Оливин Годфри
Сладка моя принцесо (1)

I

За секунда Клей Ярдли погледна мълчаливо към дъщеря си, после си пое дълбоко дъх.

— Искам да ти представя Джейсън Уорнър — новия главен редактор на „Стенууд Трибюн“.

Изчака малко и хвърли поглед към останалите сътрудници в редакцията.

— Всички вие знаете добре името му — той е автор на безброй статии… Но, Джейсън, може би е по-добре вие да вземете думата?

Още от първото изречение на Клей иначе хубавото лице на Дина Ярдли застина в каменна гримаса, само на бузата й нервно запулсира малка вена. Тя неволно стисна в пръстите си жълтия молив за корекции с такава сила, че с тих пукот той се прекърши.

Джейсън Уорнър се изправи. От него се излъчваше самоувереност и професионализъм, думите му звучаха спокойно и убедително. Не му трябваше и минута, за да внуши на всички присъстващи: да, това е главният редактор, който ни е необходим.

Дина седеше неподвижна на мястото си, макар стомахът й да се сви болезнено. Бе вперила поглед в бюрото си и се опитваше да не поглежда към мъжа, който упражняваше толкова вълшебно влияние над колегите й. Святкащите й сини очи се присвиха в тесни цепки и почувства как в нея се надига гневна вълна.

Баща й я беше подвел напълно съзнателно — току-що бе обявил, за нейна огромна изненада, назначението на Джейсън Уорнър на заседанието на редакционния съвет. Вдигна очи и впери тежкия си поглед в него. Той се опита да го издържи, но Дина го фиксираше така настойчиво, че Клей не устоя и сведе глава.

Тя прехвърли вниманието си към младия, добре изглеждащ мъж, когото всички сега слушаха като омаяни. Сакото му бе разкопчано и под фината тъкан на копринената му риза Дина улавяше очертанията на атлетичното му тяло. С елегантен жест той завърши речта си и слушателите му веднага се скупчиха около него. Широко усмихнат, Джейсън приемаше поздравленията им и се вслушваше съсредоточено в думите на всеки от тях.

Гневът на Дина нарастваше. Цялото й същество се бунтуваше против обаянието на този мъж, на когото очевидно никой не можеше да устои. Впи пръсти в облегалките на стола си. „О, Господи — мина през главата й с нотка на съжаление, татко и леля Кара са ме възпитали твърде добре за случай като този!“

Дина толкова се бе унесла в ядните си мисли, че дълбокият, дрезгав глас на Елен Норис почти я стресна.

— Не забравяй партито тази вечер при мен, Дина!

Тя се бе изправила плътно до Джейсън и ръката й лежеше на рамото му в свойски жест. Дина й отправи хладен поглед, без да отвърне нищо.

Клей се прокашля леко.

— Разбира се, Елен, че Дина ще дойде на партито. Дина, все още не си поздравила Джейсън.

Дина се опита да се овладее и изправи глава срещу запътилия се към нея Джейсън. Знаеше, че той е радиожурналист и автор на няколко книги, с които си бе спечелил слава и извън Америка. Беше чула и за способността му мигновено да надушва скандала…

„Е добре, няма да доставя удоволствие на Елен и да направя сцена на баща си и Джейсън.“ Но и не можеше да забрави, че отсега има да урежда сметки с Клей — просто щеше да ги отложи. Той отлично знаеше, че Дина никога не посещаваше служебни сбирки. Елен го знаеше не по-зле. А сега и двамата разиграваха театър пред Джейсън Уорнър — само че за нейна сметка.

Дина се изправи и хвърли сияйна усмивка към Елен.

— Ужасно ще се радвам да дойда на партито ти, скъпа Елен — после се обърна към Джейсън: — Най-сърдечно ви поздравявам. Наскоро постъпи една много интересна статия за вас. Но за съжаление историята бе твърде… пикантна за нашето малко списание.

Елен пребледня, а Клей Ярдли задържа дъх, пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се заигра нервно с ключовете си. Дина им отправи триумфиращ поглед, но пропусна да забележи как изпитателните очи на Джейсън се плъзнаха внимателно по лицето й.

„Тази жена е по-различна от всички, които познавам“ — помисли си той и продължи да изследва елегантната й, стройна фигура. Под копринената й блузка се очертаваха приятно закръглените й гърди, а тесните джинси подчертаваха дългите й, съблазнителни бедра. Умът му заработи трескаво. „Защо се чувствам така неудържимо привлечен от нея? Без съмнение тя ще е истинско предизвикателство за мен.“

Малко по-късно, вече сама в малкия си офис, Дина се отпусна уморено на бюрото и заразтрива слепоочията си. Гневът й бавно утихваше. „Но защо баща ми ме подведе така?“

На двадесет и седем години тя имаше всичко, за което другите можеха да мечтаят — пари, интелект, красота, жизненост. Преди шест години бе наследила от дядо си неголямо състояние, така че и във финансово отношение не се налагаше да се безпокои за нищо. Вече пет години, откак бе завършила колежа си — с добра основа за журналистическа кариера — и бе започнала работа в „Трибюн“. Клей знаеше отлично, че за това време бе успяла да надрасне всички в редакцията и се справяше безпогрешно с работата си. Но сега я бе пренебрегнал и бе посочил Джейсън Уорнър — един външен човек — за главен редактор.

След пенсионирането на Дон Дина бе убедена, че е крайно време баща й да й възложи водеща роля в семейния бизнес. Наистина най-силното й място бе фотографията, но въпреки това тя бе съвсем нелош репортер! „Трибюн“ беше тогава малък ежедневник и главният редактор бе отговорен за всички публикувани новини, при това на него се възлагаше и изготвянето на първата страница.

От известно време Дон бе прехвърлил на дъщерята на шефа си подготовката на съботното издание. Самият Клей й бе отправил няколко ободрителни похвали.

При последната мисъл Дина почувства как в очите й избликват сълзи. Знаеше колко много я обича баща й, но въпреки това напоследък все по-често си задаваше въпроса: „А ако той все пак предпочита да бе имал син? Дали нямаше да ми даде редакторското място, ако бях мъж?“

После, някак неочаквано, мислите й се прехвърлиха на Джейсън. „Той е опасен — премина през ума й, — при това определено много привлекателен.“ Тъмните му очи с гъсти ресници я влудяваха. „Трябва да е на около 35 — предположи тя, — но не изглежда склонен към брак“.

Спомни си за статията за Джейсън, която бе открила върху бюрото на Дон. Беше я прегледала набързо и го бе запитала защо отказва да я отпечата. Дон се бе изхилил.

— Това е дяволски добре написана история, Дина, но мястото на подобен материали не е при нас. Този симпатичен хитрец очевидно е дал интервю само за да може да направи най-голяма реклама на книгите си. Съмнявам се, че мнението му за жените е точно както го е описал.

Тогава Дина бе предложила, че Дон има основания за отказа си. Сега, когато се бе запознала с Джейсън, вече не беше толкова сигурна. По-скоро би повярвала в истинността на всяка дума в статията.

В нея Джейсън твърдеше, между другото, че не вярвал в „голямата, истинска любов“, че жените били за него само средство за приятно прекарване на времето, че било невъзможно да поддържаш семейство и да правиш кариера и накрая — че за него единствено стойностна била само работата му. Интервюто я бе впечатлило, защото много от собствените й представи за любовта, брака и професионализма съвпадаха с неговите.

Припомни си кратката, завършила с катастрофа връзка от ранната си младост. Тази история бе сложила край веднъж завинаги на романтичните й мечти и фантазии.

Дина потръпна, протегна ръка за чантата и фотоапарата си и хлопна вратата на офиса. Преди да се отправи към къщи, искаше да се отбие при леля си Кара. Може би щеше да й помогне да разбере какво се криеше зад неочакваното решение на баща й.

Спирайки черния си спортен автомобил пред входа на викторианската вила на Кара Ярдли, Дина за миг забрави гнева си. Елегантната и богато украсена постройка бе разположена на малко възвишение и откриваше прекрасна гледка към околността.

„Винаги ще се чувствам у дома се тук“ — помисли си Дина, разглеждайки за хиляден път познатата фасада. Любимото й място за четене от дете бе надвисналият еркерен прозорец на втория етаж. От първия се виждаха високите френски прозорци, остъклени догоре, и махагоновите врати със сребърни апликации. „А вътре — въздъхна Дина — си е същинска мечта за всеки антиквар!“ Всички стаи бяха препълнени с всевъзможните сувенири и колекции на леля Кара. Слизайки от колата, тя се учуди за пореден път как може леля й — жена с фин, превъзходен вкус за облекло — да се увлича така по вехториите.

На прага спря за миг, за да се наслади на аромата на цъфналите около къщата азалии. После натисна дръжката и — както обикновено — бе моментално заобиколена от котките на леля Кара. Последния път бе наброила петнайсет — разбира се, без Табор, сиамският котарак, който се считаше за безусловен господар на дома.

Над мяукащата компания изплува фигурата на стройна, привлекателна жена.

— Махайте се, котаци! Господи, наистина ще трябва да изхвърля няколко от тези досадници.

— Стига, лельо, не можеш да се разделиш и с един от тях — отвърна Дина и побърза да пристъпи прага, преди животинките да нахлуят след нея.

В преддверието се застоя за миг пред огромната вита стълба, водеща към просторните спални на втория етаж. Спомни си колко често бе седяла горе на стъпала, наблюдавайки гостите на някой от многобройните приеми, устройвани от дядо й. Сякаш й се стори, че отново дочува музиката… А после коледните празници… Огънят в огромната камина изпълваше цялата къща с топлина, дървените части на мебелите бяха полирани до блясък, кристалните полилеи искряха така ярко!

От мястото, където стоеше, къс коридор водеше към стаите за прислугата. Сега там живееше само двойка камериери, помагащи на Кара да поддържа ред в обширната вила, което бе наследила след смъртта на родителите си.

Гласът на леля й я откъсна от спомените за миналото.

— И какво толкова ти тежи на сърцето, скъпа ми госпожице?

Дина се обърна и забеляза особено изражение на лицето й.

— Нещо не е наред ли, лельо? — осведоми се тя.

Кара леко се изчерви.

— Не, скъпа, само баща ти току-що телефонира. Помислил си бил, че сигурно ще се отбиеш при мен. Иска непременно да те изпратя вкъщи, за да се преоблечеш за партито.

— А каза ли ти какво се случи днес?

— Ела за десетина минути в кухнята.

Кара се отправи по коридора към задната част на вилата. Дина я последва. Щом влязоха, посочи й един от столовете.

— Сядай, скъпа, и докато приказваме, аз ще се погрижа за този зелен боб.

Дина се огледа в просторното помещение. За разлика от останалите стаи, които рядко се посещаваха, кухнята излъчваше особена атмосфера. Старата кръгла маса бе покрита с пъстра синя покривка, пред прозорците цъфтяха герании, а от тавана се спускаха кошнички, пълни с луковици, подправки и плодове.

Кара се зае с боба си, а тя се взря унесено в свития на кълбо сиамски котарак, който сънуваше следобедния си сън до прозореца.

— И защо татко постъпи така с мен? — откъсна се неволно от устата й.

В очите на Кара се появи сериозно изражение.

— Знаеш, че Клей иска да се оттегли следващата година. Просто се довери на усета му. Той те обича повече от всичко на света и ми обеща, че до края на тази седмица ще ти обясни всичко.

— Но татко знаеше много добре, че аз искам тази работа!

— Скъпа, мисля, че ще е по-добре да изчакаш разговора с баща си, преди да се нахвърляш срещу него. А и както и да се развият нещата в редакцията, никога не забравяй коя си!

Дина неволно отправи поглед към цветните съдини с фамилния им герб, разположени върху лавиците насреща й.

— Клей ми каза, че ще трябва да се съобразяваш с разпорежданията на Джейсън — продължи леля й.

Очите на Дина блеснаха гневно.

— По дяволите този Джейсън!

Кара отблъсна кошницата с боба пред себе си и се изправи, за да смъкне от етажерката висока кана, напълни я с вода и изсипа вътре зелените зърна.

— Успокой се, Дина! Почакай, никой не е казал, че ще се меси в работата ти… Всъщност какво мислиш да облечеш тази вечер.

— Нямам нищо подходящо за официално парти, изобщо не трябваше да приемам поканата на Елен.

Кара се засмя.

— А какво ще кажеш за синята рокля, която ти подарих? Цветът й отива на очите ти.

— Почти не мога да повярвам, че точно ти си ми купила тази рокля. В нея изглеждам като гола — Дина неволно се усмихна.

Кара върна обратно каната на мястото й и я погледна.

— Баща ти иска тази вечер да носиш рокля. Защо не облечеш синята и да му доставиш удоволствие.

Дина сви рамене.

— Направо не знам какво ще правя на това парти. Ван и Джуди са единствените хора, с които мога да говоря искрено. Струва ми се, че не съм много обичана и в средите, в които се движи Елен…

Кара притегли един стол до племенницата си.

— Ти си много приятна жена, скъпа моя, но понякога правиш трудни отношенията си с хората, а само от теб зависи да въртиш всички на малкия си пръст! Джейсън също не ти е неприятен, нали? Обзалагам се, че си харесала книгите и статиите му, макар и да не искаш да си признаеш.

Дина премълча. Леля й беше права. Джейсън Уорнър я бе впечатлил сериозно и дори малко му завиждаше за журналистическите способности. Не й се искаше да признава, че е чела всичките му книги, и че изрязва и събира всичките му статии от вестниците. А как само й се нравеше начинът му на работа — та той бе интервюирал най-интересните хора на този свят! До неговите репортажи собствените й статии изглеждаха скучни и незначителни…

И сега този мъж бе станал главен редактор, отмъквайки под носа й дълго жадувания пост. Отново усети как гневът се надига в нея.

— Джейсън Уорнър е арогантен, самолюбив негодник…

— Но ти едва го познаваш!

— Достатъчно ми е! И ако нямаш нищо против, престани да ме увещаваш да ходя на това парти, лельо Кари!

— Дина, дръж се като дама!

Дина й хвърли лукав поглед.

— Ами ако реша да се позавъртя около този Джейсън Уорнър?

— Мили Боже! — Кара въздъхна. — Баща ти и аз винаги сме се опитвали…

Дина повдигна вежди с насмешка.

— Добре де, роклята нали ти ми я купи. Какво, сега съжаляваш ли?

Кара я погледна неспокойно.

— Не искам да ядосвам Клей…

— А пък аз искам! Дано да получи гневен пристъп! — Дина се изправи. — Ще ти се обадя утре.

— Дина, почакай, къде…

— Не се притеснявай, не вземай всичко много насериозно — целуна с любов леля си по бузата. — Знам как да се държа.