Сара Карнаби
Мечти в розово (2)

II

Харолд Купър чакаше Марша пред вилата й в Бевърли Хилс. Той стоеше до входа, когато тя се насочи със сребристосивото бентли към къщата.

Зад нея желязната врата отново се затвори автоматично. Лаейки, двата огромни кафяви дога препуснаха като фурии по моравата и радостно заскачаха около Марша. Те забавиха срещата с Харолд за няколко минути, през които тя улови питащия поглед на годеника си.

„Била ли си с Том…? Не си ли била с Том…?“ Въпросите стояха изписани с големи печатни букви на челото му.

— Не биваше да идваш — поздрави го тя с бегла целувка по бузата. — Днес искам да съм сама. Денят бе така напрегнат, че аз…

— Беше ли при Том? — прекъсна я той.

— Естествено — неволно сравни Харолд с бившия си съпруг. Спокойно езеро до диво бушуващ океан. Велосипед до спортна кола. Но на Харолд можеше да разчита, той й бе необходим. — От утре Том е при нас. Чу ли вече дали са се свързали с Робин Локмен?

Приятелят й поклати глава.

— Как беше при Том?

Тръгнала вече по стъпалата, Марша рязко се обърна.

— Няма да ти донеса медицинско свидетелство, че съм девствена, защото вече не съм — тросна му се тя. — Защо не ме питаш дали съм била с Том в леглото? Нали това искаш да знаеш? Не се случи нищо, нито в леглото, нито някъде другаде.

Харолд въздъхна и се усмихна смутено.

— Да, аз само си мислех… все пак… би било възможно…

Марша се върна при него и го целуна по бузата.

— Не бъди глупав, скъпи. Когато искам да се омъжа за някого, не започвам афера с друг. А и не ме привличат мимолетните преживявания. Знаеш го много добре. А сега бъди така любезен и ме остави сама. Главата ми е препълнена с проблеми. Ще се видим утре по време на снимките, окей?

Харолд кимна в знак на съгласие. В момента всяко възражение от негова страна само би я подразнило. Но и фактът, че той си тръгва, без да й противоречи, също я ядоса.

— Марша, от една година сме заедно. Кога най-сетне ще се оженим? — той постави ръце на страните и. — Аз те обичам, знаеш го. Искам да съм при теб. Кога ще се оженим?

— Нека да говорим за това след приключване на снимките — когато я гледаше така умолително с кафявите си очи, тя не бе в състояние да го отпрати. — Хайде, ела с мен вкъщи.

— Не може ли да остана и през нощта при теб.

Марша въздъхна и кимна.

Тази вечер й се искаше да бъде сама, за да помисли върху някои подобрения на „Фойерверк“, но сега Харолд бе тук и когато по-късно лежаха в леглото и той прокарваше ръце по голото й тяло, тя копнееше за нещо, което мъжът до нея не можеше да й предложи.

Харолд я обичаше и се стараеше да даде най-доброто от себе си. Марша не биваше да го упреква, че не крещи от екстаз в прегръдките му, както бе правила с Том. Нямаше защо да се преструва, че изпитва наслада. Наистина й доставяше удоволствие, когато той възбуждаше по точно определен начин тялото й, винаги първо с ръце, след това с устни и език и накрая идваше самият акт.

Нямаше и защо да се прави на задоволена, когато годеникът й проникваше дълбоко и силно в нея. С него сексът беше като приятна разходка по не много стръмни възвишения. С Том бе като изкачване на отвесни върхове и пропадане в бездънни пропасти.

Тя лежеше будна, когато Харолд вече дишаше дълбоко и равномерно. Пръстите й се плъзнаха по късата му тъмноруса коса. Не, не беше негова вината, че е недоволна. И с Том бе недоволна.

Марша въздъхна беззвучно. Тя самата не бе наясно какво й липсваше при двамата мъже. Щеше да се чувства по-добре, ако знаеше, защото тогава би могла да избегне грешката. „Един провален брак наистина беше достатъчен.“ Колкото по-дълго бе заедно с Харолд, толкова по-осезателно предчувстваше, че и с него щеше да се разведе.

Замисли се за „Фойерверк“. Преди да заспи, й хрумнаха няколко идеи за нови сцени. Този филм й бе много по-важен от всеки мъж и в края на краищата й доставяше по-голямо удовлетворение.

* * *

Том Картър се появи точно навреме в студиото. Прие поста на главен оператор, смени асистентите и поиска нов главен осветител.

Марша беше щастлива. Бившият й съпруг може да беше бездарен сваляч, но когато боравеше с камерата, беше гений. Още щом видя първите проби на заснетите от него сцени, тя знаеше, че изборът й е правилен. Ако Том не би изтълкувал погрешно жеста й, щеше да му се хвърли на врата.

Понеже още нямаше изпълнител на главната роля, снимаха сцени, в които се появяваше само Марша. Два дни изкараха по този начин. После положението стана критично. Нуждаеха се от заместник на пропъдения Ханк Драйвър.

Харолд невъзмутимо понасяше раздразнителността на Марша. Не се отделяше от нея. Всяка вечер я съпровождаше до вкъщи и винаги се озоваваше в леглото й. Тя започна да цени дори спокойния начин, по който я любеше. Така успяваше да си отпочине много добре и да се отърси от напрежението през деня. Часовете в леглото с Харолд за нея бяха нещо като лечебен масаж. Не искаше да се замисля дали това бе достатъчно за един брак. Сега се нуждаеше само от изпълнител на главната роля.

На четвъртия ден поради липса на главен изпълнител настроението стана взривоопасно. Тя се скара с продуцента и после съвсем ясно отблъсна Харолд за вечерта.

Нареди на Оскар, нейния шофьор и телохранител, да я откара вкъщи, отказа да яде и отиде в банята. Един час къпане с гореща вода и билкови есенции тази вечер й подейства по-добре, отколкото сексът с Харолд.

Тъкмо се подсушаваше с огромна мъхеста бяла хавлия, когато Естрела, гардеробиерката й от Мексико, мушна глава в банята.

— Имате гост, сеньорита Марша! Оскар го пусна. Във всекидневната е.

Марша ядосано си пое дъх.

— Как си позволява? Изрично казах, че искам спокойствие! — махна с ръка, когато Естрела направи гузна физиономия. — Добре, ще сляза долу и сама ще се погрижа за това.

Прокара разтворени пръсти през влажната си коса. Кестенявите мокри къдрици все още бяха залепнали на главата й. Под синьо-сивите й очи имаше сенки от умората. Но Марша не искаше да печели конкурс по красота, а само да изхвърли един досаден обожател.

Увита в хавлията, в бели хавлиени пантофи, тя забърза безшумно по витата стълба и се втурна във всекидневната.

— Ти си по-лош от гладен уличен котарак! — тросна се на мъжа, който седеше с гръб в едно от дълбоките кресла в пъстър десен на цветя. — Тази вечер не те искам нито на масата си, нито в леглото ми…

Марша млъкна изведнъж, когато гостът леко се надигна и обърна глава. В момента, в който той стана и заобиколи креслото, тя усети как пламтяща червенина обля лицето й.

Досега често беше виждала Робин Локмен, разбира се, само на екрана. Там той изглеждаше винаги висок, впечатляващ, но и някак си благ и почти нежен тъмнокос мъж с одухотворени тъмни очи.

Нямаше съмнение — пред нея стоеше Робин Локмен, трийсет и тригодишен, най-любимият артист на Щатите и най-желаният свободен млад мъж.

В първия момент тя бе разочарована. На живо той беше много по-нисък. Въпреки че носеше пантофи без токчета, Робин не бе по-висок от нея. Не беше и така силен както в еротичните сцени на екрана, а слаб, с тесни рамене.

Но тогава Марша погледна в неговите очи, долови усмивката му и забрави маловажните неща като височина и телосложение. Забрави даже, че бе само по хавлия. Потопи се в тази усмивка и остана поразена от оня чар, който бе пленил вече милиони женски сърца, а сигурно и много представители на силния пол.

— Робин! — тя тръгна към него и хвана ръката му. — От месеци насам това е най-голямата и приятна изненада! Аз съм Марша Елиът.

— Като че ли не знам — отвърна с усмивка тихо той. — По-скоро Дядо Коледа би трябвало да ми се представи, отколкото вие, Марша. Гледал съм всичките ви филми, събрал съм всичките ви плочи и съм най-големият ви почитател. Ако кажете сега, че имате по-голям почитател от мен, ще се обърна и ще си тръгна. И тогава няма да ме видите никога отново, защото ще отлетя за Сан Франциско и ще скоча от „Голдън гейт бридж“.

Да, това бе известният глас на Робин Локмен, тази смесица от нежен напев и дълбока сдържана мъжественост.

— Аз също познавам всеки ваш филм — отговори тя със смях. — И аз съм най-голямата ви почитателка. Но кажете ми — защо искате да скочите от „Голдън гейт“?

— Щом ще го нравя, поне да бъде изискано — отвърна той.

Марша му предложи да седне и самата тя се сгуши в едно кресло срещу него, кръстоса по турски крака и му се усмихна.

— Дано не сте гледала наистина всички мои филми.

— Напротив!

Той се ухили доволен като малък уличник, който бе успял да извърши дръзка кражба в магазин.

— На двайсет и една години, като безработен артист, играх в порнофилм. И него ли сте гледала?

— Не, за съжаление — притесни се леко тя, но той нямаше вид на човек, който би се възползвал от фамилиарността. — По-добре да говорим за „Фойерверк“.

— Точно затова съм тук. Идвам директно от летището. Продуцентът ви бе така настойчив по телефона, че аз…

— Имате ли къде да пренощувате в Лос Анжелис? — Марша скочи. — Тогава засега ще живеете тук. Трябва да се опознаем по-отблизо и да обсъдим нашия филм — позвъни на Естрела, която същевременно изпълняваше и ролята на икономка, и й нареди да приготви стаята за гости за Робин Локмен. — Вечеряхте ли вече, Робин?

— В самолета напразно се опитвах между въздушните дупки да гоня в чинията няколко парчета юфка и да задържа зеления грах на вилицата. Почти съм мъртъв от глад.

— Естрела, господин Локмен трябва веднага да се нахрани много добре. Бързо пригответе вечеря! — Марша прогони гардеробиерката, която не можеше да отлепи прехласнат поглед от Робин, и му наля питие.

Когато му подаде чашата, пръстите му, тънки и добре оформени като на пианист или цигулар, докоснаха ръката й.

— Благодаря, Марша — гласът му леко трепереше, а погледът му отблизо изглеждаше още по-одухотворен, отколкото на екрана.

Тя забеляза черните извити мигли, които засенчваха очите му, и фината линия на устните му. Бързо се върна в креслото и се сви на кълбо като таралеж.

Една мисъл се стрелна в главата й: „На врата ми е увиснал спокоен, чак скучен годеник, който иска да се ожени за мен. В студиото си имам работа с бившия си съпруг, който се прави на разгонен жребец и иска отново да ме покори. Дано сега не съм си докарала беля и с още един трети мъж, който се опитва с добро да стигне до целта. Но най-вероятно само си фантазирам, защото нервите ми са опънати до скъсване.“

— Познавам ви като нежен и любвеобилен мъж от екрана — Марша въздъхна. Защо всяко изречение трябваше да притежава опасна двусмислица? — Въпросът е дали можете да бъдете и забавен?

— Страшно забавен — увери я Робин сериозно и я разсмя. — Виждате ли, че мога! — отпи една глътка. — Наистина, Марша, имам страхотно чувство за хумор, но досега никой не искаше да ме възприеме в тази светлина. Винаги трябваше да бъда само гальовният котарак, в чиято мека козина е така хубаво да се сгушиш и да си починеш.

Сравнението с гальовния котарак страшно й допадна, но не му го каза.

— Във „Фойерверк“ трябва да бъдете всичко: страстен, мил, нежен, коравосърдечен и най-вече забавен. Синхронизирането е много важно. Ако представите поантата за частица от секундата по-рано или по-късно, въздействието ще отиде по дяволите.

— Изпробвайте ме — предложи той, стана и се приближи до нея. — Какво да изиграя?

Тя го погледна объркана.

— Какво? Сега? Тук?

— Сега и тук — потвърди Робин. — Затова съм дошъл. Искам ролята и ще я получа, като ви покажа какво мога. И така… какво да направя?

„Защо пък не?“ — мина през ума й.

— Окей, Робин, внимавайте. Аз лежа в леглото, облечена само в дълга нощница, чиито презрамки са завързани отзад на врата ми… Вие се навеждате към мен и искате да ме целунете. Аз ви казвам: „Скъпи, подлудяваш ме“. Вие отговаряте: „Ти също ме подлудяваш, бейби.“ Но не успявате да развържете нощницата и казвате: „Не мога да се справя. Да отложим романтиката за утре.“ Ясно ли ви е?

Робин кимна.

— Само още един въпрос, Марша. Спали ли сме вече заедно?

— Какво? — едва не се задави тя и впери поглед в него. — Ние? Как така ние? Вие много добре знаете това!

Той поклати глава.

— Искам да кажа — във филма. Имали ли сме преди тази сцена вече интимни контакти? — погледът му се плъзна бързо по тялото й под хавлията. — Вижте, аз говоря по един начин с жена, която ми се е отдала изцяло, и по съвсем различен — с жена, която желая. Смешно или не, но е важно.

— Аха — кимна Марша и й се искаше Робин да не я гледа така спокойно, като че ли бяха стари приятели. — Да, отдавна вече сме влюбена двойка.

Той кимна.

— Готова ли сте? — наведе се над нея, сякаш искаше да я целуне.

— Скъпи, ти ме подлудяваш? — прошепна тя и го погледна в устата. Отблизо устните му бяха още по-чувствени, отколкото на екрана, и Марша си представи колко хубаво би било, ако я целунеше.

— И ти ме подлудяваш, бейби — измърмори Робин и я прониза така пламенно с изразителните си очи, че дъхът й секна. Това наистина бе поглед на мъж, който желаеше жената до себе си и трепереше от възбуда.

После усети ръката му да се плъзга по рамото й, да докосва голата кожа на врата й и да се притиска към тила. С леко отворени устни Марша се надигна към него.

Големи очи под прелестни мигли — това бе всичко, което тя все още виждаше. Чувстваше дъха му на лицето си и искаше да го поеме в себе си. Пръстите му на тила й предизвикаха приятни тръпки.

— Не мога да се справя! — оплака се Робин, който дърпаше така силно хавлията отзад, че тялото й се тресеше. — Да отложим романтиката за утре — допълни страшно разочарован и придоби толкова окаян вид, че тя се отпусна на облегалката и избухна в звънлив смях.

Той се ухили доволен.

— Е, как беше?

— Добре, много добре, отлично — увери го Марша, а вътрешно простена: „О, господи, не искам още един мъж, който да ме задява и на когото да откликвам!“

— Приемате ли ме за изпълнител на главната роля? — в очакване повдигна вежди Робин.

— Да, приемам ви — отсече тя. — Какво има, Естрела? — попита раздразнено, защото я бяха прекъснали.

— Вечерята е сервирана, сеньорита Марша — обяви мексиканката и измери с критичен поглед разстоянието между господарката си и Робин Локмен. — Може би преди това ще искате да се преоблечете?

Марша сведе очи. Едва сега истински осъзна, че не бе облечена подходящо за гости.

— Да, не би било лошо — измърмори и стана. — Веднага се връщам.

— Не бързайте, Марша — отвърна той по младежки плахо, както го познаваха хората от екрана. — Важното е отново да дойдете при мен.

Той бе по-опасен, отколкото изглеждаше на пръв поглед. И докато Марша се качваше нагоре към спалнята си, реши да бъде още по-предпазлива, отколкото с Харолд и Том. Тях двамата ги познаваше и можеше да предвиди реакциите им. Харолд бе симпатичен, мил, скучен и искаше да се ожени за нея. Том беше див и пламенен и изпълнен с мъжественост, но тя можеше да се справи с него.

Само Робин Локмен все още бе неизвестна величина. Романтично сърце и секс? Тих младеж с изявена еротичност? Или еротичност с изявен младежки чар? Нежен или пламенен? Любвеобилен или с чувство за хумор? Крехък или издръжлив?

— Марша, внимавай — измърмори тя. Най-добре ще е да оттегли предложението си да живее при нея. Но би било неучтиво. Нищо друго не й оставаше, освен да се погажда и с тримата мъже. А това можеше да стане, само ако се съсредоточеше единствено върху филма си.

 

 

В ранното утро черният ролс-ройс се движеше безшумно по празната автомагистрала в Лос Анжелис. Единственият звук идваше от химикалката на Робин Локмен, който със страшна бързина отбелязваше нещо по своя текст в сценария.

— Какво пишеш там? — попита Марша.

— Записвам онова, което ми каза снощи във връзка със сценария — погледна за момент нагоре и бегла усмивка премина по лицето му. — Знаеш ли, че можеш да говориш по-бързо от всяка жена, която съм срещал?

— Не, откъде да знам? Нямам си понятие колко жени си срещал.

— О, не са чак толкова много — Робин записа още нещо на последната страница и затвори папката. — Вече знам текста наизуст.

— Какво? — изумено посочи тя към сценария — Всичко?

Той кимна гордо.

— Притежавам фотографска памет. Можеш да ме изпиташ.

Марша посегна към сценария, но Робин хвана здраво ръката й.

— Имаш хубави ръце и еротични пръсти — погали поотделно всеки от тях, обърна дланта й и я повдигна към устните си. Бегло целуна вътрешната й страна, после я пусна.

— Съсредоточи се върху работата си — Марша вече съжаляваше, че в дългите разговори през нощта бяха преминали на твърде фамилиарен тон. — Сцената, в която ме подозираш в изневяра. Аз стоя в кухнята, ти влизаш и казваш…

— Колената ти са много секси — обгърна с длан едното и го погали през чорапа. Пръстите му опипваха подколянната ямка. — Обичам колената ти.

— Това не е текстът, Робин — предупреди го Марша. — В кухнята казваш нещо съвсем друго.

Той внимателно закри отново коленете й с края на раираната на тесни кафяви ивици пола.

— Ти си като неразумно малко момиче. Ако човек не те пази, тръгваш с всеки непознат. Наистина ли не ти е направило впечатление какво искат мъжете от теб?

— Да не би ти да си по-различен? — отвърна му, като също се придържаше към сценария. — Как прекара миналата нощ?

— Фантастично, но…

— Добре, това е достатъчно — прекъсна го тя. Опита няколко други места от текста и всеки път Робин измърморваше без грешка редовете.

— Имаш прекрасна мека коса — каза той накрая.

— Това го няма в сценария.

— Не, но е вярно — протегна ръка и понечи да докосне къдриците й, но Марша бързо се наведе напред и отвори прозорчето, което отделяше задната част на колата от шофьора. — Днес през целия ден няма да ми трябвате, Оскар. Вървете на плажа и прекарайте няколко приятни часа.

— Благодаря, мис Елиът — отговори той.

Тя затвори прозорчето и се отпусна назад на меката седалка.

— Много хитро — кимна Робин към шофьора. — Винаги можеш да твърдиш, че си имаш един „Оскар“. Това ще ти придаде нещо ексцентрично, а хората очакват такива неща от една звезда.

— Суперзвезда — поправи го тя. — Не се тревожи, пресата ми приписва достатъчно щури истории. Така че не е необходимо да ги върша — посочи към широкия гръб на мъжа отпред. — Наричам го само Оскар, защото никой не може да запомни фамилното му име. Той е арменец. Казва се Арморате… Армару. — Отвори отново прозорчето. — Как се казвате, Оскар?

Голямото лице с дълга черна брада се разтегли в широка усмивка.

— Армаратуриан, мис Елиът, но не се мъчете. Няма да го запомните.

— А, толкова просто — възрази Робин. — Арменските имена завършват винаги на сричката „иан“. Нали, господин Армаратуриан?

— Съвсем правилно, сър.

Телохранителят му хвърли в огледалото за обратно виждане изпълнен с уважение поглед.

Марша отново затвори прозорчето.

— Какво искаш да докажеш, Робин? Че си гений?

Той сви рамене.

— Защо не? Ако човек е гений, трябва да го покаже. Имаш хубава шия.

— Моля те, би ли престанал да хвалиш частите на тялото ми? — попита тя раздразнено. — Вероятно още не ти е ясно, Робин, че нашите отношения ще останат чисто професионални.

— Защо само професионални? — каза той така делово, сякаш разговаряха още за сценария. — Защо не и лични?

— Защото това не ме интересува! — Марша бе убедена, че му е отрязала квитанциите.

— Хайде, Марша, не ме заблуждавай! — Робин закачливо я смушка с лакът. — Още снощи забелязах, че между нас припламна искра.

— Ще видиш ти една искра, ако пак ме сръгаш с лакът! — изсъска тя. — Мразя това до смърт!

— Действаш ми възбуждащо като шампанско — около устата му заигра весела усмивка, а в ъгълчетата на очите му се появиха бръчици.

— Ти също ми действаш като шампанско — увери го Марша. — Когато го пия, се чувствам уморена и заспивам.

Робин поклати глава.

— Лъжеш. Снощи след шампанското ти стана много весела. Защо се съпротивляваш? Обвързана ли си? Доколкото знам, не си омъжена.

Ролс-ройсът стигна до бариерата пред входа на студиото. Марша трябваше да побърза, ако искаше да изясни окончателно отношенията си с него.

— Слушай внимателно! Ангажирах Том Картър за главен оператор. По една случайност някога той ми бе съпруг и сега си въобразява, че отново искам нещо от него. Още не е разбрал, че желая от него само добър филм и нищо друго.

— Ах, лудият Том с големия… — Робин млъкна, смути се точно за три секунди и накрая се засмя високо.

Тя не можа да се сдържи и също се разсмя.

— Харолд Купър писа заедно с мен сценария — продължи, когато се овладя.

— Скучният Харолд? — той се показваше прекрасно информиран за всички личности във филмовата индустрия. — Какво общо има Харолд с това, че ти ме отблъскваш?

— Ние с него ще се женим.

— Какво ще правите? — попита Робин, загубил ума и дума. — Кой? Ти и Харолд? Не ми разказвай смешки. Тази работа никога няма да стане.

— Много благодаря, всяка бъдеща съпруга би чула това с удоволствие — отвърна Марша раздразнено и понечи да слезе, когато ролс-ройсът спря пред ателието.

Той я хвана здраво за ръката. Топлината на кожата му проникна през ръкава на широкия й червен пуловер.

— Познавам Харолд от по-рано. Бяхме в един и същ колеж. Тогава пред всички, и най-вече пред момичетата, се представяше като „пилотът“.

— Пилотът? — това моментално събуди интереса на Марша. — Имал ли е разрешително за летене?

Робин я погледна с огромни, невинни детски очи.

— Не, но той винаги се опитваше да прелъстява момичетата по един и същ начин. Най-напред й шепнеше името. После я целуваше по бузата. След това идваше възглавничката на ухото, после шията. Лявата ръка на дясната гърда, дясната ръка на лявата гърда.

Марша си спомни какво правеше Харолд в леглото. Най-напред името й, после бузата, възглавничката на ухото шията, лявата ръка на дясната гърда…

— След това той… — продължаваше Робин.

— Благодаря, въобще не искам да знам с такива подробности — тя се опитваше да сдържи смеха, които я напушваше. И успя, защото бе ужасно ядосана, че годеникът й още в колежа е действал по същия начин, които и днес продължаваше да й прилага.

Робин не пускаше ръката й.

— Аз превъзхождам пилота, Марша. Забрави го. По-добър съм.

Вече бе успяла да отвори със свободната си ръка вратата, но сега я затвори отново и се извърна към Робин.

— Внимавай, надут бездарен артист! — просъска му тя. — Бях омъжена за Том Картър, него не го превъзхождаш.

— Том по-трудно ще го засенча — съгласи се без завист той. — Вероятно е по-артистичен и по-атлетичен в леглото, но…

— Ти продължаваш да не ме разбираш. Искам да кажа, че съм събрала достатъчно опит с този самозван сексатлет. И ми е дошло до тук — Марша посочи с ръка носа си — Харолд не е фойерверк. Той по-скоро е спокойно горящ пламък. Но е солиден и благонадежден. Не искам нито от Том, нито от теб да чувам за в бъдеще глупави забележки по негов адрес. Не искам повече да се чувствам като парче сирене, което можеш да опипваш, за да провериш дали е втасало. И не искам да получавам предложения нито с погледи, нито с жестове или пък с думи. Искам спокойствие, за да мога да заснема филма си. Разбираш ли ме? — Марша бе така разгневена, че очите й мятана светкавици.

Робин отвори уста.

— Изглеждаш… — започна той.

— Мълчи! — изсъска му тя. — Само не ми казвай сега, че изглеждам особено хубава, кога го съм вбесена. Тогава ще започна да крещя и да буйствам.

— Откъде знаеш, че искам да кажа това? — попита Робин и се усмихна все така мило и приветливо.

— Това изтъркано изречение се среща поне веднъж във всеки филм, сниман някога в Холивуд! — извика Марша. В следващия момент ядът й се стопи и тя поклати със смях глава. — Окей, Робин, нека сключим примирие. Искам „Фойерверк“ да стане шедьовър. Помогни ми!

Той й подаде ръка.

— Съгласен.

Марша гледаше недоверчиво ръката му, но после я пое и остана приятно изненадана. Робин нямаше никакви задни мисли и след няколко секунди отново я пусна.

— Благодаря ти — в този момент чувстваше истинска симпатия към него. — А сега ще ми направиш ли една услуга? Повече никакви предложения, никакви еротични намеци, никакви двусмислици. Разбрано?

— Разбрано.

Марша пое дълбоко дъх.

— Искам да бъда напълно искрена, Робин — харесвам те. И ти печелиш, колкото по-дълго човек те опознава. Но аз искам да се омъжа за Харолд Купър. Не искам да имам нищо общо с Том. Не искам да имам нищо общо и с теб. Искам да заснема филма си и нищо друго.

Той кимна окуражително.

— Ще направиш най-добрия филм за сезона, Марша. Ще успееш.

— Благодаря, Робин, ти си приятел — отвори вратата и измъкна крака навън.

— Момент, Марша, и аз искам да бъда искрен — каза той в същия тон. — Няма да се откажа, докато не забравиш Том и Харолд. Няма да ти досаждам, обещавам ти, но ти ще ме молиш да те прегърна и да те любя, докато от щастие и изтощение не забравиш името си.

Още при първите му думи тя се вцепени. Изви бавно и го измери със суров поглед.

— Може да имаш фотографска памет. Може да си надарен артист. Може да си мечтата за всички жени. Но преди да те помоля да ме любиш, Робин, ти се кълна, че…

— Спри! — извика той престорено изплашен. — Не давай лъжлива клетва, Марша! Няма да можеш да я спазиш.

— Самонадеяна маймуна! — Марша тресна вратата на сантиметър пред носа му. Рядко се случваше тръшната със сила врата на ролс-ройс да хлопне, но сега това стана.

Робин слезе небрежно и се наведе към отворения прозорец на шофьора.

— Желая ви приятен ден на плажа, господин Армаратуриан — каза той приятелски. — Аз ще пазя добре мис Елиът. Няма да я изпускам нито за миг от очите си.

— Благодаря, сър! — засия Оскар.

— Шпионин! — Марша посочи към вратата на студиото. — Идвай най-после, Робин, и не забравяй предупреждението ми. Ако не се придържаш към него, ще заснема филма с Ханк Драйвър. Той поне не се е опитал да ме сваля.

Робин галантно й отвори вратата и отново се показа превъзходно информиран.

— Ханк Чесъна? Знаеш ли защо трябваше да се откаже от кариерата си на каубой в уестърните? В цяла Калифорния, Аризона, Ню Мексико и Тексас не можеше да се намери вече кон, който да го търпи на гърба си, защото Ханк винаги дъвчеше чесън.

Марша забрави кратката разправия в колата и смеейки се, го хвана под ръка и заедно с него влезе в ателието.

— Чуйте! — извика тя на събрания екип и почака, докато всички млъкнат. — Това е Робин Локмен, нашият нов изпълнител на главната роля! Да си пожелаем добра съвместна работа! Надявам се, че ще го подкрепите.

Членовете на екипа приветстваха Робин. Той махна с усмивка.

Но Марша видя суровия недружелюбен поглед на Том, който вече седеше зад камерата, и леденото изражение на Харолд, който разлистваше сценария. Двамата се държаха така, все едно че Робин Локмен не съществуваше.

— Да започваме! — обяви Марша.