Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
La Bible amusante, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разни
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2012 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2012 г.)

Издание:

Лео Таксил. Забавна Библия

Превел от руски език: Любомир Павлов

Редактор: Константин Колев

Художествен редактор: Тотю Данов

Технически редактор: Стефан Христов

Коректор: Блага Филипова

Корица: Александър Хачатурян

Дадена в произв. на 17.XII.1963 г. Подп. за печат на 25. II. 1964 г.

Формат 84×108/32 Печ. коли 31 Изд. коли 23,75. Авт. коли 44.00

Тираж 7,300. Изд. №3422. Лит. група II.

Издателство на Българската комунистическа партия — София, 1964 г.

Държавен полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

История

  1. — Добавяне

Глава осма
Светият праотец Лот

Бог, който току-що пожела да види всичко сам, не тръгнал със спътниците си: от по-нататъшното изложете се вижда, че той се върнал у „дома“ си.

„И дойдоха двамата ангели в Содом вечерта, когато Лот седеше при содомските порти. Като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице доземи. И рече: господари мои! Отбийте се в дома на вашия раб, пренощувайте и умийте нозете си и като станете утре заран, ще продължите пътя си. Но те отговориха: не, ние ще нощуваме на улицата.

Но той настойно ги придумваше; и те тръгнаха след него и дойдоха у дома му. Той ги нагости и им опече пресни пити и те ядоха.

Още не бяха легнали да спят, и градските жители, содомци, млади и стари, целият народ от всички краища на града, заобиколиха къщата, извикаха Лота и му думаха: де са човеците, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да ги познаем.

Лот излезе при тях до входа, заключи вратата подире си и рече (им): братя мои, не правете зло; ето, имам две дъщери, които още мъж не са познали; по-добре тях да изведа при вас, и правете с тях, каквото искате, само на тия човеци не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.

Но те (му) казаха: дръпни се оттука. И рекоха: пришълец е, а иска да съди; сега ще постъпим с тебе по-лошо, отколкото с тях. И навалиха силно върху тоя човек, върху Лота, па се приближиха да строшат вратата.

Тогава ония мъже протегнаха ръце и вкараха Лота при себе си в къщи, па заключиха вратата (на къщата); и поразиха човеците, които бяха при вратата на къщата, от малък до голям, със слепота, тъй че те се изпомъчиха да търсят вратата“ (Битие, гл. 19, ст. 1-11).

Нужно беше да се цитира изцяло и точно целият този откъс от книгата „Битие“: трябва да се помни и да не се забравя, че тези редове са били записани под диктовката на самия „свети дух“!

От друга страна, не е безполезно да се дадат и коментариите на Волтер: „Това място от библейския текст повече от всяко друго смущава човешкия разум. Ако са били двама ангели или два безплътни бога, излиза, че те са имали неотразимо прекрасен телесен вид, щом са могли да събудят такова страшно желание у целия народ. Помислете само: старци и деца, юноши, възрастни — всички мъже без изключение, се спуснали като стадо към дома, за да извършат гнусен грях с тези двама ангели. На човешката природа не е присъщо да върши вкупом тази гадост, за която обикновено се търси пълно уединение. Содомчани искат двамата ангели, както бунтовници искат хляб по време на глад. В езическата митология няма нищо подобно на тази непостижима гнусота. Богословите, които поддържат, че тримата небесни пътника, двамата от които дошли в Содом, били бог отец, бог син и бог свети дух, правят престъплението на содомчани още по-отвратително, а цялата история още по-непонятна.“

Предложението, което Лот отправя на содомчани, да вземат вместо тези ангели или богове двете му невинни щерки, също не е по-малко възмутително.[1] Всичко това говори за необикновената низост на светия проповедник, неотбелязана досега в нито една книга.

Богословите намират нещо общо между този случай и легендата за Филемон и Бавкида.[2] Но в тази легенда няма нищо неприлично; тя е далеч по-поучителна. Зевс-Юпитер и Хермес-Меркурий наказват града за негостоприемство; това напомня за добротата и човеколюбието като дълг на хората; тук няма нищо лошо.

Други твърдят, че „свещеният“ автор е искал да надмине историята с Филемон и Бавкида, да внуши по-силно отвращение към един грях, който е много разпространен в топлите страни. Обаче арабите от содомската пустиня уверяват, че преминаващите кервани им поднасят достатъчно зрели девойки, и те никога не искат момчета.

Историята с двата ангела не е дадена тук като алегория, съвсем не; всичко, всичко, напълно всичко е точно! Впрочем не се вижда каква алегория може да се извлече оттук в полза на Новия завет, на който според уверенията на „отците на църквата“ Вехтият завет е „първообраз“.

Да проследим по-нататък „свещения“ текст на божествената книга, която ние сме длъжни да смятаме за правдива под страх на смъртен грях. Ще намерим още по-хубави от това места!

„Тогава ония мъже рекоха на Лота: кого другиго имаш още тука? Било зет, било твои синове, или твои дъщери, и който и да е твой в града — всички изведи от това място“ (Битие, гл. 19, ст. 12).

Защо са тези въпроси? Нима ангелите не са знаели членовете на Лотовото семейство?

„Защото ние ще съсипем това място: голям поплак има против жителите му пред господа и господ ни прати да го погубим.

Тогава Лот излезе и говори със зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и рече: станете, та излезте от това място, защото господ ще съсипе тоя град. Но на зетьовете му се стори, че се шегува.

Щом пукна зора, ангелите подканяха Лота да бърза и му казваха: стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не погинеш поради беззаконието на града.

И понеже той се бавеше, мъжете (ангелите), по господня милост към него, взеха за ръка него, жена му, двете му дъщери, и го изведоха, та го оставиха вън от града.

А когато ги изведоха навън, един от тях рече: спасявай душата си; не поглеждай назад и нийде не се спирай в тая околност; спасявай се в планината, за да не погинеш.

Но Лот им отговори: не, господи, ето, твоят раб намери благоволение пред очите ти, и велика е твоята милост, която си направил с мене, че ми спаси живота; но аз не мога се спаси в планината, да не би да ме постигне зло и умра; ето, по-близо е да бягам в тоя град, който е малък; ще побягна там; той е малък и животът ми (заради тебе) ще се запази.

И му рече: ето, за твоя угода ще направя и това: няма да съсипя града, за който ти говориш; побързай, спасявай се там; защото аз не мога свърши делото, докле ти не стигнеш там. Затова е и наречен тоя град Сигор.

Слънцето изгря над земята и Лот стигна в Сигор. Тогава господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от господа от небето.

И съсипа тия градове и цялата околност и всички жители на тия градове, и (всички) растения земни.

А Лотовата жена погледна назад и се превърна в солен стълб.

Сутринта рано стана Авраам и (отиде) на мястото, дето бе стоял пред лицето на господа; и погледна към Содом и Гомора и към целия простор наоколо и видя: ето, дим се дигаше от земята като дим от пещ“ (Битие, гл. 19, ст. 13–28).

zabavna-biblija-10.png"Тогава господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън" (Битие, гл. 19, ст. 24).

 

 

Относно Гомора богословите хитруват по най-интересни начини, като доказват, че грехът на този град е право противоположен на содомския грях. В Библията няма никъде ни най-малък намек за това обстоятелство. Богословите просто са си го измислили.

Сега е ясно що за „вопъл“ се е понесъл от Содом и Гомора към небето, както твърди бог отец в разговора с Авраам: в Содом ридаели изоставените жени, а в Гомора, напротив, ревели захвърлените мъже. Пита се обаче тогава: защо небесният гняв е унищожил содомските жени и защо дядо господ не е пощадил нещастните гоморски мъже, които и без това били достатъчно мъчени от противоестествените склонности на своите жени?

Заедно с това е ясно, че двамата господиновци от Содом, които се гласели да се оженят за дъщерите на Лот, не са били обхванати от греха на мъжеложството; техният брак е бил толкова твърдо решен, толкова близко до осъществяването си, че „светият човек“ вече ги наричал свои зетьове. „Свещеният“ автор никъде е споменава, че зетьовете на Лот са били макар и леко засегнати от срамния грях, заради който содомчани загинали заедно с града си; те не са били в тълпата на содомчаните, които са искали да изнасилят ангелите. Библията, напротив, ни кара да мислим, че като порядъчни хора те са си били в къщи, тъй като Лот е ходил да ги събужда, за да ги отведе със себе си. При се това и те загинали наравно с другите.

Що се отнася до жената на Лот, трябва да се признае, че тя е заплатила много скъпо за състраданието, което я е накарало да се обърне към родния град. В града може би са останали родителите й.

Превръщането й в солен стълб се потвърждавало от някои юдейски и християнски писатели от първия век на нашата ера. Юдейският историк Йосиф Флавий в своята книга „Юдейски старини“ твърди, че той е видял стълба и че по негово време този стълб, е бил показван на всеки желаещ. Скептиците смятат, че местните евреи са можели просто да издялат фигура от сол и да казват, че това е жената на Лот. Намерени са много скулптури от сол, които са съществували дълго време. От друга страна, свети Ириней отишъл твърде далеч, твърдейки следното: „Жената на Лот не е тленна плът; оставайки завинаги във вид на солен стълб, тя продължава обаче да има своите обикновени женски очиствания.“ Тертулиан, бележит и много авторитетен сред католиците богослов, в своята „Поема за Содом“ твърди същото с не по-малка увереност.

Но всичко това не е било известно на римляните, когато стъпили в Палестина: когато завоювали Иерусалим, те нямали ни най-малко желание да отидат да зърнат чудноватия солен стълб, и то поради простата причина, че не е имало никакъв солен стълб. И нито Помпей, нито Тит, нито Адриан някога са слушали за Лот, за жена му, за двете му дъщери или за Авраам; и изобщо за някого от това благочестиво семейство. И сега онези, които се отправят на поклонение към библейските „светини“, не намират в околностите на Мъртво море никаква статуя — нито солена, нито от смола. Местните мюсюлмани не са се досетили да поставят нещичко, което би задоволило поклонниците. Но те показват на богомолците мамрийския дъб, под чиято сянка бог и двамата ангели са изяли цялото теленце и невероятно много хляб, масло и сметана.

Великият гръцки географ Страбон, живял в епохата, към която християнската легенда отнася раждането на Иисуса, е изучавал подробно Мала Азия и особено Палестина, която описва най-подробно. Специално той е изучил областта на Содом и край Мъртво море. Но той не говори нищо за соления стълб, който Йосиф Флавий уж бил видял няколко години след него. Това, което безпристрастният пътешественик Страбон описва, е много интересно.

Да цитираме Страбон: „Има твърде много основания да се смята, че тази местност е била опожарявана: опушени скали, много пукнатини, изпепелена земя, реки, които вонят отвратително, и навсякъде из околностите разрушени жилища. Всичко те кара да вярваш в онова, което местните жители разказват, а именно, че някога тук са се намирали тринадесет града със столица Содом. Но поради земетресение, изригвания на вулкани, а също тъй с потоци сернисти води езерото е погълнало тази страна и еднички само скалите са се запазили като свидетели на катастрофата. Някои от тези градове потънали, други били изоставени от жителите, които търсели спасение и се разбягали“ (Страбон, „География“ кн. XVI, гл. II). Това никак не прилича на разказите от книгата „Битие“: „Тогава господ изля върху Содом и Гомора като дъжд жупел и огън от господа от небето.“

Струва си да се отбележи казаното в четиринадесета глава на книгата „Битие“: „А в долина Сидим имаше много смолени ями. И царете, содомският и гоморският, като удариха на бяг, паднаха в тях; а оставалите побягнаха в планините“ (ст. 10).

Библията сама признава, че почвата тук е била смолиста още преди катастрофата.

Още веднъж учените имат възможност да признаят, че и „божественият гълъб“ здраво се е надсмял над „свещения“ автор. Цялата природа на тази пустиня носи следи от някаква геологическа катастрофа, от която е пострадало всичко живо, ако там е живял някой. Тъй Мъртвото море, в което се влива Йордан, има повърхност 920 квадратни километра, 100 километра дължина и към 20 километра най-голяма ширина. Водите на река Йордан изцяло се вливат в безотточното Мъртво море. (Арабите го наричат Бахр-Лут.) Водата се изпарява, иначе няма как да се обясни къде отива тя при неизменното равнище на езерото. То е по-ниско от равнището на океана с 392 метра при максимална дълбочина почти 400 метра. Горещият и сух въздух при единственото по своя род налягане (793 метра) може да поглъща невероятно количество водни пари. Блатистите земни пластове наоколо, разпръснатите навсякъде маси смолисти вещества, честите земетръси — всичко това показва, че тази местност вероятно никога не е била обитавана. Органически живот в изненадващо соленото (до 26% сол) Мъртво море няма. Геолозите виждат тук една от най-дълбоките депресии на сушата, хлътване на земната кора почти на километър в сравнение с крайбрежието. Причината на тази депресия не е външна, а вътрешна.

Ако пък някой много иска да вярва, че „гълъбът“ не е могъл да се присмее над „свещения“ автор на книгата „Битие“, ако иска на всяка цена да смята за вярна историята с огнения дъжд, паднал от небето за унищожение на хората, виновни тук в мъжеложство, а там в лесбийска любов, все пак трябва да признае, че бог, макар и да е неизменен, е послъгал мъничко.

Нима не бе се клел той на Ной, че неговото милосърдие никога не ще му позволи да унищожава хора? Нима той не се кле с ръка върху дъгата, че не ще поднови потопа? Но да се кълнеш в отменяването на наводненията и да замениш потоците вода с потоци огън — това честна политика ли е от страна на господа бога?

Да проследим по-нататък необикновения разказ на книгата „Битие“. „Свещеният“ автор казва, че понеже не изпаднал в греха на своите съграждани, Лот бил спасен от гибел, както и неговите явно непорочни дъщери — девойки. И авторът веднага сочи прекрасни примери на добродетел в това „свято семейство“. Ще подчертаем, че новият библейски епизод не съдържа нито един упрек по адрес на тримата содомски бегълци. „Божественият гълъб“ си има своята отличителна черта: той разказва за най-отвратително неприлични неща така спокойно, като че ли в света няма нищо по-просто от това. В изложението на „свещения“ автор дори кръвосмешението изглежда обикновен патриархален обичай.

Читателят ще ни прости за още един цитат, но той е нужен, и нужно е да се предаде наистина съвсем точно, за да се види какво представлява „свещеното писание“, най-святата от всички книги, основата и опората на най-благочестивата вяра и на три религии — юдейската, християнската и исляма.

„Лот излезе от Сигор и заживя в планината, и с него заедно двете му дъщери, понеже се боеше да живее в Сигор. И живееше в пещера, и с него заедно двете му дъщери.

А по-голямата каза на по-малката: баща ни е стар, и няма човек на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя; и тъй, хайде да упоим баща си с вино и да преспим с него, та да възстановим племе от баща си.

И упоиха баща си с вино оная нощ; и влезе по-голямата и спа с баща си (в оная нощ); а той не узна кога е легнала и кога е станала.

И на другия ден по-голямата рече на по-малката: ето, аз спах вчера с баща си; да го упоим с вино и тая нощ; и ти влез, спи с него, и ще възстановим племе от баща си.

И упоиха баща си с вино и тая нощ; и влезе по-малката и спа с него; и той не узна кога е легнала и кога е станала.

И заченаха двете Лотови дъщери от баща си; и по-голямата роди син и му нарече името Моав (като каза: той е от моя баща). Той е баща на моавитци и до днес.

И по-малката тъй също роди син и му нарече името: Бен-Ами (като каза: той е син на моя род). Той е баща на амонитци и до днес“ (Битие, гл. 19, ст. 30–38).

Дори и да е продиктуван този текст от „светия дух“ свише — това не му пречи да бъде отвратителен.

Приключението на Лот и неговите дъщери не е могло да избегне справедливата критика на Волтер, на когото даваме тук думата. Мислите на този велик човек са интересни и сега, тъй като са още живи религиозните предразсъдъци, верските правила и активните привърженици на религията, почитащи Библията като „свято слово божие“.

„Библейският текст — пише Волтер — не казва какво е направил Лот, когато видял жена си обърната в солен стълб; той не дава също и имената на дъщерите му. Мисълта да опият баща си, за да «преспят с него», в пещерата, е много оригинална. Библията не споменава откъде са си набавили те вино, но затова пък ние се научаваме, че Лот се възползувал от двете си дъщери, като не забелязал никак нито идването, нито излизането им. Много мъчно е да се овладее жена, и особено девица, и нищо да не се разбере за това. Ето случай, за който не можем да намерим никакви обяснения.

Необяснимо е също защо дъщерите на Лот толкова много са се страхували за бъдещето на човечеството: Авраам е бил вече родил Измаил от Агар, народите са били вече разселени, а град Сигор, от който са излезли тези девойки, е бил съвсем наблизо.“

Ами от кого са поискали те вино, ако не от местните кръчмари? Волтер обръща внимание на приликата между тази история и историята за Мира, родила Адонис от баща си Кинир. „Тук — казва той — имаме подражание на древната басня за Кинир и Мира.“ Но в баснята Мира е наказана на края за престъплението си, докато дъщерите на Лот са наградени с най-високо от богословско гледище отличие: те стават майки на многобройни потомства[3].

Бележки

[1] „Светият“ Йоан Златоуст пояснява: „От двете злини Лот избира по-малката.“ Великолепен пример на лицемерен морал!

[2] В древногръцкия мит за Филемон и жена му Бавкида се разказва, че веднъж Зевс и вестителят на боговете Хермес наминали в едно селище да отпочинат, но навсякъде им отказали гостоприемство. Приели ги в бедната си къщичка старците Филемон и Бавкида. Боговете възнаградили гостоприемните старци, а свидливите жители на селището наказали с потоп.

[3] Нещо повече, „църковните отци“ съумели да оправдаят напълно и самия Лот. Според закона на Моисей за извършеното му се полага смъртно наказание („ако някой върши всички тия гнусотии, то душите на ония, които вършат това, ще бъдат изтребени измежду народа си“ — се казва в осемнадесета глава на книгата „Левит“). Християнската пък църква празнува ежегодно паметта на този „свети“ праотец на 9 октомври.

Съществува християнска легенда, която твърди, че грехът на Лот с дъщерите не му е вменен във вина. Според тази легенда, Авраам, желаейки да узнае как бог гледа на греха на Лот, уж посадил три „леторасли“ — кипарис, певга (финикова палма) и кедър — и заставил Лот да ги полива. Дърветата се прихванали и се сраснали в едно. От това „трисъставно“ дърво бил, фантазират авторите на легендата, направен кръстът на митическия Иисус (виж Църковние ведомости, 1896, стр. 1526).