Винс Флин
Измяната (34)

33

Вашингтон, окръг Колумбия

Министерството на правосъдието се намираше на Пенсилвания Авеню, точно от другата страна на улицата, срещу щабквартирата на ФБР. Кортежът на Рос спря ненадейно пред сградата в 9:30 вторник сутринта. Стю Гарет, Джонатан Гордън и Рос слязоха от бронираната лимузина и продължиха по широкия тротоар, заобиколени от агенти от Сикрет Сървис. Един от агентите влезе пръв в сградата, за да предупреди охраната за визитата на вицепрезидента. Суматохата можеше да се избегне, ако се бяха обадили предварително, но Рос обичаше да прави изненадващи посещения. Дори беше казал на шефа на охраната си, че така се придобива по-реална представа как работи системата. Агентът обаче подозираше, че по този начин Рос обича да поставя хората в неудобно положение.

Рос, шефът на неговия кабинет и ръководителят на кампанията му минаха през пропускателния пункт и се насочиха към асансьора заедно с четирима високи агенти. Качиха се на последния етаж и оттам продължиха по коридора към кабинета на главния прокурор. По време на кратката кариера на Рос като директор на Националното разузнаване той беше присъствал на много сутрешни доклади в сградата на правосъдното министерство. По коридора подминаха няколко души от администрацията. Рос, винаги верен на политическото си поведение, им се усмихна и ги поздрави.

Главният прокурор имаше доста просторна чакалня с три секретарки, седнали зад големи бюра. Той понечи да им каже „добро утро“, когато вратата на конферентната зала на Стоукс се отвори и Рос видя висока блондинка. Беше облечена в прилепнала към тялото кафява рокля с дълги ръкави и колан на кръста, а на краката си носеше кожени ботуши. Стоеше с гръб към чакалнята.

— Вие сте се побъркали! — извика тя. — Намерете си някой друг. Аз няма да участвам.

— Пеги, ако обичаш, върни се и седни.

Рос и антуражът му останаха безмълвни. Той познаваше блондинката и макар и да не видя главния прокурор Стоукс, веднага разпозна гласа му.

— Марти, ти повече от всеки друг в тази сграда трябва да си наясно, че с него не бива да се спречкваме — отвърна жената.

— Затвори вратата и седни. Не съм в настроение за театър тази сутрин.

— Театър? — отново извика тя. — Ако искаш да видиш истински театър, продължавай в същия дух. Ако той разбере, ще те изяде за обяд.

Рос се усмихна. Очевидно беше попаднал в разгара на ожесточен спор. Трите секретарки безпомощно гледаха ту към вицепрезидента на САЩ, ту към дългокраката заместник-главна прокурорка. Блондинката се казваше Пеги Стийли. Рос беше слушал много за нея. Тя беше напориста юристка, която не търпеше да я разиграват.

— Пеги, сериозно — повиши тон Стоукс. — Веднага се върни. Трябва да приключим с това.

— Марти, с нещо да съм показала, че не възприемам проблема сериозно? Ако е така, искам да ме разбереш ясно. Когато Мич Рап се намеси, аз ставам много сериозна. — Скръсти ръце. — Ако искаш да продължиш в тази насока, проблемът си е твой. Моят съвет е категорично да не го правиш. Намери си някой друг, защото аз нямам намерение да се забърквам в подобен скандал.

— Ти си заместник-главният прокурор, който отговаря за разследването на тероризма. Това дело е твое, независимо дали ти харесва или не.

— Не съм казала, че няма да работя по делото. Просто няма да разследвам Мич Рап и точка.

Стийли се обърна да си върви, но забеляза мъжете на прага и застина. Преди да успее да каже нещо, главният прокурор се провикна от конферентната зала:

— Времената се менят, Пеги. Рап и шефката му си създадоха доста врагове в този град. И кашата, която забърка, със сигурност няма да му спечели приятели.

Рос погледна синеоката жена пред него. С нейните високи скули и широка челюст тя страшно много приличаше на скандинавка. Протегна ръка.

— Госпожо Стийли.

Тя се поколеба за секунда, чудеше се как да се обърне към него.

— Господин вицепрезидент.

Той стисна силно дланта й, приближи се и постави другата си ръка върху рамото й. После топло се усмихна и прошепна:

— Той е прав.

— Моля?

— Времената се менят.

— Тук това се случва на всеки четири години.

Рос се вгледа в нея. Беше на почти четирийсет години, а още имаше гладка кожа. Наведе се и прошепна на ухото й:

— Не се тревожи за Мич Рап. След година няма да можеш да познаеш ЦРУ.

Стийли остана озадачена от чутото.

— Не правя често грешки, но винаги се уча от тях — заяви тя.

Рос кимна и се усмихна. Веднъж Стоукс му беше казал нещо за Пеги Стийли. Беше я сравнил с буря. Хората очакваха появата със страх и вълнение. Ако минеше и си заминеше бързо, гледката беше красива. Но ако се приближеше към някого или нещо, можеше да причини сериозни щети.

— И каква поука трябва да си извадя аз от този коментар? — попита Рос.

Стийли го придърпа към себе си и тихо отговори:

— Не се ебавай с Мич Рап. — След тези думи тя си тръгна.

Рос се вцепени за няколко секунди с вечната му усмивка, застинала на лицето му. После бавно се обърна и видя как свитата му се раздвижи, за да направи път на прокурорката. Продължи да се усмихва, но вътрешно кипеше. За Стоукс тази жена с дързостта си може и да имаше някакъв чар, но той я намираше за изключително арогантна.

Гарет дойде при него и тихо го попита:

— Какво ти каза?

Рос, усмихнат като кукла на вентрилоквист, отвърна:

— По-късно ще ти кажа.

Той се обърна и влезе в конферентната зала, където завари главния прокурор с двама от заместниците си, седнали в единия край на огромната маса. Стоукс и другите двама мъже бързо понечиха да станат.

— Не, не — спря ги новият вицепрезидент. — Не ставайте. Просто исках да намина и да ви поздравя за победата. Президентът Алекзандър ме помоли лично да поднеса благодарности, задето заловихте човека, виновен за смъртта на жена му.

Главният прокурор Стоукс и заместниците му неловко се спогледаха.

— Обвинението не е толкова желязно, колкото си мислехме.

Слуховете се разпространяваха във Вашингтон по-бързо отколкото в който и да е друг град по света. Тук имаше толкова много репортери и „къртици“ и от двете страни на политическия спектър, както и много повече мижитурки, които само чакаха повод да покажат своята значимост, като се изфукат, че са в кръга на посветените. Новината за ареста разтърси всички. Тя беше прекалено сензационна, за да може да се потули. Президентът Хейс беше подчертал, че иска лаврите да обере Ленгли. Министерството на правосъдието и федералното бюро за разследване трябваше да стоят на втори план, но лъвският пай заслужено се падаше на ЦРУ. Почти веднага и от трите институции започна да изтича информация. Когато в понеделник се състоя пресконференцията, половината град вече знаеше за какво става въпрос. С две думи, всички бяха останали с впечатлението за голяма победа за ЦРУ.

Привечер обаче посоката се обърна. Всичко започна с шепнене из коридорите, че около случая все пак имало някакви проблеми. До вечерта шепотът прерасна в нов слух. Изведнъж и трите институции млъкнаха отново, което винаги беше признак за някаква нередност. И тази сутрин медиите направо преминаха в атака, като загряха телефоните, за да потвърдят най-лошата версия — ЦРУ беше хванало не когото трябва. Гарет, който никога не пропускаше подобни възможности, започна да действа. Набързо начерта боен план за действие, но предупреди Рос, че първо ще трябва да разберат от правосъдното министерство, което е истина и кое е измислица.

И така Рос трябваше да се направи на луд и да поиска потвърждения от стария си колега от Сената:

— Какво има?

— А… — Стоукс въздъхна. — Не знам откъде да започна.

— Малко съм смутен, Мартин. Последния път разбрах, че случаят ни е в кърпа вързан.

— Така разбрах и аз, но сега възникнаха известни проблеми. Доста сериозни проблеми.

— Като например?

— Като например… мъжът, когото арестувахме, може да не е извършителят на атентата.

— Моля? — Вицепрезидентът се ококори от изненада.

— Въпросният мъж е гръцки гражданин. Той твърди, че е невинен още от мига, в който го предадоха на ФБР в неделя следобед.

— Не за пръв път престъпник твърди, че е невинен.

— Ако беше само това, нямаше да се замисля изобщо, но проблемът е по-сериозен. — Прокурорът отново се спогледа неловко със заместниците си. — Най-напред гръцкият посланик е изпратил протестна нота до Държавния департамент.

— Защо?

— Според тях ЦРУ е отвлякло гръцкия гражданин.

— Кой го е грижа? Ако той е атентаторът, гърците могат да си протестират колкото искат.

— Да, но проблемът е, че и ние не сме сигурни дали той наистина е атентаторът.

— Как така не сте сигурни?

— Казаха ни, че е този и че имаме категорични доказателства за вината му.

— И?

— Досега не сме видели нищо.

— В какъв смисъл?

Стоукс въздъхна.

— В неделя следобед получихме пленника, който беше ранен. Беше прострелян на четири места. В коленете и в дланите.

— Бил е измъчван?

— По-скоро да. — Стоукс погледна заместниците си за потвърждение и те кимнаха почти едновременно.

— Той призна ли нещо?

— На нас не, но от ЦРУ твърдят, че по време на транспортирането му от Кипър е признал вината си.

— Докато е бил измъчван.

— Така казва той.

— Заподозреният ли?

— Да.

— По дяволите. Имате ли запис на разпита?

— Не.

— Защо?

— Цял ден молихме ЦРУ да ни го дадат, но уви.

Рос наклони глава.

— Я повтори пак.

— Предполагам си чул, че този човек е бил открит от Рап.

— Да, носи се този слух.

— Е, не е слух, а самата истина. Другият проблем е, че никой не знае къде е в момента той. Операцията е била ръководена от него и той е открил кипърския грък.

— И какъв е проблемът?

— Не разполагаме с никакви улики, които да сочат, че този мъж е извършил престъплението. Пленникът премина тест с детектора на лъжата. Освен това според гърците той е бил в Кипър по времето на атентата. Заподозреният твърди, че има свидетели, които могат да се закълнат, че си е бил вкъщи в деня на атаката.

Рос се обърна към Гарет, който в типичния си грубоват стил заключи:

— Изглежда, Рап е спипал не когото трябва.

Тримата мъже от министерството се спогледаха за сетен път, след което Стоукс каза:

— Още никой не смее да го изрече на глас, но се боя, че най-вероятно ще се окаже така.

— За Бога! Казахте ли на президента?

— Ще бъда на обяд в Белия дом. Тогава мисля да му го съобщя.

— А Джош?

Стоукс поклати глава.

— Може би ти ще му кажеш.

Рос се престори, че не му е приятно, но няма избор. Това щеше да е възможност да докаже на новия президент с какви връзки разполага.

— Днес ще обядвам с него и ще го информирам. През това време гледайте да намерите Рап. Няма да е добре, ако новата ни администрация започне мандата си със скандал.

Той съзнателно използва първо лице множествено число. Стоукс беше полезен, защото жадуваше за по-широка политическа изява и беше харесван в обществото. Месеци наред му бяха обещавали да го оставят в техния екип. Дори му бяха намекнали, че може би го чака нещо по-голямо.