Лео Таксил
Забавна Библия (13)

Глава тринадесета
Благочестивото отмъщение на Йосиф

Всичките синове на Иаков, с изключение на Вениамин, отишли по съвета на баща си в Египет за жито. С очарователна наивност Библията дава да се разбере, че Йосиф — управителят на огромната египетска държава — участвувал лично в разпределянето на припасите между керваните на чуждоземците, пристигащи от всички краища на земята. По какъв начин министър-председателят е могъл да намери време да се занимава с такива дреболии, това Библията не казва. Така или иначе Йосиф познал братята си, но не бил познат от тях. Той се отнесъл към тях доста сурово, а през цялото време на престоя им в страната не се намерил нито един египтянин, който да им каже, че управителят и благодетелят на Египет, най-популярният държавен деец в страната, е техен съотечественик. Сам той не им се открил.

Запазвайки инкогнито, Йосиф най-напред обвинил своите десет братя в шпионаж. Те, разбира се, отричали.

— Ние бяхме дванадесет братя — казвали те. — Единият умря, а единадесетият, най-малкият, остана при баща ни.

— Така, така — възразил Йосиф. — Вие сте дошли тук като шпиони, за да откриете слабите места, през които вашият народ би могъл да нахлуе тук и да завладее страната.

Не е съвсем ясно по какъв начин еврейският народ, който тогава се е състоял изключително от семейството на Иаков — защото Исав, лишен от благословия, станал глава на идумеяните, — би могъл да завладее Египет, тази обширна, гъсто населена и могъща държава, която благодарение на житните си запаси представлявала както фантазират библейските автори, житница на целия свят. Но да проследим продължението на речта на Йосиф.

— За да узная дали казвате истината — казал гой, — ще ви вкарам всички в затвора с изключение на един от вас, който ще отиде у дома си да доведе най-малкия брат.

И той арестувал всичките десет души. След три дена ги довели отново при него.

— Размислих — казал той. — Само един от вас ще остане тук заложник, а останалите се връщайте у дома си. Можете да откарате и купеното жито. Но незабавно се връщайте с вашия най-малък брат, иначе вашият заложник ще умре в затвора.

За заложник гой избрал Симеон. Той го оковал в присъствието на останалите братя, а тях пуснал. Същевременно заповядал на подчинените си да поставят незабелязано в чувалите им с жито парите, с които те заплатили житото. По пътя един от Йосифовите братя отворил чувала, за да нахрани осела си, и изненадан намерил в него парите си; с останалите се случило същото и учудването им преминало в страх. Като пристигнали в Ханаан, те разказали на Иаков за станалото. Отначало Иаков не искал да се раздели с младия Вениамин, но когато египетското жито се свършило, той отстъпил пред настояванията на Иуда.

— Щом като е необходимо да изпратя този син, постъпете, както знаете. Вземете плодове, балсам, мед, стиракс и тамян, шамфъстък и бадемови орехи, вземете също два пъти повече пари от онези, които намерихте в чувалите си, защото тук е станало вероятно недоглеждане, и всичко това предайте в дар на онзи човек.

И ето ги отново в Египет. Когато Йосиф видял, че с тях е и Вениамин, той им оказал много добър прием, освободил Симеон и устроил в тяхна чест богато пиршество. Те поискали да върнат парите от първата покупка, но Йосиф отказал да ги вземе, като твърдял, че сметките му са излезли.

— Бог — изхитрил се той — е поставил парите в чувалите ви.

Тази плоска приказчица е изложена в четиридесет и трета глава на книгата „Битие“. При всичката си доброта и великодушие Йосиф не е бил чужд на склонността към хитрости и мистифициране. Когато братята му пирували и вдигали тостове за здравето на великодушния министър, той заповядал на старшия слуга да подхвърли тайно прекрасната му сребърна чаша в нещата на Вениамин. След това им било позволено да си заминат. Но когато керванът бил вече доста далече, Йосиф изпратил подире им отряд конна жандармерия, съпровождана от старшия слуга. Слугата упрекнал единадесетте евреи, че са се отплатили със зло за доброто.

— Вие сте откраднали — казал той — най-скъпоценната чаша на управителя, „по която той гадае“ (Битие, гл. 44, ст. 5).

Това ни дава право да предполагаме, че „свети“ Йосиф е бил изобретателят на гледането на кафе.

Синовете на Иаков отхвърлят обвинението и твърдят, че са съвършено неспособни да откраднат чашата, щом са донесли обратно от Ханаан намерените от тях в чувалите им пари. Те се съгласяват да останат роби в Египет, ако злощастната чаша бъде намерена у когото и да е от тях, и дори предлагат да предадат виновния на смърт. Прави се общ обиск. Можете да си въобразите учудването и ужаса на нашите пътешественици, когато чашата била открита в нещата на Вениамин. Нищо не можело да се направи: престъплението било налице!

Върнати обратно в двореца, братята на Йосиф изпаднали в отчаяние. За тяхно щастие Йосиф решил да зареже шегите. Той им се открил и обявил, че прощава на братята си всичко. Тогава настъпило всеобщо, нечувано ликуване. Не трябва да напрягаме особено много мозъците си, за да си представим какво пиршество е устроил министърът по случай щастливия изход на цялото приключение.

В това повествование е интересна една подробност: през цялото време Библията изобразява Вениамин като жалко момче: той като че ли не е раснал или пък годините му не се броели. При все това, ако се върнем към историята на раждането му, което е струвало живота на Рахил, ще стане ясно, че Вениамин е бил не повече от четири или пет години по-млад от Йосиф. Но Йосиф бил на седемнадесет години, когато братята му го продали в робство; епизодът с Тамар, която била последователно жена на двамата синове на Иуда, оставя промеждутък от двадесет и пет години. Следователно Йосиф е бил към петдесетгодишен, когато братята му го намерили в Египет.^[1] Малкият Вениамин вече съвсем не е бил малък. Но Библията обикновено е много слаба в аритметиката. Тава е най-болното й място.

Библейският фараон бил много зарадван, когато узнал за срещата на своя премиер с братята. Йосиф ги помолил да отидат по-скоро за Иаков и цялото му семейство, което той възнамерявал да засели в Хесем поне през предстоящите пет гладни години. Царят одобрил тази мисъл.

„И рече фараон на Йосифа: кажи на братята си: ето какво ще направите: натоварете добитъците си (с жито) и вървете в Ханаанската земя; и вземете баща си и семействата си и дойдете при мене; аз ще ви дам най-доброто (място) на египетската земя и вие ще ядете тлъстината на тая земя.

На тебе пък заповядвам да им кажеш: направете така: вземете си от египетската земя колесница за децата и жените си, доведете баща си и дойдете; и не жалете вещите си, защото аз ще ви дам каквото има най-добро в цялата египетска земя“ (Битие, гл. 45, ст. 17–20). Нужно ли е да се говори за радостта, която изпитал Иаков, когато узнал, че син му е жив, и то още как жив! При това известие той припаднал. Като дошъл на себе си, извикал: „Ще отида да го видя, докато не съм умрял“.

Не може да не се сметне малко за странен този фараон, който обещава да отдаде на чужденци всичко най-добро, което има в Египет. Но в краен случай никой няма да го упрекне в неблагодарност към Йосиф.

И ето старикът Иаков тръгнал за страната, където неговият любим син Йосиф бил главен министър. Йосиф излязъл срещу Иаков в най-разкошната си колесница. Те паднали един друг в обятията си, обливайки се в радостни сълзи. Цялата тази история е така трогателна, че — не е ли истина? — трудно е да сдържиш сълзите си при четенето й!

По-нататък следва преброяването: „Всички, които дойдоха с Иакова в Египет и които бяха излезли от чреслата му, освен жените на Иаковите синове, бяха всичко шестдесет и шест души“ (Битие, гл. 46, ст. 26).

Запомнете още и това: Йосиф казал на братята си и на всички свои роднини: „Ако фараон ви повика и попита: какво е вашето занятие, вие кажете: ние, твои раби, сме скотовъдци от младини досега, и ние, и бащите ни — та да ви заселят в земя Гесем. Защото египтяните се гнусят от всеки овчарин“ (Битие, гл. 46, ст. 33–34).

А фараонът казал на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; египетската земя е пред тебе; засели баща си и братята си на най-доброто място в страната; нека живеят в земя Гесем; и ако знаеш, че между тях има способни люде, постави ги нагледници над моя добитък.“ (Битие, гл. 47, ст. 5–6).

Значи фараонът има добитък? По-нататък ще видим, че и народът му има много добитък. Откъде ли пък Библията е взела това, че египтяните мразели толкова много скотовъдците?

Представеният на фараона Иаков благословил царя; тогава старикът бил на 130 години. Йосиф дал на баща си и братята си най-добрите земни участъци и ги снабдявал с продоволствие, защото целият свят се нуждаел от жито, но най-вече гладът поразил уж Египет и Ханаан.