Кирил Христов
Тъмни зори (13)

XII

Уверил се, че няма да може да разреши тъй бързо големите въпроси на своя живот, които толкова ненадейно бидоха сложени купом пред него, и, от друга страна, уплашен от извънредната възбуденост, в която се непрекъснато намираше, Асен реши да се залови за работа, та по възможност да се отвлече от опасните мисли.

Когато се върна след обяд вкъщи, той се възползува от това, че при Младена имаше гостенки, грабна няколко учебника и отиде у Митка.

Искаше да види своя другар и по други две причини: едно, да не би тоя да подозре, че го ревнува от Младена, което би го направило смешен и жалък в очите на Митка, и друго — наблюдавайки го, да се помъчи да разбере наистина ли Младена би се отнесла и към него така.

Цял следобед те учиха наедно и Асен бе още по-внимателен и по-нежен към Митка откогато и да било другож. На няколко пъти, при почивка, бе дошло до препирня, но Асен меко и примирително се въздържа. Това учуди Митка. Той долавяше, че с приятеля му се извършва нещо не добро, но не разбираше какво именно.

Момъкът се прибра вечерта у дома си страшно уморен. При туй, като влизаше вкъщи, с него се случи нещо, което още повече омрачи и угнети душата му: стори му се, че вижда на малката софа в антрето, право срещу вратата откъм двора, бай Никола. Покойният си пиеше обикновено там кафето — и сутрин, и след обяд, и след вечеря, когато понякога до късно оставаше в тъмното, даже след като всички си легнат. Той пушеше цигара след цигара и си мислеше нещо. Какъв плещест и здрав човек беше! И колко добър! Винаги когато си иде Асен вечер от гостилницата, той още от двора ще забележи като святка в антренцето цигарата на бай Никола. Момчето ще влезе, ще поздрави, бай Никола ще го запита весело:

— Е, какво има, какво няма, даскале?

Асен ще седне при благоразположения възрастен човек и ще почнат разговор било за дневните събития, било за училищни, било за домашни работи. Бай Никола се отнасяше към него малко покровителствено-шеговито, но все пак като към възрастен, и това ласкаеше самолюбието на Асеня. Момъкът го обичаше.

Но тоя силен мъжага се разболя и никой лекар не можа да му помогне. Стопи се човекът и си умря без време.

И сега Асен, при влизане вкъщи, го видя седнал на миндерчето такъв, какъвто толкова пъти го е виждал, преди да се разболее. Той тутакси разбра, че това е халюцинация, обаче видението на уморената му душа му се стори пълно със значение. Когато Младена донесе лампата, сърцето му се беше тъй стиснало, че искаше му се да вика от мъка.

— Къде беше цял следобед? — запита го тя със своя пеещ глас.

— Учихме с Митка.

Целият му вид показваше, че в душата му е непоносима тъма.

— Изглеждаш ми много уморен, Асене. Недей се пресилва — отговори му тя с такава загриженост, щото той изведнъж разбра, че би бил в това състояние безкрайно жалък в очите на всеки не тъй близък човек. Това събуди бурно недоволство към себе самия. И в душата му още повече се стъмни.

Изведнъж Асен запита.

— Како Младено, има ли вкъщи вино?

— Остана в едно стъкло от онзи ден. Защо?

— Искам да пия една чаша.

— Какво говориш? — смая се тя.

— Струва ми се, умората ми ще мине…

— Ако мислиш, че ще ти стане по-добре, пийни — отстъпи тя и отиде да донесе стъклото.

Бе внесла само една чашка. Когато я напълни, Асен каза:

— Срам ме е така, самичък да пия.

Тя се усмихна и излезе пак. След малко се върна с още една чашка и с чинийка, в която имаше няколко тестени пържени сладки.

— Закусни си малко; вино само не чини да пиеш — рече тя.

Те хапнаха и си изпиха чашките. Асен погледна бутилката.

— Мене ми се услади.

— Налей си, чашката е малка.

Той си наля.

— А на тебе?

— Налей и мене още половина чашка.

— Ех, половина, колко е…

Когато чашите се напълниха и изпразниха за трети път, у Асеня бе настъпила една бърза промяна на настроението. На гърлото, в стомаха, а също и на сгъвките при китките и при лактите той чувствуваше една приятна движеща се топлина. Видението при влизане вкъщи бе забравено. Асеня обхвана някаква необикновена бодрост и лекост. Той се движеше и приказваше с такова удоволствие, с такава приятна възбуденост, каквато въобще бе чужда на неговата природа. Младена, на която виното не бе тъй силно подействувало, се беше заразила от Асеня и несъзнателно му подражаваше.

— Сега разбирам защо виното се среща като свещен предмет във всички религии — разфилософствува се хлапакът. — Ако не се злоупотребява с него, аз мисля, че възбуждението, което то дава, е напълно здраво и хубаво. Още в халдейските храмове поклонниците са били гощавани с мед и вино. По-късно римляните имат пословица: „Във виното е истината.“ А един от големите мъдреци на новото време препоръчва на младите момичета да напивали годениците си, за да им разбирали характера, понеже пияният не можел да се преструва, а се показвал такъв, какъвто си е всъщност.

Младена отговори замислено:

— Кой знае дали е печалба да виждаме дори най-близките си такива тъкмо, каквито са.

Тая мисъл порази Асеня. Той загледа внимателно младата жена. Не би могъл да разбере защо през ума му мина Митко. Стори му се, че тя косвено се изповядва и укорява.

— Да — потвърди той, — ако проникнем в душите и на най-близките си, ние може би ще се уверим, че те не заслужават нашите хубави чувства… В измамата има толкова красота и толкова щастие, нали? — продължи той някак жлъчно. — Във всеки случай аз не бих искал таквоз щастие! — завърши рязко Асен, спрял остър поглед върху Младена.

— Разбира се. И аз не бих желала таквоз щастие — потвърди тя, някак недоумявайки по какви причини хубавото настроение на Асеня се бе променило толкова бързо в мрачно и почти злобно, също тъй несвойствено нему.

Той я загледа с горещ зъл поглед, ядосвайки се все повече, че не смее да й каже каквото подозира и каквото мисли за нея и Митка. Изведнъж, обхваната от мъка и тъмен страх, който се изрази в цялото й лице, тя стана, приближи се до него, помилва му с трепетна ръка буйната коса и го запита:

— Какво ти сторих?

Както настроението му се бе променило от най-добро в мрачно и злобно, тъй сега при лекото прикосновение на Младена стана такова бързо мятане в противната крайност, каквото обикновено се извършва у несвикналите да пият. Сега на Асеня се стори — не, той светкавично като да се увери, че е несправедлив в подозренията си, че е неблагодарник, и почувствува скръб и угризение.

— Нищо ми, како Младено — отговори колкото се може по-меко и по-нежно. — Ти си тъй добра към мене, а аз съм… последен негодник — завърши той възбудено и страстно.

— Тъй било! — възрази объркана тя и го замилва бързо-бързо по косата. — Много добро момче си ти, но не бива да пиеш. Нали няма никога да пиеш?

— Няма, како Младено — отговори Асен изнемогващ.

Изведнъж тя се отдели от него и седна на мястото си от другата страна на масата. Настъпи гнетително мълчание. Всеки мислеше какво да каже, за да го наруши, но не му идеше наум нищо подходящо. В това време лампата бе взела да мъждее. Младена се залови за нея, завъртя й нагоре-надолу фитила и каза:

— Мислех, че ще изкара тази вечер, та не я напълних.

Тя я грабна да излезе, но Асен я спря.

— Няма нужда, како Младено. Аз цял ден съм чел, а сега ще си легна.

— Да не ти мирише, като я угасиш.

— Ще я изнеса в коридора.

— Тогава да я изнеса и да я духна. Можеш и в тъмното да се съблечеш.

— Да.

Тя сложи лампата в коридора, духна я и влезе пак в стаята.

— Да постоя ли малко при тебе? — запита някак нерешително.

— Да, аз не заспивам изведнъж.

Чуваше се в тъмното като се съблича Асен. Той си легна, а Младена седна на софата, недалеч от леглото. Сърцата и на двамата чукаха тъй силно, че всеки се боеше да не би другият да чуе. Така минаха няколко безкрайно дълги минути.

— Како Младено — пошепна, задъхвайки се от вълнение, Асен.

— Какво, Асене? — отговори с толкова нежност в гласа тя и се премести на самия край на софата, до леглото.

Асен не знаеше що да каже.

— Какво, миличко? — запита пак Младена и пресегна да му хване ръцете, които, посвикнала на мрака, забележи, че той бе пуснал надолу от леглото, сякаш протягайки се.

Момчето стисна здраво нейните и почувствува, че из очите му бликнаха сълзи от вълнение. После бързо ги дръпна той до устните си и почна да ги целува. Тя приближи лице до неговото, освободи си ръцете, обгърна му главата, притисна лице до неговото и като почувствува сълзите му, простена:

— Мило, мило…

И устата им се сляха в дълга целувка.

Изпитите няколко чашки вино като че отново и още по-силно подействуваха. Момчето доби смелост, обви ръце около шията на Младена и само тоя път я целуна. Цялото му тяло трепереше и се теглеше към хубавата млада жена. Отмаляла от дългата целувка, Младена попита едва чуто:

— Да остана ли при тебе?

— Да — отговори той също едва чуто, но решително и твърдо.