Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Bible amusante, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавна Библия

Превел от руски език: Любомир Павлов

Редактор: Константин Колев

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Стефан Христов

Коректор: Блага Филипова

Корица: Александър Хачатурян

Дадена в произв. на 17.XII.1963 г. Подп. за печат на 25. II. 1964 г.

Формат 84×108/32 Печ. коли 31 Изд. коли 23,75. Авт. коли 44.00

Тираж 7,300. Изд. №3422. Лит. група II.

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1964 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава девета
Край на благочестивата история за „светия божи приятел“ Авраам

Да запалим кадилница! На сцената отново излиза Авраам, патриархът алфонс, готов да повтори метода, който му помогна толкова сполучливо да забогатее в Египет.

„Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар.

И рече Авраам за жена си Сарра: тя ми е сестра. (Защото се страхуваше да каже, че му е жена, да не би жителите на оня град да го убият за нея.) И херарският цар Авимелех прати и взе Сарра.

И дойде бог при Авимелеха нощем насъне и му рече: ето, ти ще умреш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.

А Авимелех не беше се докоснал до нея, и рече: господи, нима ще погубиш (оногова, който не знаеше това) и невинния народ?

Нали сам той ми рече: тя ми е сестра? И тя сама рече: той ми е брат. Аз направих тава с просто сърце и с чисти ръце.

И рече му бог насъне: и аз зная, че си направил това с просто сърце, и те удържах от грях пред мене, затова и не те допуснах да се докоснеш до нея; а сега върни жената на мъжа й, защото той е пророк, ще се помоли за тебе и ти ще бъдеш жив; ако пък я не върнеш, знай, че непременно ще умреш ти и всички твои.

И стана Авимелех сутринта рано, повика всичките си слуги и им разказа да чуят всички тия думи; и (всички) тия хора много се уплашиха.

И Авимелех повика Авраама и му рече: какво направи ти с нас? С какво сгреших аз против тебе, та щеше да нанесеш голям грях върху мене и върху царството ми? Ти направи с мене работи, каквито не се правят.

И Авимелех рече Аврааму: какво имаше на ум, когато стори това нещо?

Авраам рече: помислих, че в това място няма страх божи и че ще ме убият за жена ми; па тя и наистина ми е сестра: тя е дъщеря на моя баща, само че не дъщеря на майка ми; и стана моя жена; когато бог ме изведе от бащиния ми дом да странствувам, аз й рекох — направи ми това добро: в което място отидем, навред казвай за мене: той ми е брат.

Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраам; па върна и жена му Сарра.

И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.

А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.

И помоли се Авраам богу и бог изцери Авимелеха, и жена му, и слугините му, и те взеха да раждат; защото господ беше заключил всички утроби в дома Авимелехов поради Авраамовата жена Сарра“ (Битие, гл. 20, стр. 1–18).

Да не забравяме, че по това време на прелестната Сарра били чукнали вече деветдесетте години (Битие, гл. 17, ст. 17).

Налагат се няколко забележки: говорил ли е Авраам истината, когато е уверявал Авимелех, че Сарра му е едновременно и жена, и сестра? Ако това е така, ние имаме тук още едно „благочестиво“ кръвосмесителство. Колко прелестно е това „свещено писание“!

Но това не е всичко: ако в цялата тази работа Авимелех прави впечатление на порядъчен човек, Авраам, наопаки, от каквато и страна да го гледаме, се оказва твърде гнусен субект. Дори да е кръвен брат на Сарра, това не оправдава неговото сводничество и лъжата му. Сестрата жена представлява за него източник на доход. Той е лъгал, като е отричал своето съпружество. А обяснението, което дава, когато подлата му хитрост бива разкрита, представя Авраам като ловък казуист, достоен за учената степен „кандидат“ или дори „доктор“ по богословие. Дори ограничените му умствени способности не биха могли да го оправдаят в очите на честните хора.

От друга страна, този възлюбен патриарх, този щастливец, когото бог особено покровителствува, наистина ли е брат на Сарра, както той неочаквано заявява? Всички останали места в Библията доказват като че ли обратното. По време на историята с египетския фараон Авраам за пръв път прибягнал към тази своя обогатяваща лъжа. Но когато фараонът го изобличил, той и не помислил да се оправдава с мотивите, които току-що цитирахме: на Авимелех се пада честта пръв да ги чуе. Може да се помисли, че това е само едно неочаквано хрумване, първата мисъл, която е дошла в главата на „светия пророк“ под впечатлението на острите нападки на герарския цар. Защо той не е дал тези обяснения при разговора с фараона?

Нещо повече, „свети дух“ си противоречи. В единадесета глава той ни запознава със семейството на Тара, бащата на Авраам: „Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота. И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур халдейски. Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Аран, баща на Милка и на Исака“ (ст. 27–29). С други думи, Нахор се оженил за племенницата си. Ако Сарра е била дъщеря на Тара и сестра на Авраам, Нахор и Аран, авторът не би пропуснал да каже и това в своето толкова подробно изброяване на роднинските връзки в семейството на Тара.

И на края Библията направо нарича Сарра невеста на Тара: „Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сарра, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но като дойдоха до Харан, останаха там.

И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан“ (Битие, гл. 11, ст. 31–32).

И така, без да се смути ни най-малко, че ще мине за кръвосмесител в очите на Авимелех, Аврам излъгал, за да оправдае своята авантюра. Ако ли пък той е решил да открие на герарския цар истината, която скрил от фараона, и ако всичко това е вярно, „свети дух“, като е диктувал книгата „Битие“, се е омотал в лъжи и противоречия.

Разбира се, всичко това представлява най-чиста измислица и авторът й е нескопосан невежа. В мистификаторските си напъни и в търсенето на безнравствени и гнусни небивалици „свети дух“ диктува всичко, което му хрумва, а невежият автор безстрастно записва всичко, което чува — явни гадости и небивалици, не се смущава никак от очевидните им противоречия, бърканици и дори от обикновената физическа невъзможност.

Как авторът на всички тези библейски редове не се е сетил, че лукавият „гълъб“ му се присмива, заставяйки го да нарича „герарската земя“ царство. Според описанията на древните географи Герар е малка пясъчна долина без никаква растителност, жестока пустиня, в която никаква човешка душа не може да живее. Значи Авимелех е бил цар на пустиня? А колко ли време е държал той Сарра при себе си? И как тъй госпожа Авимелех не се е помъчила да й издере очите?

Ето още един пункт, показващ на всички безсрамните шеги на „свети дух“. Този епизод е станал след изтребването на Содом и преди бог да изпълни обещанието си, дадено под мамрийския дъб.

Глава двадесет и първа започва така: „И господ погледна милостно към Сарра, както бе рекъл; и направи господ на Сарра, както бе говорил.

Сарра зачена и роди Аврааму син в старините му, тъкмо по времето, за което му бе говорил бог“ (ст. 1-2).

Тъй като това раждане станало една година след явяването на бога и двама ангели край мамрийския дъб, пребиваването на Авраам в герарската земя трябва да е станало през време на първите три месеца след огнения потоп, като се пресмята нормалната деветмесечна бременност на Сарра. И ако дори се допусне, че пребиваването на Авраам в Герар е траяло тези три месеца, пита се как са могли съпругата и робините на негово величество цар Авимелех да забележат в такъв кратък срок, че са безплодни, т.е. че бог е „заключил утробите им“, да употребим изискания език на „свещения“ автор. Може ли така изведнъж човек да се убеди в загубата на способността да ражда деца?

Трябва да признаем заедно с богословите, които не се учудват на никакво, дори и на най-отвратителното чудо, че бог си е направил много долна, макар и твърде оригинална шега. Представете си как са изглеждали царят на пустинята и неговите поданици, когато видели, че жените им са със „заключени утроби“! Тази шега трябва да им се е видяла много зла. Ясно е тогава защо, за да се тури край на това бедствие, Авимелех е дал на Авраам всичко, каквото е пожелал, и казал на пророка и неговата сестра-жена: „Махайте се по-бързо оттук.“

След „чудото“ със „заключените утроби“ неизчерпаемата книга „Битие“ ни поднася чудото с бременността на Сарра, дама на деветдесет години, отдавна загубила способността да има деца.

Веселяк е този гълъб!

А сега нови двайсет. Като добива законен син, Авраам изпъжда Измаил, който е бил придобит от неговата наложница.

„И Авраам нарече с име Исаак сина си, който му се роди и когото му роди Сарра; и обряза Авраам сина си Исаака в осмия ден, както му бе заповядал бог.

Авраам беше на сто години, когато му се роди син му Исаак.

И рече Сарра: смях ми стори бог; който чуе за мене, ще се разсмее.

И пак каза: кой би рекъл на Авраама: Сарра ще кърми деца? Защото родих син в старините му.

Детето порасна и го отбиха; и Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха (сина му) Исаака.

Видя Сарра, че синът, когото египтянката Агар бе родила Аврааму, се присмива (над сина й Исаака), и рече на Авраама: изпъди тая робиня и сина й, защото синът на тая робиня не бива да наследи заедно с моя син Исаака.

Това се видя Аврааму много тежко поради сина му (Измаила).

Но бог рече на Авраама: не се огорчавай за момчето и робинята ти; за всичко, което ти каже Сарра, слушай думата й, защото от Исаака потомство ще се назове с твое име; и от сина на робинята аз ще произведа (голям) народ, защото той е твое семе.

Авраам стана сутринта рано, взе хляб и мях с вода и даде на Агар, като й тури на рамо: даде й и момчето и я изпрати. Тя тръгна и се заблуди в пустиня Вирсавия; водата в меха се свърши и тя остави детето под един храст и отиде, та седна надалеч, колкото един стрелей от лък. Защото тя рече: не искам да видя смъртта на детето. И седна (надалечко) срещу (него) и викна, та заплака.

И бог чу гласа на момчето (оттам, дето беше то); и ангел божий от небето извика на Агар и й рече: що ти е Агар? Не бой се; бог чу гласа на момчето оттам, дето е то; стани, дигни момчето и го хвани за ръка, защото аз ще произведа от него голям народ.

И бог й отвори очите, и тя видя кладенец с (жива) вода и отиде, та напълни меха с вода и напои момчето.

И бог беше с момчето; и то порасна и заживя в пустинята и стана стрелец с лък. Той живееше в пустиня Фаран; и му взе майка му жена от египетската земя“ (Битие, гл. 21, ст. 3–21).

Наистина безчовечното и гнусно изгнание, на което Авраам обрича своя първенец и майка му Агар, е особено възмутително за един толкова могъщ господар, победил пет царе с помощта на 318 слуги и безмерно забогатял от благочестивото познанство на жена му с египетския и с герарския цар. Ето с какви „вечни“ завети за доброта и нравственост ни поучава „свещеното писание“!

След това книгата „Битие“ съобщава, че великият патриарх живял дълго време в земята на филистимяните.

Обаче Авраам, който бил тъй щастлив, като получил син от своята престаряла горещо любима Сарра, не очаквал мръсната шега, която се канел да му устрои сега неговият покровител — всемогъщият и всезнаещ бог. „Обичаш ли своя малчуган, о пророче на сърцето ми? Е тогава, за да ми се харесаш, ти ще го убиеш.“ Такъв е неочакваният сюрприз, който бог поднася на своя избраник. Наистина, всичко това е било на шега, тъй да се каже, „за веселба“. Всевишният обича малко да се поразсейва! Той вероятно е искал да погледа какви гримаси ще прави слисаният Авраам. Тук му е мястото да цитираме един откъс — той е много хубав!

„Подир тия събития бог, изкушавайки Авраама, му рече: Аврааме! Той отговори: ето ме!

Бог рече: вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земя Мория, и там го принеси в жертва всесъжение на една от планините, която ще ти покажа.

Авраам стана рано сутринта, оседла ослето си, взе със себе си двама от своите слуги и сина си Исаака нацепи дърва за всесъжението и стана, та отиде на мястото, за което бог му говори.

На третия ден Авраам дигна очи и видя отдалеч мястото. И рече Авраам на слугите си: останете вие тука с ослето; пък аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.

И взе Авраам дърва за всесъжението и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож и тръгнаха двамата заедно. Тогава Исаак проговори на баща си Авраама и рече: тате! Той отговори: ето ме, синко. Той рече: ето огъня и дървата, а де е агнето за всесъжение?

Авраам рече: бог ще си предвиди, синко, агне за всесъжение. И вървяха нататък двамата заедно.

И стигнаха до мястото, за което му бе казал бог; и направи там Авраам жертвеник, наслага дървата и като свърза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си.

Но ангел господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! Той отговори: ето ме!

Ангелът рече: не дигай ръка върху момчето и не прави му нищо; защото сега познах, че се боиш от бога и не пожали едничкия си син за мене.

Подигна Авраам очи и видя: ето, отзаде му овен, който се бе заплел с рогата си в гъстака. Авраам отиде, взе овена и го принесе всесъжение вместо сина си (Исаака).

И нарече Авраам онова място: Иехова-ире[1]; затова и сега се казва: на планината господ ще предвиди.

И ангел господен втори път викна Аврааму от небето и рече: кълна се в мене си, казва господ, че понеже ти направи туй нещо и не пожали (за мене) едничкия си син, аз ще благословя и преблагословя, ще размножа и преумножа твоето семе, както небесните звезди и както пясъка по морския бряг; и твоето семе ще завладее градовете на враговете си; и ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи, задето послуша гласа ми.

И върна се Авраам при слугите си, и станаха, та отидоха заедно във Вирсавия и настани се Авраам във Вирсавия“ (Битие, гл. 22, ст. 1–19).

Критиците отбелязват, че Авраам, който е молил бога да пощади чуждите за него жители на Содом и Гомора, не го помолил в полза и за защита на своя син. Те обвиняват патриарха в нова лъжа, когато казал на своите слуги: „аз и син ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“ Щом като той се е тъкмял да отиде в планината, за да заколи и изгори Исаак, той не е можел да мисли, че ще се върне с него. Това била лъжа на варварин, докато в предишните случаи ние видяхме лъжата на алчен сводник, отдаващ жена си за пари.

От друга страна, учудващо е, че стогодишният старец насича сам достатъчно дърва за кладата, преди да тръгне на път: за да се изгори човек на клада, са нужни не наръч сурови дърва, а най-малкото един товар сухи дърва. Следователно нужните дърва, насечени от Авраам, са били предварително натоварени върху мулето и двамата слуги, които са влачили този товар повече от две седмици. И дори ако с дървата е било натоварено само мулето, пита се, по какъв начин тринадесетгодишното момче Исаак е могло след това да нарами на плещите си такъв товар и само да го носи? Казват: какво е представлявал „огънят“, който Авраам взел със себе си, за да разпали кладата — разбира се, никакъв мангал не е могъл да побере толкова въглени, та да не угаснат преди достигането до мястото на жертвоприношението: когато патриархът и синът му се разделят със слугите, планината Мория се виждала само отдалеч. Най-сетне отбелязва се и това, че тази прочута планина Мория, на която после е бил построен Иерусалимският храм, не е нищо повече от гола скала, лишена от всякакъв живот; никога по нея не са расли и най-ниски храсти, а цялата местност около Иерусалим е била осеяна с камънак, тъй че открай време дървата са били доставяни тук от други места.

zabavna-biblija-11.png"Тогава Авраам протегна ръка и взе ножа, за да заколи сина си" (Битие, гл. 22, ст. 10).

 

 

Всички тези обстоятелства обаче не попречили на бога да изпита Авраамовата вяра, а пък на Авраам да заслужи особеното божие благоволение със своето послушание.

Ние ще видим впоследствие, че когато съдията Иефтай ще принася в жертва своята дъщеря, нито един ангел не ще се намеси. Наистина, Иефтай не се е занимавал със сводничество и вероятно поради това не е бил удостоен с тази особена „святост“, с която се слави в християнството, юдейството и мюсюлманството „божият приятел“ Авраам.

Глава двадесет и трета разказва, че Сарра умряла на 127 години в Хеврон, в Ханаанската земя. За да я погребе, Авраам купил от някакъв си господин Ефрон пещерата Махпела и платил скъпо за нея.

Ефрон казал: „земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за тебе и за мене? Погреби покойницата си. Авраам изслуша Ефрона; и претегли Авраам на Ефрона сребро, колкото той бе обявил гласно пред Хетовите синове — четиристотин сикли сребро, каквото минаваше между търговците.“ (Битие, гл. 23, ст. 15–16).

Учудващо е, че Авраам, когото Библията много пъти обявява за твърде богат човек, няма дори педя своя земя. Критиците отбелязват още твърде странното споменаване за някаква си сечена монета, „каквато минаваше между търговците“. В Ханаанската земя не само по времето на библейския Авраам, но изобщо древните евреи никога не са секли пари.

От двадесет и пета глава виждаме, че престарелият праотец решил да се утеши: той взел нова жена — Хетура. Патриархът тогава е бил най-малко на 140 години. Не е излишно да се припомни, че Сарра отдавна смятала Авраам твърде стар, за да роди деца, дори тогава, когато той бил „още само“ на 100 години, и се наложила небесната намеса, за да стане баща. И все пак с тази Хетура Авраам без никакви „чудеса“ е имал още шест сина: Зимран, Иокшан, Медан, Мадиян и Ишбак и Шуах.

Най-сетне в една прекрасна вечер на своите 175 години (Битие, гл. 25, ст. 7) патриархът умрял, завещавайки на Исаак цялото си имущество. На другите деца били направени само някакви подаръци. „Светият“ сводник бил погребан до Сарра, в пещерата Махпела.

Бележки

[1] Господ ще предвиди. — Бел.ред.