще се превърна само в кожа и кости.

— Грешиш! — възрази тя. — Как го каза сам преди малко? Практиката прави майстора.

— Да, да, но не ставаше въпрос за тотално изтощение — въздъхна той щастливо и зарови лице в косите й, а тя се сгуши във вдлъбнатината на ръката му. Носът й докосваше влажната му кожа, а Марша обожаваше мириса му, обожаваше…

Сбърчи чело, когато телефонът до леглото иззвъня.

— Това на нищо не прилича — каза разочаровано и вдигна глава.