Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Bible amusante, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавна Библия

Превел от руски език: Любомир Павлов

Редактор: Константин Колев

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Стефан Христов

Коректор: Блага Филипова

Корица: Александър Хачатурян

Дадена в произв. на 17.XII.1963 г. Подп. за печат на 25. II. 1964 г.

Формат 84×108/32 Печ. коли 31 Изд. коли 23,75. Авт. коли 44.00

Тираж 7,300. Изд. №3422. Лит. група II.

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1964 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава двадесет и осма
Злочестието на цар Саул и неговото наказване от всемилостивия бог

В петнайсета глава отново излиза на сцената старият Самуил: той подстрекава да се обяви война на амаликитяните, макар че те се държат съвсем непредизвикателно.

„След това Самуил рече на Саула: господ ме прати да те помажа за цар на неговия народ, над израиля; сега чуй гласа господен.

Тъй говори господ Саваот: спомних си онова, което амалик стори на израиля, как той му се изпречи на пътя, когато тоя идеше из Египет; иди сега и порази амалика (и иерима) и изтреби всичко негово (не вземай за себе си нищо от тях, а унищожи и предай на заклятие всичко негово); не го щади, а предай на смърт от мъж до жена, от момък до кърмаче, от вол до овца, от камила до осел“ (I Царства, гл. 15, ст. 1–3).

Дори най-умерените критици говорят за този откъс от Библията само с ужас и отвращение.

„Как? — възклицава вярващият лорд Болингброк. — Да накараме твореца на вселената да се спусне в някакъв неизвестен кът на нещастното земно кълбо единствено само за да каже на евреите:

— Впрочем аз току-що си спомних, че приблизително преди петстотин години някакъв малък народец не искаше да ви пусне през своите владения. Вие искате да обявите жестока война на вашите поробители — филистимяните, против които сте въстанали. Я оставете тая трудна борба и по-добре се отправете на поход срещу оня малък народ, който едно време се е възпротивил на желаещите да разрушат владенията му ваши предци. Изтребете мъжете, жените, децата и старците. Изтребете едрия и дребния добитък, изтребете камилите и ослите; защото предвид предстоящата ви война с могъщото филистимско царство за вас е твърде полезно да нямате нито едър, нито дребен добитък за храна, нито осли, нито камили за походните ви обози…“

Между това Библията невъзмутимо разказва по-нататък:

„Па събра Саул народа и го преброи в Телаим; оказаха се двеста хиляди израилтяни пешаци и десет хиляди от Иудино коляно“ (ст. 4).

На добър час! Ето че Саул има малко повече войска, отколкото в мършавия лагер на Галгал, дето имало само шестстотин души. Впрочем ние просто не знаем какво е станало със сто и двадесетте хиляди други войници, начело на които Саул се бил сражавал в началото на своето царуване. Тъй неотдавна още еврейската армия наброявала триста и тридесет хиляди герои, дошли да се сражават с амонитяни без ни най-малко въоръжение. От тях сега останали всичко двеста и десет хиляди. А къде са се дянали останалите сто и двадесет хиляди? Нима са паднали на бойното поле? Ах, мило „гълъбче“, колко е слаба паметта ти!

Победата на еврейската армия била пълна и блестяща: амаликитяните били разбити на пух и прах „от Авила до Сура“. Саул подкарал грамаден брой пленници и евреите ги изтребили без капка милост. Но Саул пощадил амаликитския цар Агаг, като смятал очевидно, че трябва да окаже известно предпочитание на човека, който имал еднакъв чин с него.

Това милосърдие не се харесало на бога. Саваот се явил на Самуил и му казал: „жаля, че поставих Саула за цар, понеже той се отвърна от мене и не изпълни думата ми. Натъжи се Самуил и вика към господа цяла нощ“ (I Царства, гл. 15, ст. 11). А какви били резултатите от божественото видение и от раздиращите цяла нощ душата вопли на Самуил? Тая глава от Библията е представена от Волтер в драмата му „Саул“. Сцената става в Галгал и действието почва с беседа между иудейския цар и приближения му Ваза.

Ваза. О велики Сауле! О най-могъщи от царете! Ти, който господствуваш над три езера, над пространство от петстотин стадий! Ти, победителю на великия Агаг, царя амаликитски, чиито военачалници бяха възседнали най-силни осли. Ти, който без съмнение ще подчиниш на законите си цялата земя, както бог е обещавал това на евреите толкова пъти! Каква мъка е могла да помрачи благородното ти тържество и великите ти надежди?

Саул. О драги Ваза! Блажен е хиляди пъти, който в покой пасе блеещите стада на вениамин и изстисква сладко грозде в долината на Енгада! Уви! Аз търсех ослиците на баща си и намерих царство; от тоя ден аз познавам само горести… По-добре би било, ако аз, обратно, бях търсил царство, а намерех ослици. Както знаеш, Самуил ме помаза според волята божия. Той направи всичко, за да попречи на народа да избере друг цар, и щом бях избран, стана най-жестокият от враговете ми.

Ваза. Трябвало е да очакваш това: той беше жрец, а ти воин. Той управляваше преди теб. Хората мразят винаги приемниците си.

Саул. Можеше ли той да се надява, че ще управлява още дълго? Той приобщи към своята власт недостойните си синове, развратени и подкупни, които търгуваха публично с правосъдието. Народът най-сетне въстана срещу тая жреческа власт. Избран бе цар: свещени поличби провъзгласиха волята на небето, народът я утвърди и Самуил затрепера. Не стига това, че той мрази у мен владетеля, избрания от небето; той мрази у мене пророка. Той знае, че подобно на него и аз имам дара на ясновидството и че съм пророкувал като него. Разпространената напоследък сред израил мълва — «Саул е също пророк» — силно оскърбява слуха му. И още го почитат, за мое нещастие; той е жрец, затова е опасен.

Ваза. Твоята царска власт е достатъчно укрепена от победите ти, а цар Агаг, твоят блестящ пленник, може да ти служи тук като залог за вярност на народа му, еднакво възхитен и от победата, и от милосърдието ти… Ето водят го пред очите ти (Влиза Агаг под стража).

Агаг. Милосърдни и могъщи победителю, пример на князете, които умеят да побеждават и прощават! Пред нозете ти свещени падам аз: благоволи да заповядаш какво трябва да представя за мой откуп. Занапред ще бъда твой съсед, верен съюзник, предан поданик. Аз виждам у теб само благодетел и господар. Аз ще се прекланям и ще обичам в теб образа на твоя наказващ и помазващ бог.

Саул. Велики господарю, още повече възвеличен от мъката! Аз изпълних само дълга си, като спасих дните ти: царете трябва да уважават себеподобните. Отмъщаващият след победата е недостоен да бъде победител. Не определям откуп за особата ти, защото тя е над всякаква цена. Бъди свободен! Данъкът, който твоят народ ще плаща на израил, ще бъде знак на приятелство, а не на поробване. Така трябва да се помиряват царе.

Агаг. О добродетел! О велико мъжество! Колко мощно влияеш върху моето сърце! Аз ще живея и ще умра като поданик на великия Саул. Цялото ми царство принадлежи на него (Появява се Самуил, обкръжен от свещеници.)

Саул. Какви вести носиш, Самуиле? От името на бога, от името на народа, или от свое име идваш при мен?

Самуил. От името на бога!

Саул. Каква е волята му?

Самуил. Заповядва ми да ти съобщя, че се е разкаял, че те е въздигнал над царството.

Саул. Бог? Разкаял се? Могат да се каят само ония, които могат да грешат. А бог не може да греши!

Самуил. Но той може да се разкайва, задето е въздигнал на престола човек, който върши грешки.

Саул. Да, но кой човек не греши? Кажи в какво се състои вината ми?

Самуил. В това, че си простил на един цар.

Агаг. Как? Най-прекрасната от добродетелите вие преценявате като престъпление?

Самуил (на Агаг). Млъкни, не богохулствувай! (На Саул) Сауле, бивш цар иудейски, не ти ли заповяда господ чрез моите уста да изтребиш всички амаликитяни, без да щадиш нито жени, нито девойки, нито младенци?

Агаг. Твоят бог ти е заповядал това? Грешиш! Ти искаш да кажеш: твоят дявол!

Самуил (към жреците). Пригответе се да ми се подчинявате. А ти, Сауле, подчинявал ли си се на бога?

Саул. Не съм смятал, че тази заповед е твърда: мислех, че милосърдието е първото качество на висшето същество, че сърце, изпълнено с жалост, не може да му бъде неприятно.

Самуил. Грешиш, неверни човече: бог те порицава! Твоят скиптър ще мине в други ръце.

Ваза (към Саул). Каква дързост! Господарю, позволи ми да накажа тоя безчовечен жрец!

Саул. Не прави това. Не виждаш ли, че зад него е целият народ и че ние ще бъдем унищожени, ако взема да се противя, защото аз наистина обещах…

Ваза. Нима си обещал толкова ужасно нещо?

Саул. Няма значение! Евреите, са още по-ужасни. Те ще вземат страната на Самуил против мен.

Ваза (настрана). Нещастен владетел!

Саул. Е, господа жреци? Какво трябва да направя?

Самуил. Ще ти покажа как трябва да се подчиняваш на господа (Като се обръща към жреците). О свещени жреци, синове левиеви! Покажете тук вашето усърдие: нека донесат маса и да поставят върху нея тоя цар, чиято крайна плът е престъпление против господа. (Жреците хващат Агаг, връзват го и го турят на масата.)

Агаг. Какво искате от мен, безжалостни чудовища?

Саул. Свещени Самуиле, в името на господа!…

Самуил. Не призовавай господа! Не си достоен за това. Остани тук, бог ти заповядва. Бъди свидетел на това жертвоприношение, което може би ще изкупи вината ти.

Агаг (на Самуил). Ти ме обричаш на смърт? О смърт, колко си горчива!…

Самуил. Да, тлъст си ти. И жертвата ще бъде толкова по-приятна на господа.

Агаг. Уви, Сауле! Колко съжалявам, че си подчинен на подобни чудовища.

Самуил (на Агаг). Слушай, езичнико! Искаш ли да станеш евреин? Искаш ли да се обрежеш?

Агаг. А ако се окажа достатъчно слаб, че да приема твоята вяра, ще пощадиш ли живота ми?

Самуил. Не! Ти ще имаш удоволствието да умреш като евреин и това ще ти стига.

Агаг. Удряйте, палачи!

Самуил. Дайте ми тая брадва, в името господне: а докато аз режа ръката, вие режете краката и така нататък, късче по късче. (Жреците секат заедно със Самуил в името божие.)

Агаг. О смърт! О мъки! О мъчители!

Саул. Защо трябва да бъда свидетел на подобни злодеяния?

Ваза. Бог ще те накаже, че си търпял.

Самуил (към жреците). Изнесете това тяло и тая маса. Нека изгорят останките на тоя неверник и нека над тялото му се развличат нашите слуги! (Към Саул.) А ти, господине, знай винаги, че подчинението стои по-горе от жертвоприношението.

Саул (като пада в креслото). Умирам! Аз няма да преживея този ужас, този срам!“

zabavna-biblija-19.png"И разсече Самуил Агага пред господа в Галгал" (I Царства, гл. 15, ст. 33).

 

 

Напразно, би било да се мисли, че в това литературно изложение има някакво преувеличение. Петнадесета глава от първата книга на „Царства“ описва с безпримерна жестокост убийството на Агаг от жреца, който сам ръководи чудовищното убийство. Освен това Самуил обявява на Саул, че от тоя момент той е свален, че бог го е отхвърлил. „Самуил се обърна да си иде. Но Саул се хвана за края на дрехата му и я раздра. Тогава Самуил рече: днес господ изтръгна царството израилево от тебе и го даде на твоя ближен, който е по-добър от тебе“ (I Царства, гл. 15, ст. 27–28).

След това, без да губи време, Самуил отива във Витлеем. Там повиква при себе си някой си Иесей, потомък на Вооз и Рут, и цялото му семейство. След всеобщото изкупление, съпроводено с жертвоприношение, Самуил казва на Иесей: „Всичките ти ли деца са тука? Иесей отговори: остана още най-малкият; той пасе овцете. И рече Самуил на Иесея: прати, та го доведи, защото няма да седнем да ядем, докле той не дойде тука.

Тогава Иесей прати, та го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и приятно лице. И господ рече: стани, помажи го, защото това е той.

Самуил взе рога с елей и го помаза пред братята му и дух господен почиваше върху Давида от оня ден и насетне. След това Самуил стана и отиде в Рама.

И от Саула отстъпи духът господен и зъл дух от господа го мъчеше“ (I Царства, гл. 16, ст. 11–14).

Критиците се учудват, че бог взел да разговаря със Самуил в дома на бащата на Давид, в присъствието на външни лица, при което не се знае точно дали е имало „видение“ или не. Богословите са склонни да възприемат мнението, че бог е разговарял със своя пророк с вътрешен глас. Но как тогава присъствуващите са могли да се досетят, че Самуил е изпълнил особена божествена поръка?

Волтер забелязва: „Саул царувал, защото Самуил изливал елей върху главата му. Следователно, когато той почнал да прави същото с Давид, баща му, майката, братята и всички присъствуващи не могли да не забележат, че тук се фабрикува нов цар и че с това цялото семейство рискува да си навлече отмъщението на Саул. Тук нещо не е в ред!“

В италианския народен театър не е имало по-комична сцена от благочестивото появяване в селски дом на свещеник с бутилка елей в джоба, дошъл да помаже русо момче с цел да извърши преврат в държавата. За една примитивна комедия и тая държава, и това момче не заслужават по-добро място.

„И рекоха на Саула неговите слуги: ето зъл дух от бога те мъчи.

Нека нашият господар заповяда на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на гусла, и когато злият от бога дух дойде върху тебе, той, свирейки с ръка, ще те успокоява.

Саул отговори на слугите си: намерете ми човек, който хубаво свири, и ми го доведете.

Тогава един от слугите му рече: ето аз видях у витлеемеца Иесей син, който знае да свири, човек храбър и войнствен, който умно говори и е хубавец, и господ е с него.

Саул прати вестители при Иесея и рече: прати ми сина си Давида, който е при стадото.

Иесей взе осел с хляб и мях с вино и ги прати със сина си Давида при Саула.

Давид дойде при Саула и почна да служи пред него; той се много понрави на Саула и му стана оръженосец.

И Саул прати да кажат на Иесея: нека Давид служи при мене, понеже намери благоволение в очите ми.

И колчем духът от бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше гуслата, свиреше, и на Саул ставаше по-добре и по-весело и злият дух се махваше от него“ (I Царства, гл. 16, ст. 15–23).

Що за глупост? Давид, когото авторът представя като просто овчарче, в същото време е талантлив и известен в страната музикант. Представят ни Давид като съвсем млад, едва ли не момче: как е възможно да го наричат „човек храбър и войнствен“? Сетне: нима Сауловият слуга, който е осведомен така добре за Давид, не знае, че юношата е помазан от Самуил и че следователно е опасен в ролята си на придворен музикант? А подаръците на Иесей за ръководителя на държавата — нима не са смешни: торба хляб, мях вино и козле? Какво да кажем най-сетне за бога, който праща на Саул един след друг нервни припадъци и го лекува с музиката на съперника му? Всичко това е безсмислено и глупаво!