Винс Флин
Измяната (50)

49

Гарет подрани с няколко минути и трима мъже в смокинги веднага му препречиха пътя. В „Льо Берн“ не пускаха дори в бара, ако нямаш резервация за вечеря в ресторанта. По-ниският от тримата го поздрави любезно на френски, но остана непреклонен. Гарет не обърна внимание на репликата и каза, че има среща с Жозеф Шпейер. Тяхната нагласа се промени автоматично. Единият му взе палтото, другият започна да сипе хвалебствия към изтъкнатия женевски банкер, а третият изчезна навътре.

Шпейер се появи секунди по-късно. За разлика от Гарет изглеждаше така, сякаш беше излязъл от корицата на мъжко списание. Носеше тъмносиво сако с много леко райе, сякаш скроено по поръчка. Панталонът му стоеше точно по мярка, а ръчно изработените светлокафяви италиански обувки бяха в тон с рамката на очилата му и завършваха ансамбъла. Оредяващата му светлокестенява коса беше подстригана късо и сресана леко напред.

Тъкмо отидоха на бара, когато влязоха четирима мъже. Двама от тях бяха направо огромни: високи към два метра и тежащи по сто и петдесет килограма. Всичко в тях красноречиво говореше, че са бодигардове. Двамата по-възрастни мъже по средата бяха Сай Грийн и Александър Гордиевски. В известен смисъл външностите им бяха противоположни. Грийн, излъчваше спокойствие и самоувереност. Постоянният му тен, пригладената назад черна коса, ризата без яка, златният ланец и часовник и двуредният син спортен блейзър бяха запазена марка на свръхбогатите. В сравнение с него Гордиевски изглеждаше блед като платно. От кестенявата му коса не беше останало почти нищо освен островчетата отстрани и отзад на черепа, където я беше оставил да порасне по-дълга. Костюмът му беше прекалено лъскав, а полото под сакото определено беше купено от някой европейски битпазар.

Новодошлите се ръкуваха с Гарет и Шпейер, след което персоналът на ресторанта отдели специално внимание на гостите. Придружиха ги до ъгловата масата, където Грийн и Гордиевски настояха да седнат с гръб към стената. Двамата биячи бодигардове получиха съседната маса. Сервираха им вода и хляб и взеха поръчките им. Донесоха на Грийн специално меню за вината. Той любезно отказа и предложи да го дадат на Шпейер.

Докато Шпейер изучаваше списъка със скъпи вина, Грийн погледна Гарет дяволито.

— Избра много подходящ момент да ни навестиш. Довечера ще падне голямо забавление. Когато свършим с пиршеството тук, ще обиколим някои страхотни клубове и после ще отидем у дома за една гореща нощна програма.

Гарет не беше прелетял океана, за да се забавлява. Трябваше да оправят нещата колкото се може по-бързо и затова отговори:

— Имаме проблем.

— Може ли първо да хапнем и после да говорим за бизнес?

— Предпочитам да го уредим още сега. Вие ми обещахте, че ще покриете всичко и няма да оставите свидетели.

— И го направихме. — Грийн се усмихна на една жена, която мина покрай тях.

— Не гледахте ли вчерашната пресконференция на президента?

Грийн спокойно изгледа консултанта:

— Не се притеснявам.

— Намерили са човека.

— Няма как да свържат босненеца с нас.

— Защо си толкова сигурен?

— Кажи му, Жозеф.

Шпейер дори не си вдигна главата от менюто с вината.

— Всичко беше платено в брой. Никога не сме се срещали с него.

— А как му предадохте парите тогава?

— Сложихме ги в два сака и ги изпратихме с частен самолет в Кипър. Наемникът ни даде координатите. Саковете бяха оставени зад една каменна стена посред нощ, на безлюдно шосе край Лимасол.

— Значи никой не го е виждал в лице? — Да.

— И няма никаква финансова документация, електронна поща, по която могат да ви засекат?

— Няма.

— Значи ЦРУ лъжат. — Гарет се усмихна.

— Или босненецът лъже.

— Кой ги знае тия проклетници в ЦРУ — ядоса се Гарет. — Там сигурно работят най-некомпетентните идиоти на планетата. — Той се облегна назад и отпи от водата.

Грийн скръсти ръцете си с перфектен маникюр на пръстите и попита:

— Та как върви моето помилване?

Гарет се сви за секунда, след което погледна милиардера в очите и отвърна:

— Добре.

— Мисля, че ме лъжеш.

— Сай, стигнахме толкова далеч. Не бих се отрекъл от обещаното.

— Искам си помилването — изрече Грийн с леко заплашителен тон.

— И ще си го получиш.

— Ако не го получа, ти си труп.

Гърлото на политическия съветник внезапно пресъхна. Заканата беше отправена от човек, който разполагаше с предостатъчно средства да си удържи на думата.

— Казах ти още в началото, че ще се наложи да чакаме до последния момент. Ако журналистите надушат, ще провалят всичко. Единайсет часа… събота сутринта… тогава ще бъде подписано.

Грийн прокара ръце по косата си и кимна. После лицето му придоби по-сериозен вид и той каза:

— Добре тогава, но помни: ако няма подпис, ти и шефът ти ще си платите скъпо.

Гарет не беше свикнал на подобни заплахи. Обикновено тон беше изнудвачът. Събра кураж и реши да атакува:

— За последен път ти повтарям: той не ми е шеф. И щом ще се заплашваме, слушай сега какво ще ти кажа аз. Как според теб ще реагира старият ти бизнес партньор Пинки, ако разбере, че си убил дъщеря му?

— Ш-ш-т — намеси се банкерът.

— Мислиш ли, че няма да се обади на няколко добри познати от Мосад и няма да ги накара да ти дойдат на гости? — добави тихо Гарет.

Грийн се усмихна на политическия търгаш.

— Пинки щеше да направи лоботомия на малката курва, ако разбереше какви ги върши — отвърна той в опита си да омаловажи заплахата на Гарет. — Непрекъснато му създаваше главоболия. Не е толкова разстроен от смъртта й, колкото изглежда.

— А какво ще кажеш за Джош? Как новият президент на САЩ ще постъпи, ако разбере, че ти си убиецът на обичната му съпруга само за да си опазиш незаконно спестените милиарди? — Гарет се наведе напред, уверен, че е ударил по болното място. — Може да изстреля някоя крилата ракета „Томахок“ право в задника ти. Или някой огромен самолетоносач случайно да отнесе яхтата ти, докато си на разходка в Средиземно море някоя вечер. — Гарет си взе парче хляб. — На твое място едва ли щях да искам да ядосам главнокомандващия на единствената световна суперсила.

Грийн почервеня от яд.

— Неблагодарно нищожество такова. Идеята не беше моя.

— Не беше — процеди през зъби Гарет.

— Ти и шефът ти дойдохте да ми хленчите на рамото за вашите проблеми.

— Той не ми е шеф!

— Извинявай, твоят нов вицепрезидент.

— Нашият… не забравяй. Ти си този, който отчаяно иска да си върне американското гражданство.

Шпейер не издържа. В ресторанта беше достатъчно шумно, но въпреки това някои от клиентите вече поглеждаха към масата им.

— Господа, мисля, че и двамата ясно изложихте аргументите си. — Банкерът вдигна чашата. — Да пием за помилването на Сай, което съм убеден, ще бъде подписано в събота.

Те се чукнаха, след което Грийн се усмихна и подметна:

— И дано наистина да е така.

Гарет отвърна:

— Не се тревожи, така ще е. А сега, извинете ме, трябва да отида да се изпикая.

Когато Гарет се отдалечи, банкерът каза на Грийн:

— Никога не съм му имал доверие. Предупредих те, че идеята изобщо не е добра. Тук си живееше спокойно. Защо ти трябва да се връщаш в Америка?

— Няма да го разбереш. Не си роден там. — Той огледа ресторанта. На бара беше седнала красива блондинка. Той вдигна чашата и се усмихна. После отново се обърна към Шпейер: — Ще дойдеш ли после с нас? Шоуто ще е чудесно.

На банкера му се прииска всички да го оставят на мира, за да може да опита от селекцията с вината.

— Не знам. Трябва да се видя с колеги.

Грийн ехидно се усмихна.

— Къде? В „Льо Претекст“ за малко приключение с въжета и камшици ли?

Грийн беше прав. Шпейер планираше да се види с приятели в най-изискания гей клуб на Женева.

— Американецът по какво ти каза, че си пада?

— Различни хора, различни вкусове. — Грийн вдигна чашата. — Намери си приятел и го доведи. Заедно с момичетата ще изпратя двама надарени младежи. Ще покажем на господин Гарет как се забавляваме тук, в Женева.