Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Bible amusante, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавна Библия

Превел от руски език: Любомир Павлов

Редактор: Константин Колев

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Стефан Христов

Коректор: Блага Филипова

Корица: Александър Хачатурян

Дадена в произв. на 17.XII.1963 г. Подп. за печат на 25. II. 1964 г.

Формат 84×108/32 Печ. коли 31 Изд. коли 23,75. Авт. коли 44.00

Тираж 7,300. Изд. №3422. Лит. група II.

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1964 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава четиридесет и трета
Още и още „пророци“ и техните „чудеса“

Иезекиил заедно с Исаия, Иеремия и Даниил е един от най-почитаните в иудейството и в християнството „пророци“. Пророчествата си той съчинявал на брега на никому неизвестната река Ховар, намирайки се като пленник във Вавилон. Ако Даниил е груб лъжец, Иезекиил прави впечатление просто на смахнат. Книгата му, състояща се от четиридесет и осем глави, е от край до край несвързано бълнуване. Той разказва, например, че видял (наяве!) животни, които имали човешко тяло, по четири крила, телешки крака, по четири лица: човешко, на бик, лъвско и на орел; те имали огнен вид; суетели се и през цялото време се движели. До тях тичали необикновено високи колела, изпълнени с очи. Това описание дава вече известна представа за психическото състояние на автора.

Този „пророк“ разказва за това, какво направил по божия заповед. Веднъж изял една книга, в която били записани жалби и проклятия. След известно време той пролежал триста и деветдесет дни на лявата си страна за изкупление греховете на израилското царство, а после четиридесет дни на дясната страна — за изкупление греховете на иудейското царство. Освен това през време на доброволното изкупване на чуждата вина Иезекиил ял на закуска сандвичи… с човешки тор. Сам всемилостивият господ бог лично му предписал тая диета: „И яж ги като ечемични питки и печи ги пред очите им на човешки тор“ (Иезекиил, гл. 4, ст. 12).

Трябва да кажем, че тая диета скоро омръзнала на пророка и тогава бог се съгласил да внесе известно разнообразие в менюто му: „И каза ми той: аз ти позволявам вместо човешки тор говежди тор, и на него приготвяй хляба си“ (ст. 15).

Друг път, намирайки се в някаква къща и в желанието си да излезе от нея, Иезекиил, вместо да мине през вратата, както всички хора, още веднъж си спомнил за прегрешенията на израил и иуда и за тяхно изкупление направил дупка в стената и промъкнал през нея дрехите си и товара си (Иезекиил, гл. 12, ст. 7). В глава 37 Иезекиил разказва, че като се разхождал веднъж по поле, осеяно с изсъхнали кости, той се обърнал с реч към тях, от което те оживели.

В „Книгата на Иезекиил“ има едно място, което е предизвикало особеното възмущение на критиците и е поставило в най-голямо затруднение богословите. Това е басничката за двете сестри — Охола и Охолива. Като порицава липсата на вяра у евреите, Иезекиил кара бога да се изказва с гнусни, мръсни изрази: „Когато пък тя явно се предаде на своите блудствувания и откри голотата си, тогава от нея се отвърна и моята душа, както се отвърна душата ми от сестра й. И тя умножаваше своите блудствувания, спомняйки дните на младостта си, когато блудствуваше в египетската земя; и се пристрасти към своите любовници, чиято плът е плът оселска и похотта — като у жребци“ (Иезекиил, гл. 23, ст. 18–20).

Ето ти и безсрамни сравнения, които могат да се намерят в Библията и които, според думите на богословите, имат алегоричен смисъл! Що за насмешка! За да се каже, че царството израилево и царството иудейско не били достатъчно благочестиви, нужно ли е било да се прибягва до такива свински сравнения?

Друг пророк, който се наслаждава на порнография — това е Осия. Като описва преговорите си с бога, той ги допълня също така с доста отблъскващи подробности. Тоя Осия, по рождение самарянин, приел култа на еврейския бог. Библията го посочва като пример на послушание и подчинение на бога. Но какви странни заповеди му е давал бог! „Начало на словото господне към Осия. Рече господ на Осия: «Иди, вземи си жена блудница и деца от блудство»“ (Осия, гл. 1, ст. 2).

С това божие разпореждане нашият клетник оправдава брака си с жена с лошо поведение. Ако вярваме на пророка, по-късно бог му заповядал да спи с жената на едного от приятелите си, при условие обаче, ако тя вече е мамила мъжа си: „И каза ми господ: иди още и полюби жена, обичана от мъж, но прелюбодейница, също тъй, както господ люби синовете израилеви, а те се обръщат към други богове и обичат гроздените им питки. И придобих си я за петнайсет сребърника, за хомер и полухомер ечемик; и рекох й: «остани у мене много дни; не блудствувай и не бивай с други; също и аз ще бъда за тебе»“ (Осия, гл. 3, ст. 1–3).

Какво друго заключение може да се направи от бръщолевеници от подобен род, ако не това, че „божият народ“ се е състоял от развратници и закоренели пияници, които не отстъпвали пред никаква гнусотия, щом повярваме само на следните думи на пророк Иоил: „Събудете се, пияници, плачете и ридайте, всички, които пиете вино, за гроздовия сок, защото е отнет от устата ви!“ (Иоил, гл. 1, ст. 5).

Книгата „Естир“ е написана навярно също, за да лекува раните на националното честолюбие на евреите. Съгласно тази книга цар Артаксеркс устроил многолюдно пиршество, което продължило сто и осемдесет дни (гл. 1, ст. 4). След празненството царят уредил още една гощавка, която продължила седем дни и била предназначена за цялото население на града (ст. 5). И ето на седмия ден на народната гощавка царят, в особено добро настроение под влияние на изпитото вино, заповядал на евнусите си да доведат „царица Астин пред царевото лице с царски венец, за да покаже хубостта й на народите и на князете, защото тя беше много хубава“ (ст. 11).

Но царицата отказала да дойде, защото да показва хубостта си на народа при добрите библейски нрави, разбира се, е значело да се разголи пред целия народ, а това, види се, не съблазнявало скромната хубавица. Кипналият от гняв цар дал на царицата развод, а короната й била обещана на най-красивата девственица, която ще се хареса на царя. Под охраната на Хегай, главния евнух, докарват в царския дворец грамаден брой девици. Всяка от тях трябвало да прекара една пробна нощ в леглото на негово величество.

И започва!

„Имаше в столица Суза един иудеин, на име Мардохей… И той беше възпитател на Хадаса — тя е и Естир… Тая девойка имаше гиздава снага и хубаво лице… Когато биде обявена заповедта на царя и указът му и когато бидоха събрани много девойки в столица Суза под надзора на Хегая, тогава бе взета и Естир в царския дом, под надзор на Хегая, пазач на жените. Тая девойка му се понрави и спечели неговото благоволение, и той побърза да й даде мазила и всичко, що й се падаше, и да й определи седем девойки, достойни да бъдат при нея, из царския дом, и премести нея и девойките й в най-доброто отделение на женския дом. Естир не изказваше ни народа си, ни произхода си, понеже Мардохей й беше заповядал да не говори. И всеки ден Мардохей дохождаше при двора на женския дом, да узнае за здравето на Естир и какво става с нея… И взета бе Естир при цар Артаксеркса в царския дом на десетия месец… в седмата година на царуването му. И царят обикна Естир повече от всички жени, и тя спечели неговото благоволение и благоразположение повече от всички девойки; и той тури на главата й царски венец и я направи царица вместо Астин“ (Естир, гл. 2, ст. 5–17).

След известно време министър-председател на царя станал някой си Аман. Тоя Аман бил много горд човек и искал всички да се прекланят пред него. Само Мардохей посмял да не изпълни това изискване. Тогава вбесеният министър изпросил от царя заповед да се изтребят всички евреи. Въпреки гъвкавия си ум и политическите си способности, които го довели до толкова висок държавен пост, Аман не намерил никакъв друг начин да сломи гордостта на Мардохей. И когато вече изпращали заповедта за изтребването на всички евреи в разни области на страната, Мардохей успял да предупреди Естир и тя се отправила при царя. Очарован от прелестта й, Артаксеркс я пита какво желае, като й предлага галантно дори и половината от царството си (гл. 5, ст. 3). Естир поканила царя на обед, а също и Аман.

Обедът станал и Артаксеркс, твърде заинтригуван, след десерта отново й предложил половин царство. Естир отклонила предложението, но помолила царствения си съпруг още веднъж да дойде на обед при нея на другия ден и пак заедно с Аман. Аман бил толкова горд от вниманието на царицата, че дори се похвалил пред жена си и пред приятелите си. Но тъй като независимостта на Мардохей го мъчела повече, отколкото когато и да било, той за всеки случай заповядал да издигнат бесилка висока петдесет лакти (двадесет и шест метра!) и в мислите си посвещава тая грандиозна постройка на омразния евреин, за чието родство с царицата той нищо не подозирал.

В това време Артаксеркс, на когото кой знае защо не му се спяло тая нощ, заповядал, за развлечение, да му четат гласно аналите на царуването му. По такъв начин той имал възможност да си спомни, че двама от евнусите му, Гават и Тара, съставили заговор с цел да го убият, но че престъпните им намерения били разкрити от някой си Мардохей. Значи Мардохей спасил царския живот. Това било доста отдавна. Царят попитал как е бил възнаграден Мардохей. Отговорили му, че не е получил никаква награда. Затова на другия ден, когато Аман се явил при властелина си, той го попитал как трябва да се постъпи с човек, когото царят би желал да почете по съвсем изключителен начин. Като предполагал, че работата се отнася за него, Аман отговорил: човекът трябва да бъде облечен с царски дрехи, качен на кон, да го изведат на градския площад и да викат: ето човека, когото царят иска да почете в царството си. Тогава царят заповядал на Аман да намери Мардохей и да изпълни тоя церемониал. Аман бил принуден да се подчини, разбира се, както всеки се досеща, против волята си (гл. 6).

Вечерта царица Естир давала втория си обед в чест на царя и царедвореца, но министърът не бил вече така весел, както предния ден. Царят предлага за трети път на Естир всичко, каквото тя пожелае, ако ще би дори половината от царството му. Но царицата помолила да се пощадят хората от нейното племе. Артаксеркс, който при женитбата си с Естир не се интересувал за произхода й, бил твърде изумен. И когато царицата му обяснила, че един враг на нейния народ е замислил всеобщото му изтребление и че тъкмо за това тя е молила за царска милост, без да разбира нещо, Артаксеркс извикал: „Де е оня, който се е решил в сърцето си да направи така?“

Естир отговорила: „Тоя враг и неприятел е злобният Аман!“

Аман се смутил, царят изпаднал в ярост, а влезлият евнух съобщил, че високата бесилка, издигната по заповед на министъра, била предназначена за Мардохей. Развръзка: Артаксеркс заповядал да обесят Аман на приготвената вече бесилка; царската заповед е изпълнена веднага, а за министър-председател бил назначен, разбира се, не някой друг, а — вие сами разбирате — Мардохей!

Със съгласието на царя Естир и Мардохей обявили, че евреите, чието изтребление било определено от Аман за тринадесетия ден на месец Адара, получават право в тоя ден, както и на другия, да убиват всекиго, който се е отнасял лошо е тях от самото начало на пленяването им. „Иудеите погубваха всичките си врагове“ (Естир, гл. 9, ст. 5). Така били убити осемстотин души в Суза и седемдесет и пет хиляди в другите градове на царството. На петнадесетия ден на месец Адар евреите навсякъде шумно пирували. Естир издала заповед евреите всяка година да отбелязват спомена за тия събития. Това именно е празникът „пурим“, спазван от вярващите евреи: един ден пост — в памет на тревогите и молитвите на Естир, й два дни веселба — в памет на несъстоялото се избиване на евреите.

Такава е приказката, от която жреците са направили свещена история, на която трябва да се вярва, въпреки въпиющата й неправдоподобност. Свещената история, между другото казано, винаги почва с някакво безобразие: щом царица Астин е била отхвърлена, защото не искала да се покаже гола пред поданиците на Артаксеркс, трябва да се предположи, че прекрасната Естир, заставайки в редицата на кандидатките за заместница на Астин, се е съгласявала да изпълни тая заповед на царя. Критиците казват, че никога нито турският султан, нито мароканският бей, нито персийският шах, нито великият могол, нито китайският богдихан не биха приели в харема си нито една девойка, без да бъде известен произходът и. Няма дори нито един чистокръвен кон в яслите на такива господари, чийто произход да не е точно известен на надзирателя на конюшнята. Как така Артаксеркс не е бил осведомен за племето, семейството и религията на девойката, за която се оженил и която той тържествено провъзгласил за царица?

Що се отнася до тоя Аман, който искал да изтреби цял народ само защото някой си Мардохей се отказвал да пада по очите си пред него, когато останалите евреи не му отказвали никакви почести, трябва да признаем, че никога и в ничия глава не е хрумвало такова смешно и заедно с това такова ужасно безумие. От друга страна, ако допуснем, че Естир е станала царица и е носила корона, скривайки еврейския си произход, то славата на това възвисяване значително спада, защото това случайно възвисяване не дава нищо на националното честолюбие. Не се вижда също как Артаксеркс е могъл да смята Аман за виновен за желанието му да умъртви неговата скъпа Естир като еврейка, щом никой не знае, че тя принадлежи към тая раса. Най-сетне отвратителната жестокост на сладката Естир прави приказката не само смешна, но и възмутителна.

„Ние знаем — казва Волтер, — че приказката за Естир има една съблазнителна страна: пленничка, която става царица и спасява от смърт съплеменниците си — това е добър сюжет за роман или трагедия. Но колко развален е тоя сюжет от противоречията и безсмислиците, които го преизпълнят! Колко е оцапан от варварството на Естир, толкова противоречащо на природата на пола й и на простата житейска правдоподобност!“

С Ездра и Неемия ние се приближаваме до освобождението на избрания от бога народ. Съгласно фантастичната библейска хронология горестното положение на евреите било смекчено през време на царуването на Асуир, уж баща на Дарий. (Да не забравяме, че Дарий е бил син на персийския владетел Хистасп, който никъде никога не е царувал.) На пленените евреи трябва да им е било добре също и през време на царуването на Дарий, който назначил за свой министър-председател евреина Даниил, както Асуир (Артаксеркс) назначил Мардохей. Но Библията, както видяхме в „Книгата на Даниил“, слага царуването на Кир след царуването на Дарий. В „Книгата на Ездра“ след Кир следва Асуир, после Артаксеркс, а след това отново Дарий. Тоя нов ред на наследяване съответствува на историята толкова, колкото и другите библейски указания.

Освен всичко това Ездра и Неемия, двамата пророци, на които църквата се опира за привеждане на точните обстоятелства по възвръщането на евреите в Иерусалим, си противоречат един на друг. Ездра казва, че в първата година на царуването си Кир разрешил на израилевите синове свободно да се връщат в Иудея и в специален едикт обявил, че бог му е заповядал да възстанови Иерусалимския храм. Евреите се връщат в родината си под предводителството на Зоровавел. Строежът бил прекъснат при царуването на Асуир и Артаксеркс поради противодействието на разни други народи, които през време на отсъствието на евреите се заселили в страната им. Най-сетне с възцаряването на Дарий тая вражда се прекратила и храмът бил завършен на шестата година от царуването на Дарий.

А Неемия казва, че не Кир, а Артаксеркс в двадесетата година от пребиваването си на престола разрешил на евреите да се върнат в Иерусалим и да въздигнат града от развалините, при което Зоровавел бил начело на освободения народ. Пречките, правени от пришълците, заселили се на „обетованата земя“, били победоносно преодолени от евреите, които работели с лопата в едната ръка и с меч в другата. Най-сетне „свещеният“ автор разказва за пътешествието, което направил за Вавилон в епохата, когато завършило построяването на храма, в тридесет и втората година от царуването на Артаксеркс.

Но Ездра твърди, че Неемия придружавал Зоровавел през време на връщането в Иудея при цар Кир, и казва, че е имало и второ връщане при Артаксеркс, но в седмата, а не в двадесетата година от царуването му. И добавя също, че именно той, Ездра, водел тоя път съплеменниците си. Опитайте се да установите истината и да я измъкнете от мрежата на въпиющите противоречия!