Лео Таксил
Забавна Библия (40)

Глава четиридесета
Край на иудейското царство

През времето, когато евреите от израилското царство били в асирийски плен, иудейското царство още се държало самостоятелно под благочестивото управление на Езекия. „Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Моисей бе направил; защото дори до ония дни израилевите синове й кадяха“ (IV Царства, гл. 18, ст. 4). Наистина заради това благочестие бог му дал победа над филистимяните, но все пак божието покровителство в някои случаи проличавало само наполовина. Така в четвъртата година от царуването си Езекия изпитал нашествието на Синахериб (Библията го нарича Сенахирим), асирийски цар, и се отървал от него, като му платил триста таланта сребро и триста таланта злато. „И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома господен и в съкровищниците на царския дом… Езекия сне златото от вратата на дома господен и от вратните стълбове, които бе позлатил… и го даде на асирийския цар“ (ст. 15–16).

След такъв грабеж „Сенахирим“ би могъл като че ли да остави Езекия на мира. Но къде ти! Той скоро се върнал пак, заловил се отново за работа, обкръжил Иерусалим с войски и пратил при Езекия някой си Рабсак, на когото поръчал да зададе на царя ехидния въпрос: „какво е това упование, на което ти се осланяш?“ (ст. 19). Езекия изпратил на Рабсак трима парламентьори и те му, казали: „Говори на рабите си по арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по иудейски да чува народът, който е на стената“ (ст. 26).

Но Рабсак става още по-дързък. Той почва да говори на „изящния“ библейски език: „Нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас“ (ст. 27).

Езекия, види се, не се е уповавал особено много на бога, щом е позволил така да го ограбят без всякаква съпротива. Ала пророк Исаия, съвременник на тия събития, повдигнал настроението му, пък и сам бог отец му оказал подкрепата си: „И случи се през нея нощ: ангел господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха и ето — все мъртви тела. Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим и живееше в Ниневия“ (IV Царства, гл. 19, ст. 35–36). Блестяща библейска „победа“!

Библията съобщава по-нататък, че „Сенахирим“ бил убит от синовете си Адрамелех и Шарецер, които след убийството се скрили в Армения, и че другият син на „Сенахирим“, „Асардан“ (в историята — Асархадон), се възцарил вместо него. А в следващата глава авторът съобщава, че в последните години на царуването си Езекия сключил съюз с Беродах Баладан, цар вавилонски.

Тия твърдения не се съгласуват с откритията на археолозите за историята на асирийските царства. От надписите в прочутия дворец на Хорсабад, открит в 1842 година от Бота, френски консул в Мосул, става ясно, че Беродах Баладан е бил изгонен от Халдея от самия Салманасар V, бащата на Синахериб, след като победил в битката при Батлаким в 709 г. преди н.е., и че Салманасар след тая победа завладял Вавилон и присъединил това царство към Ниневия. По какъв начин Езекия е могъл да сключи съюз с Беродах Баладан при царуването на „Асардан“, сина на Синахериб, щом вавилонският цар е загубил всичките си владения във войната против ниневийския цар, дядото на „Асардан“, и щом „Асардан“, който царувал през последните години на Езекия, е бил едновременно цар на Ниневия и на Вавилон?

Но дори и да не се съобразяваме с откритията на учените и да предпочитаме авторитета на Библията, и в такъв случай не може да не направим следната бележка: бог, който дал обещанието: „Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за себе си и за моя раб Давида“ (IV Царства, гл. 19, ст. 34), би могъл и да не чака второ нашествие от „Сенахирим“. Защото ако бог, бидейки всемогъщ, е решил да вземе Иерусалим под свое покровителство, по-добре би било наистина да защищава града от „Сенахирим“ от самото начало, отколкото да позволи на „Сенахирим“ да отнесе всички богатства на страната и всички съкровища на храма. Не може да се разбере също защо господин Саваот, който се провъзгласил толкова тържествено за защитник и покровител на Иудиното племе и чрез ръката на своя ангел изтребител убил за една нощ сто осемдесет и пет хиляди асирийци, след няколко години напуснал иудеите, като позволил да бъдат разрушени светините им от друга асирийска армия и гледал съвсем спокойно как заковавали във вериги като роби иудеите и вениаминовото племе, включително и голям брой левити.

По повод на Езекия ето още един факт, чиито подробности не са лишени от интерес. Тоя цар се възкачил на трона на двадесет и пет годишна възраст и бог вписал в книгата на съдбата му, че ще умре на тридесет и девет години; поради някои обстоятелства, които трябва да отбележим, бог поизтрил с гума тая страница от „великата книга на вечността“ и внесъл поправка, по силата на която Езекия успял да се дотътри до петдесет и четири годишна възраст.

На четиринайсетата година от царуването си Езекия се разболял, както и следвало според указанията, които били направени в книгата на съдбата му първоначално, преди бог да употреби гумата. Иудейският цар не пратил за лекар; това не било нужно, защото той имал под ръка пророк Исаия, свят човек, който бил запознат с всички божи решения. Като научил по какъв повод царственият болник иска да се посъветва с него, Исаия побързал при одъра му. И казва Исаия на Езекия: „Тъй говори господ: направи завещание за дома си, защото ще умреш, няма да оздравееш. Обърна се (Езекия) с лицето си към стената и се помоли господу, думайки: о господи, спомни си, че аз ходих пред лицето ти вярно и с предано тебе сърце и върших каквото беше угодно пред очите ти. И заплака Езекия силно, Исаия още не бе излязъл от средния двор и биде слово господне към него: върни се и кажи на Езекия, владетеля на моя народ: тъй говори господ, бог на твоя отец Давид: чух молитвата ти, видях сълзите си. Ето аз ще те изцеря; на третия ден ще идеш в дома господен; и ще прибавя към дните ти петнайсет години“ (IV Царства, гл. 20, ст. 1–6).

Като пророк, Исаия на нищо не се учудил и честно изпълнил дадената му поръка. Но пред лицето на противоречивите пророчества болникът се смутил. Езекия попитал Исаия: „Каква е личбата, че бог ще ме изцери и че на третия ден ще ида в дома господен? Исаия отговорил: ето ти личба от господа, че ще изпълни господ словото, що е изрекъл: напред ли да иде сянката десет стъпала, или да се върне десет стъпала? И каза Езекия: лесно е да се помести сянката десет стъпала напред; не, нека се върне сянката десет стъпала назад. Викна пророк Исаия към господа и той върна сянката назад десет стъпала по Ахазовите стъпала, по които се спускаше“ (ст. 8–11). Исаия сложи „пласт смокини“ на цирея на Езекия „и той оздравя“.

Невярващите се смеят над тоя мармалад от смокини, и над тия десет стъпала на слънчевия часовник, по които сянката се върнала назад. Или болестта на Езекия е била дреболия, щом той е оздравял от смокинения пластир; или пък тук само силата на божествената намеса е била причина за излекуването на царя, който се намирал на косъм от смъртта, и тогава пластирът съвсем не е бил нужен. Що се отнася до слънчевия часовник, Езекия прави на критиците впечатление на пълен глупак, когато казва, че сянката по-лесно ще изтича напред, отколкото да се върне обратно: и в двата случая законите на природата биха били еднакво нарушени и целият ред на световното движение в слънчевата система би трябвало да се разстрои. Освен това връщането на сянката назад по стъпалата на Ахаз представлява само повторение на известното чудо на Иисус Навин.

Така говорят скептиците. Затова пък богословите, обратно, вярват, без да се замислят, че слънцето е спряло заради Навин и е тръгнало назад по молба на Езекия. В глава 38 на „Книга на Исаия“ този случай отново се споменава: „И слънцето се върна десет стъпала“ (ст. 8).

Най-интересното от всички странни явления, които отличават описваната епоха, това е смъртта на Исаия: тоя човек, който сам бил въплътено чудо, не могъл да направи ни най-малко чудо, когато собственият му живот бил в опасност. Манасия, син и наследник на Езекия, който не повярвал особено на случая със загадъчното движение на сянката, бил толкова неблагочестив, колкото баща му бил набожен. В желанието си да види дали Исаия притежава и за свои лични нужди някакъв смокинов пластир, той заповядал да разрежат с трион пророка на две половини. Нещастният Исаия бил разрязан като най-обикновена греда. Нито Рафаил, нито някой друг ангел му дошли на помощ. Остава само да предположим, че през време на убиването на верния му слуга бог е имал извънредно много работа на някоя друга планета.

Последен иудейски дар бил Седекия. В единадесетата година от царуването му (IV Царства, гл. 25, ст. 2) Иерусалим бил завзет от армиите на Навуходоносор. „Кръвните принцове“ били избити, а Седекия, на когото извадили очите и сложили вериги на ръцете, бил отведен във вавилонски плен с всички остатъци от народа си (ст. 7). Навуходоносор запалил храма на Соломон и двореца; той оставил Иерусалим в развалини (ст. 9–10).

„Най-сетне — казва Волтер — дошла развръзката на най-голямата част от древноеврейската история. Отначало това е разорението на десетте племена на израилското царство, а после — пленяването на останалите две племена. Ето с какво свършват всички тия великолепни чудеса, извършени уж от бога в полза на тоя народ. Християнските мъдреци виждат със скръб бедствията на своите «отци», които им разчистили пътя към «спасението». Скептиците със скрита радост виждат унищожението почти: на целия народ, който те смятат за носител на ужасни суеверни предразсъдъци, гнусен разврат, зверско разбойничество, непресекваща тъпота и благочестива кръвожадност.“