Кирил Христов
Тъмни зори (6)

V

Като заключи пътната врата, Младена, обхваната от някакво тревожно чувство, влезе в тъмната стая на Асеня. При светлината на далечни светкавици тя съгледа свитата и дълбоко спяща Славка на едина крайчец на миндера и Асеня, който лежеше облечен на кревата си. Ней се видя, че очите му са широко отворени и лицето му е без капчица кръв. Тя се приближи до момъка, сложи си ръката на челото му и каза сепната:

— Ти гориш!

— Нищо ми, како Младено.

— Как тъй нищо ти! Не виждам ли аз, че имаш огън? Ха събличай се, а аз ще отида да взема оцет, да ти туря мокра кърпа на главата.

— Моля те, како Младено, недей се грижи сега за мене. Ти си разсипана, помисли за себе си. Легни си да си починеш.

— Аз съм свикнала и по няколко нощи да не спя — отговори тя, приближи се тревожна към Славка, попипа й главата и я оправи да си легне по-сгодно.

— Слава Богу, тя поне е здрава.

Отича в кухнята и преди Асен да стане да се съблече, върна се с чиния оцет в ръцете. Озарявана от далечни светкавици, тя натопи една кърпица, изстиска я и я залепи на горещото чело на Асеня; после взе ръцете му и им намокри дланите.

Младена натъкми чинията на един стол и седна на миндера между Славка и леглото на Асеня. Настъпи съсредоточено мълчание. След малко въздухът сякаш взе да се пълни — особено между две светкавици — от хаотичните вълни на напрегнатата мисъл на двамата. Младена променяше сегиз-тогиз кърпата от челото на момъка, прекарваше по дланите му мокрите си ръце и пак си сядаше и притихваше. Малко по малко огънят на Асеня почна да спада.

— Стани се съблечи, че да си легнеш. Аз пак ще дойда да те видя — каза тя и отиде в другата стая.

Там запали лампата и почна да разтребя трапезата и да носи едно-друго в кухнята. После отвори прозорците, премете набързо и се приближи към стария бронзов креват, дето днес в зори бе издъхнал стопанинът. Но изведнъж й стана някак зловещо. До снощи по това време той беше тука, говореше и стенеше, тя му даваше лекарства; а сега е под земята. Младена се помъчи да си представи как Никола лежи в гроба и тръпки я побиха. Прекара ръка по челото и по лицето си и почувствува някаква приятност от топлотата на бузите си. Колко страдания, колко безсънни нощи, минати около леглото на болния и в тичане ту за едно, ту за друго — било до кухнята, било на двора. Но нима това й дотежа някога? Тя спеше по цели недели облечена, на едина край на миндера, що е надлъж по цялата външна стена, а на Славка се постилаше на другия край. Мъките й бяха едва поносими, но тя би била съгласна и по-големи да бъдат, само Никола да оздравее. Уви, докторите го бяха отписали още преди шест месеца. Обаче той бе як човек и животът се късаше трудно от него. Половин година агония! В един миг Младена се почуди как е издържала на такова страшно зрелище, на толкова нечовешки страдания. И без да се докосва до леглото, с което тепърва утре ще види що ще прави, тя взе да си постила на миндера. Ала в същото това време тя чувствуваше, тя бе почти уверена, че няма да я сдържи тази вечер да спи тука сама.

Като турна всичко в ред, Младена затвори прозорците, пусна перденцата, после събу обувки, чорапи и хвърли всичко от гърба си. Изведнъж й се видя, че това е неприлично, макар да бе сама в стаята и макар завеските да бяха спуснати; тя духна лампата, намери в слабото блещукане на кандилцето и в далечните светкавици една кърпа за лице, натопи единия й край в студена вода и си отърка цялото тяло, което ту светваше в провисналото между двата прозореца огледало, ту изчезваше. Хладното я ободри. Тя се избърса със сухия край на кърпата, измъкна от скрина нощница, турна само нея на себе си и се препаса с кордона.

Без да пали отново лампа, Младена отиде да види какво става с Асеня. Тя не разбираше защо не й се внася лампа в неговата стая. Под далечните светкавици бе тъй хубаво всичко около, особено бледното измъчено лице на това момче, което тя чувствуваше като братче, като свое.

Завари го още да лежи облечен и се помъчи да му се скара:

— Е, ама ти си много непослушен!

И улови се сама да му разкопчава палтото. Той скочи и взе пъргаво да се съблича. В това време Младена му оправи леглото, извади му чисти долни дрехи от куфара, що бе пъхнат под кревата, и му каза:

— Преоблечи се, че днес цял ден си се потил. Аз ще изляза.

Тя отиде в другата стая и седна на мястото, дето си бе натъкмила да спи. Но при една ослепителна светкавица ней, впила поглед в кревата, се стори, че вижда умрелия, и с внезапно изстинали ръце и нозе тя грабна възглавницата и одеялото и почти отича при Асеня. Той едвам бе сварил да се преоблече и като й чу стъпките, мушна се под завивката.

— Страх ме е отвъд сама. Ще спя тука на дивана — каза тя като уплашено дете.

— Како Младено, аз да спя на дивана, пък ти на леглото.

Асен бързо седна, но тя го улови за раменете и го накара да легне.

— Не, не, не! Тука ми е добре!

Тя си намести възглавницата досам неговата и преди да легне, попипа му пак главата.

— Имаш още огън. Да турна кърпата.

Додето тя я топеше в оцета и слагаше на челото му, светкавиците ставаха все по-чести. Чу се ръмжение на гръм, който също се приближаваше. Изведнъж се раздаде трясък, сякаш небесният купол се строши на самия си връх. В същия миг силен вятър, като че откъснал се някъде много отблизо, изпищя в ъгъла на къщицата и разхлопа прозорците. Славка се събуди и надигна главица.

— Мамо!

— Тук съм, чедо, тук съм! Спи ми! — каза майката, натъкми я още по-удобно и я зави с одеялото, което бе приготвила за себе си.

Славка отведнъж пак заспа.

А бурята бързо-бързо се засили, трескавиците идеха една през друга и лисна пороен дъжд на стълбове вода. След няколко минути се струваше като че къщицата заплава натам по улицата.

Младена легна на коравия диван и тепърва почувствува колко много е изморена. Макар да имаше желание да полежи будна, очите й се затваряха. Вятърът бе затихнал и дъждът шибаше монотонно в стъклата, намалявайки все повече, додето малко по малко спря. В стаята се събра равен мрак, ненарушаван от светкавици.

Асен лежеше с отворени очи, слушаше тихото дишане на Младена, чиято глава бе сложена на педя-две от неговата, и на душата му бе тъй мило и тъй тревожно.

Изведнъж тя се сепна като от страшен сън, протегна ръка, улови неговата и каза:

— Студено ми е!

И се изправи. Наистина ръката й беше студена и тя цяла трепереше. Шеметна, без да се досъбуди, тя открехна завивката на Асеня и се мушна под нея. Той се поотмести към стената да й стори повече място, но тя се притисна още по-плътно до него и все по-силно и по-силно трепереше с цялото си тяло. Сякаш всичко това бе насън, тя му прекара ръцете си на няколко пъти по косите и се понадигна така, че лицето му се притисна до гърдите й. На Асеня лъхаше сладко благовоние на чудно зрял плод, какъвто той не бе още вкусвал; благовоние, от което му се завиваше свят. Тепърва той се реши да прегърна Младена и прекарвайки на няколко пъти ръка от шията до талията й, без да смее да продължи по силните извивки на бедрата, той почувствува под тънката нощна роба, че Младена все по-силно трепери като корда.

В прозорците чукаха последните капки на бурята. В стаята бе равен мрак, ненарушаван от никакви далечни светкавици.